РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Ямбол , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Георги С. Георгиев
Секретар:Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело №
20202330102352 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена
молба от В. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Я.,чрез пълномощник адвокат,със съдебен
адрес гр.Я.,ул.“***,чрез адв.Ж.-ЯАК за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна на съпругата му
П. Л. А. с ЕГН **********, с адрес гр.Я.,ж.к.“*** и служебен адрес гр.Я.,ул.“***. В
молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното домашно насилие, а именно: Молителя твърди,че с ответницата са в процес
на развод. На 22.07.2020 г. постъпил в болницата във ВМА-С. в безсъзнание,след като
бил диагностициран с COVID 19,което заболяване протекло изключително тежко. На
16.08.2020 г. около 18.30 ч. се завърнал в дома си в гр.Я.,като жилището било
изпразнено от вещи,запрашено и с прекъснато водоснабдяване. Сигнализирал на
тел.112 със съмнение,че в дома му е извършена кражба,като на 17.08.2020 г. от съседи
разбрал,че вещите ги изнесла съпругата му П. А.. Молителя счита,че същата е
осъществила тези действия с цел да го тормози и малтретира над него
емоционално,психически и дори физически,като много добре знаела за здравословното
му състояние и затова,че се нуждаел от физически и психически покой. В началото на
месец септември 2020 г. в 16.49 ч. на личния си мобилен телефон получил адресирано
до него от ответницата текстово съобщение със съдържание,че е *** и ***. След като
узнал за съдържанието на съобщението молителя се почувствал изключително
унизен,подтиснат и омерзен.Станало му изключително обидно и се депресирал от това
1
изявление на ответницата,която осъществила спрямо него психическо и емоционално
насилие,накърнявайки неговата чест и достойнство.
В периода от 16.08.2020 г. до 06.09.2020 г. ответницата продължително и без
причина и без повод по късните часове на денонощието му звъняла на мобилния му
телефон от нейния телефон,като осъществила спрямо него психически и емоционален
тормоз,въпреки ,че знаела за неговото здравословно състояние и че има нужда от
почивка.След като молителя не отговарял на позвъняванията й ответницата започнала
да му изпраща многобройни текстови съобщения с които го обвинявала за неща които
не бил извършил,като го заплашвала с цинични,унизителни и заплашителни
съдържания. В резултат на поведението на ответницата и упражнения срещу молителя
психически тормоз,като в последния месец придобили силно заплашителен
характер,същия се страхува за живота и здравето си.Живеел под страх,като бил
изнервен,напрегнат и силно депресиран с оглед на това ответницата да не засили
вербалния си натиск върху него.Твърди,че живее в непрекъснат стрес от това което му
се случвало.
Молителя се страхува от ответника, счита, че същата е заплаха за него и
претендира налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН. Представя
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в същия смисъл, изложен в молбата за защита.
В съдебно заседание молителя се представляват от процесуален представител,
който поддържа молбата, сочи доказателства и претендира налагане на мерките по по
чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание ответника по молбата П. Л. Т. се явява лично и се
представлява от процесуален представител,оспорват молбата за домашно
насилие,представят доказателства и молят за нейното отхвърляне и за присъждане на
разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, становището на ответника по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита, депозирана в съда на 18.09.2020 г. е подадена в
законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие
срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН / съпруга на
молителя /, поради което е допустима.
По делото е безспорно, че страните са вече бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с решение от 28.09.2020 г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
2
За твърдяния акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, в която е възпроизведена фактическата обстановка от молбата за защита, като е
посочено, че на 16.08.2020 г. около 18.30 ч. след като се прибрал в дома си щял да
припадне,като жилището било изпразнено от вещи,запрашено и с прекъснато
водоснабдяване.Същия сигнализирал на тел.112,като първоначално помислил,че е
извършена взломна кражба,като в последствие от съседи разбрал,че съпругата му
ответник по молбата за домашно насилие изнесла вещите от дома му,въпреки,че
знаела,че е болен от Ковид 19 и трябвало да изкара в дома си карантина. Твърди се,че
съпругата му изнесла вещите не толкова да се обогати,а за да го тормози,малтретира и
издевателства срещу него. В началото на месец септември 2020 г. получил адресирано
до него от ответника текстово съобщение,че е ***,***. В периода от 16.08.2020 г. до
06.09.2020 год. ответника системно и продължително,без причинно и без повод в
късните часове на денонощието му звъняла на мобилния телефон,въпреки,че знаела ,че
е под карантира и се възстановява от заболяването.
По делото и двете страни са ангажирали свидетелски показания за доказване на
твърденията си. Свидетеля Н.-приятел и колега на молителя,твърди,че посетил
апартамента му в края на месец август,когато същия се излекувал от Ковид 19. Същия
бил унищожен до неузнаваемост,като стените били изкъртени и ги нямало мебелите. В
него момент бил с молителя който му споделил,че се е свързал с органите на
полицията. Също така му казал,като разбрал от съседи,че това нещо е предизвикано от
неговата съпруга.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори,че знаел,че са
правили ремонт на апартамента,който приключил преди около година. Не му бил
казал кога съпругата му П. се е изнесла от жилището.Знаел от молителя,че П. го е
заплашвала по телефона със съобщения.
Свидетелката Д.-*** на ответника заявява,че *** правила ремонт в жилището на
молителя и след около година го приключили. Напуснала жилището през месец януари
2020 г.,като имали последен разговор с молителя на 04.09.2020 г.На нея не и било
известно *** да се е връщала в жилището по никакъв повод,като не мисли,че една
слаба жена може да застраши един едър мъж.Като съпрузи са разговаряли по всякакъв
повод и са си разрешавали проблемите по цивилизован начин. Не и било известно
***да нарича молителя ***,***. Комуникирали си по телефона,пишели си и всичко
било нормално,като не е имало обиди,заплахи. В. и се обадил,че е болен,като поделила
с нея,че отишла до жилището да му занесе някаква храна.По време на развода нямало
кавги,като се развели мирно и тихо.
На въпрос на пълномощника на молителя свидетелката отговори,че *** с една
3
приятелка отишла да му занесе храна,която дали на някаква съседка,защото той бил
болен от Ковид.П. си била взела от апартамента това което било нейно,като през месец
януари излязла и предала ключовете на молителя,тогава си изнесла и вещите.
По делото е изискана и приложена полицейската преписка образувана по сигнал
на молителя. От нея се установява,че полицейските служители посетили адреса на
молителя,който ги уведомил,че е международен шофьор и не се бил прибирал от
началото на 2020 г. На 16.08.2020 г. когато се върнал на адреса,установил,че в целия
апартамент стените и вратите са начупени с остър предмет.Също така липсвала почти
цялата покъшнина.Дупките по стените били замазани с шпакловка,като по входната
врата на апартамента и по прозорците нямало следи от взломяване. От В. А. били
информирани,че със съпругата му П.Л. са в процес на развод.Разговаряли по телефона
с нея,която потвърдила думите на В.,че е предала ключовете от апартамента на
адвоката си и,че двамата не комуникират. На място отишъл и дежурен по РУ-Я.,като
заедно с него посетили апартаментите на съседи от входа,които заявили ,че не са чули
и видели нищо.Със случая бил запознат разследващ полицай.В. А. им споделил,че
наскоро боледувал от коронавирус и бил на болнично лечение. Бил му направен PCR-
тест който бил отрицателен и в момента бил по 14 дневна карантина.По преписката са
снети сведения от Т. Т. Т. който заявява,че не помни точната дата,като било през месец
юли или август 2020 г. Една вечер като се прибирал от работа около 22.30 ч. му
направило впечатление,че съпругата на съседа му В. заедно с едно младо момче
товарили на лек автомобил хладилник,като същата била комби.Сигурен бил,че това
била жената на В.,като момчето не го познавал.
Видно от справката за съдимост на ответницата се установява,че същата има
наложено административно наказание през 2007 г. и се води неосъждана.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка,
във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
Страните са активно и пасивно процесуално легитимирани съгласно изискванията
на чл 3. от същия закон, а молбата за защита е допустима единствено досежно
твърдяните актове на насилие.
Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че
4
отношенията между страните са трайно влошени,с оглед на което по-късно бракът им
е прекратен с решение от 28.09.2020 г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
По отношение на твърдяните актове на домашно насилие спрямо молителя В. Ж.
А., съдът намира същите за недоказани. На първо място, никой от разпитаните по
делото свидетели, включително и този, доведен от молителя, не установи,че в началото
на месец септември 2020 г. той де е получил съобщение от ответника със заканително
или цинично съдържание. Също така по никакъв начин не бе установено,че при
изнасянето на вещите от апартамента на молителя,ответницата да го е направила с цел
да го тормози и малтретира. Напротив по делото безспорно се установи,че страните са
правили ремонт в жилището на молителя,че го е правила ответницата и същия е
продължил около година,като тя е изнесла вещи които са били нейна собственост.
Дори да се установи,че има спор относно тези вещи,те не касаят извършено домашно
насилие. По никакъв начин не се доказа твърдението на молителя,че ответницата му е
звъняла по всяко време на денонощието и го е тормозила,като не е установено
съдържанието на разговорите им и изобщо не могат да бъдат предмет на обсъждане,
тъй като не са конкретизирани съгласно изискванията на чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН. Ето
защо, молбата в частта, касаеща периода 16.08.2020 г.-06.09.2020 г.,че ответника е
звъняла постоянно на молителя, е изцяло недоказана. Също така от събраните гласни
доказателства,не се установи,че с някакви действия ответника е предизвикала
основателен страх у молителя в следствие на отправени към него закани и заплахи,
съдът намира молбата също за недоказана. Субективните усещания на молителя сами
по себе си не са основание за налагане на мерки за защита, ако с конкретното си
поведение ответникът не е реализирал действия, отговарящи на белезите на акт на
домашно насилие съгласно чл.2 от ЗЗДН и съвпадащи с описаните такива актове на
насилие в молбата за защита.
С оглед на горните мотиви, съдът намира молбата за защита изцяло за
неоснователна и същата като такава следва да се отхвърли.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН и чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на молителя
В. Ж. А. следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв., както и същия следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 400 лв. – възнаграждение за
адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Ж. А. с ЕГН ********** от гр.Я.,със съдебен адрес
гр.Я.,ул.“***,чрез адв.Ж.-ЯАК, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по
отношение на молителя домашно насилие от страна на П. Л. А. с ЕГН ********** от
гр. Я., ж.к. „***, чрез налагане на следните мерки за защита: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В.
Ж. А., както и забрана на извършителя да доближава жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на молителя В. Ж. А..
ОСЪЖДА В. Ж. А. с ЕГН ********** да заплати на П. Л. А. с ЕГН **********
направените от същата съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА В. Ж. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС дължимата
държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред ЯОС в седемдневен срок, считано от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6