Решение по дело №630/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№   398

гр. Русе, 31.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Окръжен съд Русе,                                   гражданска колегия, в открито  заседание на 29 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НАТАЛИЯ Г.

       ЧЛЕНОВЕ:   АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                              АНТОАНЕТА А.

                               

         при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА                        като разгледа докладваното от съдия Н. Г.                       в.  гр. дело №630 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

          „Е. - П. П.“ АД, ЕИК ********* е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр. д. № 2181/2019г., с което е уважен отрицателния установителен иск на Р.Г.А. ***, за недължимост на сумата 1565,63лв., представляваща допълнително начислена ел. енергия по ф/ра №**********/03.04.2019г. за периода 06.03.2018г.-05.03.2019г. и върху дружеството са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли и в негова полза да се присъдят направените по делото разноски.

           Ответницата оспорва основателността на жалбата, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да й се присъдят направените по делото разноски за въззивното производство.

   Въззивната жалба е подадена от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

          Районният съд при правилно изяснена фактическа обстановка е постановил обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

           В производството по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума в тежест на ответника-жалбоподател е да докаже при пълно и главно доказване дължимостта на начислената сума - че при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ правила е начислена сумата, представляваща цена на реално доставена на ищеца електроенергия в рамките на процесния период.

           Правилно районният съд е приел, че правният спор касае съществуването  на предпоставките за възникване правото на жалбоподателя служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

          Назначената по делото техническа експертиза е установила, че процесният електромер към датата на демонтажа – 05.03.2019г., не е бил в срока на метрологична годност, тъй като е произведен през 2009г. и за него е важала периодичността на метрологичен контрол на 6-годишен перод съгласно цитираните в заключението заповеди на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, което обстоятелство поставя под съмнение годността на средството за техническо измерване, респ. достоверността на посоченото в нея количеството потребена ел. енергия, преминала през регистър 1.8.3.

               

 

Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ

, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които имат характер на подзаконов нормативен акт.

             Разпоредбите на чл. 1

 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена след тяхната отмяна.

Процесната корекция е необоснована, защото в хода на производството ответникът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода, че дружеството е доставило на ищеца и той е потребил през процесния период отчетената в скритита тарифа допълнително начислената ел. енергия.

Нормата по чл. 50 ПИКЕЕ

 дава право на  оператора на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия, представляваща разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, не е възникнало в патримониума на жалбоподателя, тъй като не са се осъществили нормативно предвидените предпоставки за това. По делото не е доказано дали и кога натрупаната в регистъра енергия е доставена и потребена от абоната, въпреки че съществува възможност това безспорно да се установи чрез софтуерната програма на производителя, с която доставчикът би могъл да се снабди. По делото няма данни какви са били стойностите на показанията на скритите регистри на електромера към момента на монтиране на проверявания електромер в имота на ищеца. При тези данни не може да се направи категоричен извод, че констатираното при проверката количество ел. енергия по регистър 1.8.4 е действително потребена от абоната.  Неустановен се явява и точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия и в четвъртата тарифа, и дали отчетеното по тази тарифа количество електрическа енергия е действително потребено в рамките на процесния едногодишен период. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по скрития регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа.

Оспореното вземане не е доказано и по размер поради липсата на конкретни данни отчетената в скрития регистр електроенергия в кой момент е потребена предвид цената на електроенергията в различните периоди от време в рамките на процесния 1-годишен срок.

            В решение № 115 от 20.09.2015 г. по гр.д. № 1156/16 г. на II т.о. и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на I т.о ВКС приема, че за извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период е необходимо доставчикът да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В случая е безспорно, че ОУ на „Е. - П. П.“ АД, действащи за процесния период, са приети през 2007 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на ПИКЕЕ през 2013 г., поради което правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Е. - П. П.“ АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от ОУ на „Е.- П. П.“ АД не кореспондират с новата нормативна уредба по този въпрос и се явяват нерапроправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че в процесния случай липсва  

 

 

 

редовно уведомяване на клиента, поради което корекцията на сметката на ищеца се явява в противоречие със закона. На това основание въззивната жалба не може да се уважи, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата се присъдят разноските за въззивното производство. Цитираното в жалбата решение на ВКС по гр.д.№4160/2018г. на ІІІ гр.о., според което вземането се дължи на основание чл.183 ЗЗД, представлява изолирана съдебна практика, която противоречи на принципа, че специалния закон дерогира общия. Тя не се споделя от настоящия състав, поради което не може да обоснове друг изход на настоящия спор.                      

          По изложените съображения Окръжният съд

Р   Е   Ш   И  :

            ПОТВЪРЖДАВА решение №1317/22.07.2019 г. на Русенския районен съд по гр.д.№2181/2019г.

            ОСЪЖДА „Е. - П.П.” АД, ЕИК *********, да заплати на Р.Г.А. ***, сумата 330лв. разноски за въззивното производство.

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлмежи на касационно обжалване.

 

           

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: