№ 93
гр. С., 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500383 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Предявени са искове от Застрахователна компания „Л.И.” АД, гр. С., против Г. В.
ИВ. от гр. К. с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.274, ал. 1, т.1 Кодекса за
застраховането /отм./. Твърди се в исковата молба, че на 19.07.2014 г. в гр. С. ответникът е
управлявал л.а. Фолксваген модел „Голф” с рег. № С 9899 ХА, като поради движение с
несъобразена скорост около 20.40 ч. причинил пътно-транспортно произшествие на
Околовръстен път при разклона за кв. С., при което бил увреден спрелия на червен светофар
лек автомобил Фолксваген модел „Голф“ с рег. № РК 3846 ВВ, собственост на водача М. С.
Ц.. Виновният водач отказал да се приложи тест дрегер за алкохол. Посочва се, че към
датата на произшествието отговорността на виновния водач е застрахована по застраховка
гражданска отговорност в ЗК „Л.И.“ АД. ЗАД „Д.О.З.” заплатило по застраховка „Каско” на
увредения собственик на л.а. „Фолксваген” М. Ц. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 322,41 лева. Тъй като увреждането на застрахования автомобил е в резултат на
виновното поведение на ответника, на основание чл. 213, ал. 1, изр. 2 от КЗ /отм./ и
сключената в ЗК „Л.И.” задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността на ответника, след постъпило искане от страна на ЗАД „Д.О.З.” за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ищецът е заплатил
претендираното застрахователно обезщетение от застрахователя по отговорността „Каско”
на 24.01.2015 год. с платежно нареждане УРН ********* по силата на споразумение № 6 от
1
05.12.2014 год. за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции, с което ищецът
е поел задължението да възстанови сумата 322,41 лева, която е погасена чрез прихващане с
други дължими суми между двете дружества. Твърди се също така, че с възстановяване на
изплатеното от ЗАД „Д.О.З.” застрахователното обезщетение е придобил правото да получи
от застрахования Г. В. ИВ. изплатената сума на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, тъй
като при реализиране на ПТП последният виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Въз
основа на заявление на 07.11.2019 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 829/2019 год. на КРС, срещу която длъжникът е
подал възражение. Иска се признаване за установено по отношение на ответника наличието
на регресно вземане в размер на 322,41 лева главница, представляваща възстановеното на
„Д.О.З.” застрахователно обезщетение и разходите за ликвидация, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
06.11.2019 год. до окончателното изплащане, както и сумата 125 лева – разноски в
заповедното производство и 425 лв. – разноски в исковото производство.
В отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения особен
представител адв. Н. -Л. от САК е оспорил иска, като е направил възражение за изтекла
погасителна давност по отношения на претенцията по предявения регресен иск, на
основание чл. 110 от ЗЗД. Сочи, че давностният срок за предявяване на регресния иск
спрямо делинквента започва да тече от момента на плащане на застрахователното
обезщетение на увреденото лице, като в случая този начален момент е датата на изплащане
на застрахователното обезщетение от „Д.О.З.” на увреденото лице М. Ц., което е извършено
на 08.08.2014 год., видно от приложеното от ищеца нареждане за групово плащане в „С.“ с
приложен към него опис от 07.08.2014 год. за масов превод, като заявлението по чл. 410 от
ГПК е депозирано на 07.11.2019 год., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок.
Прави възражение за неоснователност на исковете и по същество, поради недоказаност на
претенцията, като я оспорва изцяло по основание и размер.
С решение № 260017/25.02.2021 год. по гр.д. № 189/20 год. КРС е отхвърлил изцяло
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, поради погасяване на претенцията
по давност.
Решението е обжалвано от ищеца с искане за отмяната му и постановяване на друго,
с което искът да бъде уважен изцяло.
Ответникът чрез назначения особен представител оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Искът е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ /отм./ за
установяването съществуването на вземане в претендирания размер, за което е издадена
заповед № 633/07.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. С него се
цели установяване и признаване по исков ред на заявеното и обективирано в заповедта за
изпълнение право.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ застрахователят има право
да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие се е отклонил виновно от проверка за
употреба на алкохол.
Визираните по - горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като
пряк причинител на щетата, в случая са налице.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства – автотехническа
експертиза, протокол за ПТП и др. се установи, че ответникът с виновното си и
противоправно поведение – управление на МПС при несъобразена скорост е нанесъл
твърдяните щети, като виновно е причинил пътно-транспортното произшествие и ударил
спрелия на червен светофар лек автомобил Фолксваген модел „Голф“ с рег. № РК 3846 ВВ,
собственост на водача М. С. Ц., като виновният водач отказал да се приложи тест дрегер за
алкохол. В резултат на ПТП са настъпили и описаните щети в заключението на вещото лице
и описа на застрахователя. Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за
фактите, осъществени в присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни
превозни средства и претърпените вреди. Механизмът на произшествието е установен и от
заключението на назначената от съда автотехническа експертиза, което съответства на
отразеното в протокола за ПТП относно начина на настъпване на произшествието и вината
на ответника. Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и
отразени от експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата 322,41 лева, включваща
необходимите за поправянето на вредите материали и труд, видно от автотехническата
експертиза от 14.12.2020 год. на вещото лице Д.. Установи се също така, че претендираната
сума е заплатена изцяло от ДЗИ „Общо застраховане” по застраховка „Каско” на увредения
собственик на л.а. „Фолксваген” М. Ц.. Тъй като причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с ищеца, последният е възстановявил изплатеното
застрахователно обезщетение.
