ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. Пловдив , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Екатерина В. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501050 по описа за 2021 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 973/16.04.2021 год., подадена от Б. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. Д.Б., срещу Определение № 261561/04.03.2021 год.,
постановено по гражданско дело № 3717/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII
граждански състав. С обжалвания акт е оставена без уважение молба с вх.
№264386/29.01.2021 год. относно изменение на протоколно определение от 19.01.2021 год.,
в частта за разноските. Жалбоподателят посочва, че съгласно чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правна помощ, възнаграждението се определя от съда според вида и
количеството на извършената дейност. В случай по делото били проведени две съдебни
заседания, на които ответникът не се представлявал. Същият депозирал молби и становища
с идентично съдържание за прекратяване на делото, което било и единственото му действие
за защита на дружеството. Ето защо в този случай била приложима хипотезата на чл. 13, т. 2
НЗПП, съгласно което възнаграждението за юрисконсултска защита следвало да се определи
в размер на 50лв. Това следвало от извода, че ответното дружество извършвало единствено
процесуални действия в писмен вид. Моли се да бъде отменено постановеното определение.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответното дружество.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Б. Д. И., ЕГН
********** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание
1
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Иска се осъждането на ответното дружеството да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем от
04.12.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
След извършената проверка за редовност и допустимост на исковата молба съдът е
разпоредил изпращането й на другата страна за отговор в едномесечен срок от
уведомяването. Своевременно е постъпил такъв, съставен и подписан от юрисконсулт на
дружеството, надлежно упълномощен с представено към отговора пълномощно. По делото
са проведени две съдебни заседания, за първото от които има постъпила молба с приложени
към нея множество доказателства, част от които са били изискани с доклада на делото.
Освен това с молбата е взето становище по хода на делото. Преди второто съдебно
заседание отново е представена молба, към която също има приложени доказателства, въз
основа на които всъщност е било прекратено като недопустимо образуваното гражданско
дело № 3717/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на
разноски. По смисъла на чл. 78, ал. 8 от ГПК разноските, които следва да се заплатят за
юрисконсултско възнаграждание на дружеството се определят по преценка на съда, при
съобразяване на разпоредбата на чл. 37 от ЗПП във връзка с определените размери в
Наредбата за заплащане на правната помощ.
В настоящият случай жалбоподателят твърди, че възнаграждението следва да
бъде определено в хипотезата на чл. 13, т. 2 от НЗПП. Въззивната инстанция намира
доводите за неоснователни, доколкото хипотезата на чл. 13 от НЗПП е приложима,
единствено когато действията на юрисконсулта се изчерпват до подготовката на документи
за завеждане на дело. Когато е налице и осъществено процесуално представителство от
него по вече заведено дело, както е в настоящия случай, то тогава се присъжда само
възнаграждение в хипотезата на чл. 25 от НЗПП. Ето защо жалбата се явява неоснователна и
като такава същата следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че така определеното от съда
възнаграждение в размер от 150 лв. е съвсем обосновано, както с оглед вече гореизложения
извод, че следва да е съобразено с минимума и максимума според разпоредбата на чл. 25
НЗПП, така и с оглед сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото и
проявената активност на страната при представянето на становища и допълнителни
доказателства по делото с оглед правилния му изход.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено..
Ето защо, въз основа на изложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №261561/04.03.2021 год., постановено по
гражданско дело №3717/2020 год., по описа на Районен съд – Пловдив, ХIII граждански
състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3