Р Е Ш Е Н И Е
№260249
31.12.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети
септември две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
състав:
Районен
съдия: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Мая Деянова
като разгледа
докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 1200 по описа за
2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод постъпила искова молба на „А.М.“ ООД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.М.Т., дружеството
действащо лично за себе си и в качеството му на пълномощник на „З.Ф.“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от
управителя Д.Г.Х., подадена чрез процесуалния им представител – адв.Д.К. от
АК-Хасково, със съдебен адрес:***, партер, тел.:****** против А.В.К., гражданин на Р.Ф., роден на ***г., с Булстат № ******,
с адрес в РБългария: гр.******.
В исковата молба се
сочи, че ответникът е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Свети
Влас, местност "******", а именно: Апартамент № ******,
находящ се на шести етаж, със застроена площ от 50.42 кв.м., с кадастрален
идентификатор ******, разположен в АПАРТАМЕНТЕН ХОТЕЛ „******", построен в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****** по КККР на гр.Свети Влас, общ.Несебър,
подробно описан в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от
19.06.2015г., том ІІІ, рег.№ ****, дело № *** на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с
район на действие – Районен съд – гр.Несебър.
Твърди се, че на
18.06.2015г., между ответната страна в качеството й на собственик на
гореописания недвижим имот, от една страна като Възложител и "З.Ф."
ЕООД, от друга страна като Изпълнител, бил сключен Договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване, с нотариално
удостоверени подписи с peг. № 3347 по регистъра на Нотариус Линка Чуткина с
рег.№ 600 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Несебър,
вписан и в Службата по вписванията при Районен съд Несебър. По силата на
сключения договор, ответната страна възложила, а Изпълнителят приел и се
задължил срещу заплащане да управлява, поддържа и обслужва организационно,
технически и административно съоръженията и обектите за общо ползване,
разположени в Апартаментен хотел "******". Съгласно чл.4 от договора,
ответната страна се задължила да заплаща на Изпълнителя годишна такса за
покриване на разходите, свързани с поддръжката и управлението на общите части
на комплекса в размер на 556 /петстотин петдесет и шест/ евро с ДДС, която
съгласно чл.5 била дължима ежегодно след получаване на Акт 15 на сградата,
което обстоятелство се твърди, че се случило на 28.05.2016г., съгласно
приложения Констативен акт за установяване на годността за приемане на строеж.
При забава на ответната страна с дължимата от нея годишна такса след първи юни
на годината за която се дължи, същата следвало да заплати и неустойка в размер
на 0,5 % за всеки ден забава, но не - повече от 30 % от размера на съответната
дължима такса /чл.14, изр.2 от Договора/.
С Договор за възлагане
извършването на дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с
търговско наименование „****", сключен на 18.06.2018г. между "З.Ф."
ЕООД от една страна като Възложител и "А.М." ООД от друга страна като
Изпълнител, "З.Ф." ЕООД възложило на "А.М." ООД
извършването на всички необходими дейности по поддръжка и управлението на
посочения жилищен комплекс, както и събирането в брой или по своя банкова
сметка ***лекса за поддръжка и управление, съгласно подписани индивидуални
договори между съответния собственик като Възложител и З.Ф. ЕООД, като
Изпълнител, както и събирането на всички други суми, дължими от собствениците
във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други,
неупоменати в договора. Твърди се, че за сключването на посочения договор
всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса, включително и
ответникът К., били надлежно уведомени от "З.Ф." ЕООД, с писмено
уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. В
същото уведомление била указаната и банкова сметка, ***. Потвърждения на същото
уведомление, изходящо от страна на "З.Ф." ЕООД, ведно с уведомлението
от 18.06.2018г. били изпратени отново на всички собственици притежаващи
самостоятелни обекти в комплекса.
Твърди се, че ищцовото
дружество "А.М." ООД винаги изпълнявало точно, добросъвестно и в
срок, със собствени сили или чрез наети лица, поетите с договора задължения
подробно посочени в договора, изразяващи се в следното:
-Поддръжка на зелените
площи включваща: наторяване, плевене, подрязване и оформяне на растителността,
третиране с инсектициди при нужда, прекопаване, подмяна на растителност, почистване
на сухите листа, косене на тревата и др.;
-Поддръжка,
стопанисване се и осигуряване ползването на басейна в комплекса. При нужда,
извършването на ремонтни дейности на басейна, с цел осигуряване използването му
от обитателите в комплекса, закупуване на всички нужни химикали и препарати за
поддръжката на същия. Разполагане около басейна на чадъри и шезлонги,
предоставени за ползване на всички собственици и обитатели;
-Целогодишно извършване
на техническа поддръжка на общите части и съоръженията на комплекса, включващо
профилактика, ремонт и подмяна на: осветителни тела в общите части на сградата,
в това число коридори, стьлбищни пространства, поддръжка и годишни технически
прегледи на асансьорите, стьлбищни автомати; ремонт на камери за видеонаблюдение,
ремонтни дейности на басейна; осветителни тела в двора на комплекса,
канализация, водопроводни и ел. инсталации, мрежи за кабели, ремонтни дейности
на общите части в сградата и поземления имот, в който е разположен същата;
-Санитарно-хигиенното
обслужване, включващо дейности по измиване и измитане на вътрешни алеи;
измиване, метене, почистване на прах и дезинфекция на общите части на сградата
и поземления имот, в който е разположен същата;
В допълнение на горното
се сочи, че през 2020г. в комплекса били извършени редица подобрения сред
които: закупена и монтирана противопожарна алармена система в общи части на
сградата, изградена пътека за инвалидни и детски колички, монтиран душ до
басейна, пуснат в експлоатация сондаж и свързването му към поливната система,
цялостна обработка на сграда и територия на комплекса за насекоми, бе извършена
цялостна профилактика на поливната система, преправяне на всички прозорци в
общи части на сградата с възможност за вертикално отваряне, фиксиране на
кошчета за боклук, монтиране на нови железни входни врати, закупена и монтирана
стълба, бе извършена и реконструкция на две шахти, преместено ел. табло на по -
безопасно и удобно място; също така бе изработена пътека и площадка от щампован
бетон.
В същото време се
твърди, че към настоящия момент, ответникът не е заплатил дължимите за
гореизброените дейности такси, както следва:
-Такса поддръжка за
2018 година, равняваща се на сумата в размер на 556 евро с ДДС, както и сумата
в размер на 166.80 евро с ДДС - представляваща договорената неустойка за
2018г.;
-Такса поддръжка за
2019 година, равняваща се на сумата в размер на 556 евро с ДДС, както и сумата
в размер на 166.80 евро с ДДС - представляваща договорената неустойка за
2019г.;
-Такса поддръжка за
2020 година, равняваща се на сумата в размер на 556 евро с ДДС. Договорената
неустойка за 2020г. не се претендира заради възникналата ситуация с COVID 19.
Сочи се, че на
16.10.2020г. ответната страна отново била поканена да заплати дължимите от нея
суми, като й била изпратена и покана за доброволно изпълнение на предоставения
е-мейл за връзка, но изпълнение на последвало.
Гореизложеното е
мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника А.В.К.,
гражданин на Р.Ф., роден на ***г. с БУЛСТАТ № ****** да заплати
на "А.М." ООД с
ЕИК ******* представлявано от управителя А.М.Т., Дружеството
действащо в качеството си на пълномощник на "З.Ф." ЕООД с ЕИК *******, следните суми:
-сумата в размер на
556 евро - представляваща дължима такса
поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на
166.80 евро - представляваща договорената неустойка за 2018г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 556 евро, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата
в размер на 556 евро - представляваща дължима такса поддръжка за 2019 година, както и сумата в размер на
166.80 евро - представляваща договорената неустойка за 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 556 евро, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата в размер на 556
евро, представляваща дължима такса
поддръжка за 2020 година, ведно
със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. При неявяване на
представител на първото по делото заседание, молят делото да се гледа в тяхно
отсъствие. Правят искане за допускане на двама свидетели при режим на
довеждане. Посочват банкови сметки за заплащане на претендираните суми.
Предявени са искове с
правно основание чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1
от ГПК, назначеният на ответника К. особен представител – адв.Н.С. *** е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на същата. Заявява, че от описанието на
сградата, посочено в нотариалния акт за собственост, а така също и от
представения с исковата молба Акт образец 15 се установява, че процесната
сграда няма характеристиката на „жилищен комплекс от затворен тип" и по
отношение на нея особеният режим на управление на общите части, въведен с
разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС, не е приложим. В тази връзка се сочи, че
Апартаментен хотел - **** не съдържа „сгради", а се състои една сграда, на
5 жилищни и един подпокривен етаж, съгласно описанието в част Архитекура в Акт
образец 15, докато законът изрично въвеждал изискване за наличие на „няколко
сгради", всяка една от които е в режим на етажна собственост. На следващо
място заявява, че отсъства и кумулативното изискване - комплексът да е „жилищен",
което предпоставя жилищния характер на сградите. От тава следвало, че
процесният комплекс е хотелски, видно и от наименованието му, и представлява
ваканционен апартаментен комплекс в гр.Свети Влас, м. ******, с прием и на
туристи. В допълнение на горното сочи, че особеният режим на управление по чл.2
от ЗУЕС е неприложим, когато в един урегулиран имот е построена една сграда в
режим на етажна собственост и тя няма жилищен характер, независимо, че достъпът
за външни лица е контролиран.
Предвид гореизложеното,
особеният представител на ответника счита, че сключеният договор за възлагане
поддръжката и управление от 18.06.2015г., от който ищцовото дружество черпи
правата си, макар и да е вписан в АВ - СВ Несебър под акт № 67, том 3, вх. peг.
№ 4302/23.06.2015г., е нищожен поради противоречие със закона - чл.2, ал.1 ЗУЕС, тъй като процесният апартаментен хотел не съдържа белезите на „жилищен
комплекс от затворен тип". Твърди, че по отношение на управлението на
процесната сграда, към момента на сключването на процесния договор е приложим
режимът на управление по чл.1 от ЗУЕС /чрез общо събрание или чрез сдружение на
собствениците - чл.9/, а не особения режим по чл.2.
Независимо от горното
се сочи също, че сключеният договор от 18.06.2015г. е в още едно противоречие с
установения в чл.2 ЗУЕС режим, тъй като нито ищцовото дружество, нито
дружеството "З.Ф." ЕООД, с ЕИК ******* са инвеститори. От
представените с исковата молба документи не се установява качеството им на
инвеститор, а се установява, че съсобственик на терена е "*****" ЕООД
с ЕИК *****, от което дружество ответникът е придобил правото си на
собственост. Твърди се, че нито ищцовото дружество, нито дружеството "З.Ф."
ЕООД, нямали учредено право на строеж върху сградата, съответно нямали качеството
на възложител по смисъла на ЗУТ, съгласно разрешението за строеж и сключения
договор за строителство. Последното налагало извода, че не е спазено и
изискването по ал.2, на чл.1 от ЗУЕС и е налице противоречие със закона по смисъла
на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, тъй като договора за управление не бил сключен с
инвеститор. Наред с това се сочи, че Договора за управление и поддръжка от
18.06.2015г. бил сключен, като безсрочен. В тази връзка се твърди, че по аргумент
на чл.34 от ЗУЕС договор за поддръжка би могъл да се сключи за срок до 2
години, а не както в настоящия случай без срок. С оглед на това, особеният
представител на ответника К. счита, че след 18.06.2017г., действието на
договора било прекратено, поради липса на постигнато взаимно съгласие на
страните за неговото продължаване.
По делото е постъпило и
писмено становище по отговора на исковата молба, подадено от пълномощника на
ищцовото дружество, с което се оспорва възражението на ответника за нищожност
на сключения договор, като неоснователно, като излагат подробни съображения за
това. Твърди се, че нито към момента на сключване на договора, нито към
настоящият момент има сформирани органи на управление на етажна собственост на
сградата. Акцентира се, че в предмета на сключения договор за поддръжка са
включени не само поддръжката на общите части на сградата, а е включена и
поддръжката на поземления имот, ведно със съоръженията в него, зелени площи и
алеи, басейн, детска площадка и др., които не са собственост на етажните
собственици. Твърди се, че неопределения срок, за който е сключен договора не
противоречи на приложимата правна уредба В тази връзка счита за неприложима
сочената от ответника правна норма на чл.34 от ЗУЕС.