Горното обосновава отговорността на ответника за обезвреда на причинените вреди.
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди ищцовото
застрахователно дружество е встъпило в правата на кредитора (застрахования) срещу
причинителя на вредата. В полза на ищеца е възникнало вземане в пълния предявен размер
от 322,41 лева /искът не е увеличен в хода на процеса/, в който искът подлежи на уважаване.
Възражението за изтекла погасителна давност на ответника по отношение на
главницата, което е своевременно направено и прието за разглеждане в настоящото
производство, съдът намира за неоснователно, тъй като давността за регрес на
застрахователя не тече от датата на ПТП - 19.07.2014 г., а от датата, на която
застрахователят, с изплащане на дължимото обезщетение, се е суброгирал в правата на
пострадалия от ПТП. По отношение на регресните искове, в т. ч. суброгационните искове,
основание за които е не застрахователният договор, а извършеното плащане на
3
застрахователното обезщетение, т. е. плащането на едно чуждо задължение, приложима е
общата норма на чл. 110 от ЗЗД - както за размера на давностния срок /5 години/, така и за
неговото начало /момента на изплащането на застрахователното обезщетение/ - в този
смисъл е и Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. ВКС, Търговска колегия, І
отделение; Решение № 35 от 09.07.2019 год по т.д. № 1175 на ВКС на РБ по описа за 2018 г.
и др. По общо правило на осн.чл. 114, ал.1 ЗЗД давността за едно вземане, включително и за
вземането на застрахователя спрямо застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност” на осн. чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, започва да тече от момента на неговата
изискуемост.
Погасяването на задължението на застрахования делинквент спрямо третото лице
може да се осъществи както чрез плащане, така и чрез прихващане, като способ за
погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях на осн. чл.104, ал.2
ЗЗД. Относно момента на настъпване на правните последици на прихващането в
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 103/01.08.2017г. по гр.д. № 61323/2016г.
на ВКС, ІV г.о. е прието, че направеното изявление за прихващане винаги има действие
/двете насрещни вземания се погасяват до размер на по-малкото от тях/ към предвидения в
чл.104, ал.2 ЗЗД момент, от деня в който прихващането е могло да се извърши, т.е.
прихващането има обратно действие.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че погасителната давност за
регресно вземане на застрахователя по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез
прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице започва да тече от
момента, в който прихващането е могло да се извърши. Съгласно събраните доказателства
прихващането между насрещните вземания на застахователите на делинквента и на третото
лице е извършено с изявление на застрахователя на третото лице на л. 12 по делото. Двете
насрещни вземания са били изискуеми и ликвидни /установени по основание и размер/ от
датата на споразумението за уреждане на взаимни задължения по регресни претенции -
05.12.2014 год., подписано от двамата застрахователи. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД
прихващането има действие от този момент, като посочената норма изрично предвижда
погасяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, респ. погасяват се
двете насрещни задължения, а не само на задължението на направилия изявлението за
прихващане. Следователно считано от датата на протокола ЗК „Л.И.“ АД е погасило
задължението на делинквента спрямо третото лице и регресното вземане на този
застраховател срещу застрахования е станало изискуемо. Датата 05.12.2014 г., съгласно
представените по делото доказателства е датата на окончателното приключване на
регресните претенции между двете застрахователни дружества чрез прихващане и
заплащане на разликата и тя следва да се счита за дата на изплащане на застрахователно
обезщетение. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 06.11.2019 год., поради което
съдът приема, че 5-годишния давностен срок за погасяване на исковата претенция за
главницата не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба. С оглед това и
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е изцяло основателен.
4
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да признае за установено съществуването на вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 322,41 лв., на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, както и за
направените в исковото и заповедното производство разноски, както следва: 125 лева
разноски по ч.гр.д. № 829/2019 год. на КРС и сумата 525 лева – разноски в исковото
производство пред двете инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260017/25.02.2021 год. по гр.д. № 189/2020 год. по
описа на К.ския районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска на Застрахователна компания „Л.И.” АД, гр. С.,
против Г. В. ИВ. ЕГН ********** от гр. К. с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.274,
ал. 1, т.1 Кодекса за застраховането /отм./, че ответникът дължи на ищеца сумата 322,41 лв.
– главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в резултат на ПТП, причинено виновно от ответника на 19.07.2014 г. в гр. С. при
управление на л.а. Фолксваген модел „Голф” с рег. № С 9899 ХА, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
06.11.2019 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. В. ИВ. ЕГН ********** от гр. К. да заплати на Застрахователна
компания „Л.И.” АД, гр. С. сумата 125 лева - разноски по ч.гр.д. № 829/2019 год. на КРС,
както и сумата 525 лева – разноски в исковото производство пред двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5