О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.04.2021 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в
закрито заседание, проведено на втори април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1594/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби вх. №
12/02.01.2020 г., вх. № 3731/03.08.2020 г., подадена от Л.Г.В. и А.Г.В. - Б.
против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл.
31, ал. 2 от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна, поради което на основание
чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да идготви проект за доклад.
Съдът, на основание чл. 140, ал. 3,
вр. с чл. 146 от ГПК, изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата молба са
изложени следните обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
В исковата молба се твърди,
че ищците и ответното
дружество са съсобственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с.
Партизани, община Дългопол, област Варна, съгласно Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-253/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, а именно:
1. поземлен имот 55470.11.2,
област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Горните лозя, вид собств.
съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1392
кв.м., стар номер 011002, при граници - 55470.26.346, 55470.11.114, 55470.11.3
и 55470.11.1;
2.
поземлен имот 55470.11.77, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Горните
лозя, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП
Изоставено трайно насаждение, площ 1209 кв.м., стар номер 011077, при граници -
55470.11.78, 55470.11.383, 55470.11.76 и 55470.11.12;
3.
поземлен имот 55470.5.4, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Ташлъка,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Друг вид
ливада, площ 7097 кв.м., стар номер 005004, при граници - 55470.5.3,
55470.5.22, 55470.5.5, 55470.200.58 и 55470.200.40;
4. поземлен имот 55470.21.7, област
Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Гюней, вид собств. съсобственост, вид
територия земеделска, категория 7, НТП Изоставена орна земя, площ 3184 кв.м.,
стар номер 021007, при граници - 55470.21.407, 55470.21.417, 55470.21.448,
55470.21.6 и 55470.21.5;
5. поземлен имот
55470.28.3, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Трифонов блок, вид
собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Нива, площ
6094 кв.м., стар номер 028003, при граници - 55470.28.206, 55470.28.185,
55470.28.5 и 55470.28.4;
6.
поземлен имот 55470.50.4, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Кьопрюляр
янъ, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП
Нива, площ 8187 кв.м., стар номер 050004, при граници - 55470.50.5,
55470.50.500, 55470.50.1 и 55470.50.498;
7.
Поземлен имот 55470.53.60, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Коджа
тарла, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП
Нива, площ 7279 кв.м., стар номер 053060, при граници - 55470.53.42,
55470.53.41, 55470.53.61, 55470.53.655 и 55470.53.59;
8.
поземлен имот 55470.64.11, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м.
Филендек, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП
Овощна градина, площ 6369 кв.м., стар номер 064011, при граници - 55470.64.12,
55470.64.13, 55470.64.296, 55470.64.26 и 55470.64.10;
9.
поземлен имот 55470.85.6, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Кенар
тарла, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП
Нива, площ 11555 кв.м., стар номер 085006, при граници - 55470.85.9,
55470.85.827, 55470.85.7, 55470.85.4 и 55470.85.24, и
10.
поземлен имот 55470.87.35, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. Кузмана,
вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива,
площ 5732 кв.м., стар номер 087035, при граници - 55470.87.36, 55470.87.820,
55470.87.34 и 55470.87.810;
Собствеността придобили по наследство от покойния им наследодател Герчо Любомиров В. б.ж. на гр.Варна, починал
на 06.02.2018 г., който е придобил по наследство 1/3 идеална част от имотите от
покойният си баща и наследодател Л. Христов В., б.ж. на гр.Дългопол,
починал на 27.07.1976 г. и по наследство 1/18 (една осемнадесета) идеални
части от имотите от покойният си брат и наследодател Христо
Любомиров В., б.ж. на гр.Варна, починал на 27.08.2008 г.
Едноличният собственик на имотите е бил
дядо им Л. Христов В., б.ж. на гр. Дългопол, починал на 27.07.1976 г. С решение
№ 108 и № 109 на ПК - Дългопол, имотите били възстановени по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Л. Христов В. през 2000 година. Излагат, че Л. Христов В. е
оставил за наследници три деца - Мария Любенова Джуканова, Христо Любомиров В.
и Герчо Любомиров В.. Тримата наследници на Л. Христов В. са били съсобственици
на описаните имоти през 2000 г., като всеки от тях е придобил по 1/3 идеална
част от имотите. Христо Любомиров В. е починал на 27.08.2008 г., като е оставил
за наследници съпруга Иванка Петкова В., сестра Мария Любенова В. и брат Герчо
Любомиров В.. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН,
преживялата съпруга на Христо Любомиров В. е получила по наследство 2/3 от притежаваната от
съпруга си 1/3 идеална част от имотите. По наследство от брат си Христо
Любомиров В., баща им Герчо Любомиров В. е придобил 1/6 идеална част от
притежаваните от брат му 1/3
или общо в размер на 1/18 идеална част от
имотите. Т.е. баща им Герчо Любомиров В. е придобил 1/3 идеална част от
имотите по наследство от баща си и 1/18 идеална част от имотите
по наследство от брат си Христо Любомиров В.. Общо баща им е притежавал 7/18 от
описаните имоти, а след неговата смърт (на 06.02.2018 г.) и смъртта на майка им
(04.03.2018 г.), двамата ищци са наследници на по 7/36 идеални части от
имотите.
Посочват, че ответното дружество е
придобило идеални части от процесните имоти през 2014 г., като на 17.07.2014 г.
е придобило 1/20 ид. част от имотите по договор за дарение, сключен с Ангел
Димитров Джуканов, обективиран в нот. акт, вписан под № 75, том IX, дело 1688/18.07.2014 г. на СВ –
Провадия и на същата дата – 17.07.2014 г. е придобило 9/20 ид. части от имотите
по договор за покупко – продажба, сключен с Ангел Димитров Джуканов,
обективиран в нот. акт, вписан под № 76, том IX, дело 1689/18.07.2014 г. на СВ –
Провадия. Твърдят, че Ангел Димитров Джуканов се е
разпоредил с идеални части от имотите в повече от притежаваните от него самия,
като в нотариалните актове било описано удостоверение за отказ от наследство от
1992 г., което според ищците е неотносимо към възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ.
Заявяват,
че не е налице споразумение между съсобствениците за разпределение на
ползването на имотите.
Твърдят, че ответното дружество е сключило договор за
аренда на 16.02.2016 г. със свързано лице – „Марина Гардън” ООД, ЕИК *********,
като е прекратило едностранно сключения с предходен наемател договор за наем.
Твърдят също, че ответникът владее целите горепосочени имоти, включително
притежаваните от ищците идеални части, без правно основание. Освен това твърдят, че
ответникът отказвал да напусне притежаваните от тях идеални части от имотите
или да им заплаща обезщетение за ползването, като ищците отправили няколкократни
покани до ответното дружество за заплащане на обезщетение. Към настоящия момент
ответното дружество получавало арендни вноски от арендатора „Марина Гардън” ООД
в по – малък размер от средната арендна цена на землището.
Молят съда да осъди ответника да им предаде владението на
собствените им идеални части от имотите, които владее без правно основание, а
именно - по 7/36 идеални части за всеки от ищците.
Едновременно с така предявения иск, молят съда да осъди
ответника да заплати на ищците сумата в размер на по 1000.00 лева за всеки,
представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствените на
ищците идеални части от имотите (за всеки от ищците по 7/36 ид. части), за
последните пет стопански години, а именно: за стопанските 2014/2015 г.,
2015/2016 г., 2016/2017
г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., след придобиване на идеални части от
имотите от ответника, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата. Претендират разноски.
С влязло в сила определение № 608/16.07.2020 г. исковата
молба е върната и производството по делото е прекратено като недопустимо в
частта по предявения иск за ежемесечно заплащане на всеки един от ищците на
обезщетение в размер на по 20 лева месечно за лишаване от
ползване на съсобствените им недвижими имоти, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до предаване владението на
притежаваните от тях по 7/36 ид. части върху
имотите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от първо число на
месеца следващ месеца на плащане до окончателното плащане на задължението и при
условията на евентуалност - по 140 лева годишно за всеки от ищците за всяка
стопанска година, считано от стопанската 2019/2020 г. до датата на предаване на
владението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.10 за всяка
стопанска година до датата на плащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба и уточненията към нея. Преписи от посочените
съдебни книжа, ведно с приложенията, са връчени на ответното дружество на
13.02.2020 г. /л. 74 и л. 118/.
Не са налице факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК,
указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
По иска по чл. 108 от ЗС:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищците,
че носят доказателствената тежест да установят пълно и главно,
че всеки един от тях е придобил процесните идеални части от
спорните имоти на соченото основание; че целите процесни имоти се владеят именно
от ответника, включително и притежаваните от ищците идеални части от тях, и че
ответникът владее целите имоти, включително и притежаваните от ищците идеални
части от тях, без основание.
В тежест на ответника е да установи всички
евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително и валидно правно основание, по силата на което владее процесните
имоти.
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че процесните имоти са съсобствени; че същите се ползват лично от
ответника в по – голям обем от притежаваните обем права в съсобствеността на
процесните имоти; че ищците са лишени от възможността да ползват имотите
съобразно правата си и съобразно тяхното предназначение; че всеки един от
ищците е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен /т.е. да докажат елементите от фактическия състав,
обуславящ претендирание на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС права/.
В тежест на ответника е да установи обстоятелството, че след получаване на поканата, е предоставил
възможност на всеки един от ищците да ползва общите имоти, но те не са се възползвали от тази
възможност.
Съдът, на основание чл. 146, ал.
2 от ГПК, указва на всеки един от ищците, че не сочи
доказателства, че е отправил писмена покана до ответника за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Представените с исковата молба и
уточнителните молби писмени документи, са относими към предмета на доказване и
са необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им
като писмени доказателства е допустимо.
Следва да се
укаже на ищците да представят четливо заверено копие на договора за аренда от
16.02.2016 г., доколкото първата страница и на двете представени по делото
копия от договора е нечетлива.
Искането на
ищците да бъде изискана справка от ОСЗ – Дългопол относно обстоятелствата кое
лице декларира процесните имоти за обработка през последните пет стопансски
години и ги стопанисва и кое лице и на какво основание участва в
разпределението на ползването на имотите в землището на с. Партизани през
последните пет години или да им бъде издадено съдебно удостоверение за
снабдяване с друго от ОСЗ – Дългопол
относно същите обстоятелства, направено в условията на евентуалност – в
случай че ответникът оспорва твърденията им, че държи и ползва имотите изцяло
сам, ще се остави без уважение, доколкото условието не се е сбъднало, предвид
липсата на отговор от страна на ответното дружество.
По искането на ищците
за допускане на съдебно – икономическа експертиза съдът ще се произнесе в
първото по делото о.с.з. след уточняване на задачите на вещото лице, с оглед
разпределението на доказателствена тежест и указанията на съда по чл. 146, ал.
2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент не са
направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните
проекта за доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова
молба, уточнена с молби вх. № 12/02.01.2020
г., вх. № 3731/03.08.2020 г., подадена от Л.Г.В. и А.Г.В. - Б.
против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл.
31, ал. 2 от ЗС.
Не са налице факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5, вр. ал. 2 ГПК,
на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
По иска по чл. 108 от ЗС:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищците,
че носят доказателствената тежест да установят пълно и главно,
че всеки един от тях е придобил процесните идеални части от
спорните имоти на соченото основание; че целите процесни имоти се владеят именно
от ответника, включително и притежаваните от ищците идеални части от тях, и че
ответникът владее целите имоти, включително и притежаваните от ищците идеални
части от тях, без основание.
В тежест на ответника е да установи всички
евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително и валидно правно основание, по силата на което владее процесните
имоти.
По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС:
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че процесните имоти са съсобствени; че същите се ползват лично от
ответника в по – голям обем от притежаваните обем права в съсобствеността на
процесните имоти; че ищците са лишени от възможността да ползват имотите
съобразно правата си и съобразно тяхното предназначение; че всеки един от
ищците е отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен /т.е. да докажат елементите от фактическия състав,
обуславящ претендирание на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС права/.
В тежест на ответника е да установи обстоятелството, че след получаване на поканата, е предоставил
възможност на всеки един от ищците да ползва общите имоти, но те не са се възползвали от тази
възможност.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК,
на всеки един от ищците, че не сочи доказателства, че е отправил писмена покана
до ответника за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен.
По доказателствата:
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства по делото представените с исковата молба и уточнителните молби
писмени документи.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящото определение да представят четливо заверено
копие на договора за аренда от 16.02.2016 г., тъй като първата страница и на
двете представени по делото копия от договора е нечетлива.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците да
бъде изискана справка от ОСЗ – Дългопол относно обстоятелствата кое лице
декларира процесните имоти за обработка през последните пет стопансски години и
ги стопанисва и кое лице и на какво основание участва в разпределението на
ползването на имотите в землището на с. Партизани през последните пет години
или да им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго от ОСЗ –
Дългопол относно същите обстоятелства, доколкото условието при което са
направени не се е сбъднало, предвид липсата на отговор от страна на ответното
дружество.
ОТЛАГА
произнасянето по искането на ищците за допускане на съдебно – икономическа
експертиза в първото по делото о.с.з. след уточняване на задачите на вещото
лице, с оглед разпределението на доказателствена тежест и указанията на съда по
чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Други доказателствени искания към този момент не са
направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на
основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора,
последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по -
добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на
основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл.
238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е
посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е
подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото,
без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по
делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2021 г. от 09:30 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да
бъде връчен на страните, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка
с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения проекто –
доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: