Решение по дело №2735/2019 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

   №2430/22.11.2019г.                              гр. Пловдив                 22.11.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2735 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.226, вр. с чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят„АКВА СИСТЕМС“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“Борислав“ № 20, оспорва Заповед за налагане на ПАМ № 494-0028574/ 06.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. Твърди,че не е налице нарушение,тъй като са издадени надлежно документи за продажба. Евентуално прави възражение за маловажност,в случай,че съдът приеме,че е налице нарушение. Твърди и, че е предприел всички необходими действия за привеждане на дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006г.Прави възражение за липсата на мотиви относно необходимостта от прилагане на ПАМ и относно продължителността на определения срок. Моли да се отмени акта. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП оспорва жалбата. Претендира разноски.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА

По същество:

Установява се от приложената административна преписка,че при оперативна проверка от страна на органите по приходите при ТД на НАП –

 

гр.Пловдив на 31.07.2019г. в 12.20 часа в търговски обект – офис магазин,

находящ се в с.П., Зеленчукова борса, стопанисван от „АКВА СИСТЕМС“ЕООД,  е допуснато нарушение на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като при извършена контролна покупка на тор 1 брой-20кг., на стойност 60лв.,платени в брой, е издаден фискален касов бон от монтирано и въведео в обекта фискално устройство,като фискалния касов бон не съдържа реквизитите наименование на стоката,количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Нарушението е установено и документирано с ПИП № 0028574 от 31.07.19г.

Прието е, че е осъществен състава на чл.26,ал.1,т.7 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ и във връзка с чл.118,ал.4,т.4 от ЗДДС.

Така описаното нарушение е послужило като основание за издаване на процесната Заповед за налагане на ПАМ, видно от приложените доказателства към административната преписка.

Приложени са копие от фискалния касов бон и касова бележка.

Извършването на констатираното нарушение, представлява законоустановена предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС (запечатване на обекта, където е установено нарушението), което от своя страна е основание за налагане на забраната възведена в чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Следва в случая да се посочи, че принудителната административна мярка запечатване на търговски обект, се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции (така чл.186, ал.1 от ЗДДС), това с оглед възражението за липса на съставен АУАН. Тоест, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, респективно забраната по чл. 187, ал.1 от същия закон, имат самостоятелен характер, и могат да бъдат прилагани самостоятелно, независимо от налаганите административни наказания, при констатирано нарушение на фискалната дисциплина.

С оглед на това, разрешаването на въпроса относно наличието на извършено нарушение по Наредба № Н – 18/13.12.2006г., е от значение за правилното решаване на спора, предмет на настоящото дело, който спор, в случая се концентрира върху въпроса относно наличието на основание по

 

 

 

смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б."а" от ЗДДС за прилагане на принудителната административна мярка.

Във връзка с разрешаването на административноправния спор,  релевантните за разрешаването му факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация по смисъла на чл.186, ал.3 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗЗДДС в изискваната от закона форма.

Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага извод, че фактическите констатации, на органите по приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.

В пълнота е спазена и целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

В хода на съдебното производство не се опровергаха фактическите обстоятелства, при наличие на които е издадена заповедта за налагане на ПАМ.

Фактът на констатираното нарушение в търговския обект е установен.

Според разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 б."а" от Закона за данък върху добавената стойност, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, като принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или на оправомощено от него длъжностно лице.

Настоящият случай е именно такъв, като няма никакво съмнение, че е извършено нарушение от страна на жалбоподателя.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез

 

 

издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана

система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В конкретния случай съдът е установил, че от дружеството жалбоподател не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, която да съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата № Н-18/2006 г. и да притежава съдържанието по  чл. 26, ал. 1, т. 7 от нея. Дружеството не оспорва описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти следва дасе приеме, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.

По силата на чл. 26, ал. 1, от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са, че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа наименование на стоката,количество и стойност по видове закупени стоки нарушение по  чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006.

Изискването за наименование на стоката/услугата като част от съдържанието на фискалния бон е въведено с изменението в нормативната уредба от ДВ бр. 76/2017 г. Съгласно § 32, ал. 1 от преходните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г) лицата по чл. 3, непопадащи в § 31, които са регистрирани по ЗДДС, с изключение за обектите, в които се използва ИАСУТД, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март 2019 г. Това е относимата норма към задължените лица, които използват в дейността си ЕКАФП като жалбоподателя. Нормата на § 31 от преходните разпоредби

 

 

на същия нормативен акт, се отнася до лицата, които използват в дейността си ЕСФП - електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и е неотносима към дейността на жалбоподателя, който използва електронен касов апарат с фискална памет /ЕКАФП/ съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от същата наредба. Неотносима е и нормата на §75 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 80 от 2018 г., изм. и доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., бр. 75 от 2019 г.), тъй като констатираното несъответствие с изискванията не касае тези изменения. Изискването за посочване наименованието на стоката в касовата бележка е въведено с Наредбата за изменение и допълнение публ. ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. и за което към 30.03.2018 г. срокът е изтекъл. Тази преходна разпоредба не се отнася до останалите липсващи реквизити в издадения фискален касов бон - количество и стойност на видовете закупени стоки. Това изискване е предвидено в  чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. и е действащо и към момента на проверката. Видно от констатациите при проверката издаваните в обекта фискални касови бележки се регистрират само като "Разни", без количество и стойност. Така издадената касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на тези реквизити представлява нарушение на установените по  чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната разпоредба правила относно отчитането на продажбите. Въвеждането на липсващото съдържание в друг документ,какъвто е представената стокова разписка и касова бележка не санира нарушението.

 Определяният 3-дневен срок за запечатване на обекта е мотивирано и съобразено с тежестта на нарушението,а и е в минимален размер.

Чрез налагането на ПАМ се осъществява превенцията именно срещу този нежелан резултат и защитата на обществения интерес, както и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. Впрочем, установява се,че именно в резултат на наложената ПАМ начинът на работа на санкционираното дружество е променен и нарушаването на законовите изисквания е преустановено – видно от представените договори за закупуване и инсталиране на програмен продукт и за годишен абонамент за актуализации на същия.

 

 

Изложените до тук съображения налагат да се приеме, че обжалваната заповед е постановена съобразно изискванията на закона.

Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена. Наведеното възражение за маловажност е неоснователно. Нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е неприложима, производството тук се развива по АПК и единствен аргумент в полза на жалбоподателя би било евентуално нарушаване на принципа за съразмерност. В случая това изискване е спазено при преценка продължителността на срока на наложената ПАМ.

За разноските:

При посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК на Териториална дирекция на НАП - гр.Пловдив се дължат разноски – юрисконсултско възнаграждение, което се констатира в размер на 500 лева, определено съобразно правилото на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „АКВА СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Борислав“ № 20, против Заповед за налагане на ПАМ № 494-0028574/ 06.08.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – офис магазин, находящ се в с.П., Зеленчукова борса, стопанисван от „АКВА СИСТЕМС“ЕООД,  за срок от 3 дни.

 

ОСЪЖДА „АКВА СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Борислав“ № 20, да заплати на Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив сумата от 500 /петстотин/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: