Присъда по дело №848/2020 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ
Производството е образувано по тъжба на А. И. Д. от гр.Ямбол против Г. П. Х. от г*** -
за престъпление по чл. 148, ал. 1,т.1 , вр. с чл. 146,ал.1 от НК.
Частният тъжител Д. беше конституиран като граждански ищец и едновременно с това се
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения срещу
подсъдимата граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на
деяние неимуществени вреди в размер на 5000 /три хиляда/ лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с редовно упълномощен повереник-
адвокат.Чрез повереника твърди,че подсъдимата от обективна и субективна страна е
осъществила състава на повдигнатото с тъжбата обвинение.Счита фактическата обстановка
по делото за безспорно и пълно установена и моли съда да признае подсъдимата за
виновена.Гражданският иск се счита за основателен и доказан и се прави искане да бъде
уважен в пълен размер,като се присъдят и направените по делото разноски.
Подсъдимата Х. се явява лично в с.з. и с редовно упълномощен защитник.Дава обяснения
по предявеното обвинение, не се признава за виновна и лично и чрез защитника си, иска от
съда да бъде призната за невиновна, както и да се отхвърли предявения срещу нея
граждански иск.
За да постанови присъдата си,съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Х. и свид.Г.Н. са бивши съпрузи.Последният бил в приятелски отношения
със тъжителя Д. и майка му свид.Р. Я.а. Това обстоятелство било известно на подсъдимата
от дъщеря й ,която в определен период от време работила при свид.Я.а, но била освободена
заради установена липса на парични средства.
По този повод , макар никога да не са се срещали подсъдимата започнала да изпитва
неприязън към свид.Я.а и в проведен разговор по телефона отправила обидни думи по неин
адрес.
След този случай Х. на няколко пъти забелязала близо до дома си в *** л.а. автомобил
БМВ с чужда регистрация,какъвто имал и тъжителя и започнала да се съмнява, че той я
следи.
На 18.01.2020г. тъжителят имал уговорка със свид. Т. да се срещнат в близост до
паркинга на Художествената галерия в гр.Ямбол за да я откара до гр.Сливен.Около 13 .00
тъжителят паркирал автомобила си на ул.*** в близост до пицария „Ностос“,на която
улица се намирал и магазина на подсъдимата.По същото време отвън били свид Г.Б. и
Ст.И..Последният забелязал автомобила решил ,че това е същият който видял във *** и
съобщил на подсъдимата.Тя излязла от магазина и отишла до автомобила на
тъжителя.Видяла ,че това е сина на свид.Я.а ,започнала да удря по капака и да крещи да
излезе от колата.След като тъжителя излязъл без никакъв повод подсъдимата започнала да
говори на висок тон по адрес на тъжителя като казала „долнопробен идиот, глупак, тъпак,
мангал черен, да върви на майка си в путката, на майка ти путката само такива цигани
ражда“.Изречените от подсъдимата обидни думи били чути и възприети от свидетелите Т. и
Е..Изненадан от действията на подсъдимата тъжителят се обадил на тел. 112 и поискал да
1

бъде изпратен патрулен автомобил. На място пристигнали свидетелите Я. и М. и
първоначално разговаряли с тъжителя ,който им обяснил ,че докато чакал се приближила
непозната жена , започнала до го обижда и замерила с найлонова торбичка.След това
двамата свидетели разговаряли с подсъдимата, която обяснила своята версия, а именно ,че
познава тъжителя като приятел на бившия и съпруг има съмнение,че я следи и по този
повод го е попитала какво прави там, в резултат на което е възникнал скандал.И на двамата
участника в конфликта свид.М. съставил протокол за предупреждение , на осн. чл.65 от
ЗМВР.
От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че подс.Х. е неосъждана.
Горната фактическа обстановка съдът установи, частично от обясненията на подсъдимата
, от показанията на свидетелите Т. , Е., Я.,М.,Я.а , Н. и частично от показанията на
свидетелите Б. , И. и Б. , от писмените доказателства по делото – писмо от регионален
център „Бургас“, справка за съдимост и веществените доказателства по делото диск със
запис на постъпил сигнал на ЕЕН.
По делото се събраха три групи гласни доказателства. Към първата група са тези на
подсъдимата и свидетелите Б. , Б. и И.. Обясненията на подсъдимата и показанията на тези
свидетели са в смисъл, че подсъдимата не е отправяла обидни думи и изрази към тъжителя,
а напротив последният е предизвикал подсъдимата размахвайки заплашително пръст и
замесил името на бившия и съпруг.
Втората група гласни доказателства са на тези на свидетелите Т. и Е., които изцяло
подкрепят твърденията на тъжителя изложени в тъжбата, че подсъдимата е нарекла
тъжителя с думите долнопробен идиот, глупак, тъпак, мангал черен, да върви на майка в
путката, на майка ти путката само такива цигани ражда
Третата група свидетелски показания са тези на двамата служители на РУП-
Ямбол,отзовали се на подадения от тъжителя сигнал и показанията на свид.Я.а и Н..И
четирите лица не са очевидци на инцидента, като първите двама предоставят основно
информация за заявеното им от участниците в конфликтната ситуация, а свид.Я.а и Н. за
влошените лични отношения с подсъдимата.
На първо място показанията на втората група свидетели ,чийто показания съдът
кредитира напълно са последователни, логични и непротиворечиви досежно приетото
фактическото положение описано по-горе. Съдът отчете факта че свидетелите са били
очевидци на извършеното от подсъдимата.Независимо ,че свид.Т. е приятел на майката на
тъжителя техните показания са искрени, изхождащи от свидетели които са станали
съпричастни на ситуацията,в която се намира тъжителя, ситуация която им е направила
впечатление тъй като лично ги е възмутила и която се е запечатала в съзнанието им и
поради това си спомнят основните факти които очертават извършеното престъпление. И
двамата свидетели сочат данни затова ,че подсъдимата на висок тон е отправила обидни
думи и изрази към тъжителя, макар и с не абсолютна точност, което е разбираемо, предвид
и изминалия период то време.Показанията на свидетелите кореспондират и с показанията
на полицейските служители досежно мястото където е бил паркиран автомобила на
тъжителя и където е било извършено деянието.Описаното от двамата свидетели поведение
на подсъдимата съответства и на заявеното от свид.Н.,който като бивш съпруг познава
характера и я описва като конфликтна личност,склонна към подобни прояви.Техните
показания се подкрепят и от приобщеното и включено в доказателствения материал-
вещественото доказателствено средство- запис на постъпилия сигнал на тел. 112.
По отношение на твърдението на защитата ,че е налице противоречие между показанията
2

на свид.Е.,дадени в хода на съдебното следствие и тези при разпита му в полицията
досежно мястото от което е наблюдавал случилото се съдът намира за неоснователно.
Видно от показанията на свид.Е. с него е проведен само разговор по телефона от
извършилият проверката по случая полицейски служител. Вероятно защитата визира
именно изготвената от него докладна записка по този повод, но същата не е писмено или
доказателдствено средство според НПК и не подлежи на обсъждани в настоящото
производство.
Обясненията на подсъдимата, че не е изричала обидни думи и изрази по адрес на
тъжителя се възприемат от съда като защитна нейна позиция и не се кредитират като
противоречащи на гласните доказателства кредитирани от съда. Прави впечатление ,че
подсъдимата в началото на обясненията си сочи,че в деня на инцидента е видяла тъжителя
и никога не го е виждала и срещала, освен колата която кара и от две години я следял.По
надолу в обясненията си обаче заявява ,че от дъщеря си знае ,че той е син на свид.Я.а.Тези
твърдения на подсъдимата съпоставени и със заявеното от нея на полицейските служители
,че тъжителя е приятел на бившият и съпруг дават основание на съда да приеме ,че тя го е
познавала преди случая .Съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимата, че
тъжителят виждайки я излязъл от автомобила ,тръгнал към нея и заявил да не пуска жалби
срещу Г.Н.. По делото безспорно се установи ,че подсъдимата не е подавала жалби срещу
бившия си съпруг и той не е искал и убеждавал тъжителя да говори с нея по този повод,
поради което подобно поведение е нелогично от негова страна.Нелогично е също така и
твърдението ,че тъжителят е настоявал да говори със свид.Б. , защото двамата не се
познавали , които което обстоятелство се установява от показанията на свид.Б..
Поради тези причини съдът не приема за достоверно твърдението ,че тъжителят със
поведението си е търсил повод и начин да разговаря с подсъдимата.От доказателствата по
делото безспорно се установява ,че има “предистория“ , но тя е била между подсъдимата и
майката на тъжителя, довела до влошени отношения между тях.Според съда създаденото
напрежение между тях, наред със породеното подозрение у подсъдимата,че е бил обект на
следене е довело и до изричането на обидните думи и изрази по адрес на тъжителя.
Според настоящия съдебен състав изложеното от свид.И. Б. и Б. досежно действията на
тъжителя е интерпретация на случилото се като опит да помогнат на подсъдимата в нейната
защита срещу обвинението.На първо място свид.Б. в показанията си излага следните
твърдения:“Бях вътре в магазина когато се случи случката.Виждах всичко какво се
случва..“Те говориха от разстояние и и не съм чула обидни думи да се разменят от страна на
сестра ми ..Други хора по това време нямаше.Ние бяхме със съпруга ми и С.
отвън….“Мъжът ми беше отвън и сглобяваха бюро със С., а аз бях вътре и с децата и си
говорихме. След инцидента аз бях отвън вече… Бях в магазина с моите две деца и
продавачката на магазина и А. беше отвън на улицата и преди да говори с мен, той
говореше със сестра ми, след което се качи в колата, отвори прозореца и аз излязох да се
намеся ,че няма нужда да повтаря да спрем да пускаме жалби…Сестра ми като говореше с
него, аз бях вътре в магазина.Двамата бяха на около 50 метра от магазина- от тук до
стената.Добре може би са 100 метра….. Само виждах какво се случва ,не чувах, докато бях
вътре в магазина и не чувах“.
Непоследователни и противоречиви са и показанията на свид. Б. по отношение на
обстоятелството била ли е свид.Т. на мястото на инцидента.В началото свид.Б. е
категорична ,че помни свид.Т. и тя е се е появила ,след като дошли полицаите.По надолу
в показанията си излага ,че не е сигурна дали това е свид.Т., но жена стояла с гръб близо до
колата, като преди това не била там.Накрая сочи ,че имало жена, която видяла в гръб и била
с червено яке или чанта.Посочените противоречия пораждат съмнения в истинността на
3

показанията на свидетелката Б. относно случилото се на инкриминираната дата и е
основание за съда да не ги кредитира в тази част.Според съда предвид мястото на
възникване на конфликта и мястото където се намирала свид.Б. тя обективно не би могла
да възприеме случилото се и присъствието на свид.Т. , още по малко да чуе репликите на
тъжителя към сестра си да спре да пуска жалби срещу свид.Н..
Съдът не кредитира и показанията на свид. Б. и И. в частта,в която твърдят ,че тъжителят
е паркирал автомобила си на около десет метра от магазина и подсъдимата не е отправила
обидни думи. Аргумент за това е , че свид.И. живее на съпружески начала с подсъдимата , а
свид.Б. е съпруг на сестра и поради което е налице индиция за заинтересованост.
Аргумент също така е ,че показанията им по отношение на мястото на паркиране на
автомобила се опровергават от показанията на полицейските служители ,които излагат ,че е
не е бил в близост до магазина , а на около 20-25 метра в посока пицария „Ностос“.Налице
са и противоречия в показанията на двамата свидетели по отношения на проведения
разговор между подсъдимата и тъжителя.От една страна свид.Б. твърди ,че е преминал на
висок тон, а от друга свид.И. ,че е протекъл с нормален тон, не е имало викове и крясъци.За
съда е нелогично ако подсъдимата не е обиждала тъжителя и разговора е протекъл в
спокойна обстановка той да подаде сигнал на тел.112, защото рискува да бъде подведен под
наказателна отговорност за подаване на невярна информация.Няма логика и в казаното от
двамата свидетели,че тъжителят е искал от подсъдимата да не подава жалби срещу
свид.Н.,тъй като по делото безспорно се установи,че такива не са подавани .Освен това
причината тъжителят да се намира на конкретното място е уговорката му със свид.Т. , а не
желанието му да провокира подсъдимата,която среща между тях била случайна.
Поради изложеното по-горе съдът не кредитира показанията на посочените свидетели
относно това били ли са изречени обидни думи или изрази от подс.Х. при срещата и със
тъжителя.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я., М. , Я.а и Н. макар и същите да не
допринасят съществено за изясняването на делото, тъй като посочените лица не са очевидци
на инцидента. В основни линии показанията на посочените свидетели кореспондират на
приетата от съда фактическа обстановка, независимо от обстоятелството, че част от
свидетелите са близки на тъжителя/св.Я.а е майка на тъжителя, а свид.Н. е техен близък
приятел / и показанията им са съответно повлияни от личното им отношение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От обективна страна безспорно се установи ,че подс.Х. на посочената дата и място лично
е казала по адрес на тъжителя- „долнопробен идиот, глупак, тъпак, мангал черен, да върви
на майка в путката, на майка ти путката само такива цигани ражда“.
Безспорно и всяка една от употребените думи и всеки един от употребените изрази е с
обиден характер. Те са били лично възприети от пострадалия. Засегнати са обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка
на човека /в случая тъжителя/, при това засягането не е нищожно, щото да оправдае
действията на подсъдимата, а напротив – от поведението й тъжителят се е почувствал
засегнат. С думите си подсъдимата е изразила отрицателната си, презрителна оценка за
личността на тъжителя и е засегнал честта и достойнството на същия, собствената му оценка
за неговата личност, имайки предвид негативното съдържание на използваните
квалификации. Деянието е довършено като не беше установено тъжителят да е отправял
обиди към подсъдимата, за да се приеме евентуална реторсия.
4

Тези думи са изречените от подс. Х. на обществено достъпно място – на ул.***“в гр.
Ямбол, като същественото за съставомерността на деянието е факта, че обидните думи и
изрази са били чути от поне двама души – свид. Т. и Е., още повече при наличието там и на
случайни минувачи. Ето защо ЯРС прие, че обидата е публична, тъй като обидните изрази и
думи са изказани в присъствието на публика и на място, публично по своя характер, за
което съществува възможност, там свободно да присъстват много хора. При това положение,
деянието се явява съставомерно и по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици,
включително е съзнавала, че отправя обидите в присъствието на тъжителя От думите й
отправени към тъжителя, в нейно присъствие явно се обективира, че деецът е съзнавал
обидния характер на отправените думи и изрази и те ще бъдат възприети от пострадалия
именно по този начин .
Причини за извършване на деянието от страна на подс. Х. са занижения й самоконтрол и
самодисциплина, както и незачитане на установения в страната правов ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Санкцията за престъплението по на чл. 148, ал. 1,т.1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е глоба от три
хиляди лева до десет хиляди лева и обществено порицание. С оглед гореизложеното и
съобразявайки обстоятелствата по чл.78а, ал.1 от НК съдът намира, че в настоящия казус
следва на подс.Х. да бъде наложено административно наказание като бъде освободена от
наказателна отговорност. Налице са всички предпоставки за това – тя не е осъждана видно
от справката за съдимост, не е освобождавана вече от наказателна отговорност по този ред,
няма съставомерни имуществени щети, предвиденото наказание за престъплението по чл.
чл.148, ал.1 НК е по-леко от три години лишаване от свобода. Не са налице и пречки по
смисъла на ал.7 на чл.78а НК. Предвид посоченото съдът намира, че в случая следва да се
наложи минимално предвидената глоба от 1000лв, тъй като са налице добри
характеристични данни, а от друга страна не са налице някакви отегчаващи вината
обстоятелства. Действително, отправени са повече от една обидни квалификации по адрес на
пострадалия, като съдът намира, че това обстоятелства следва да бъде отчетено най-вече при
преценка на предявения граждански иск. Наред с това минимална глоба е напълно
достатъчна за постигане поправителен ефект и е съответна на извършеното. В този смисъл
тя се явява и най-справедлива като наказание.

ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК:
Тъй като подс. Х. беше призната за виновна по предявеното с тъжбата обвинение по чл.
148, ал.л. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК , съдът намери гражданският иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди причинени на пострадалия Д. за частично основателен
и доказан. Ето защо, на основание чл. 52 от ЗЗД, ЯРС го уважи по справедливост, като
осъди подс.Х. да заплати на частния тъжител Д., сума в размер на 2000 лв., съставляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от Х.
престъпно деяние, ведно със законната лихва от 18.01.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата, като искът за разликата над уваженият размер до пълния предявен такъв от
5 000 лв., отхвърля като недоказан. За да уважи иска до този размер, съдът взе предвид
степента на засягане на честта на пострадалия Д., отрицателните му душевни преживявания,
факта, че деянието е извършено пред няколко лица и ,че са изречени не една ,а няколко
5

обидни думи и израза, всеки от които сам по себе си е обиден и прие, че с тази сума ще
овъзмезди изцяло пострадалия, за претърпените от него неимуществени вреди.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯРС осъди подс. Х., да
заплати на частния тъжител Д. направените от него разноски в размер на 512 лв., както и 80
лв. държавна такса върху уважения размер на предявеният граждански иск, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.

При тези съображения, съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН
СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	5
Дата:	22 февруари 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия:	Николай Иванов Кирков

Дело:	20202330200848
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 август 2020 г.

Присъда по дело №848/2020 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите