Р Е Ш Е Н И Е
260192/19.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №453 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.558, ал.7 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ /отм/, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”***”
№2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори С. С. и М. К.,
съдебен адрес:***, кантора №3, чрез адв.К. В.срещу Г.А.К., с ЕГН**********,***.
Ищецът твърди, че във връзка с образувана щета №110282/26.03.2015
год. по повод настъпило застрахователно събитие на 21.09.2014 год. в гр.Варна на
„***“ АД, в качеството му на собственик на увредения при ПТП-то лек автомобил
марка „***“ с ДК№*** изплатили застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в размер на 564.12 лева. В исковата молба излагат, че виновен за катастрофата
бил ответника, който управлявал лек автомобил марка „***” с ДК№***, в нарушение
на правилата за движение по пътищата, като след станалото ПТП напуснал
местопроизшествието. В същото време по отношение на управлявания от ответника
автомобил нямало и сключена застраховка „гражданска отговорност”. Твърдят, че с
регресна покана №1058/18.12.2015 год. поканили ответника да заплати на „***”
посочената сума по доброволен път, но това не било сторено.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
осъди ответника Г.А.К., с ЕГН********** да им заплати сумата от 564.12 лева - главница, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка „***“ с ДК№***, собственост на „***“ АД, вследствие ПТП станало
на 21.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен
представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на
ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора
особеният представител на ответника излага, че счита предявения иск за допустим,
но неоснователен. Счита, че от доказателствата по делото не се установява по
безспорен начин, че станалото ПТП е било причинено от ответника. Оспорва
механизма на станалото ПТП, описан в Протокол за ПТП №1507161/21.09.2014 год.
Оспорва представената по делото Справка от база данни на Информационен център
към *** от 27.03.2015 год. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът е бил
надлежно поканен да заплати доброволно посочената сума, като счита, че по
делото липсват доказателства в тази насока, поради което счита, че последния не е дал повод за завеждане на делото и не дължи
разноските по него. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения му особен представител – адв.П.П. от ШАК, като
заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ответникът Г.А.К., с ЕГН********** на 21.09.2014
год. в гр.Варна управлявал лек автомобил марка „***” с ДК№***, като се движел
по ул.“***“. Вследствие на допуснати нарушения на ЗДвП водачът изпуснал
управлението над автомобила и се блъснал в паркирания на същата улица лек автомобил марка „***“ с ДК№***,
собственост на „***“ АД. След удара ударил и друг намиращ се в близост
автомобил и избягал от местопроизшествието. Видно от приложената поделото
служебна бележка рег.№35192/01.10.2014 год., издадена от ОД на МВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“, водач на лек автомобил марка „***” с ДК№*** в момента
на ПТП-то бил ответникът Г.А.К., с ЕГН**********. В същото време било
установено, че по отношение на управлявания от него лек автомобил към датата на
ПТП-то – 21.09.2014 год. не е имало
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие причиненото ПТП на лек автомобил
марка „***“ с ДК№***, собственост на „***“
АД били причинени множество щети, във връзка с обезщетение на които била
образувана щета №110282/26.03.2015 год. С платежно нареждане от 30.07.2015 год.
на собственика на пострадалия автомобил била изплатена сумата от 564.12 лева.
До ответника на 18.12.2015 год. била изпратена
регресна покана №1058/18.12.2015 год., като по делото липсват доказателства
същата да е била получена от ответника.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Вносна бележка за
заплатена държавна такса, Протокол за ПТП №1507161/21.09.2014 год., Писмо до ***
УРИ 869000-6664/11.06.2015 год., Служебна бележка от 01.10.2014 год., Справка
от база данни на Информационен център към ***, Уведомление за имуществени
вреди, доклад по щета за имуществени вреди №110282/26.03.2015 год.,
Заключителна техническа експертиза по щета №110282/26.03.2015 год., техническа
експертиза по щета №110282/26.03.2015 год., Свидетелство за регистрация на МПС
– част I,
Платежно нареждане, Регресна покана,
Известие за доставяне, ведно с обратна разписка, Застрахователна полица №01113002903186
от 09.12.2013 год. вносни бележки за заплатена застрахователна премия.
Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице дава заключение, че е възможно претендираните от ищцовото дружество
щети на увредения автомобил да бъдат причинени по описаната в протокола за ПТП
схема, като описва механизма на удара между двата автомобила с оглед схемата на
ПТП в протокол №1507161/21.09.2014 год. и конкретно нанесените щети по
пострадалия автомобил.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а”
от КЗ /отм./ /чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 год.,
в сила от 01.01.2016 год./ Гаранционния фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
нанесени имуществени и неимуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
като на основание разпоредбата на чл.288, ал.12 от отменения кодекс /чл.558,
ал.7 от КЗ обн. ДВ бр.102 от 29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ след
изплащане на обезщетението фондът стъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определяне и
изплащането му. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че ***е
заплатил на „***“ АД обезщетение за причинените от ответника имуществени щети
във връзка с образувана щета №110282/26.03.2015 год.. От представените като
писмени доказателства по делото Протокол за ПТП №1507161/21.09.2014 год., Писмо
до *** УРИ 869000-6664/11.06.2015 год., Служебна бележка от 01.10.2014 год.,
Справка от база данни на Информационен център към ***, Уведомление за
имуществени вреди, доклад по щета за имуществени вреди щета №110282/26.03.2015
год., Заключителна техническа експертиза по щета щета №110282/26.03.2015 год., техническа
експертиза по щета щета №110282/26.03.2015 год., се установява, че по време на
станалото ПТП лекият автомобил, с който е причинена щетата е бил управляван от ответника
Г.А.К., с ЕГН********** и че по отношение на същия не е имало валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От съставения и представен като писмено
доказателство по делото Протокол за ПТП №1507161/21.09.2014 год., се установява
механизмът на станалото ПТП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, който се ползва с
материална доказателствена сила и съгласно разпоредбата на чл.179, ал.1 от ГПК
задължава съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените в него
факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща,
както лично възприетите факти от издателя на официалния документ – съответното
длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си, а така също и
мястото и датата на съставяне на документа. В настоящия случай изложеното в
протокола за ПТП се потвърждава и от изготвената в хода на съдебното
производство САТЕ, по която вещото лице дава заключение, че механизма на ПТП
отговаря на настъпилите щети, описани в описа на застрахователя и констатирани
в протокола за ПТП, както и че настъпилите щети могат да бъдат получени по
начина, описан в протокола за ПТП. Следователно последният следва да се приеме
за годно доказателство, удостоверяващо датата и мястото на станалото ПТП,
механизма на същото, нанесените на пострадалото МПС щети, както и останалите
отразени в него факти и обстоятелства. В подкрепа на този извод са и събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства, които подкрепят изложената
по-горе фактическа обстановка. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството,
че посочения по-горе протокол за ПТП бе оспорен от страна на ответника чрез
назначения му особен представител, но от събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установяват обстоятелства, различни от отразените в него,
поради което се налага извода, че същият, преценен в унисон с останалия, събран
по делото доказателствен материал се явява годно доказателство за установените
в него факти.
От приетите като писмени доказателства по делото
Служебна бележка от 01.10.2014 год. и Писмо до *** УРИ 869000-6664/11.06.2015
год., се установява по безспорен начин, че след установяване самоличността на
водача, с оглед на обстоятелството, че
същият е напуснал местопроизшествието, са му били съставени два акта за
установяване на административно нарушение, респективно две наказателни постановления, които не са били обжалвани от
негова страна и са влезли в сила. С оглед на изложеното се установява по
безспорен начин, че водач на посоченото МПС, с което е било причинено ПТП-то на
21.09.2014 год. е бил именно ответника и че посоченото МПС не е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и че същият е извършил редица
нарушения на ЗДвП, между които чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.150 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Действителният размер на нанесената и заплатена от
страна на ищеца щета се установява от представените от тяхна страна писмени
доказателства и по-конкретно: Протокол за ПТП №1507161/21.09.2014 год.,
Уведомление за имуществени вреди, доклад по щета за имуществени вреди щета
№110282/26.03.2015 год., Заключителна техническа експертиза по щета щета
№110282/26.03.2015 год., техническа експертиза по щета щета №110282/26.03.2015
год.. В същата насока е и заключението на изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза. Не се спори между страните по делото, че
така определеното обезщетение е било заплатено на пострадалото лице.
Изложеното обосновава правото на Гаранционния фонд,
изплатил застрахователното обезщетение да предяви регресен иск срещу виновния
водач, доколкото са налице всички изискуеми предпоставки за приложение
разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, респективно на чл.558, ал.7 от КЗ,
а именно – причинната връзка между нанесения вредоносен резултат и
противоправното поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по отношение на
управлявания от ответника автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на
третите лица. От страна на ответника, въпреки указаната му доказателствена
тежест, не са представени доказателства, от които да се направи извод, че същият
е заплатил посочената в регресната покана сума или че е притежавал валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на управлявания от
него автомобил.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.557, ал.7 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, във вр.
с чл.45 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата от 564.12 лева,
представляваща изплатено на пострадалото лице „***“ АД обезщетение за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „***“ с ДК№*** във връзка с ПТП, станало на 21.09.2014
год., за което е била образувана щета №110282/26.03.2015 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба –
21.02.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 350 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за назначения на ответника особен представител, съгласно
представени списък. По отношение на претенцията за разноски съдът съобрази
направеното от особения представител на ответника възражение за недължимост на
същите, с оглед на обстоятелството, че доколкото ответникът не е получил
регресната покана по делото не е станал причина за завеждане на настоящото
производство. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от
материалите по делото ответникът има един единствен регистриран по установения
законов ред постоянен и настоящ адрес, на който очевидно не пребивава.
Обстоятелството, че последният не е изпълнил законовото си задължение при смяна
на адреса да направи съответната промяна в регистрите на Национална база данни
за населението, води до извода, че не следва да черпи права от своето
неправомерно поведение. Независимо от обстоятелството, че вероятно не е получил
посочената регресна покана, доколкото на същия са били връчени издадените му
наказателни постановления, то същият е бил наясно с обстоятелствата по делото и
по-конкретно с факта на причинените от негова страна щети по пострадалия
автомобил, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ и др. В същото време
същият следва да се счита за уведомен чрез връчване на исковата молба на
назначения му особения представител. А с оглед на изложеното в тежест на същия
следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Г.А.К., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”***” №2, ет.4, представлявано заедно от изпълнителните директори С. С. и М.
К., съдебен адрес:***, кантора №3, чрез адв.К. В.сумата от
564.12 лева /петстотин шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща изплатено на пострадалото лице „***“ АД обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „***“ с ДК№*** във връзка с ПТП,
станало на 21.09.2014 год., за което е била образувана щета №110282/26.03.2015
год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.А.К., с ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ НА „***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”***” №2, ет.4, представлявано заедно от
изпълнителните директори С. С. и М. К., съдебен адрес:***, кантора №3, чрез
адв.К. В.сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, включващи заплатена държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за назначения на ответника
особен представител, съгласно представени списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: