Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 2 678 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 158 458,19 лв.
В исковата молба на Х.Б.Х. се твърди, че на 01.03.2017 г., около 20.00
часа, в гр. София на бул. „Сливница” в района на №120 се е осъществило ПТП с
товарен автомобил „Опел Виваро” с рег. № ********,
управляван от Р.Ц.Л. и ищеца като велосипедист. Твърди се, че вината за
произшествието е на водача на товарния автомобил, който блъснал попътно
движещия се велосипедист. Вследствие на инцидента, ищецът загубил съзнание,
постъпил по спешност в противошокова зала на УМБАЛСМ
”Н.И. Пирогов”, където били предприети реанимационни мероприятия и
животоспасяващи процедури. Твърди се, че от катастрофата ищецът получил тежка
черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия, субарахноидален
хематом, фрактура на черепа. Твърди се, че от тежката травма при него е налице квадрипирамиден и дискоординационен
синдром като бил напълно обездвижен и не можел да стане от леглото. Било
извършено и медицинско освидетелстване от консултативна комисия по нервни
болести на ДКЦ „Александровска”и предприети
рехабилитационни дейности. Твърди се, че впоследствие настъпило влошаване на
здравословното му състояние. Налични били говорни промени и мозъчни отклонения,
получавал притъмняване пред очите, губел ориентация, смущение на паметта,
забавена мисловна дейност. Бил освидетелстван и от ТЕЛК като била установена
100% трайно намалена работоспособност. Твърди се, че и към датата на исковата
молба продължават здравословните проблеми на ищеца, както и продължаваща нужда
от болногледач. Сторил и имуществени разходи. Твърди се, че по извънсъдебен ред
застрахователят на водача на товарния автомобил му изплатил обезщетение в
размер на 120 000 лв., което е недостатъчно да репарира причинените му
вреди.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарен автомобил „Опел”,
да заплати сумата от 130 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените травматични увреждания, частична претенция, при
пълен заявен размер от 300 000 лв., сумата от 4 458, 19 лв. –
обезщетение за имуществени вреди за закупени медицински средства, транспорт,
помощни средства, услуги за болногледач, сумата от 24 000 лв. – разходи за
болногледач за периода 01.09.2017 г. – 28.02.2018 г., както и да му бъде
присъдено месечно обезщетение в размер на по 4 000 лв. като разходи за
болногледач за периода от датата на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на обезщетението. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Г..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № К – 117 на СДВР, от
който се установява, че на 01.03.2017 г., около 20.00 ч. на бул. „Сливница” в района на № 120, в гр. София
е осъществено ПТП от водача на товарен автомобил „Опел Виваро“
с рег. № ******** – Р.Ц.Л., който участвал в същото с попътно движещия се
велосипедист Х.Б.Х., който пострадал с диагноза – фрактура на черепа, контузия
и кръвоизлив на мозъка, фрактура от 2 до 5 ребро с подкожен ефизем.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна
точка водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещия се в
дясната част на пътното платно велосипед и чрез своевременно предприемане на
маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на удар. Обоснован е и извод
за наличие на техническа възможност за заобикаляне на велосипеда.
Изслушана е и повторна САТЕ, изготвена от инж. П.И.Д.. Вещото лице е
посочило в заключението си, че за да може да възприеме велосипедист с тъмни
дрехи и да предотврати удара водачът на автомобила е следвало да се движи със
скорост по-ниска от 67 км/ч.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че Х.Б.Х. е
получил при процесното ПТП черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти: тежка контузия на мозъка по степен на
тежест с продължително безсъзнателно състояние /кома/ - 15 дни, травматични кръвоизливни огнища в левите челен и слепоочен дялове на
мозъка и в десния челен мозъчен дял, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в лява челно-слепоочно-теменна област на мозъка, счупване на основата
на черепа в дясна средна черепна ямка, счупване на тилната кост двустранно,
контузия с подкожен травматичен кръвоизлив в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата,
втора разкъсно-контузна /декубитална/
рана в лява теменна област, контузия на гръдния кош, състояща се от следните
наранявания: счупване на второ до пето ребра вдясно, развитие на хемопневмоторакс вдясно, травматичен подкожен емфизем
вдясно, както и контузия на корема. Вещото лице е обосновало извод за проведено
40-дневно болнично лечение. Посочено е, че възстановителния период при тежка
мозъчна контузия е в рамките на 1,5 – 2 години като счупванията на черепа при
възрастни пациенти зарастват за период от около 3 години. Посочено е, че трайна
последица от мозъчната контузия са зоните на мозъчно размекчение
в левите челен и слепоочен и десния челен мозъчни дялове, които зони водят до
локална мозъчна атрофия. Счупените ребра зарастват за период от около 30 дни. Вещото
лице е посочило, че представените счетоводни документи, установяващи разходи за
лечение са извършени правомерно. Посочено е, че за обичайните дейности от
ежедневието ищецът няма нужда от чужда помощ като поради дезориентираността за
време и място има нужда от помощ при разходки извън дома.
По делото е изслушана и комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от д-р М.Щ.К. /психиатър/ и д-р Б.М.С. /невролог/. В заключението си вещите
лица са посочили, че психопаталогичната симптоматика
при ищеца е в параметрите на травмена болест на
мозъка, психоорганен мозъчен синдром, органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство
на личността. Посочено е, че към момента при него се наблюдават клинични данни
за понижени когнитивни функции от органичен тип – задоволителна алопсихична ориентация и груба аутопсихична
ориентация със съпътстваща конградна, антероградна и ретроградна амнезия за процесното
ПТП, нарушена концентрация и превключаемост на
активното внимание, умерено снижени паметови функции,
по-силно изразени в ретенционната и репродукционната
памет със заместващи конфабулации, снижени абстрактни
и интелектуални възможности. Вещите лица са посочили, че описаната органична
симптоматика е довела до снижени адаптивни възможности като дистрофичните
изменения на мозъка са необратими, а психоорганичния
синдром обичайно е с тенденция към задълбочаване на симптомите.
Изслушана по делото е и съдебно икономическа експертиза, изготвена от
вещото лице В.Х.М., която посочва в заключението си, че разходът за болногледач
при 8-часов работен ден и петдневна работна седмица е в диапазона 630 – 1056
лв.
В съдебно заседание от 25.02.2019 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Р.Ц.Л. и Ц.Г.Ц., първи братовчед на ищеца.
Представени са медицински и счетоводни документи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя,
визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 12.05.2017 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че предявените искове са допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещите лица по допуснатата САТЕ /първоначална и повторна/ респ.
констатациите в протокола за ПТП, която настоящият съдебен състав кредитира
като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищеца,
както и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаниге по делото съдебно-медицински
експертизи, както и от събраните
свидетелски показания на свидетеля Ц., които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение
болки и страдания и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от деянието,
то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, промяната
в емоционалното и психическо състояние, стереотипа
на живот и остатъчните
неблагоприятни за него последици, които са с необратимо действие. При
съблюдаване на тези критерии, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение
възлиза на сума в размер на 350 000 лв., поради което и като се вземе
предвид платеното обезщетение по извънсъдебен ред заявеният в рамките на
настоящото производство частичен иск за сумата от 130 000 лв. е изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед данните по делото заявеното при насрещно доказване възражение за съпричиняване от ответника, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
С оглед изводите на СМЕ, изготвена от вещото лице - неврохирург,
претенцията за обезвреда на имуществените вреди е
изцяло основателна досежно сторените разходи за
медицински услуги, медикаменти, транспорт.
По отношение заплащане на сумата от 24 000 лв., представляващи
претенция за болногледач в периода 01.09.2017 г. – 28.02.2018 г. настоящият
съдебен състав намира, че на обезщетяване подлежат и разходите на увредения,
сторени за необходимите положени грижи във връзка с неговото лечение, тъй като
същите съставляват пряка и непосредствена последица от увредата. Разходите за
болногледач с оглед здравословното състояние на ищеца в процесния
период несъмнено са именно такива. Видно от ангажираните по делото
доказателства, същият е бил в тежко здравословно състояние, с невъзможност да
се грижи и обслужва самостоятелно респ. с решение на ТЕЛК/представено по
делото/ му е призната 100% намалена трудоспособност за срок от 2 години, който
попада в процесния по делото период респ. нуждата от
чужда помощ. Полагането на грижи за ищеца в процесния
период с оглед невъзможността същият да се справя самостоятелно се установява
от показанията на свидетеля Ц. Ц., братовчед на ищеца. Следва да се има
предвид, че полагането на грижите за пострадалото лице може да се извърши както
от негови близки /член на семейството или друг родственик/, така и от наето
лице – болногледач. В първия случай възнаграждението следва да се определи като
размер в рамките на необходимото възнаграждение за болногледач, а във втория –
в размера на платеното възнаграждение. В този смисъл решение 163/31.10.2013 г.
по т.д. 82/2012 г. на Второ ТО на ВКС респ. дадените задължителни указания с т.
4 от ППВС 4/30.10.1975 г. С оглед изводите на СИЕ, че разходът за болногледач
при 8-часов работен ден и петдневна работна седмица е в диапазона 630 – 1056
лв. и при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че средното месечно възнаграждение на болногледач възлиза на 843 лв.
при посочените по-горе параметри на работни часове и седмици. Средният брой
работни дни в един календарен месец възлизат на 20 т.е. за един работен ден при
8 часово работно време необходимото възнаграждение за болногледач възлиза на 42,15
лв. /843 : 20/. В настоящия случай и с оглед ангажираните доказателства през процесния по делото период се установява, че на ищеца е
била необходима денонощна грижа с оглед физическото му състояние т.е. в
конкретния случай ежедневното възнаграждение за болногледач за денонощие
възлиза на 126, 45 лв. Сумарно, процесния по делото
период обхваща 181 дни т.е. необходимото възнаграждение за болногледач за
сочения период възлиза на сумата от 22
887, 45 лв., за която сума заявения иск настоящият съдебен състав намира за
основателен, а за горницата до пълния предявен размер от 24 000 лв. същият
подлежи на отхвърляне.
По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди под формата на
възнаграждение за болногледач, считано от датата на исковата молба следва да се
има предвид, че се касае за обезвреда на настъпили
увреждания, с оглед на които имуществена сфера на ищеца ще търпи вреди, които с
оглед данните по делото могат да бъдат установени. В този случай е допустимо
присъждане на еднократно или периодично обезщетение. В този смисъл решение
197/02.02.2015 г. по търг. дело 869/2012 г. на Второ ТО на ВКС. Видно от
доказателствата по делото за част от претендирания период на ищеца е призната
100% загубена трудоспособност с нужда от чужда помощ /до юли 2019 г./. От
заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото лице
–неврохирург е обоснован извод за наличие на частична помощ при разходки навън
поради частична дезориентираност за време и място. Комплексната медицинска
експертиза посочва, че дистрофичните изменения на
мозъка при ищеца са необратими, с тенденция за задълбочаване на симптомите на психоорганичния синдром, обуславящо извод у вещите лица за
вероятност да не се възстанови преморбидната трудова
дейност на ищеца. Вещите лица обосновават извод за необходимост от почасова
чужда помощ. В съдебно заседание от 24.06.2019 г. вещото лице д-р Щ. е посочила
необходимостта от задължителен контрол на ищеца с оглед тежкото му заболяване с
параноидна налудна
симптоматика, зрителни и слухови халюцинации със заплашителен характер, което
поведение може да стане трудно контрулируемо,
агресивно или автоагресивно. При съвкупна преценка на
тези ангажирани доказателства настоящият съдебен състав намира, че е установена
нуждата от придружител за ищеца при излизане извън къщи и контрол по повод
приема на лекарства с оглед получените травми, актуалното му психическо
състояние и снижени адаптивни възможности. Възнаграждението за
такова лице съставлява
разход за ищеца и накърнява
имуществено му сфера, което е в пряка причинна връзка и последица на процесното ПТП. Ето защо заплащането
на ежемесечния разход за придружител, които
да оказва съдействие и контролира поведението на ищеца следва да се поеме
от застрахователя, до настъпване на
причини, които да доведат до
отпадане на необходимостта от използване на такава
ежедневна помощ. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и съображенията, изложени
по-горе настоящият съдебен състав намира, че ежемесечното обезщетение за
придружител следва да бъде определено на 1264, 50 лв. / 42,15 лв. за всеки
календарен ден от месеца, който осреднено е 30 дни за оказване на почасова
помощ /по правило 8 часа/.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК.
Видно от представената по делото претенция пред застрахователя, със същата са
представени изискуемите по чл. 106 ал.3 от КЗ документи, поради което
застрахователят е следвало да се произнесе в рамките на 15 работни дни, които
изтичат на 02.06.2017 г., което същият не е сторил, поради което се следва
лихва, считано от 03.06.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт. С
оглед диспозитивното начало в процеса законната лихва върху обезщетенията за
имуществени вреди се следва от датата на исковата молба, така както е поискано
от ищеца.
По разноските: В съдебно заседание от 10.02.2020 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА в размер на 4 698 лв. Искането
е в преклузивния срок по ГПК. Изпълнени са процесуалните изисквания на
разпоредбата и на процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение по сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия
по делото, неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни
заседания, заявената цена на иска респ. размерите на адвокатските
възнаграждения, визирани в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира,
че същото в претендирания размер,
посочен в списъка по чл. 80 от ГПК се следва на процесуалния представител на
ищеца.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и разноски в размер на 7 393, 83 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
заплати на Х.Б.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Т.Г. сумата от 130 000 /сто и тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 01.03.2017
г. в гр. София, частична претенция, при пълен заявен размер от 300 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2017 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Х.Б.Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Т.Г. сумата от 4 458, 19 /четири
хиляди четиристотин петдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение,
медицински транспорт, помощни средства, услуги на болногледачи, както и сумата от 22 887, 45 лв. – обезщетение
за имуществени вреди за болногледач в периода 01.09.2017 г. – 28.02.2018 г.
като отхвърля искът за горницата до предявения размер от 24 000 лв., претърпени
в резултат на ПТП, реализирано на 01.03.2017 г. в гр. София, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 27.02.2018 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Х.Б.Х., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Т.Г. сума в размер на 1264, 50 лв. –
месечно обезщетение за имуществени вреди по повод ПТП от 01.03.2017 г. в гр.
София, представляваща разходи за придружител, считано от 27.02.2018 г. до промяна
на обстоятелствата, основание за прекратяване
или изменение на обезщетението, ведно със законната
лихва върху дължимото вземане от първо число
на съответния месец до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Т.Г. сумата от 4 698 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 7 393,
83 лв. – ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: