№ 367
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20234500500462 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на М. Ж. С. против извършен на 29.05.2023 г.
опис на нейни движими вещи по изп. дело № 978/2021 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. №
*** на КЧСИ, с район на действие ОС Русе. Заявява, че за описа разбрала от дл. Д. К.
на 26.06.2023 г. От него и узнала, че е длъжник по това изп. дело. Вещите били нейни и
описани без знанието й. С К. били двойка и в процес на заживяване заедно. По тази
причина закупила вещите, които се намирали в дома му, за да ги ползва, когато
преспива там. Самият длъжник възразил при описа, че вещите не са негова
собственост, а принадлежат на трети лица, като представил и писмени доказателства
пред ЧСИ в подкрепа на твърденията си. Доколкото знаела имало и насрочен ЯТУН,
който заедно с описа намира за незаконосъобразни, за което излага правни
съображения. Възразява, че описаните в протокола за опис движ. вещи: трикрилен
гардероб ПДЧ с плъзгащи врати, съдомиялна Candy, скрин „Ирим“ и 1 бр. от комплект
столове Кинг Малмо, текстилен материал, 4 бр. сив са нейна собственост и
понастоящем се намирали в нейно държане и ги владеела за себе си. Представя копия
от фактури. Претендира отмяна на насрочения опис и търг на движими вещи.
Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени възражения от
насрещните страни по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
1
мотиви по обжалваното действие, с които намира жалбата за недопустима, а по
същество за неоснователна.
Въззивният съд като съобрази изложените в жалбата доводи, както и данните по
изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:
Изп. дело № 978/2021 г. по описа на ЧСИ В. М. е образувано по молба на
взискателя „У.Б.“ АД против „Д- Д.Т.М.“ ЕООД и Д. Д. К. за събиране на парични
задължения. На 29.05.2025 г. в дома на дл. Д. К. в гр. Русе, *** и в негово присъствие
съдебният изпълнител описал следните движими вещи: трикрилен гардероб ПДЧ с
плъзгащи врати, съдомиялна машина Candy, сушилна машина „Електролукс“, скрин
„Ирим“ с липсващи 2 чекмеджета, компютърно бюро, стол тапициран 1 бр. и монитор
Samsung 19. Назначил длъжника за техен пазач. Съставени са два протокола за опис,
като в протокол № 9368 вещите са описани като собствени на дл. Д. К., а в протокол №
9369 като собственост на представляваното от него юридическо лице „Д- Д.Т.М.“
ЕООД. Вещите са оценени с помощта на вещо лице и с Протокол от 08.06.2023 г. е
насрочен търг с явно наддаване за 17.07.2023 г. от 11 часа. С молба от 09.06.2023 г. дл.
Д. К. поискал вдигане на запора върху част от движимите вещи, представяйки писмени
доказателства, че не са негова собственост. Това негово искане е оставено без уважение
с разпореждане на ЧСИ от 13.06.2023 г., за което дл. Д. К. е уведомен на 14.06.2023 г.
По повод на това е постъпила и жалба от М. С.- трето по делото лице, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Пред въззивната инстанция са приети представените от страна на третото лице
писмени доказателства- фактура № **********/10.02.2023 г. за закупена съдомиялна
машина Candy, фактура № **********/06.12.2022 г. за закупен скрин „Ирим“, фактура
№ **********/23.01.2023 г. за закупени комплект столове 4 бр. сиви, King Malmo, и
трите издадени от EMAG на името на М. С., както и стокова разписка №
2811766/12.02.2023 г. за гардероб на стойност 436 лв. с приложена към него касова
бележка за същата сума и посочен адрес: Русе ,ул. „Солун“ № 37, отново с получател
жалбоподателката.
Ангажирани са и гласни доказателства- показанията на св. К. Д. К.- брат на
длъжника, от които се установява, че жалбоподателката и Д. К. са сключили гр. брак
предната седмица. Свидетелят изнася данни, че М. и брат му планирали да заживеят
заедно отпреди това и тя занесла свои вещи в дома му.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, както и от твърденията,
изложени в жалбата, жалбоподателят М. Ж. С. се явява трето лице в изпълнителното
производство. Жалбата от третото за изпълнението лице намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, за третите
2
лица срокът за обжалване действията на съдебния изпълнител започва да тече от
узнаване на действието. В процесния случай в жалбата са изложени твърдения, че
жалбоподателката е узнала за обжалваното действие по насочване на изпълнението
чрез налагане на запор с извършване на опис върху процесните движими вещи на
26.06.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата е в срок.
Правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими
презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе
си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму).
Затова и при изпълнение върху движима вещ, съдебният изпълнител не събира
доказателства за собствеността, особено както в случая не се касае до вещи,
подлежащи на регистрационен режим, а използва индиции за собствеността - описва,
оценява и предава за пазене вещта, само когато я намери в държане на длъжника.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК защитава правата в изпълнителното
производство на трето лице, при наличието на две кумулативно предвидени
предпоставки: 1) когато изпълнението е насочено върху движими вещи, които в деня
на налагане на запора се намират в негово владение и 2) запорираните вещи са
собствени на третото лице към датата на налагане на запора (аргумент за противното от
чл. 435, ал. 4, изр. второ от ГПК), т. е. този процесуален способ за защита срещу
изпълнението е поставен на разположение на владеещия собственик на движимите
вещи, върху които е насочено изпълнението, който не е страна по изпълнителното
производство.
В конкретния случай, от данните по изп. дело се установява, че запорираните
движими вещи са намерени в дома на длъжника, респ. по седалището на
представляваното от него ЕООД. От събраните по делото доказателства обаче се
установи, че към датата на извършения опис процесните четири движими вещи по
пункт 1, 3, 4 и 6 от протоколите са били собствени на жалбоподателката, същата е
пребивавала в жилището на длъжника, а понастоящем, след сключване на гр. брак с дл.
К. и постоянно живее там и по този начин е опровергана презумпцията на чл. 69 ЗС по
отношение на дл. Д. К..
Обсъденото обосновава извода за незаконосъобразност на атакувания запор
чрез опис на процесните движими вещи, който като такъв следва да бъде отменен.
Искането на жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение с оглед спецификата на производството по обжалване на
действията на съдебния изпълнител. Производството по чл. 435 ГПК е инициирано по
жалба на трето лице срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално
поведение на ответните страни по нея- взискател и длъжници, поради което нормата на
чл.78 ГПК не следва да намери приложение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. Ж. С. извършеният на 29.05.2023 г. запор чрез опис
на движими вещи - трикрилен гардероб ПДЧ с плъзгащи врати, съдомиялна машина
Candy, скрин „Ирим“ с липсващи 2 чекмеджета и 1 бр. стол тапициран по изп. дело №
978/2021 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Русе,
обективиран в Протоколи № № 9368 и 9369 като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4