№ 13954
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110157992 по описа за 2021 година
Прeдявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и
чл.14 НУРПППВКУ № 4/14.09.2004г. .
С исковата молба ищецът С.В”АД е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи сумата от 1 391,87 лв ,
представляваща стойността на „потребена вода” от ответницата, доставяна по
договорни отношения между нея и дружеството-ищец през периода от 01.07.2012г. до
29.09.2020г. за обект, находящ се в гр.Банкя, ул.”Цар Освободител” № 50, заедно със
законната лихва от 04.02.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6921/2021г. по описа на СРС,68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в
настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. В
заседанието на 11.11.2022г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил
представител на ищеца.
Ответната страна – Б. К. Д. не е представила в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на
исковата молба.
В първото редовно проведено открито заседание на 27.04.2022г. пълномощникът на
ответницата е оспорил иска с твърдението , че не знаят за какно ги съдят. При устните
състезания в заседанието на 11.11.2022г. пълномощникът на ответницата е пладирал за
1
отхвърляне на исковете.
С възражението по чл.414 ГПК по заповедното гр.д. № 6921/2021г. по описа на
СРС,68 състав е предявено е възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
6921/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 01.07.2012г. до
29.09.2020г. ответницата е потребявала вода в процесния имот, както и че стойността й е
тази , която се претендира с предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. По настоящото дело (а и в заповедното производство) не са представени
надлежни писмени доказателства за съществуването на договорно правоотношение между
ищеца и ответницата през процесния период за доставка на вода , за потребяването на вода
от ответницата през процесния период в процесния апартамент и за цената
на потребената вода.
Не е представен нотариален акт или договор за продажба на общински или
ведомствен имот , от който да се установи кой е бил собственикът на процесния имот през
процесния период.
Представеното удостоверение за наследници , изх. № РБН20-ГР94-2025/11.08.2020г.
на Евдокия Николова Славкова не доказва никакви вещни права по отношение на процесния
имот , а само , че ответницата е една от наследниците по закон на посоченото лице , но няма
доказателства, че Евдокия николова Славкова е била единствен собственик на процесния
имот.
Констативния протокол № СВ0011337/2021г. е документ , издадена от ищцовото
дружество , поради което не е доказателства за вещни или облигационни права на
2
ответницата върху имота.
Разписката № 0400014756468739/17.01.2022г. също не доказва вещни или или
облигационни права на ответницата върху имота.
Приетото в съдебното заседание на 11.11.2021г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза не може да бъде доказателство за съществуването на правоотношение между
ищеца и ответницата и за ползването от ответницата на В и К услуги през процесния
период от 01.07.2012г. до 29.09.2020г. в процесния имот. Това е така , тъй като вещото
лице е изготвило заключението само по документация при ищеца, която обаче не е
представена по делото. А и наличието на правоотношение между страните по делото е
юридически въпрос, който не е от компетентността на вещото лице.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответницата на В и К услуги , ползването на В и К услуги
от ответницата през процесния период и начислените суми в сметките за вода не са
безспорни факти по делото - ответницата не признава тези факти. Поради изложените
причини наличието на договорно правоотношение между страните , осъществяването на
ползването на ВиК услуги от ответницата и начислените суми в сметките за вода (които на
са представени по делото – б.с.) не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи се от
доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
По предявените искове доказателствената тежест е за ищеца , което означава , че
не ответникът трябва да доказва, че не е потребителят на водата, чиято цена е
начислена във фактурите , а ищецът трябва да докаже и то при условията на пълно
доказване (изключващо всякякво съмнение) , че ответникът е потребителят по
договорното правоотношение , въз основа на което е доставена водата , чиято стойност
е посочена в издадените документи. Това не е направено по настоящото дело.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявеният от него главен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ
№ 4/14.09.2004г. е неоснователен.
Следва да се отбележи , че основателно е и предявеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност. Тъй като вземанията за плащане на стойността на потребена
вода са периодични , те се погасавят с изтичането на 3-годишна давност
(чл.111,буква"в",предл.3 ЗЗД). Това означава , че са погасени по давност всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила три години преди предявяване на заявлението по чл.410 ГПК
(04.02.2021г.), т.е. до 04.02.2019г. Но тъй като не са представени фактурите , в които са
начислени претендираните вземания , нито са посочени номерата и датите на издаване на
тези фактури , не може да се определи кои точно са погасените по давност вземания , тъй
като давностният срок според Общите условия на ищцовото дружество започва да тече след
изтичане на 30 дни от издаването на фактурите , колкото е срокът за плащане на
задълженията.
3
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете се отхвърлят изцяло.
На ответницата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства да е осъществила разходи по
настоящото исково дело и по заповедното производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от "С.ВАД, ЕИК : 11111, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. "1111против Б. К. Д., ЕГН: **********,
гр.111 установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.84,ал.2 ЗУТ и чл.14 НУРПППВКУ №
4/14.09.2004г. за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на
ищеца сумата от 1 391,87 лв (хиляда триста деветдесет и един лева и осемдесет и седем
стотинки), представляваща стойността на „потребена вода” от ответницата, доставяна
по договорни отношения между нея и дружеството-ищец през периода от 01.07.2012г. до
29.09.2020г. за обект, находящ се в гр.Банкя, ул.”Цар Освободител” № 50, заедно със
законната лихва от 04.02.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6921/2021г. по описа на СРС,68 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4