Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място] против Решение № 72 от 14.06.2023 година по АНД № 164/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на едноличен търговец А. П. А. с наименование на фирмата „А. – Атанас А.“ – [населено място] за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Със същото решение Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на едноличен търговец А. П. А. с наименование на фирмата „А. – Атанас А.“ 660 /шестстотин и шестдесет/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон; развиват се доводи за законосъобразно издаване на процесния ЕФ, като се оспорват доводите на въззивния съд за отмяната му. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него ЕФ; заявява се претенция за присъждане на направените разноски; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт; оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което процесният ЕФ да бъде потвърден; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна едноличен търговец А. П. А. с наименование на фирмата „Атанасов – Атанас Атанасов“ не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат отговор на касационната жалба се заявява становище за неоснователност на жалбата и правилност на доводите на въззивния съд за отмяна на процесния ЕФ, като се навеждат доводи за липса на законодателна уредба, позволяваща издаването на ЕФ за нарушение от вида на процесното; по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение и се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски /л. 13-18/. В писмена молба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се оспорва касационната жалба и се поддържа отговора на касационната жалба, развиват се доводи по същество в насока липса на правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на ЕФ, неспазване на давностните срокове по ЗАНН, неясно място на нарушението, непосочване на размера на дължимата тол такса, неточно посочване на изпълнителното деяние, наличие на основания за прилагане на по-благоприятен закон на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – чл. 10б, ал. 7 от ЗП, в сила от 01.01.2024 година, неспазване на принципа за пропорционалност. Поддържа се искането за оставяне в сила на въззивното решение и претенцията за присъждане на разноските, направени пред всички съдебни инстанции, за които се представя списък и доказателства за извършването им /л. 90-110/.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на касационната жалба, респ. неправилност на въззивното решение, поради което намира, че последното следва да бъде отменено.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

За да отмени процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че същият е незаконосъобразен поради неспазване на принципа на пропорционалност по чл. 5 от Договора за Европейския съюз. Този извод на въззивния съд е правилен и се подкрепя от Решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, според което: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. В цитираното решение е посочено, че Директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции /съображение 40/. Според съображение 42 от решението принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции, като в тази връзка е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая. В решението на СЕС е изтъкнато, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.

С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Според данните от административната преписка процесното нарушение е извършено на 17.02.2021 година, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 година, поради което основателно се явява възражението за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН при издаване на процесния ЕФ.

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 17.02.2021 година, на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.02.2023 година, от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок от заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 17.08.2021 година. Разпоредбата на чл. 34, ал. З от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен.

Към датата на нарушението и неговото установяване приложимата редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП. В случая, ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а, ал. 3б или ал. 3в от ЗДвП за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно редакцията на приложимата законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване и констатиране на процесното административно нарушение. Законодателят е предвидил с един и същи закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, се съставя ЕФ и е недопустимо да се допълва съдържанието на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Последващото изменение на нормата в ДВ, бр. 13 от 2024 година, с включването и на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, само потвърждава този извод. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Цитираните разпоредби на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на ЕФ и не могат да игнорират нормите за административнонаказателната отговорност, нито да ги заместят и допълват. Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. 187а ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения, които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на ответника по касация бъде присъдена сумата от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция и пред Върховен административен съд /л. 106-110 от настоящото дело/, който размер не е прекомерен предвид чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действителната правна и фактическа сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 72 от 14.06.2023 година по АНД № 164/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на едноличен търговец А. П. А. с наименование на фирмата „Атанасов – Атанас Атанасов“ – [населено място] сумата от 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лева разноски.

Решението е окончателно.