В съдебно заседание се
явява управителят на дружеството-ищец – лично и с процесуалния си представител,
и поддържа исковата молба. Представя нови писмени и ангажира гласни
доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за
което списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният
на ответника особен представител в съдебно заседание оспорва исковата молба и
поддържа депозирания писмен отговор на същата. Моли съда да отхвърли исковете,
като неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
По делото не се спори, че ответникът е
собственик на апартамент № 111, находящ се на шести етаж, със застроена площ от
50,42 кв.м, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******, с адрес на имота: гр. Свети Влас,
местност ******, Апартаментен хотел „******". Безспорно е, а и от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че на 18.06.2015г. бил сключен
договор за поддръжка, управление и обслужване на съоръжения и обект за общо
ползване в комплекс "******”, по силата на който ответникът К. е възложил,
а „З.Ф.“ ЕООД е приело и се е задължило срещу заплащане, да поддържа и провежда
организационното, техническото и административното управление на съоръженията и
обектите за общо ползване в комплекса. В чл.2, т.2.1 от договора е конкретизирано
какво включват дейностите по обслужване и техническа поддръжка на съоръженията
на инженерната инфраструктура, а именно: техническата поддръжка на съоръженията
за общо ползване и отстраняване на евентуални повреди по тях, организация на
вътрешния ред и режима на достъп в комплекса, организиране на външна охрана на
комплекса, поддръжка на общите инсталации, подземни и надземни съоръжения,
дворното пространство, зелените площи, детска площадка, басейните, атракциони,
организация на санитарно-хигиенните дейности в комплекса, организиране и
предоставяне на допълнителни платени услуги и организация на комуналните
дейности. В чл.4 от договора било уговорено, че възложителят-ответник по делото,
се задължава да заплаща годишно възнаграждение в размер на 9,60 евро с ДДС за
кв.м. обща площ, или общо 556 евро, като за първата година сумата се
изчислявала пропорционално от датата на получаване на Акт 15 до края на годината.
Видно от приложения по делото Констативен акт за установяване годността за
приемане на строеж, същият е бил издаден на 28.05.2016г. /л.25-л.28 вкл./.
По делото не се спори и че на 18.06.2018г. между „З.Ф.“
ЕООД и ищеца „А.М.“ ООД бил сключен Договор за възлагане извършването на
дейностите за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „****“ /л.11-13 вкл./. С този договор страните постигнали
съгласие, че „А.М.“ ООД ще извършва възмездно (срещу възнаграждение) всички
необходими дейности за поддръжка и управление на жилищен комплекс с търговско
наименование „*****“. По силата на чл.3 от договора на ищеца била дадена
възможност да събира от собствениците всички дължими суми по сключените
индивидуални договори за поддръжка на комплекса. В чл.4 от договора било
предвидено именно ищецът да събира сумите по договорите със собствениците, като
съобразно ал.2 изпълнителят /ищецът/ ще получава възнаграждение в размер на
договорено процентно съотношение. За сключения договор за възлагане, всички
собственици на самостоятелни обекти в комплекса били надлежно уведомени от „З.Ф.“
ЕООД /л.16/, включително ответника К., на когото била изпратена и покана за
заплащане на дължимите от него суми за поддръжка на общите части в комплекса за
периода от 2016г. до 2020г. /л.17-19 вкл./.
По отношение възражението на особения
представител на ответника К. за нищожност на сключения с него договор поради
противоречието му с нормата на чл.2 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази:
От данните по делото се установява, че
процесният комплекс е от затворен тип. В този смисъл са показанията на водения
от ищеца свидетел Антон Пламенов Николов. Същият установява в показанията си
пред съда, че в комплекса не може да се влезе свободно. В сградата е изградена
чип-система с контрол на достъпа. Има изградено видеонаблюдение и жива охрана,
която обикаля. Съдът намира за
нужно да подчертае, че съгласно текста на чл.2 от ЗУЕС договорите сключени
между собствениците на самостоятелни обекти в комплекси от затворен тип по
смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗУЕС и инвеститора, се отнасят само до управлението
на общите части на сградите в комплекса. Т.е. предмет на тези договори е единствено
управлението на площта прилежаща към повече от една от сградите в режим на ЕС
разположени в комплекса, каквато площ се явява общия им поземлен имот,
съответно изградените в него обекти - басейн, зелени площи, спортни площадки и
т.н., които обслужват собствениците и обитателите на всички сгради. Видно от процесният договор за
управление и поддръжка, посочените задължения на изпълнителя по договора са
насочени към съоръженията в имота - басейн, зелени площи, детска площадка,
атракциони и др. Договореното общо
възнаграждение инкорпорира както възнаграждение за различните услуги, така и
предварително определените разходи за изпълнение на възложената поръчка.
