№ 26612
гр. София, 28.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110167510 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подадена е молба от „///“ ЕАД за изменение на решение № 424 от
10.01.2023 г. постановено по гр. д. № 67510/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В на молбата „///“ ЕАД се твърди, че в полза на ответника не се дължат
разноски, а евентуално, че са налице предпоставки за намаляването им под
определения законоустановен минимум.
Насрещната страна по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е
депозирала становище, в което е посочено, че искането за изменение е
недопустимо, тъй като няма списък на разноските. Оспорва молбата и като
неоснователна, доколкото определеното възнаграждение е съобразено с
размера по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
Подадена е молба от адв. Н. И. за изменение на решение № 424 от
10.01.2023 г. постановено по гр. д. № 67510/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В молбата на адв. Н. И. се твърди, че съдът неправилно е определил
размера на дължимото в полза на процесуалния представител възнаграждение
на основание чл. 38, ал.2 ЗА. Поддържа, че в случая са предявени четири
обективно кумулативно съединени искове, като по всеки от тях се дължи
възнаграждение.
1
Подадена е молба и от адв. */* за изменение на решение № 424 от
10.01.2023 г. постановено по гр. д. № 67510/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В молбата на адв. */* се твърди, че решението следва да бъде допълнено,
като на процесуалния представител се възложат разноски на основание чл. 38,
ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство.
Насрещната страна по молбите на процесуалните представители на
ответника оспорва дължимостта на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.2 ЗА, като сочи, че не са налице предпоставки за безплатна
адвокатска помощ, евентуално същите са завишени. Претендира
възнаграждение за производството по чл. 248 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Исканията по чл. 248 от ГПК са направени в рамките на
законоустановения срок от легитимирани страни, поради което се явяват
процесуално допустими.
С решение № 424 от 10.01.2023 г. постановено по гр. д. № 67510/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. В. Б. дължи на „*/* сумата от
1246.04 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. „***-, аб. № 21604, ведно със законна лихва от 29.04.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 192.42 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 15.04.2021 г.,
сумата от 38.31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 29.04.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 24557/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, като e отхвърлен иска за главница над уважения размер от 1246.04 лв.,
до пълния претендиран размер от 2571.48 лв., ведно със законна лихва от
29.04.2021 г. до изплащане на вземането, иска за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 192.42 лв.
до пълния претендиран размер от 396.67 лв., както и иска за сумата от 6.13
2
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 15.04.2021 г. С решението „*/* е
осъдена да заплати на адв. Н. И. И. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 306.51 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на В. В. Б. пред СРС. Също
така с решението е осъдена В. В. Б. да заплати на „*/*, на основание чл. 78, ал.
1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 353.18 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
По отношение на молбата на „*/*:
Видно от представения в производството по гр. д. № 67510/2021 г. по
описа на СРС, 39 състав договор правната защита и съдействие на ответника e
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно поставеното по реда на чл. 274, ал.2 ГПК определение №
515/02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, ТО, договарянето на
осъществената от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и
следва да бъде установено по данните по делото, но изявленията за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38,
ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуване на
конкретната хипотеза. В случай, че противната страна твърди, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице
и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне
на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения,
различни от посочените в чл. 38, ал.1 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248
ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание /определение №
163/13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г. на ВКС, ГО; определение № 70 от
8.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2445/2016 г., II т. о./.
В настоящия случай в молбата по чл. 248 ГПК от „*/* не са наведени
конкретни оспорвания за липсата на основанията по чл. 38, ал.1 ЗА и в
частност на основанието по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, посочено в договора за правна
защита и съдействие, а е посочено общо, че възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА
не се дължи. Едва в становището по молбата на процесуалните представители
на ответника по чл. 248 ГПК „*/* оспорва наличието на затруднено
материално положение на В. В. Б.. Дори и да се приеме обаче, че такова
3
оспорване е своевременно направено, доказателства, които да опровергават
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска
помощ по делото не са представени. Поради това изявленията за наличие на
основание по чл. 38, ал.1 ЗА е достатъчно, за да се приеме, предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ищеца за заплащане на възнаграждение в полза
на адв. Н. И..
Съдът е определил дължимото възнаграждение в размер на 601.25 лв.
Това възнаграждение според молителя следва да бъде намалено поради
фактическата и правната сложност на делото. Размерът на адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда, който не е
обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /в посочения
смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на
ВКС, IV ГО/. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал.1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. От това следва, че намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение не може да бъде под минимално
определения размер, съобразно чл. 36, ал.2 от ЗА, който от своя страна
определя, че размерът на възнаграждението не следва да бъде под посочения
в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В
случая размерът на исковата претенция възлиза на 3012.59 лв. и съдът е
определил възнаграждението на 601.25 лв., съобразявайки минималния
размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от горепосочената наредба. Няма
законоустановено основание за намаляване на адвокатското възнаграждение
по чл. 38, ал.2 ЗА под визирания в наредбата минимум. По съразмерност на
отхвърлената част от иска на процесуалния представител е присъдена сумата
от 306.51 лв.
С оглед на гореизложеното молбата на „///“ ЕАД за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
По отношение на молбата на адв. */*:
С молбата се иска допълване на решението в частта за разноските, като
4
на процесуалния представител бъдат присъдени направените такИ. в
заповедното производство.
В заповедното производство е представен договор за правна защита и
съдействие на ответника с уговорено възнаграждение в размер на 360 лв. за
оказана правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в приложимата й
редакция/ в размер на 50 за длъжника. С оглед изхода на спора следва да се
присъди сумата от 25.49 лв.
В случая е налице оказана безплатна правна помощ на лице по реда на
чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което съдът съобразно изхода на спора следва да
присъди съответното адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА. Тъй като длъжникът е бил представляван от адв. Билева, адвокатското
възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА следва да се възложи
процесуалния представител.
С оглед гореизложените съображения решението следва да бъде
допълнено в частта за разноските.
5
По отношение на молбата на адв. Н. И.:
В молбата по чл. 248 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че в случая са предявени 4 бр. искове, като за всеки един от тях се
дължи адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав намира, че при определяне размерите на адвокатските
възнаграждения следва да се прави разграничение дали са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване от един ищец срещу
определен ответник няколко оценяеми иска или са предявени в условията на
субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът
върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл
определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС.
Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по ч.гр.д.
№ 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г.
постановено по ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема
становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да се
определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно.
В настоящият случай съдът е определил възнаграждението на
процесуалния представител на основание чл. 38, ал.2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което няма основание за изменение на
приетото в постановеното решение.
Предвид изложеното, съдът намира молбата за неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 424 от 10.01.2023 г. постановено по гр. д. №
67510/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, по молба с вх. № 27543/01.02.2023г.
от адв. */*, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „*/*, ЕИК *****-, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. ****, ЕГН ********** с адрес гр.
София, ул. „****, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 25.49 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника В. В. Б. в
заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9449 от 13.01.2023 г. от „///“
ЕАД за изменение на решение № 424 от 10.01.2023 г. постановено по гр. д. №
67510/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28095 от 01.02.2023 г. от адв.
Н. И. И. за изменение на решение № 424 от 10.01.2023 г. постановено по гр. д.
№ 67510/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
6
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7