№ 33884
гр. София, 27.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110165818 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба, подадена от „С.И“ ООД срещу И. В. Г..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК,
чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да насочи искането си и срещу неучастващото в производството лице, за което са
изложени данни, че е носител на право на собственост в процесния съсобствен обект,
представляващ СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на посочените указания съдът ще приеме, че не е сезиран с
искането за включване на посочения обект в делбената маса.
Приема следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че съгласно
Нотариален акт № 161/14.07.2008 г., том I, рег. № 13542, дело № 137/2008 г., е собственик
на 79,884 % идеални части от подземен паркинг – гараж /маневрено хале/ с площ от 98,32
кв.м., състоящ се от четири места за паркиране и място за маневри, при съседи – от три
страни калкан, мазе № 1, гаражна клетка № 1, стълбище и проходен подемник, заедно с
4,719 % идеални части от общите части на сградата, построена в недвижим имот, находящ
се в *********, представляващ УПИ № VI-7, кв. 44 по плана на гр. София, местност “ГГЦ –
1
зона В-17“, с площ от 236 кв.м. Твърди, че съгласно посочения нотариален акт, ответницата
била собственик на останалите 20,116 % идеални части от същия имот. Отбелязва, че с
нотариалния акт било разпределено ползването на паркоместата между съсобствениците.
Сочи, че въз основа на проект, одобрен със Заповед № РД-09-40/03.12.2014 г. на гл. арх. на
район „Сердика“, паркоместата били преустроени в самостоятелни подземни гаражни
клетки с отделни идентификатори, както следва: 1/ СОС с идентификатор 68134.512.563.1.27
с площ от 12,89 кв.м. ; 2/ СОС с идентификатор 68134.512.563.1.28 с площ от 13,12 кв.м.; 3/
СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29 с площ от 72,28 кв.м. След обособяването на
самостоятелните подземни гаражни клетки и издаването на разрешението за ползване на
сградата, през 2016 г., подземна гаражна клетка № 1 с идентификатор 68134.512.563.1.26
била продадена на трето лице. В резултат на извършената сделка били променени идеалните
части на дружеството – ищец, които възлизали на 56,598 %, вместо 79,884 %, от общите
части от зоната за маневри. Твърди, че въпреки че зоната за маневри била погрешно
нанесена в кадастъра като самостоятелен обект с идентификатор 68134.512.563.1.29, с площ
от 72,28 кв.м., същата следвало да се характеризира като обща част предвид естеството й на
маневрено хале, обслужващо двете съсобствени между страните подземни гаражни клетки,
както и гаражната клетка, собственост на трето лице. В тази връзка, счита че посоченият
обект не подлежи на делба. Моли съда да допусне и извърши делба върху процесните
имоти, представляващи СОС с идентификатор 68134.512.563.1.27 със застроена площ от
12,89 кв.м. и СОС с идентификатор 68134.512.563.1.28 със застроена площ от 13,12 кв.м.,
при квоти - 56,598 % идеални части от имота за „С.И“ ООД и 20,116 % идеални части за
ответницата. Сочи, че предвид наличието на два самостоятелни обекта, делбата следвало да
бъде извършена чрез възлагане в дял на всеки от съсобствениците на отделен обект при
извършване на парично уравнение на двата дяла съобразно идеалните части на всеки
съсобственик и пазарната цена на имотите. Поддържа, че при съобразяване на
характеристиките на СОС с идентификатор 68134.512.563.1.29, с площ от 72,28 кв.м.,
представляващ маневрено хале, същият следвало да остане в съсобственост, тъй като имал
обслужващо предназначение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба. Сочи, че
процесният подземен паркинг на сградата бил направен по начин, по който в цялото
помещение било възможно да паркират свободно само два автомобила. Твърди, че
самостоятелният гараж с идентификатор 68134.512.563.1.26, собственост на Д.С., се
„запушвал“ ако имало паркирали автомобили в гаражните клетки с идентификатор
68134.512.563.1.27 и идентификатор 68134.512.563.1.28. Сочи, че на 04.10.2012 г. с
Нотариален акт за спогодба № 18, том II, рег. № 5644 по дело № 205/2012 г., с който бил
удължен срокът за погасяване на правото на строеж, учредено в полза на ищцовото
дружество, същата си запазила правото върху 20,116 % идеални части от подземния паркинг
– гараж, при разпределено ползване на място за паркиране № 1 с площ от 13,20 кв.м. Счита,
че ищецът следва да докаже правото си на собственост по отношение на заявените за делба
обекти, доколкото същите не били предмет на учреденото в негова полза право на строеж.
Твърди, че на 11.11.2016 г. ищцовото дружество продало на Д.Г.С. гаражна клетка с
2
идентификатор 68134.512.563.1.26, както и 23,286 % идеални части от „подземния паркинг и
зона за маневри“, като в договорът не било уточнено от кой точно имот се прехвърляли тези
идеални части – дали от подземния гараж и маневреното хале преди изменението на
инвестиционния проект от ищцовото дружество или от СОС с идентификатор
68134.512.563.1.29. Навежда доводи относно необходимостта от участието в производството
и на Д.С., в случай че бъде установено, че същият разполагал с право на собственост на
23,286 % идеални части от подземния гараж. Поддържа, че са налице основания за подялба и
на трите съсобствени обекта, като оспорва изключването от делбената маса на СОС с
идентификатор 68134.512.563.1.29 при твърденията на ищеца, че същият имал
характеристиките на обща част. Ответницата счита, че в настоящия случай приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 348 ГПК, като се противопоставя на искането на
ищеца за парично уравняване на дяловете. Моли съда да включи в делбената маса и
маневреното хале с идентификатор 68134.512.563.1.29. Претендира да й бъде поставено в
дял едно паркомясто със свободен достъп, съгласно уговореното в нотариалните актове за
учредяване на правото на строеж в полза на ищцовото дружество.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е конститутивен иск с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС.
ІІІ. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
Във фазата по допускане на делбата, в доказателствената тежест на съделителя – ищец и
ответницата, която не оспорва иска, е да докажат наличието на съсобственост помежду им
спрямо процесните делбени имоти
при посочените квоти.
В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
IV. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно техническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса обособени ли са обекти с идентификатори 68134.512.563.1.27, 68134.512.563.1.28. и
68134.512.563.1.29, като самостоятелни обекти с инвестиционния проект, одобрен за
сградата, в която са разположени, както и на въпросите, посочени в отговора на исковата
молба.
НАЗНАЧА за вещо лице Е.Ц., при депозит в размер от 500 лв., вносим от страните
съобразно дяловете им.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото
посочените в отговора на исковата молба документи.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както
са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
3
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2023 г. от 11.45
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _____________________
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4