№ 870
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20241100900487 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:
Образувано е по подадена пред СГС искова молба с вх. номер 28597 от
12.03.2024 г. от ищеца - „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище – гр. София е предявил за разглеждане срещу ответника -
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище – гр. София.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно
съединяване са осъдителни искове, както следва :
1./ частичен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 117а
ЗОП, във връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. за
заплащане на сумата в размер от 30 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в
размер на 74 544,02 лв. с вкл. ДДС, която сума представлява индексирано остатъчно
възнаграждение в резултат на инфлация, което е по повод изпълнение на сключен
договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г. имащ за предмет извършването на
текущ ремонт чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-изходните шлейфи
на Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“, заедно със законната
лихва върху главното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба –
12.03.2024 г. до окончателното й изплащане;
2./ частичен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 117а
ЗОП, във връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. за
заплащане на сумата в размер от 30 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в
размер на 121 990,13 лв. с вкл. ДДС, която сума представлява индексирано остатъчно
възнаграждение в резултат на инфлация, което е по повод изпълнение на сключен
договор за обществена поръчка от 17.12.2020 г. имащ за предмет извършването на
преизолиране на магистрален газопровод – север в участъка КС „Полски Сеновец“ –
1
ЛКВ „Патреш“ на територията на СЗЕР „Ботевград“ заедно със законната лихва върху
главното вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.03.2024 г. до
окончателното й изплащане;
3./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 4
283,69 лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от 29.01.2023
г. до 11.03.2024 г. въз основа на закъснение в плащането на частично заявена главница
/30 000 лв./ по договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г.; и
4./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 4
283,69 лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от 29.01.2023
г. до 11.03.2024 г. въз основа на закъснение в плащането на частично заявена главница
/30 000 лв./ по договор за обществена поръчка от 17.12.2020 г.
В исковата молба се твърди, че през 2020 г. „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД са сключили помежду им няколко договора. Сред тях
попадали и договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г. имащ за предмет
извършването на текущ ремонт чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-
изходните шлейфи на Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“ за
стойност на възложеното изпълнение равна на 544 97330 лв. без ДДС, както и договор
за обществена поръчка от 17.12.2020 г. имащ за предмет извършването на
преизолиране на магистрален газопровод – север в участъка КС „Полски Сеновец“ –
ЛКВ „Патреш“ на територията на СЗЕР „Ботевград“ за стойност на възложеното
изпълнение равна на 952 693,76 лв. без ДДС. По тези договори ищецът поел
качеството на изпълнител, а ответника това на възложител на отразените в тях СМР. В
тяхното съдържание подробно били описани видовете и количествата подлежащи на
изпълнение СМР. Тези дейности ищецът поддържа да е изпълнил след 30.06.2021 г.,
като възложителя-ответник ги е приел без да има забележки по тях, а дължимите
според договора суми били разплатени от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД в полза на
„ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Въвеждат се твърдения, че дейностите по договора от
02.11.2020 г. са изпълнени от ищеца през месеците септември-ноември 2021 г., а тези
по договора от 17.12.2020 г. през месеците август-септември 2021 г. Тези периоди на
изпълнение ищецът поддържа да попадат в рамките на времето, предвидено в § 4, във
връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на цената на договор за обществена
поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. Според чл.
117а, ал. 1 ЗОП изпълнителя по договора за обществена поръчка разполага с правото
да иска изменение на цената на изпълнените от него СМР, като задължение на
възложителя е да му изплати това увеличение в цената. Обосновава се, че наличието
на инфлационни процеси засягащи цените на стоките и материалите в строителството
и в строителната дейност през посочения период от време /август – ноември 2021 г./
представлява обективен факт, като същия е нормативно установен и приет в конкретни
размери от държавата, респективно не подлежи на отделно доказване или оборване в
процеса. Така единствено по силата на методиката, цената на изпълнените по двата
сключени между страните договора за СМР следва да се счита за изменена към датата
на приемането им. След прилагане на правилата на методиката в частност
коефициента на изменение от 13,50 %, то стойността на дължимото по договора за
обществена поръчка от 02.11.2020 г. в резултат на настъпилите инфлационни процеси
следва да се увеличи със сумата от 62 120,02 лв. без ДДС, съответно на 74 544,02 лв. с
ДДС, а тази по договора от 17.12.2020 г. следва да се увеличи със сумата от 101 658,44
лв. без ДДС, съответно със сумата от 121 990,13 лв. с вкл. ДДС. Ищецът поддържа, че
е известил ответника за тези свои претенции по двата сключени и изпълнени договора
за СМР изпращайки му общо четири броя нотариални покани, които са връчени на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023 г. Считано от датата – 29.01.2023 г. ищецът
поддържа, че ответника е изпаднал в положение на забава в изпълнение на паричното
2
си задължение да му заплати увеличения размер на възнагражденията по двата
договора за обществена поръчка, което поражда в негова полза и вземане за
обезщетение за забава и същото трябва да се начисли за времето от 29.01.2023 г. до
11.03.2024 г.
Ответната страна – „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД се възползва от правото си на
отговор по исковата молба, като депозира такъв по делото на 11.04.2024 г. С него
предявените за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове се определят за недопустими, евентуално за неоснователни.
Недопустимостта е обоснована с това, че спорът не представлява такъв по
изпълнението на търговски договори, защото по двата договора няма спор, че те са
изпълнени и разплатени. Желанието на изпълнителя по договорите за обществена
поръчка стойностите на същите да бъдат индексирани, поради настъпилите изменения
в индекса на инфлацията трябвало да се разглежда, като волеизявление по едно
административно правоотношение, като доколкото „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД не се
бил произнесъл по получените нотариални покани, то били налице мълчаливи откази
съгласно чл. 145 АПК, които като индивидуални административни актове подлежали
на оспорване по административен ред. На следващо място ответникът е оспорил
основателността на предявените искове, като ги е определил за недоказани. Направено
е позоваване, че според законовата норма на чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на
закон между сключилите ги страни, като същите могат да бъдат изменения, разваляни,
прекратявани или отменяни само по взаимно съгласие на страните, или ако е
предвидено със закон. Цената като съществен елемент на договора не подлежала на
изменение ex lege, както твърдял ищеца. Ответникът мотивира какъв следва да бъде
постигнатия фактически състав по чл. 117а, ал. 1 ЗОП, че да се стигне до изменение по
този ред на сключен договор за обществена поръчка, като наред с двете задължителни
условия – наличие на обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 2 или 3 ЗОП и инфлация, при
която съществено са се увеличили цените на основните стоки, материали и услуги
формиращи стойността на договора е необходимо да има и изрично съгласие между
страните, защото законодателя изрично е предвидил, че цената може да се измени при
наличието на финансов ресурс. Искането за индексация на цените по договора било
невъзможно и заради това, че такава промяна в цената може да настъпи само в
хипотеза на действащ договор. Понеже както към получаване на нотариалните покани,
така и към момента на подаване на отговора изпълнението по договорите е завършило,
то същите следва да се разглеждат като прекратени. По тези съображения нямало
основание да се подписват допълнителни споразумения към договори, чието
изпълнение е приключило и те са прекратени. Отбелязано е и това, че волята на
законодателя във връзка с уредената възможност за индексиране на цени по договори
за обществени поръчки е да се постигне завършването на вече възложени, но
поскъпнали като стойности СМР, чието изпълнение обаче не е приключило. Освен
това „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД не разполагал с финансов ресурс извън този
предвиден по двата сключени договора за СМР, което правело невъзможно
приложението на исканото от ищеца изменение чрез актуализация на цената. Допълва
се и това, че нямало никаква яснота как конкретно е формирана сумата, която ищеца
смята, че му се полага като индексация в цените по всеки от двата сключени договора.
Опонира се, че единствено простото прилагане на математическа формула установена
в методиката може да доведе до правилно изчисляване размера на изменението в
цената на двата договора, като се маркира и това, че момента на подписването на
протоколите за приемане на работата не е равнозначен на този на извършване на СМР,
чиято стойност се желае да бъде актуализирана според правилата на Методиката.
Поддържа се, че целта на методиката е да се извърши индексация само в цените на
основните стоки и материали, които формират стойността на договора за
3
строителство, чиито стойности значително са се повишили в резултат на растящата
инфлация. Опонира се да е налице значително увеличение на основните стоки и
материали, които следва да бъдат вложени в строежите поверени за изпълнение на
ищеца. В допълнение се посочва, че относно договора от 02.11.2020 г. изпълнителя -
„ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по време на изпълнение на същия е отправил към
възложителя - „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД единствено претенция за заплащане на
цялото доставено количество изолация и за заплащане на допълнителните количества
изпълнени СМР, като тези претенции са били уважени, за което е подписано и
нарочно споразумение от 13.04.2022 г. По другия договор от 17.12.2020 г. от
изпълнителя по време на действието на това съглашение не са заявявани никакви
претенции за допълнителни разплащания, което го лишава от възможността на по-
късен етап да претендира за неговото индексиране. В обобщение, поради
недопустимостта на предявените искове се настоява производството по делото да бъде
прекратено, а ако се приеме, че тези искове са допустими, то се иска постановяване на
решение, с което да бъдат отхвърлени, поради тяхната неоснователност. При
благоприятен изход на делото за ответника, същият иска да му се присъдят
направените за участието му в производството разноски, вкл. възнаграждение за един
юрисконсулт.
С допълнителна искова молба от 04.06.2024 г. ищецът – „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат С. е пояснил и
допълнил твърденията си изложени в първоначалната такава, съответно е взел
становище по изказаните в отговора на ответника възражения. Настоял е, че
възраженията на ответника за недопустимост на предявените за разглеждане искове,
респективно за неподсъдност за разглеждането им от общите граждански съдилища са
неоснователни. Мотивира се, че предмет на претенциите е защита на парични
вземания произтичащи от изпълнението на договори за обществена поръчка на
специално основание - § 4, във връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на
цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС №
290 от 27.09.2022 г., като се касае до разрешаване на възникнал търговски спор
подсъден на граждански съд. Отрича се „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да е отправял
искане за издаване на административен акт до административен орган с цел уреждане
на неговите претенции, а тъкмо обратното направил е искане до страна по търговски
договор да му заплати конкретна сума, която представлява разликата между
договорената цена и увеличената цена на всеки от двата изпълнени договора за
обществена поръчка, като това е резултат от настъпил процес на натрупана значителна
инфлация след момента на подписване на посочените в ИМ договори. Поради
липсващо плащане от ответника на индексираните суми, то спорът е отнесен до
разрешаване от гражданския съд.
Позицията на ищеца по обстоятелствената част на исковете е, че всички
заложени в ЗОП и методиката предпоставки за прилагане индексация на цените по
двата договора сключени между страните по делото са реализирани. Най-напред по
развитото в отговора разбиране, че за да пристъпи към прилагане на методиката е
необходимо договорът за обществена поръчка да е все още действащ – тоест
изпълнението на поетите с него СМР да не е приключило, прието и разплатено между
страните, от ищеца се опонира, че подобно схващане не кореспондира нито на буквата,
нито на духа на закона. Акцентира се, че в съдържанието на разпоредбата на § 4 от
Методиката е ясно казано, че на изменение подлежат цените за СМР по договори за
обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство, извършени след
30.06.2022 г. Няма заложено като условие за приложение правилата на методиката –
наличието на неприключило изпълнение на договора за обществена поръчка, като
подобно изискване не може да се въвежда посредством тълкуване на нормата. Ищецът
4
преповтаря тезата си, че законодателят е заложил, като обективен факт – наличието на
значителна инфлация в периода след 31.12.2020 г. и за регулиране на отношенията
създадени по договори за обществени поръчки са създадени съответните правила за
правомерно привеждане на цените им в съответствие с динамичните инфлационни
процеси. Посочва се, че целта е да бъде внесено някакво равновесие и справедливост в
отношенията между държавата /в т.ч. и държавните дружества от една страна, и
изпълнителите на СМР по договори за обществени поръчки от друга, като така се
избегне понасянето от последните на цялата тежест от инфлацията. Що се касае до
изискването за наличие на финансов ресурс от ищеца се посочва, че то е в сила от
22.12.2023 г. и се отнася само до бъдещи обществени поръчки. Това каква практика е
възприел „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД след влизането в сила на изменението на чл. 117,
ал. 1 ЗОП от 22.12.2023 г. нямало никакво правно значение, доколкото ответника е
търговец и като такъв не може да отказва дължими плащания, поради липса на
финансов ресурс. На следващо място относно въведените с отговора твърдения, че
върху изпълнителя тежало задължението да докаже реалната необходимост от
индексацията на цената на изпълнените СМР, каквито доказателства не се ангажирали
по делото, от ищеца се обоснова обратна позиция, че методиката създава нарочна
правна формула за определяне, както на конкретните стойности на инфлационните
индекси в определени времеви интервали, така и на конкретните коефициенти на
тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи,
отнесени към цялата стойност на договора, за което е приложимо индексирането на
цените и то без да се налага да се доказва конкретна разлика на цените за всяка стока
и материал вложени при изпълнението на съответните видове СМР. Ищецът настоява,
както и в ИМ, че всички СМР по двата договора за обществена поръчка сключени с
ответника са били изпълнени в периода след 30.06.2021 г., съответно нямало нито една
дейност, която да е реализирана преди този момент. За установяване на тези факти са
съставени съответните строителни книжа, които са на разположение на възложителя и
същия е запознат с тяхното съдържание. Ищецът е категоричен и за това, че едва след
влизане в сила на методиката за него е възникнало основание да претендира пред
възложителя за извършване индексация на цените на СМР изпълнени по двата
договора за обществена поръчка посочени в ИМ. На следващо място е засегнат и
въпроса с подписаното между страните споразумение от 13.04.2022 г., като ползван от
ответника аргумент за обосноваване неприложимост на индексацията в цените на СМР
по договора от 02.11.2020 г. Прави се уточнението, че такова споразумение
действително е сключено, като с него се постига уреждане на отношенията между
страните създадени по повод допълнително възложени СМР и тяхното разплащане.
Същественото според ищеца е, че заявените от него претенции по делото се основават
на нов юридически факт, чиято реализация е настъпила с влизане в сила на
Методиката на 30.09.2022 г., с която за изпълнителя е възникнало ново субективно
право извън вече полученото по изпълнените от него два договора за обществена
поръчка с ответника, а именно наред с уговорената и вече платена цена да поиска и
съответно да получи и разликата до индексираната с инфлационния процес цена на
изпълнените след 30.06.2021 г. СМР по двата договора. Подобна възможност не е
съществувала за „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към датата на подписване на
споразумението – 13.04.2022 г. Нямало обаче основание да се счита, че подписвайки
споразумението изпълнителя прави отказ от бъдещи свои основания да получи нещо
повече по изпълнените вече СМР, като следвало да се съобрази и това, че отказът от
бъдещи права е нищожен и не поражда никакви последици. Ищецът се спира и на
изказаните от ответника доводи, че СМР по договора от 17.12.2020 г. са изпълнявани в
периода от 04.01.2021 г. до 03.09.2021 г., което правело неясно за възложителя какви са
претенциите на изпълнителя за индексация на кои конкретни изпълнени и приети СМР
5
се претендира. В този контекст ищецът посочва, че при прочит на строителните книжа
описани в констативния протокол от 10.12.2021 г. ставало пределно ясно, че
фактическото строителство по договора от 17.12.2020 г. е могло да стартира едва след
05.08.2021 г., когато спряното строителството е било възобновено. Допълнено е, че
актовете – образец 12 по този договор отразяващи извършено строителство са три и са
от датите – 19 и 23.08.2021 г. и 03.09.2021 г., което кореспондирало с твърденията на
ищеца, че СМР за които са извършени разходите, чиято индексация е поискана са
извършвани през месеците – август и септември 2021 г. Относно въведеното с
отговора съображение за липса на поскъпване на системната изолационна лента, която
подлежи на влагане при изпълнението на СМР по единия договор, ищецът е
мотивирал, че това не отговаря на действителното фактическо положение, защото
цената на същата за периода между м.08.2020 г. и 04.10.2021 г. е нараснала с 36 %.
Ищецът не пропуска възможността отново да напомни, че според самата методика е
изключена необходимостта от доказване на движението на цените на влаганите
конкретни материали в изпълнените конкретни СМР по договори за обществени
поръчки през исковия период от време. Приложима е изградената на обективни
критерии формула разписана в методиката, като именно тя е била използвана от ищеца
за да определи следващото му се увеличено възнаграждение по всеки един от двата
договора.
На 01.07.2024 г. от ответника - „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД е депозиран отговор
на допълнителна искова молба, като с него страната продължава да поддържа
направените с първоначалния си отговор оспорвания на фактическите и правни
твърдения въведени от ищеца с оглед заявените за защита субективни материални
права, като поддържа целия набор от завени възражения и искания по доказателствата.
Преди всичко ответното дружество продължава да смята и след запознаване с ДИМ,
че предявените за разглеждане искове са недопустими, тъй като защитата на правата
на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД може да се търси, като се обжалва мълчаливия отказ
пред административен съд, чиято е компетентността да се произнесе по
законосъобразността на отказа да се извърши индексация на цените по двата договора
за обществена поръчка. Обосновано е, че мълчаливият отказ, съгласно чл. 145 АПК
представлява ИАА, който подлежи на оспорване по административен ред, а с нормата
на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК компетентността по разглеждането на искания за отмяна на
административни актове е възложена на административните съдилища.
С отговора ответното дружество се е спряло и на допълнителните позовавания
на ищеца в допълнителната искова молба, в т.ч. и на извършените тълкувания по
приложението на правилата на приетата методика, в т.ч., дали е възможно индексиране
на цените да се осъществи и спрямо вече изпълнени и разплатени от възложителя
договори, чието действие е преустановено, поради тяхното надлежно изпълнение, или
пък промяната на цените на СМР по възложени договори за обществени поръчки
според приетата методика се свежда само до тези съглашения, по които изпълнението
не е завършило, респективно е затруднено поради увеличената необходимост от
финансов ресурс за влаганите материали и труд. Застъпва се виждането, че целта на
методиката е да рефлектира върху договорените цени само за обществени поръчки, по
които работата не е приключила и разплатена. И тук, както и в отговора по ИМ
ответникът се е спрял и детайлно е разгледал предпоставките, при които е възможно
да се стигне до изменение в съдържанието на договора за обществена поръчка и в
частност до промяна на договорените цени за изпълнение на възложените СМР, чрез
тяхното индексиране, поради настъпили след сключването му инфлационни процеси.
Приповторени са и аргументите свързани с подписаното споразумение към договора
от 02.11.2020 г. и неговите функции. Не е изоставена и защитната теза, че ищецът по
никакъв начин не е доказал по делото, кога именно е била извършена всяка от
6
дейностите по предмета на всеки от договорите, за които претендира да получи
индексация на цената. Оттук и дали цените на основните стоки и материали, които са
били нужни и са вложени за реализацията на такава конкретна дейност са се
повишили съществено, каквото е изискването и на утвърдената методика, на която
ищеца се позовава. Нещо повече в тежест на ищеца било да докаже, че е понесъл
реална загуба от изпълнението на съответния договор за обществена поръчка, тъй като
в противен случай щяло да се допусне възможност за неоснователно обогатяване на
изпълнителя за сметка на неправомерно разходвани от възложителя публични
средства. Няма как автоматично да се изисква от възложителите, че всякога следва да
извършват индексация на цените по договорите за обществени поръчки, като
единствена предпоставка е те да бъдат сезирани с искане в подобна насока от
изпълнителя. Всичко това правело претенциите на ищеца за индексация
неоснователни, като стоящи в противоречие с основния мотив на законодателя при
приемане на методиката, а именно - да се постигне преодоляване на последиците от
прогресиращата инфлация и да се обезпечи възможността договорите за обществени
поръчки да бъдат изпълнени. В заключение се иска постановяване на решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
С мотивирано определение от 03.07.2024 г. съдът е оставил без уважение
упражненото на основание чл. 15, ал. 1 ГПК с отговора на ответника –
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД възражение за неподведомственост на спора на Софийски
градски съд, като правораздавателен орган от системата на общите граждански
съдилища. Това определение е влязло в сила, считано от 10.08.2024 г. В този смисъл
допълнителна аргументация в настоящия съдебен акт свързана с позоваването на
неподведомственост на спора на общите съдилища не е необходимо да се привеждат.
Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните
доказателства, намира следното:
Между страните липсва спор за това, че са били обвързани от изпълнени
договори за обществена поръчка № 4762 от 02.11.2020 г. и № 4813 от 17.12.2020 г.,
като съглашението датиращо от 02.11.2020 г. има за предмет извършването на текущ
ремонт чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-изходните шлейфи на
Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“, респективно това датиращо
от 17.12.2020 г. е с предмет извършването на преизолиране на магистрален газопровод
– север в участъка КС „Полски Сеновец“ – ЛКВ „Патреш“ на територията на СЗЕР
„Ботевград“. Възложител по двата договора е ответникът - „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД,
съответно ролята на изпълнител има ищеца - „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Няма
разногласия и относно това, че договорената стойност на възложената с договора от
02.11.2020 г. обществена поръчка е в размер на 544 973,30 лв. без ДДС, респективно че
договорената стойност на възложената с договора от 17.12.2020 г. обществена поръчка
е в размер до 952 693,76 лв. без ДДС. Така посоченото съдържание на договорите се
установява и от техния прочит, доколкото са представени и приети за доказателства по
делото. С договорите страните са установили и начин на приемане на включените в
техния обхват СМР, а именно отправяне на писмено искане от изпълнителя до
възложителя и съставяне на констативен протокол за установяване годността за
ползване на строежа. Уредена е и процедура по упражняване на текущ контрол върху
качественото извършване на отделните видове работи. Видно е също така, че страните
са уговорили и срокове за изпълнение на поетите с двата договора дейности, като по
договора от 02.11.2020 г. този срок е определен на 19 календарни дни и започва да
тече, считано от датата на подписване на протокола за откриване на строителна
площадка, съответно също 19 календарни дни е и определения срок за изпълнение на
дейностите по договора от 17.12.2020 г., като и тук началния момент на неговото
отброяване е обвързано с датата на подписване на протокола за откриване на
7
строителна площадка. Неразделна част от съдържанието на всеки един от тези два
договора се явява и количествено-стойностна сметка /Приложение 2/, в която е
детайлизирано – наименованието на видовете строително-монтажни работи, тяхната
единична мярка, количество, единична цена и обща стойност.
Представена и приета за доказателство е оферта от 16.09.2020 г., която е
получена от „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за доставка на изолационно покритие
/трипластова антикорозионна защитна система/ за изпълнение на обект КС „Кардам 1“
и КС „Кардам 2“. Общата стойност на офертата възлиза на сумата от 155 059,20 лв. без
вкл. ДДС.
Съгласно фактура № ********** от 04.10.2021 г., която е издадена от
„КЕЛМАПЛАСТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и има за получател - „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е извършено фактуриране на няколко вида стоки, като сред тях попадат и 820
броя антикорозионна лента на руло при единична цена от 155,97 лв. и обща стойност
127 895,40 лв. без ДДС, както и 718 броя механична лента /бяла/ на руло при единична
цена от 97,88 лв. и обща стойност от 70 277,84 лв.
Съгласно приет за доказателство по делото двустранно подписан протокол за
текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР към 02.11.2021 г. е
констатирано, че във връзка с повереното изпълнение по договор № 4762 от 02.11.2020
г. и след извършена проверка на място от представители на изпълнител и възложител е
установено, че към датата – 02.11.2021 г. са завършени и подлежат на разплащане
упоменатите в протокола натурални видове СМР. В съдържанието на протокола е
отразено наименованието на видовете изпълнени работи, тяхното количество,
единичната им и обща цена. Последната е видно, че възлиза на сумата от 460 148,32
лв. без ДДС.
Съгласно приети за доказателство по делото три двустранно подписан протокол
за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане видове СМР към 01.07.2021 г,,
12.08.2021 г. и 16.09.2021 г. е констатирано, че във връзка с повереното изпълнение по
договор № 4813 от 17.12.2020 г. и след извършена проверка на място от представители
на изпълнител и възложител е установено, че към датите – 17.06.2021 г., 10.08.2021 г. и
03.09.2021 г. са завършени и подлежат на разплащане упоменатите във всеки от тези
протоколи натурални видове СМР, в т.ч. наименованието на видовете изпълнени
работи, тяхното количество, единичната им и обща цена. Така общата стойност на
СМР осъществени към 17.06.2021 г. е равна на сумата от 322 304,06 лв. с вкл. ДДС;
общата стойност на СМР осъществени към 10.08.2021 г. е равна на сумата от
187 645,37 лв. без ДДС; и общата стойност на СМР осъществени към 03.09.2021 г. е
равна на сумата от 763 322,30 лв. без ДДС.
Ангажиран е констативен протокол от 10.01.2022 г. за установяване годността за
ползване на строежа : по възложен с договор № 4762 от 02.11.2020 г. текущ ремонт
чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-изходните шлейфи на
Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“, като същият е съставен и
подписан от представители на възложителя и изпълнителя, като след направата на
редица констатации е решено, че строежът се приема, доколкото същия е изпълнен в
съответствие с условията на договора и приложенията към него, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, а наличната изпълнителна документация в
достатъчна степен характеризира извършеното строителство; по строежа няма
неизпълнени и недовършени СМР, като протокола е подписан без забележки от
участниците в строителството и съставлява основание за предприемане на плащане,
съгласно чл. 4.1.3. и чл. 4.1.4 от договор № 4762 от 02.11.2020 г.
Ангажиран е констативен протокол от 10.01.2022 г. за установяване годността за
ползване на строежа : по възложен с договор № 4762 от 02.11.2020 г. текущ ремонт
8
чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-изходните шлейфи на
Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“, като същият е съставен и
подписан от представители на възложителя и изпълнителя, като след направата на
редица констатации е решено, че строежът се приема, доколкото същия е изпълнен в
съответствие с условията на договора и приложенията към него, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, а наличната изпълнителна документация в
достатъчна степен характеризира извършеното строителство; по строежа няма
неизпълнени и недовършени СМР, като протокола е подписан без забележки от
участниците в строителството и съставлява основание за предприемане на плащане,
съгласно чл. 4.1.3. и чл. 4.1.4 от договор № 4762 от 02.11.2020 г.
Ангажиран е констативен протокол от 10.01.2022 г. за установяване годността за
ползване на строежа : по възложено с договор № 4813 от 17.12.2020 г. преизолиране
на магистрален газопровод – север в участъка КС „Полски Сеновец“ – ЛКВ „Патреш“
на територията на СЗЕР „Ботевград“, като същият е съставен и подписан от
представители на възложителя и изпълнителя, като след направата на редица
констатации е решено, че строежът се приема, доколкото същия е изпълнен в
съответствие с условията на договора и приложенията към него, изискванията към
строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, а наличната изпълнителна документация в
достатъчна степен характеризира извършеното строителство; по строежа няма
неизпълнени и недовършени СМР, като протокола е подписан без забележки от
участниците в строителството.
По делото са представени и два броя удостоверения издадени на 31.05.2022 г. и
14.06.2022 г. от възложителя по двата договора за обществена поръчка
-„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с които дружеството е дало изчерпателна информация за
осъщественото от „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД изпълнение на възложените
дейности по сключените по между им два договора за обществени поръчки с № 4762
от 02.11.2020 и с № 4762 от 02.11.2020 г. В тях е направена констатация от
възложителя, че дейностите по договорите са били изпълнени точно, качествено и в
срок, като са спазени приложимите технологични и нормативни изисквания, като
същите са приети с подписване на констативни протоколи за установяване годността
за ползване на строежа датиращи от 10.12.2021 г. Предназначението на тези
удостоверения е да послужат на изпълнителя - „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при
участието му в процедури по възлагане на обществени поръчки по ЗОП.
Прието за доказателство е Споразумение подписано на 13.04.2022 г., с което
страните по договор № 4762 от 02.11.2020 г. са съобразили подписания на 26.10.2021 г.
констативен протокол, в който е отразено че поради необходимост от направата на
корекции в дължините на входно-изходните шлейфи при разкриване на участъците на
входовете и изходите на шлейфите, всички СМР които са заложени в Техническата
спецификация се е наложило да бъдат изпълнени по установени нови реални дължини
на входно-изходните шлейфи, които са по-малки от заложените в КСС, съответно са
отчели, че в подписани 14 броя актове – образец 12 за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване присъстват и видове СМР които надвишават
предвидените за тях количества по КСС към договора, като те са били приети от
възложителя, чрез лицето упражняващо инвеститорски контрол на обекта. В
обобщение възложителя се е задължил да заплати на изпълнителя, както следва :
сумата в размер на 26 811,18 лв., която представлява стойността на 497,24 кв.м.
изолация, която е разликата между действително положената на място такава /3 802,76
кв.м./ и цялото доставено количество изолация /4300 кв.м./; и сумата в размер на
27 492,96 лв. – представляваща изпълнени допълнителни количества СМР съгласно
подписани 14 броя актове – образец 12 за установяване на всички видове СМР,
подлежащи на закриване. В т. 3 от споразумението страните са постигнали уговорка,
9
че след изпълнение на задълженията по т.1 и т. 2 от същото споразумение
отношенията им във връзка със сключването, изменението и действието на договор №
4762 от 02.11.2020 г. са уредени и нямат финансови, както и каквито и да е било други
претенции една към друга.
С нотариална покана от 18.01.2023 г. „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е обърнал
към „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД при ползване съдействието на нотариус – А.Б., с район
на действие при РС-София, вписан под рег. № 391, като във връзка със сключения
между тях и изпълнен договор № 4762 от 02.11.2020 г., като позовавайки се на ПМС №
290 от 27.09.2022 г. на Министерски съвет и приетата с него Методика за изменение
на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, която действа
считано от 30.09.2022 г. и намира общо приложение към всички договори за
строителство, независимо от волята на възложителите и изпълнителите и цели да
постигне частични компенсация на разликата в цените на основните стоки и
материали, които формират общата стойност на договора за строителство е посочил,
че приетите с протокол от 12.08.2021 г. за текущо изпълнение и подлежащи на
разплащане видове СМР, чиято стойност е определена на 187 645,37 лв. без ДДС
подлежат на промяна чрез прилагане на заложените в Методиката коефициент на
изменение, като увеличената стойност възлиза на сумата от 20 059,29 лв. без ДДС,
съответно – 24 071,15 лв. с вкл. ДДС. Предвид това на адресата на поканата е
определен 10-днвен срок за предприемане на действие по разплащане на така
индексирания размер на изпълнените и приети дейности по цитирания договор и
протокол. Нотариалната покана е връчена на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023
г., което е видно от оформена разписка, в която присъстват имена и подписи на връчил
и получил.
С нотариална покана от 18.01.2023 г. „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е обърнал
към „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД при ползване съдействието на нотариус – А.Б., с район
на действие при РС-София, вписан под рег. № 391, като във връзка със сключения
между тях и изпълнен договор № 4762 от 02.11.2020 г., като позовавайки се на ПМС №
290 от 27.09.2022 г. на Министерски съвет и приетата с него Методика за изменение
на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, която действа
считано от 30.09.2022 г. и намира общо приложение към всички договори за
строителство, независимо от волята на възложителите и изпълнителите и цели да
постигне частични компенсация на разликата в цените на основните стоки и
материали, които формират общата стойност на договора за строителство е посочил,
че приетите с протокол от 14.12.2021 г. за текущо изпълнение и подлежащи на
разплащане видове СМР, чиято стойност е определена на 460 148,32 лв. без ДДС
подлежат на промяна чрез прилагане на заложените в Методиката коефициент на
изменение, като увеличената стойност възлиза на сумата от 62 120,02 лв. без ДДС,
съответно – 74 544,02 лв. с вкл. ДДС. Предвид това на адресата на поканата е
определен 10-днвен срок за предприемане на действие по разплащане на така
индексирания размер на изпълнените и приети дейности по цитирания договор и
протокол. Нотариалната покана е връчена на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023
г., което е видно от оформена разписка, в която присъстват имена и подписи на връчил
и получил.
С нотариална покана от 18.01.2023 г. „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е обърнал
към „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД при ползване съдействието на нотариус – А.Б., с район
на действие при РС-София, вписан под рег. № 391, като във връзка със сключения
между тях и изпълнен договор № 4812 от 17.12.2020 г., като позовавайки се на ПМС №
290 от 27.09.2022 г. на Министерски съвет и приетата с него Методика за изменение
на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, която действа
считано от 30.09.2022 г. и намира общо приложение към всички договори за
10
строителство, независимо от волята на възложителите и изпълнителите и цели да
постигне частични компенсация на разликата в цените на основните стоки и
материали, които формират общата стойност на договора за строителство е посочил,
че приетите с протокол от 01.07.2021 г. за текущо изпълнение и подлежащи на
разплащане видове СМР, чиято стойност е определена на 322 304,96 лв. без ДДС
подлежат на промяна чрез прилагане на заложените в Методиката коефициент на
изменение, като увеличената стойност възлиза на сумата от 34 454,40 лв. без ДДС,
съответно – 41 345,28 лв. с вкл. ДДС. Предвид това на адресата на поканата е
определен 10-днвен срок за предприемане на действие по разплащане на така
индексирания размер на изпълнените и приети дейности по цитирания договор и
протокол. Нотариалната покана е връчена на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023
г., което е видно от оформена разписка, в която присъстват имена и подписи на връчил
и получил.
С нотариална покана от 18.01.2023 г. „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е обърнал
към „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД при ползване съдействието на нотариус – А.Б., с район
на действие при РС-София, вписан под рег. № 391, като във връзка със сключения
между тях и изпълнен договор № 4812 от 17.12.2020 г., като позовавайки се на ПМС №
290 от 27.09.2022 г. на Министерски съвет и приетата с него Методика за изменение
на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, която действа
считано от 30.09.2022 г. и намира общо приложение към всички договори за
строителство, независимо от волята на възложителите и изпълнителите и цели да
постигне частични компенсация на разликата в цените на основните стоки и
материали, които формират общата стойност на договора за строителство е посочил,
че приетите с протокол от 16.09.2021 г. за текущо изпълнение и подлежащи на
разплащане видове СМР, чиято стойност е определена на 763 322,30 лв. без ДДС
подлежат на промяна чрез прилагане на заложените в Методиката коефициент на
изменение, като увеличената стойност възлиза на сумата от 81 599,15 лв. без ДДС,
съответно – 97 918,98 лв. с вкл. ДДС. Предвид това на адресата на поканата е
определен 10-днвен срок за предприемане на действие по разплащане на така
индексирания размер на изпълнените и приети дейности по цитирания договор и
протокол. Нотариалната покана е връчена на „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023
г., което е видно от оформена разписка, в която присъстват имена и подписи на връчил
и получил.
В пределите на съдебното дирене по делото е допусната комплексна съдебно-
техническа и икономическа експертиза, като от приетото основно заключение по
същата се установява, както следва : Строително-монтажните дейности, които са
възложени с договор за обществена поръчка № 4762 от 02.11.2020 г. са извършени от
изпълнителя - „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД през месеците – септември и октомври
2021 г., а тези по договор за обществена поръчка № 4813 от 17.12.2020 г. са
извършени през месеците – август и септември 2021 г. За тези си изводи, вещото лице-
натоварено с техническата част формулираните задачи е съобразило съставените
актове – образец 6,10,11 и 12, констативните протоколи за установяване годността за
ползване на строеж; протоколи за текущо изпълнение и подлежащи на разплащане
видове СМР № 1 и 2. Увеличението на цените на изпълнените СМР по всеки един от
двата договора, което е настъпило в резултат на генерираната инфлация и е
пресметната съгласно правилата заложени в Методика за изменение на цената на
договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от
27.09.2022 г. от вещото лице натоварено с изпълнението по част – икономическа е
както следва : 1./ по договор за обществена поръчка № 4762 от 02.11.2020 г. стойността
на индексацията на цените е общо в размер на сумата от 62 120,02 лв. без ДДС,
респективно 74 544,02 лв. с вкл. ДДС, съответно преизчислената стойност на
11
увеличените цени в резултат на генерираната инфлация по формулата разписана в чл.
4 от Методиката е 522 258,34 лв. без ДДС и 626 722,01 лв. с вкл. ДДС; 2./ по договор
за обществена поръчка № 4813 от 17.12.2020 г. стойността на индексацията на цените е
общо в размер на сумата от 101 658,44 лв. без ДДС, респективно 121 990,13 лв. с вкл.
ДДС, съответно преизчислената стойност на увеличените цени в резултат на
генерираната инфлация по формулата разписана в чл. 4 от Методиката е 1 052 626,11
лв. без ДДС и 1 263 151,33 лв. с вкл. ДДС. След искане на ищеца по делото е
допусната и допълнителна комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза, като от заключението даденото и прието по нея става ясно какво е
равнището на цените на основните материали, които са вложени при изпълнението на
двете обществени поръчки определени към момента на възлагането им /месеците –
април и май 2020 г., както и равнището на тези цени, но определени към момента на
влагане на необходимите материали при изпълнението на дейностите по двете
възложени обществени поръчки. Проследено е и изменението на индекса на цените на
производител на вложените материали в процентно отношение, като съпоставката е
направена спрямо показателя на инфлацията важащ за IV-то тримесечие на 2020 г.,
когато е извършено възлагането на двете обществени поръчки, чрез сключване на
договори. Локализирани са данни за настъпило изменение на цените на вложените
материали и в двата обекта предмет на реализираното по обществените поръчки
изпълнение, като тези промени се наблюдават и в посока – увеличение и в посока –
намаление. Същите са илюстрирани в табличен вид в заключението с посочване на
конкретни проценти. Отбелязано е, че в методиката е възприет подход на определяне
на единен коефициент на тежест на строителните материали в себестойността на даден
вид строеж, който да се прилага за всичките дейности, като тя не прави разграничение
почиващо на обстоятелството, дали даден материал се явява основен или
второстепенен за определен вид подлежаща на изпълнение дейност, като не може да
се възприеме схващането, че под основен материал трябва да се възприема само този
запазващ своята физическа цялост или условно казано са видими при реализацията на
дадената дейност – например изолационни ленти, лепителен грунд и сигнална лента,
респективно тези които се изразходват/износват в процеса на извършваната работа – в
случая бластираща шлака, гориво за механизация и прочее не се явяват основни
материали. Маркирано е, че в стойността на механизацията без значение, дали се касае
до собствена или наета се калкулират амортизационни отчисления и стойност на
гориво, което е необходимо за работата на ползваната механизация на обекта. Така
горивото също трябва да се третира като консуматив реално вложен при изпълнението
на обекта и имащ съществен принос при формирането на крайния резултат – било при
формиране на единични цени на СМР, било при определяне стойността на договорите
като цяло.
Други допустими и релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По исковете с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За успешно провеждане на така предприетата искова защита в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
материални предпоставки : 1) сключването между страните на описаните в исковата
молба два договора за обществена поръчка; 2) изправност на ищеца при изпълнение на
поетите с тези договори задължения; 3) наличие на предвидените в ЗОП предпоставки
за изменение на сключените договори за обществена поръчка – твърдяното от ищеца
съществено повишаване на инфлацията на влаганите при изпълнението на
мероприятията по договорите стоки/материали; 4.) изпълнението на възложените по
12
всеки от двата договора СМР по вид и количество, както и тяхното приемане от
възложителя; 5) размерът на дължимите след изменение на двата договора
възнаграждения по двата договора за СМР, както и настъпване изискуемост на тези
възнаграждения.
Доказване за реализацията на първата очертана предпоставка няма съмнение, че
е осъществено по делото. Двете страни в процеса изобщо не спорят, че са встъпили в
облигационно правоотношение, като са се обвързали с цитираните в ИМ и приложени
като доказателства по делото два договора за обществена поръчка. При сключването
им е спазена въведената от специалния закон /ЗОП/ процедура и форма, като
„ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е участвал и е бил избран за изпълнител в рамките на
открити процедури по провеждане на обществени поръчки от възложител –
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. С единият от договорите е поето задължението за
възмездно извършване на текущ ремонт чрез подмяна на антикорозионно покритие на
входно-изходните шлейфи на Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“,
а с другия е договорено извършването на преизолиране на магистрален газопровод –
север в участъка КС „Полски Сеновец“ – ЛКВ „Патреш“ на територията на СЗЕР
„Ботевград“. И в двата договора е уговорено заплащането на възнаграждение за
изпълнените работи, което е разписано да бъде в определени параметри. Прегледа на
тези две съглашения показва, че се касае до валидни, възмездни, двустранни правни
сделки, които са обвързали страните по тях с типичните за тях правни последици –
извършване на определения вид работа/услуга и заплащане на уговорената за това
цена /типичен пример на договор за изработка, но тъй като се касае до разходване на
публичен ресурс са приложими и правилата на специалния закон - ЗОП/.
При разглеждане на въпроса с изправността на ищеца при изпълнение на
поетите от него с двата договора облигационни задължения, а именно да изпълни в
зададения му срок, при спазване на определени качествени параметри заложените
видове и количества СМР по двата обекта също трябва безрезервно да се направи
заключение, че „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е демонстрирал стриктно и
добросъвестно облигационно поведение, което е довело до постигане на желания от
страните договорен резултат /изпълнение на заложените в договора видове и
количества СМР/, като през време на осъщественото изпълнение на поетите
задължения няма допуснати отклонения, нито в темпоралното, нито в качественото,
респективно количественото им направление. По делото е приобщена, като
доказателства достатъчно по обем строителна документация, която е двустранно
съставена от страните и разкрива надлежното изпълнение на всеки етап от поверените
дейности по двата договора, в това число какви видове и количества СМР са били
изпълнени на място. Няма противоречие и относно това, че работата извършена по
двата договора е била приета от нейния възложител, като същия не е имал никакви
забележки по нея. Тя е била и разплатена според заложените в договорите ценови
параметри. Предвид правомерното изпълнение на двата договора за СМР от
изпълнител и възложител, то тяхното действие следва да се смята за приключило след
плащане на уговорените възнаграждения.
Понеже възникналите между страните две правоотношения се регулира както и
клаузите на подписаните между тях договори за обществена поръчка, така и от
правилата, съдържащи се в специалния Закон за обществените поръчки, аргумент за
което следва от това, че тези сделки са сключени в резултат на процедури по възлагане
на обществени поръчки, като това се отнася и по отношение на всички неуредени
въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на тези договори,
за което субсидиарно приложение намират разпоредбите на ТЗ и ЗЗД (чл. 120 ЗОП). С
оглед законоустановената цел на обществените поръчки, включително да осигуряват
ефективност при разходването на средства, свързани с определени секторни дейности
13
и да се гарантира законосъобразно разходване на публичния финансов ресурс
(възлагане въз основа на икономически най-изгодната оферта), съгласно чл. 1, ал. 1,
вр. чл. 70, ал. 1, вр. чл. 177 ЗОП, в ЗОП е установена относителна неизменност на
договорите за обществени поръчки, като хипотезите, при които изменение е
допустимо са изрично предвидени в чл. 116 и сл. ЗОП. Така се предотвратява
възможността чрез изменения в договорните клаузи да се постигне заобикаляне на
правилата за избор на най-подходящия изпълнител на съответната поръчка, чрез
последващо създаване на привилегировано положение за спечелилия при различни
условия правен субект. Когато параметрите на възлагателната процедура не се засягат
съществено от изменението в договора за обществена поръчка и са обусловени
обективно от обстоятелства, независещи от волята на страните по договора, то такова
изменение е допустимо в предвидените самостоятелни хипотези. Няма съмнение, че
стойността на възложената обществена поръчка е част от същественото съдържание на
договора, като изменението на тази стойност е възможно само в конкретно посочените
и подлежащи на ограничително тълкуване хипотези. Така разпоредбата на чл. 116, ал.
1, т. 2 ЗОП предвижда, че договорът за обществена поръчка може да бъде изменен,
когато поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост от извършване
на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не са включени в
първоначалната обществена поръчка, т.е. променя се обемът или предметът на
дължимата от изпълнителя престация, но в резултат на стоящи извън волята на
страните факти, съответно т. 3 предвижда когато, поради обстоятелства, които при
полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала
необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора
(предметът на престацията на изпълнителя е същият), а това означава да се промени
престацията на възложителя, която е заплащане на съответната цена/възнаграждение.
С § 1 от ЗИД на ЗОП е приета разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (ДВ бр. 62 от
2022 г., в сила от 05.08.2022 г.), съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП
(изменение поради факти извън волята на страните) изрично се предвижда
възможността за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали,
които формират стойността на договора, като това изменение се извършва съгласно
Методика, одобрена с акт на Министерския съвет. С изменение на разпоредбата в сила
от 22.12.2023 г. е поставено изискването и да е налице финансов ресурс за такова
изменение. В § 2 от ПЗР е въведено обратно действие на нормата, като е установено
правилото, че методиката по чл. 117а, ал. 1 ЗОП се прилага и при изменение на
договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал.
1, т. 2 и т. 3, сключени преди влизането в сила на този закон, а това означава и такива,
по които цената/възнаграждението на изпълнителя е вече престирано. Достатъчно е
дейностите да са изпълнени след 30.06.2021 г., когато промяната в цените на основни
стоки и материали е от такова естество, че нарушава еквивалентността на насрещните
престации.
Изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по чл. 117а от
ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен икономически процес,
поради което и съгласие с изменението от страна на възложителя не е необходимо.
Фактическият състав на чл. 117а ЗОП е проявна форма на института на стопанската
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ, който позволява изменение или прекратяване
на облигационната връзка, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната
икономическа ситуация при продължаване на изпълнението съобразно първоначалните
условия, създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в
отношенията между страните. В тези хипотези институтът на стопанската
непоносимост се явява коректив на два от основните принципи на договорното право –
14
този за договорната свобода (чл. 9 ЗЗД) и на принципа за обвързаността и
подчинеността на страните на клаузите на договора (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Разпоредбата
на чл. 307 ТЗ предвижда в полза на засегната страна да се поражда правото да поиска
от съда цялостно или частично прекратяване или изменение на договора, при
положение, че запазването му с първоначалното съдържание противоречи на
справедливостта и добросъвестността. Няма основание да се приеме, че с подписване
на договора изпълнителят се е съгласил да носи риска от евентуална инфлация, която
може да се генерира във времето на действие на правоотношението. Последиците от
протеклите инфлационни процеси са отчетени от законодателя чрез приемане на
разпоредбата на чл. 117а от ЗОП, като на урежданото им е придадено обратно
действие, а правото на индексация не е предвидено като правна възможност, която да
зависи от волята на възложителя. Ето защо и при непостигнато съгласие с
възложителя, не следва да се отрече възможността чрез намесата на съда да се приведе
правното положение в съответствие с промените в обективните икономически
обстоятелства, настъпили в периода от сключването на договора и изпълнението на
задълженията по него, и по този начин да се избегне един противен на
справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат.
С ПМС № 290/27.09.2022 г. е приета Методика за изменение на цената на
договор за обществена поръчка в резултат на инфлация. Според § 2 от ПЗР на
Методиката, за начална дата на наличие на инфлация се приема 31.12.2020 г.. Съгласно
приложимата за процесния договор редакция на чл. 1 от Методиката, с нея се
регламентира начина за изменение на цената на договор за обществена поръчка и
рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени
цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за
строителство и рамковото споразумение за строителство, като целта е да се
компенсира същественото увеличение на разходите за основни стоки и материали,
формиращи стойността на договора, в резултат на инфлация, към момента на
фактическото извършване на строително-монтажни работи и/или доставките. За
изменение на цената на договор и рамково споразумение се прилага коефициент на
тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи
съгласно нарочна таблица, като за сградно строителство (производствени сгради,
инсталации, съоръжения в областта на енергийната инфраструктура) този коефициент
Tn е 67.00 % и се определя върху стойността на договора, по въведена в Методиката
формула, а именно: Kn = [(In - Io)/Io]*100*Tn. In е стойността на индекса за
тримесечието, в което са изпълнени дейностите по договора, или тримесечието, за
което се индексира рамковото споразумение, определени в междинния тримесечен
отчет, съгласно чл. 4; по отношение на авансови плащания In е стойността на индекса
към тримесечието, в което е извършено авансовото плащане; Io е стойността на
индекса към 31 декември 2020 г. за оферти, подадени преди 31 декември 2020 г., както
в случая; Tn е тежестният коефициент за съответния вид строеж съгласно таблицата за
тежест на строителните материали в себестойността на различните видове строежи, а
именно 67 %.
В Методиката, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г., не се съдържат
ограничения относно етапа на изпълнение на договора за възлагане на обществена
поръчка, за да възникне правото на индексация в полза на изпълнителя, нито се
поставя допълнително изискване стойността на извършените СМР да не е заплатена от
възложителя към датата на подаване на искането за индексация. Обстоятелството, че
договорът е изцяло изпълнен не препятства приложението на индексацията, тъй и
фактическото изпълнение и приемане на всички възложени с двата договора видове и
количества СМР следва датата - 30.06.2021 г., а съгласно § 4 от ПЗР на Методиката, на
изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021 г. по
15
договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за строителство, а приети
след посочената дата са дейностите, за които са издадени протокол № 6 и следващите,
включително тези за непредвидени СМР.
Действително, разпоредбата на чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г.) изисква в 30-дневен срок от изтичането на съответното календарно
тримесечие страните по договор за обществена поръчка или рамково споразумение да
съставят междинен тримесечен отчет за нуждите на индексацията, в който се посочват
видът, количеството и стойността на извършените през тримесечието строително-
монтажни работи, но при изпълнен договор функциите на този отчет изпълнява
предложението на ищеца за индексиране, отправено до възложителя, в което са
отчетени всички изпълнени след 30.06.2021 г. СМР по тримесечия, стойността на
които подлежи на индексация.
От изложеното се налага извод, че са налице всички законови изисквания за
изменение на цената на сключените между страните два договора за обществена
поръчка в резултат на инфлация: те са сключени преди 31.12.2020 г. и преди влизане в
сила на Закона за изменение на ЗОП, на който акт е придадено обратно действие.
Всички изпълнени СМР по договорите са извършени и съответно приети от
възложителя на работата след датата - 30.06.2021 г., като фактът на съществено
увеличение на цените на основни стоки и материали през 2021 г. и 2022 г. е ноторен и
индексите на НСИ ясно отразяват този процес, който е външен за правоотношението и
е извън волята на страните, включително и при полагане на дължимата от тях грижа
към сключването на договора не е могъл да бъде предвиден и съобразен при
формиране равнището на цените, които са предложени от изпълнителя към момента на
участието му в откритите процедури по обществени поръчки.
На следващо място трябва да се отдели внимание и на въведената редакция на
чл. 117а ЗОП, която е в сила от 22.12.2023 г. и поставя като условие
пред изменението на цената на договора състоящо се в наличие на финансов ресурс у
възложителя. Това условие обаче не е приложимо към правото на индексация на
ищеца, защото при съобразяване правилото за действието на новия граждански закон
по време, същият е приложим само за факти, настъпили след влизането му в сила.
Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 88 от
2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна
сила на новата редакция на чл. 117а ЗОП, следователно за заварените
правоотношения, каквито са обсъжданите такива с източник двата договора за
обществена поръчка /те са сключени през 2020 г./, следва да намери приложение
редакцията на чл. 117а ЗОП в сила от 05.08.2022 г., а тя не поставя такова условие пред
индексирането на уговорените цени.
Налага се извод, че в правната сфера на изпълнителя е възникнало правото да
получи увеличен размер на възнаграждението за изпълнени по всеки един от двата
договора СМР, поради значително нарастване на цените на строителните материали,
чието използване е било необходимо при реализацията на договорените видове и
количества СМР.
Друг съществен въпрос по отношение на който е налице концентрация на спор
между страните по делото се отнася до това, дали заявения с ИМ размер на
индексацията на цените по двата договора за обществена поръчка кореспондира
въобще на настъпили във времето след тяхното сключване изменения в цените на
основните строителни материали, които е следвало да се използват при реализацията
на поетите с тях видове и количества СМР, както и че това изменение е съществено.
Основният аргумент на ответното дружество е, че вложените материали всъщност са
били заплатени от възложителя по цени, на които са били закупени от дружеството-
16
изпълнител, дори нещо повече предвидената с двата договора цена по КСС осигурява
и начисляване на допълнителна стойност от 10 % над цената на материалите, която
трябва да се възприеме като покриваща съпътстващите разходи за транспорт, енергия,
гориво, труд и прочее при изпълнение на възложените дейности.
За да проведе възложеното му доказване за настъпило оскъпяване на
материалите, които е необходимо да бъдат вложени при реализацията на договорените
видове и количества СМР според изготвените КСС, съставляващи неразделна част от
двата договора за обществена поръчка ищецът е ползвал специални знания на
експерти в съответната област на науката – строителство и икономика, като от
изводите направени в основното и допълнително заключения, които са компетентно
изготвени и адекватно мотивирани и защитени в съдебно заседание може да се
направи обоснован извод, че от датата на отправяне на офертата за участие в
процедурите по двете обществени поръчки, по които участие е взел ищеца, съответно
ги е спечелил до датата на изпълнението на възложителите със сключените по тях два
договора за обществени поръчки е настъпило осезаемо изменение изразяващо се в
съвкупно повишаване с различен темп на цените на предвидените за влагане обектите
материали. Това повишаване е в диапазона от 5,56 % до 100 %, като от илюстрираното
в табличните данни поместени в заключението се вижда, че най-ниско то е за
баластриращата шлака, а най-високо за ПВЦ сигналната лента. Настоящият съдебен
състав намира, че когато се разсъждава по въпроса, какви компоненти следва да се
отчитат при преценката за повишение на стойностите на вложените в реализация на
дейностите по СМР строителни материали, трябва да се взема нарастването на цената
не само на конкретната влагана суровина, но и цената на ресурсите, които биват
разходвани за постигане изпълнението на дадената дейност, каквито са гориво,
електрическа енергия, различни по вид логистични и транспортни услуги, които в
разглеждания период на прилагане на методиката също са повишили своите пазарни
равнища, съответно са рефлектирали за оскъпяването на крайния договорен за
изпълнение резултат. В този аспект възражението на ответника, че промяната в цената
на подобни съпътстващи изпълнението на строителния процес компоненти не може да
бъде отчитана, когато се преценява, дали има същественото завишение на цените на
влаганите материали не може да бъде споделено. Точно заради това в Методиката е
разработен и установен единен коефициент на тежест на строителните материали при
формиране себестойността на даден вид строеж, като същия подлежи на прилагане
спрямо всички дейности. Изключени от индексиране според Методиката са само
дейности, които могат да бъдат квалифицирани като стоки и материали, от които
възложителя впоследствие би могъл да реализира приход. Такива вещите лица не са
констатирали да са възникнали в резултат на сключените два договора. Според
правилата залегнали в Методиката се цели индексиране на стойността на всички СМР,
които са предмет на изменение при формиране стойността на договора и са извършени
и приети съгласно съответните сертификати след датата – 30.06.2022 г. При
съобразяване на всички тези постановки относно изменението при формиране
стойността на договора, което е предизвикано от общото повишение на строителните
материали влагани за изпълнение на дейностите по всеки един от двата договора
сключени през 2020 г. и изпълнени в третото тримесечие на 2021 г. става ясно, че
увеличението на цените на изпълнените СМР, което е настъпило в резултат на
генерираната инфлация при съобразяване на механизма заложен в Методика за
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация,
приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г. е довело до следните изменения в съдържанието
на елемента – възнаграждение : по договор за обществена поръчка № 4762 от
02.11.2020 г. стойността на индексацията на цените е общо в размер на сумата от 62
120,02 лв. без ДДС, респективно 74 544,02 лв. с вкл. ДДС, съответно преизчислената
17
стойност на увеличените цени в резултат на генерираната инфлация по формулата
разписана в чл. 4 от Методиката е 522 258,34 лв. без ДДС и 626 722,01 лв. с вкл. ДДС,
съответно по договор за обществена поръчка № 4813 от 17.12.2020 г. стойността на
индексацията на цените е общо в размер на сумата от 101 658,44 лв. без ДДС,
респективно 121 990,13 лв. с вкл. ДДС, съответно преизчислената стойност на
увеличените цени в резултат на генерираната инфлация по формулата разписана в чл.
4 от Методиката е 1 052 626,11 лв. без ДДС и 1 263 151,33 лв. с вкл. ДДС.
Тоест заявените като частични претенции за изплащане на суми от по 30 000 лв.
представлява индексирано остатъчно възнаграждение в резултат на инфлация, което се
следва на изпълнителя по повод изпълнение на сключен договор за обществена
поръчка от 02.11.2020 г. и сключен договор за обществена поръчка от 17.12.2020 г. са
доказани и по своите размери, предвид което на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат присъдени в полза на техния носител-ищеца.
Що се касае до противопоставеното от ответника правоизключващо
възражение, че ищеца не е кредитор на вземане за индексирано остатъчно
възнаграждение в резултат на инфлация, което се следва на изпълнителя по повод
изпълнение на сключен договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г., защото
изрично е подписал споразумение от 13.04.2022 г., с което е заявил, че след
изпълнение на задълженията по т.1 и т. 2 установени в това споразумение
отношенията им във връзка със сключването, изменението и действието на договор №
4762 от 02.11.2020 г. са уредени и нямат финансови, както и каквито и да е било други
претенции една към друга, то настоящия състав намира, следното : Действително
страните са обвързани от действието на така сключеното помежду им споразумение от
13.04.2022 г., но както вече бе посочено нееднократно в настоящия съдебен акт
специалната уредба /тази на чл. 117а ЗОП/, която позволява на изпълнителя да
компенсира увеличението на цените на строителните материали вложени при
изпълнението на задължения за изпълнение на СМР по сключени договори за
обществени поръчки е станала част от обективното ни материално право, считано от
05.08.2022 г. Едва след този момент и в отношенията създавани между страни при
сключване на договори по реда на ЗОП е допуснато прилагането на института на
стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ и то при наличието на определени
установени в закона условия. При положение, че тази правна възможност за изменение
на договора в частта му отнасяща се до стойността на уговореното между страните
възнаграждение не е била на разположение на изпълнителя към момента на сключване
на споразумението, на което ответника се позовава – 13.04.2022 г., то няма как да се
приеме, че същия е могъл валидно да се откаже от подобни права, когато те все още не
са били възникнали /отказ от бъдещи права се явява недействителен/. В обобщение
волята на страните изразена в споразумението им от 13.04.2022 г. не рефлектира върху
правото на изпълнителя да иска индексация на възнаграждението по договора от
02.11.2020 г., чрез изменение на последния елемент на съглашението, тъй като това
нормативно установено преобразуващо по правната си природа право е възникнало,
считано от 05.08.2022 г. Това прави и възражението на ответника-възложител за
отричане на подобно право на изпълнителя по договора за обществена поръчка
неоснователно.
По исковете с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора- чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В случая от ищеца са били отправяни нотариални покани
до ответника, като с тях „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД е бил приканен в 10-днвен срок да
18
предприеме действия по разплащане на индексирания размер на изпълнените и приети
дейности по всеки един от двата договора за обществена поръчка датиращи от
02.11.2020 г. и 17.12.2020 г. Поканите са били надлежно връчени на адресата им на
18.01.2023 г., като от този момент е започнал да тече дадения по реда на чл. 84, ал. 1
ЗЗД срок, респективно същият е изтекъл на 27.01.2023 г., а ответникът е изпаднал в
положение на забава в плащане на главните си задължения по чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
считано от 28.01.2023 г. Именно от този момент за него възниква и задължението
освен плащане на сумите по индексираните възнаграждения да обезщети кредитора по
тях и за допуснатото виновно закъснение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Съобразявайки това, че ищецът е определил за начален момент на претенциите си
за обезщетение за лихва датата – 29.01.2023 г. и краен такъв 11.03.2024 г., както и
обстоятелството, че в този период длъжникът по главните изискуеми вземания за
заплащане на индексирано остатъчно възнаграждение за изпълнени СМР по
обществени поръчки възложени с два договора от 02.11.2020 г. от 17.12.2020 г. -
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД не е осъществил подобно плащане в полза на кредитора, то
за периода от 29.01.2023 г. до 11.03.2024 г. за допуснатото закъснение по отношение на
частично заявените за присъждане главни вземания от по 30 000 лв. се е породило
задължение за плащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на
сумите от по 4 283,69 лв. Тези суми са изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК и
при ползване на общодостъпен електронен калкулатор за изчисление на законна лихва.
С оглед тези установени размери на вземанията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то предявените
искове на това основание също се явяват доказани до пълните им въведени с исковата
молба размери от по 4 283,69 лв. и като такива следва да бъдат уважени.
Относно отговорността за разноските, които страните са генерирали за
участието си в настоящото дело сезирания съд, приема следното :
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, който е внесъл държавна такса
в размер на 2 742,70 лв. и е представляван от адвокат срещу заплатено възнаграждение
от 7 800,00 лв. Ответникът „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД възразява, че това уговорено и
заплатено възнаграждение е прекомерно, като претендира същото да бъде намалено.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един)
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед
постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския
съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член
101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите
на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в
изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел. Посоченото разрешение
означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е
изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да
извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази
преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски
хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д.
№ 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004
19
г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Ето
защо съдът разглеждащ делото е свободен да направи преценка на положения от
адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши
съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния
спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение
от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна
защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на
съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал,
действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната
теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и
дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните
цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Имайки предвид
поотделно тези критерии съдът намира, че се касае до търговско дело със стандарт в
средния сегмент за фактическа и правна сложност – предмет на разглеждане са
предявени при условията на кумулативно обективно съединяване четири осъдителни
иска, като източник на вземанията по тях са два договора за обществени поръчки. По
делото са проведени общо две съдебни заседания, като е събраните доказателства са
писмени такива, съответно са допуснати и приети две експертни заключения по
комплексни експертизи. Разгледани са няколко въведени от ответника възражения,
включително и процесуално такова за неподведомственост на спора на общите
граждански съдилища. При така очертаната фактическа и правна сложност съдът
намира, че за положения адвокатски труд пред настоящата инстанция справедливия и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение е сумата от 4 500 лева без ДДС, или
5 400 лв. с ДДС. За разликата над тази сума до уговорения и платен хонорар от 7 800
лв. възражението за прекомерност въведено от ответната страна съдът намира да е
основателно. Така в обобщение подлежащите на присъждане в полза на ищеца
разноски възлизат на сумата от общо 8 142,70 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
те следва да бъдат възложени за плащане на ответника - „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, за
когото крайния изход на спора по делото е изцяло неблагоприятен.
При изложените мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, Столична община, ж.к. „Люлин 2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 да заплати в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, бул. „България“ № 18,
ет. 1, стая 105 по предявен частичен иск на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с
чл. 117, ал. 5 ЗОП, във връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на цената на
договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от
27.09.2022 г. сумата в размер от 30 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в
размер на 74 544,02 лв. с вкл. ДДС, която представлява индексирано остатъчно
възнаграждение в резултат на инфлация, следващо се по повод изпълнение на
сключен договор за обществена поръчка № 4762 от 02.11.2020 г. имащ за предмет
извършването на текущ ремонт чрез подмяна на антикорозионно покритие на входно-
изходните шлейфи на Компресорни станции – КС „Кардам 1“ и КС „Кардам 2“, заедно
със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното й изплащанел
20
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, Столична община, ж.к. „Люлин 2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 да заплати в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, бул. „България“ № 18,
ет. 1, стая 105 по предявен частичен иск на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с
чл. 117а ЗОП, във връзка с § 1, § 2 и § 3 от Методика за изменение на цената на
договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от
27.09.2022 г. сумата в размер от 30 000,00 лв., съставляваща част от общо вземане в
размер на 121 990,13 лв. с вкл. ДДС, която представлява индексирано остатъчно
възнаграждение в резултат на инфлация, следващо се по повод изпълнение на сключен
договор за обществена поръчка № 4813 от 17.12.2020 г. имащ за предмет
извършването на преизолиране на магистрален газопровод – север в участъка КС
„Полски Сеновец“ – ЛКВ „Патреш“ на територията на СЗЕР „Ботевград“ заедно със
законната лихва върху главното вземане, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 12.03.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, Столична община, ж.к. „Люлин 2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 да заплати в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, бул. „България“ № 18,
ет. 1, стая 105 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 4 283,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава, което е начислено за периода от 29.01.2023 г.
до 11.03.2024 г. заради допуснато закъснение в плащането на предявена за
присъждане при условията на частичност главница /30 000 лв./ по договор за
обществена поръчка № 4762 от 02.11.2020 г.
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, Столична община, ж.к. „Люлин 2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 да заплати в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, бул. „България“ № 18,
ет. 1, стая 105 на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 4 283,69 лв.,
представляваща обезщетение за забава, което е начислено за периода от 29.01.2023 г.
до 11.03.2024 г. заради допуснато закъснение в плащането на предявена за
присъждане при условията на частичност главница /30 000 лв./ по договор за
обществена поръчка № 4813 от 17.12.2020 г.
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, Столична община, ж.к. „Люлин 2“, бул. „Панчо
Владигеров“ № 66 да заплати в полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Смолян, бул. „България“ № 18,
ет. 1, стая 105 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 8 142,70 лв. -
направени съдебни разноски в рамките на исковото производство развило се пред
Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
21