РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 22.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 6194 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 206633/30.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 33812/2018 г. по описа на СРС, 50-ти състав е прието за установено, че Е.П.Н., ЕГН **********
дължат на „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл.110, ал. 2 ЗС сумата от 119,19
лева, представляваща главница за отдадена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. *******, ап. 7, аб. № 236142 за периода от м.01.2015
г. – м.04.2017 г. и сумата от 23,00 лева за главница, представляваща
цена за услуга на дялово разпределение за периода м. 01.2015 г. до м. 04.2017
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.02.2018 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 7738/2018 г. по описа на СРС, като са
отхвърлени исковете от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.П.Н. , че Е.П.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Е.П.Н.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва:
сумата над
119,19 лв. до пълния предявен размер от 490,24 лева за главница, представляваща
цена за доставена топлинна енергия по договор за покупко- продажба на топлинна
енергия при общи условия за имот , находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. №
236142 за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. и за сумата 53,90 лева,
представляваща мораторна лихва за
периода от 16.09.2015 г. до 16.01.2018 г., сумата над 23 лева до пълния
предявен размер от 35 лева за главница , представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г. и за сумата 6,94
лева за мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 16.01.018 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 02.02.2018 г. до окончателното им
изплащане, за което суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7738/2018 г. по описа на СРС и е осъден Е.П.Н. да
заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 154,75 лева – разноски по компенсация за
първоинстанционното и заповедното производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй
като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумите са погасени по давност,
позовавайки се на чл. 33, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Сочи, че задълженията за
общата фактура от м. 07.2015 г. стават изискуеми едва м. 08.2015 г. – с
изтичането на 30 дневен срок от датата на публикуването на фактурата на
интернет страницата на Продавача съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ на ищеца /в
сила от 14.03.2014 г./ Въз основа на това, жалбоподателят сочи, че сумите за
периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г. не са погасени по давност. Поддържа, че по
отношение на претендираната сума за дялово разпределение е приложима общата
петгодишна давност, тъй като вземането не е периодично. Отправя искане до съда
за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ответника, с който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа, че задълженията за топлинна енергия са периодични плащания и изравнителна
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която са
уважени предявените искове подадена въззивна жалба от ответника Е.П.Н. с изложени доводи за неправилност на
решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Поддържа,
че решението в частта, с която е признал за установено вземането за дялово
разпределение е недопустимо, а в останалата обжалвана част отменено. Поддържа,
че партидата на процесния абонатен номер е закрита, а ответникът не е страна по
облигационно отношение с ищеца. Оспорва количеството доставена топлинна енергия
по съображения, че общият топломер не е преминал метрологична проверка. Оспорва
таксата за дялово разпределение в размер от 23 лв., позовавайки се на липса на
доказателства за начина на определяне на размера на таксата за дялово
разпределение, не е приложен договор между ищцовото дружество и ответника,
респективно фирмата за ДР. Сочи недопустимост на решението, тъй като в т. 9, б.
„в“ от заявлението си, „Т.С.“ ЕАД е посочил, че претендираното вземане е за
„доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот“, на което
основание е издадена заповедта за изпълнение. Отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от „Т.С.“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност въззивната
жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Б.Б.“ ЕООД не
изразява становище.
Постъпила е и частна жалба вх. №
5023601/11.02.2020 г. (п.к. 06.02.2020 г.) от ответника Е.П.Н. срещу Определение
№ 11999 от 15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 33812/2018 г. на СРС, ГО, 50
състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5156166/27.09.2019 г. по
чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е
постъпил отговор на частната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, бул. „*******и е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия в
периода м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за сумата от 490,24 лева, ведно със
законната лихва от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 53,90
лева – мораторна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 16.01.2018 г., както и
сума за дялово разпределение 35,00 лева – главница за периода от м.05.2014 г.
до м. 04.2017 г. и 6,49 лева – лихва от 16.09.2015 г. до 16.01.2018 г., ведно
със законната лихва от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
и направените по делото разноски за заповедно и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Поддържа недопустимост на исковата
претенция в частта за претенциите дяловото разпределение и неоснователност,
поради липса на облигационно отношение между страните, поради погасяване за
давност за част от процесните суми, липса на забава, както и нищожност на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.
От представената молба – декларация с
вх. № ТО4359/06.08.2002 г. , отправена до „Топлофикация София“ АД се
установява, че ответникът Е.П.Н. е
поискал откриване на партида на адрес: гр. София, бул. „*******. От
представения протокол от ОС от 17.02.2002
г. на собствениците в процесната сграда,
се установява, че Е.П.Н. е заявил три броя разпределители срещу подпис. От
представените от третото лице помагач „Б.Б.“ ЕООД документи се установява, че
индивидуалните справки за използвана топлинна енергия за процесния абонатен
номер са издадени на титуляр Е.П.Н.. От представените по делото формуляри за
отчет от 18.06.2015 г. и 25.06.2016 г., се установява, че същите са подписани
от ответника Е.П.Н..
За извършване
на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „Б.Б.“
ООД, което се установява от: протокол от проведено на 17.07.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, бул. „*******; договор № 1535/31.07.2002
г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, бул. „******* като възложител и „Б.Б.“
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение. По делото е
представен и писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.
139 в, ал. 2 ЗЕ от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ЕООД, от
който се установява договорените права и задължения между страните, вкл. и цена на услугата дялово разпределение.
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: индивидуални
справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формулярите за
отчет от 18.06.2015 г. и 25.06.2016 г. и констативен протокол за извършен отчет от 23.06.2017 г. и от
01.07.2017 г., заключението на
съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. От изготвената
от вещото лице инж. Т.К., се установява, че ответникът е ползвал топлинна
енергия за отопление на имот за целия процесен период. Изравнителната сума за процесния период е -95,66 лева (за получаване) и
общата сума за топлинна енергия начислена прогнозно от ищеца за абоната е
312,15 лева, от която 148,97 лева за отопление на имот и 163,18 лева за битово
горещо водоснабдяване. Сградата, в която се намира процесният имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода 05.2014 г. – 04.2017 г. Дяловото
разпределение, извършено от фирма „Б.“ ООД за ЕС и имота на ответника е в
съответствие с методиката, нормативна уредба, проверени документи и данни от
уреди за сградата. През процесния период в абонатната станция на ЕС е действал
общ топломер , който е от търговски тип и е преминавал периодично метрологичен
контрол, съгласно изискванията на Наредбата. При изслушването на вещо лице Т.К.
в открито съдебно заседание на 27.05.2019 г., същата е уточнила, че отчетената
реално потребена енергия за процесния период е 216,49 лева.
От приетото по делото заключение на
ССчЕ, изготвена от вещо лице В.П.се установява, че при извършена проверка в отдел съдебни
вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество, вещото лице не е установило
данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период. При
извършена проверка в ищцовото дружество по абонатен номер за периода м. май
2014 г. до м. април 2017 г., начислените фактури са на стойност 312,15 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно.
Неоснователни
са възраженията на въззивника Е.Н. за недопустимост на първоинстанционното
производство в частта на признатите суми за дялово разпределение и лихви върху
тях. Това е така, защото със заявлението по чл. 410 ГПК действително в т. 9, б.
в са заявени суми за топлинна енергия, но в т.12 „обстоятелства, от които
произтича вземането“ са уточнени заявените суми за топлинна енергия 490,24 лева
– главница, 53,90 лева – лихва , а за дялово разпределение – 35 лева –
главница, 6,94 лева – лихва. Следователно решението е процесуално допустимо,
поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 318, ал.
2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл.110, ал. 2 ЗС.
Неоснователно
е възражението на въззивника Е.Н., че партидата била закрита. По делото не са
представени доказателства от ответника, към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, а също и по време на разглеждане на спора пред първоинстанционния
съд и пред настоящата инстанция, ответникът да е подал молба за закриване на партидата
му. В противовес с твърденията на въззивника, по делото са събрани доказателства,
от които се установява, че за процесния период, абонатен номер 236142 с титуляр
Е.П.Н. е ползвал реално топлинна енергия в размер на 216,49 лв., което се
потвърждава и от представените от третото лице помагач Б.Б. ЕООД формуляри за
отчет и индивидуалните справки за използваната топлинна енергия за процесния
абонатен номер 236142. Следователно правилни са изводите на първоинстанционния
съд, че ответникът е клиент на топлинна енергия.
Неоснователно
е възражението, че не било доказано количеството доставена топлинна енергия,
позовавайки се на това, че общият топломер, монтиран в абонатната станция не
бил метрологичен проверен. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, настоящата инстанция се установява, че през процесния период в абонатната станция на
ЕС е действал общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал периодично
метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. /обн.
бр.98/11.2003 г. и измененията от 2005
г. , обн. ДВ бр. 96/11.2005 г./ Въз основа на горното, възраженията на
въззивника Е.Н. в тази посока са неоснователни.
Неоснователно
е възражението на въззивника Е.Н. срещу начина на определяне на таксата за дялово
разпределение, тъй като по делото не бил доказан начина на определяне на
таксата, а тя не била нормативно определена, както и не бил представен договор
между ищцовото дружество и ответника, респективно дружеството за ДР. Съгласно чл.
36 от ОУ на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цената за дялово
разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка, цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента, за
отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати
се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от Продавача. Съгласно
чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна
на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. По делото е представен писмен
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ от
08.07.2011 г., от който се установява определена цена на услугата, а
обстоятелството, че такава услугата е извършвана в процесния период се
установява от СТЕ и формуляри за отчет от 2015 г. и 2016г., както и констативен
протокол за извършен отчет от 23.06.2017
г. и от 01.07.2017 г.
По въззивната
жалба на „Т.С.“ ЕАД
Неоснователно
е релевираното във въззивната жалба възражение за началния момент на
изискуемост на вземанията в обща фактура от 31.07.2015 г. Съгласно ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ
от 2014 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура /по чл. 32, ал. 2/, но не и върху
прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията в общите условия от 2014 г. и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия
следва, че месечните вземания са изискуеми от момента на възникването им по
арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 02.02.2018 г. и погасени по давност са всички вземания за главница
за потребена топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила в периода м.05.2014
г. до 02.02.2015 г.
Неоснователно
е възражението, че изискуемостта на вземанията за целия отоплителен сезон
05.2014 г. до 04.2015 г. настъпва с изтичането на 30 – дневен срок от
публикуването на общата фактура от 31.07.2015 г. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от
естество да промени момента на възникване на вземането и изискуемостта му. В
случая вземанията са периодични и са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия чрез
издаване на обща фактура не променя момента на настъпилата вече изискуемост на
месечните вноски /равни или прогнозни/. С оглед на гореизложеното,
първоинстанционният съд правилно е уважил направеното възражение за давност от
ответника за мес. 05.2014 г. - мес.
12.2014 г., тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
подаване на заявлението е изтекъл тригодишния срок по чл. 111 б. "в" ЗЗД.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК, вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, което води до извод за неоснователност на възражението на Т.С. ЕАД,
вземанията за дялово разпределение се погасяват с пет годишна давност. Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По частната
жалба:
Частната
жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 248, ал. 3 от ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Заявителят е
претендирал вземане в общ размер на 585,63 лева, като държавната такса от 2 %
от този интерес възлиза на сума под минималния праг, поради което ДТ за
заповедното е 25 лева. Съобразно т. 18 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК, държавната такса в хипотезата на
обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК
се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени
в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.
Ето защо, при съобразяване на задължителните указания, дадени с ТР № 6/06.11.2013
г. по т.д. 6/2012 г., както и обстоятелството, че са предявени обективно
съединени четири иска, първоинстанционният съд правилно е определил държавната
такса в общ размер на 200 лева за заповедното и исковото производство. Предвид
горното, първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК следва да бъде
потвърдено.
По разноските
във въззивната инстанция:
С оглед
неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да бъдат изчислени
съразмерно с изхода на делото. В полза на Топлофикация на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение в
размер на 24,28 лева, а в полза на Е.П.Н. адвокатско възнаграждение в размер на
151,44 лева или по компенсация Т.С. ЕАД следва да заплати на Е.П.Н. сумата от
127,16 лева.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 206633 от 30.08.2019 г., постановено по гр. д. № 33812/2018 г. по описа на СРС, 50-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
11999 от 15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 33812/2018 г. на СРС, ГО, 50
състав
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******да заплати на Е.П.Н., ЕГН ********** сумата от 127,16 лева, представляваща разноски по компенсация за водене на
делото пред СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице — помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.