№ 167
гр. Карнобат, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Х.
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело
№ 20242130100075 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на С. П. А., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр.К. и Ф. П. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К.-
представлявани от адв.С. Х. Г-Т. с адрес на кантора на *** против О. П. А., ЕГН:
**********, г.К, с предявен иск за възстановяване запазената част от наследството оставено
от П.С. А. починал на ** г. Ищците твърдят, че с ответника са наследници по закон на П.С.
А., починал на **г. Преди смъртта си техният наследодател дарил на ответника, с нотариален
акт № 56 том 6 рег.№ 2988 дело № 598/ 19.08.2015 г. на нотариус 581 на НК-М.Стоева, следния
недвижим имот, находящ се в **, представляващ самостоятелно жилище, заемащо целия
втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място,
което жилище е със самостоятелен вход от север, със застроена площ 72 кв.м., състоящо се
от две стаи, кухня, баня, тоалетна и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и
1/2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м., съставляващо
** по ПУП на града, при граници: *****. П.С. А., починал на **г. оставил за свои наследници
съпруга и четири деца, поради което запазената част на всеки един от ищците била по 1/6 ид.част и
ищците като деца и законни наследници на общия наследодател имат запазена част от оставеното
от него наследство. С изложените твърдения обосновават правния си интерес от предявяване
на иск за възстановяване на запазената от наследството оставено от П.С. А., починал на **
година, както следва: 1/6 ид.част на С. П. А., ЕГН: ********** и 1/6 ид. част на Ф. П. С., ЕГН:
**********, като бъде намалено дарението извършено от П.С. А., починал на **г., в полза
на О. П. А., ЕГН: ********** с нотариален акт № 56 том 6 рег.№ 2988 дело № 598/
19.08.2015 г. на нотариус 581 на НК-М.Стоева до размера на 2/ 6 ид.части от описания по-
горе недвижим имот.
С исковата молба е предявен и иск за делба на описания наследствен недвижим имот,
при квоти: 1/6 ид.ч. за С. П. А., ЕГН: **********, 1/ 6 ид.ч. за Ф. П. С., ЕГН: ********** и 4/
6 ид.ч. за О. П. А., ЕГН: **********.
На основание чл.344, ал.2 от ГПК е направено искане за осъждане на ответника да
заплаща наем на всеки от ищците съответстващ на 1/6 част от средния пазарен размер на
1
получаваните в района наеми – по 50 лева на месец до приключване на делото ведно със
законната лихва за всяко просрочено плащане.
Ищците ангажират писмени доказателства: удостоверение за наследници изх.№ 36 от
16.01.2024 г. издадено от Община Карнобат, нот.акт за собственост на недвижим имот-
констативен № 114 том 1 дело № 116/1998 г. на PC гр.Карнобат, нот. акт № 56 том 6 рег.№
2988 дело № 598/ 19.08.2015 г. на нотариус 581 на НК-М.Стоева; данъчна оценка и скица на
процесния имот. Правят доказателствено искане за назначаване на експертиза за установяване
средния пазарен наем за процесния имот.
Ищците претендират съдебни разноски по иска за възстановяване на запазената част,
с правно основание чл.30 от ЗН, на основание чл.355 изр.2 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О. П. А.,
представляван от адв.К.. Ответната страна счита, че исковата молба за възстановяване на
запазената част от наследството на П. А. е основателна. Твърди, че Н.М. А.а, съпруга на
починалия П. А., починал на **г., е втори собственик и наследството по отношение на
имота не е открито. Счита, че иск възстановяване на запазената част от целия имот би бил
допустим, ако е открито наследството на Н.А.а. Оспорва претенцията по чл. 344, ал.2 от
ГПК, като твърди, че ответникът О. А. не ползва имота. След смъртта на наследодателя П.
А. имотът се ползвал от съпругата му Н. А.а. Претендира разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска. Моли съдът да допусне при условията на довеждане двама
свидетели, които да установят фактите по отговора на исковата молба.
В съдебно заседание се явява ищецът С. П. А.. За двамата ищци се явява адв.Г..
Ответникът О. П. А. и пълномощникът му адв.К., редовно призовани не се явяват.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен и констативен нотариален акт за собственост 115 том 1 дело
117/1998 г. /лист 56/, с който П.С. А., починал на **г., е признат за собственик на недвижим
имот, находящ се в **, представляващ самостоятелно жилище, заемащо целия втори етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място, което жилище е
със самостоятелен вход от север, със застроена площ 72 кв.м., състоящо се от две стаи,
кухня, баня, тоалетна и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/ 2 ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м.
С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот- № 114 том 1 дело №
116/1998 г. на PC гр.Карнобат /лист 55/, Т.С. А., е признат за собственик на недвижим имот,
находящ се в **, представляващ самостоятелно жилище, заемащо целия първи етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място, което жилище е
със самостоятелен вход от юг, със застроена площ 72 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня,
баня, тоалетна и антре, заедно с целия партерен етаж, състоящ се от складово помещение от
20 кв.м. и два гаража със застроена площ от 30 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и 1/ 2 ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м.
Двата констативни нотариални акта са издадени въз основа на договор за доброволна делба с
рег. № 3537/20.12.1997г. на КбРС.
Не се спори по делото, че имотът е придобит от П.С. А., починал на **г. преди брака му с
Н.М. А.а и е бил негова лична собственост.
С нотариален акт № 56 том 6 рег.№ 2988 дело № 598/ 19.08.2015 г. на нотариус 581 на
НК-М.Стоева/лист 9 / П.С. А., починал на **г. дарил на сина си О. П. А., със съгласието на
съпругата си Н.М. А.а, дадено на основание чл.26 от СК, процесният имот. Наследодателят
П.С. А. е запазил за себе си и за съпругата си Н.М. А.а правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на недвижимия имот.
2
От представеното удостоверение за наследници /лист 7/ се установява, че П.С. А.,
починал на **г., е оставил за свои законни наследници Н.М. А.а- съпруга, О. П. А., С. П. А.,
Ф. П. С. и Т. А. П. – негови деца.
За уважаване на иска за възстановяване на запазена част от наследството е
необходимо да бъдат налице следните предпоставки: наследодателят да е оставил
наследници със запазена част към момента на откриване на наследството; право на запазена
част от наследството, независимо от нейния размер; накърняване на запазената част в
резултат на безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя, посредством завещания
или дарения; приемането на наследството по опис в случай, че наследникът иска да
реализира правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо лица, които
не са наследници по закон. Тази последна предпоставка в настоящия случай е неприложима,
тъй като ищците целят да реализират правото си по чл. 30, ал. 1 от ЗН спрямо лице, което е
наследник по закон – призован към наследяване – син на починалия наследодател П.С. А..
Искът на ищците за възстановяване на запазената им част от наследството на
наследодателя П. А. С., чрез намаляване на дарствено разпореждане, извършено в полза на
ответника О. П. А. е основателен.
Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете – чл. 9от ЗН. Съобразно
правилото на чл. 29, ал. 1 от ЗН, при две или повече деца или низходящи от тях 2/3 от
имуществото на наследодателя се явява запазена част за тях. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗН,
когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на
запазената част на всяко дете, като разполагаемата част на наследодателя при три и повече
деца, какъвто е настоящият случай е 1/6 от неговото имущество.
Запазената част от наследството е онова имущество от наследството, което законът
предвижда да е запазено за наследниците по закон/низходящите, родителите и съпруга/ и с
която част от имуществото едно физическо лице не може да се разпорежда чрез завещателни
разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. Когато е налице такова
разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН възниква субективното потестативно
право да искат по съдебен път намаляване на безвъзмездното разпореждане до размера на
своята запазената част, определен в чл. 29 ЗН. С предявяването на иска за делба ищците
недвусмислено изразяват волята си за приемане на наследството, оставено след смъртта на
своя баща П.С. А.. В случая и ищците и ответникът са призовани към наследяване лица,
заедно със съпругата и четвъртото дете на наследодателя. Няма спор, че наследството на
П.С. А. се изчерпва с процесния, дарен на ответника имот. Няма наведени твърдения и
ангажирани доказателства за наличие на някакво друго имущество на наследодателя. Ето
защо в случая не се налага формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН. Съобразно
правилото на чл. 29, ал. 3 от ЗН, разполагаемата част на наследодателя при три и повече
деца, какъвто е настоящият случай е 1/6 от неговото имущество.
В разглеждания казус не е спорно, че наследодателят П.С. А., починал на **г., се е
разпоредил изцяло с притежавания от него недвижим имот като по този начин е накърнил
запазената част на ищците и възстановяването на запазената част на ищците следва да се
3
извърши съобразно чл.29 от ЗН- в идеална част, а именно 1/6 ид.ч. за С. П. А. и 1/6 ид.ч. за
Ф. П. С..
По иска за делба.
С възстановяване на запазената част на ищците, правата на страните, като
съсобственици върху имота, са следните: 1/6 ид.ч. за ищеца С. П. А. и 1/6 ид.ч. за ищцата Ф.
П. С. и 4/6 ид.части за ответника О. П. А., тъй като останалите наследници по закон не са
предявили претенции за своята запазена част от наследството.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или
предназначението на вещта. Решението, постановено в първата фаза на делбеното
производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота,
предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява
само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на
съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между
определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното,
решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се
признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части.
Предвид установената собственост на недвижимия имот и наличието на
съсобственост между страните искането за делба на процесния имот е основателно и следва
да се наследственият имот да се допусне до делба при вече установените квоти за правото на
собственост за всеки от съделите.
По искането за определяна на наем по чл. 344, ал. 2 ГПК.
В разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК е предвидена възможност съдът, по искане на
някой от съделителите, да определи привременно начините на ползване или сумите,
дължими срещу лишаване от ползването на делбените имоти. Предявяването на такова
искане в първата фаза на делбеното производство е допустимо и по същото съдът следва да
се произнесе с решението по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК дава
възможност за определяне на една привременна мярка в ползването на делбените имоти.
Постановяването е обусловено от две предпоставки: не всички съделители да ползват
съсобствените имоти съобразно правата си и да е постъпило искане за разпределение на
ползването от съда. В конкретният случай е направено искане за плащане на обезщетение за
лишаване от ползване на притежаваните от ищците идеални части, в размер на по 50 лева
месечно за всеки от двамата ищци, считано от постановяване на решението по допускане на
делбата до приключване на делото, ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане.
За да се произнесе по искането съдът взе предвид, че с договора за дарение на
недвижимия имот П. А., починал на **г. е запазил за себе си и за съпругата си правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на имота предмет на делбата, т.е. след смъртта на П. А.,
починал на **г., от това право се ползва Н.М. А.а. Отделно от това не се доказа ответникът
да ползва имота, но дори да е така, ползвателят на имота Н. А.а импа правото да го
4
предоставя за ползване на трето лице, включително и ответника, както и да С.ра
гражданските плодове под формата на наем. Ответникът е собственик на имота, но съгласно
договора да дарение ползвател е Н. А.а, майка на страните, което прави претенцията на
ищците за обезщетение от ответника на основание чл.344, ал.2 от ГПК, неоснователна.
По разноските:
Ищците претендират разноски за адвокатско възнаграждение за иска по чл.30 от ЗН и
са представили доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Г. в размер на
1500 лева от ищеца С. А. и възнаграждение на ангажирания адвокат в размер на1500 лева от
ищцата Ф. П. С., съгласно представените пълномощни по делото. Предвид уважаването на
иска по чл.30 от ЗН и липсата на възражение за прекомерност на възнаграждението на
ангажирания от ищците адвокат, ответникът О. П. А. следва да бъде осъден да заплати
разноските на ицщите по иска с правно основание по чл.30 от ЗН, както следва: на ищеца С.
П. А. - 1500 лева и на ищцата Ф. П. А.а -1500 лева, както и внесената държавна такса в
размер на 50,00 лева, внесена от всеки от ищците.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане, извършено от
наследодателя П.С. А., починал на ** г., направено с договор за дарение от 19.08.2015 г.,
обективирано в Нотариален акт № 56 том 6 рег.№ 2988 дело № 598/ 19.08.2015 г. на нотариус
581 на НК-М.Стоева, с който е прехвърлено правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в **, представляващ самостоятелно жилище, заемащо целия втори етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място, което жилище е
със самостоятелен вход от север, със застроена площ 72 кв.м., състоящо се от две стаи,
кухня, баня, тоалетна и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/ 2 ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м., съставляващо ** по ПУП
на града, при граници: *****, В ПОЛЗА на О. П. А..
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. П. А., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр.К. от наследството оставено след смъртта на П.С. А., ЕГН **********, починал на **г. в
размер на 1/6 ид.част
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ф. П. С., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр.К. от наследството оставено след смъртта на П.С. А., ЕГН **********, починал на **г. в
размер на 1/6 ид.част.
ДОПУСКА делба между С. П. А., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К., Ф. П. С.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К. и О. П. А., ЕГН: **********, г.К, на недвижим
имот, находящ се в **, представляващ самостоятелно жилище, заемащо целия втори етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда, построена в общинско дворно място, което жилище е
със самостоятелен вход от север, със застроена площ 72 кв.м., състоящо се от две стаи,
кухня, баня, тоалетна и антре, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/ 2 ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м. , съставляващо ** по ПУП
на града, при граници: *****, В ПОЛЗА на О. П. А., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА
СТРАНИТЕ: 1/6 ид. ч. за С. П. А., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К.; 1/6 ид.ч. за Ф.
П. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К. и 4/6 ид. ч. за О. П. А., ЕГН: **********, г.К.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждане на ответника О. П. А., ЕГН: **********, г.К да
5
заплаща обезщетение в размер на 50 лева месечно на С. П. А., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр.К. ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане от влизане на
решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата с правно
основание по чл.344, ал.2 от ГПК, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за осъждане на ответника О. П. А., ЕГН: **********, г.К да
заплаща 50 лева месечно на Ф. П. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.К., ведно със
законната лихва за всяко просрочено плащане от влизане на решението по допускане на
делбата до окончателното извършване на делбата на с правно основанеи по чл.344, ал.2 от
ГПК, като неоснователна.
ОСЪЖДА О. П. А., ЕГН: **********, г.К, да заплати на С. П. А., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр.К. разноски по иска по чл.30 от ЗН в размер на 1550 лева
ОСЪЖДА О. П. А., ЕГН: **********, г.К, да заплати на Ф. П. С., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр.К. разноски по иска по чл.30 от ЗН в размер на 1550 лева.
Решението с характер на определение в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2
ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок, на основание чл. 275, ал.
1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в двуседмичен срок, на основание чл. 259, ал. 2
ГПК, от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6