Наред с гореизложеното обаче, въпросният
договор за управление и поддръжка включва и уговорки относно управлението на общите части на сградата „Вила *****“. Съдът счита, че отношенията в ЕС възникнали в
отделните сгради от затворения комплекс не се регулират с този тип договори, доколкото
не касаят общи за всичките сгради части. Обратното би означавало да се приеме,
че инвеститорът по смисъла на чл.2 ЗУЕС притежава правомощия на орган на
управление на ЕС. Подобно становище противоречи на закона и на съдебната
практика, която приема, че възникналите права и задължения от договорите по чл.2 ЗУЕС сключени с инвеститора в комплекс от затворен тип, не могат да доведат до
възникване на друг, непосочен в закона орган на управление на етажната
собственост (Решение № 87 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2011 г., II
г.о., ГК) извън общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти и управителния съвет (управителя). Дори процесният
договор да касае предоставянето и на други услуги, какъвто довод е направен с
исковата молба, то предметът му обхваща дейности по поддържане и управление на
общите части на сградата като управлението на общите части е от
компетентността на Общото събрание на етажните собственици. Това
обстоятелство не може да бъде заменено с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, даващ свобода
на съконтрахентите при сключването на договори.
Независимо от горното, по делото остана
недоказано процесната сграда да има характеристиката
на „жилищен комплекс от затворен тип“, поради което по отношение на нея
особеният режим на управление на общите части, въведен с разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС, не е
приложим. Процесната сграда не съдържа съществени елементи от легалната
дефиниция на „жилищен комплекс“, дадена в пар.1, т.3 на ДР на ЗУЕС. В случая се
касае за една сграда. Законът изрично въвежда изискване за наличие на „няколко
сгради“, всяка една от които да е в режим на етажна собственост. Отсъства и
кумулативното изискване - комплексът да е „жилищен“, което предпоставя жилищния
характер на сградите. Установено по делото е, че процесната сграда представлява
– апартаментен хотел, което е видно
и от наименованието й, и се потвърждава от представения по делото Акт Образец
15, част Архитектура. За прилагането на особения режим на управление по чл.2 ЗУЕС е необходимо
съществуването на жилищен комплекс, притежаващ четирите кумулативни признака,
дефинирани в пар.1, т.3 на ДР на
ЗУЕС /съществуване на отделен урегулиран поземлен имот с предназначение за
жилищно застрояване; съществуване на две или повече жилищни сгради в режим на
етажна собственост; наличие на други обекти, обслужващи собствениците; осигурен
контролиран достъп за външни лица/. Особеният режим на управление по чл.2 е неприложим, когато в един
урегулиран имот е построена една сграда в режим на етажна собственост и тя няма жилищен характер,
независимо, че достъпът за външни лица е контролиран.
Изводът, който се налага е, че сключеният договор
за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване
от 18.06.2015г. е нищожен, поради противоречие със закона - чл.2, ал.1 от ЗУЕС, тъй като процесният апартаментен хотел не
съдържа белезите на „жилищен комплекс от затворен тип“. С оглед на това
договорът от 18.06.2015г.
не може да бъде източник на валидни облигационни
отношения между страните, създаващ задължение за ответника, като
собственик на самостоятелен обект, да заплаща разходи за управление на общите
части в сградата.
Гореизложеното е достатъчно
основание за отхвърляне на главният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
като неоснователен, без да се разглеждат останалите наведени в отговора на
исковата молба възражения за това. Неоснователността на главният иск налага
извода за неоснователност и на акцесорната претенция за неустойка в размер на
166,80 евро.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.М.“
ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя А.М.Т., дружеството действащо лично за себе си и в
качеството му на пълномощник на „З.Ф.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от управителя Д.Г.Х.,
със съдебен адрес:***, партер, тел.:****** /чрез адв.Д.К. от АК-Хасково против А.В.К., гражданин на Р.Ф., роден
на ***г., с Булстат № ******, с адрес в РБългария: гр.******, искове с правно
основание чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника К. да
заплати на ищцовото дружество следните суми:
-сумата в размер на
556 евро - представляваща дължима такса
поддръжка за 2018 година, както и сумата в размер на
166.80 евро - представляваща договорената неустойка за 2018г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 556 евро, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата
в размер на 556 евро - представляваща дължима такса поддръжка за 2019 година, както и сумата в размер на
166.80 евро - представляваща договорената неустойка за 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 556 евро, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба – 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
задължението;
-сумата в размер на 556
евро, представляваща дължима такса
поддръжка за 2020 година, ведно
със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 22.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: