Р Е Ш Е
Н И Е
№ 270
Гр.Бяла,
17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дочев
сложи за разглеждане гр.дело № 1084
по описа за 2018г. и като разгледа
докладваното от съдията, при участието на секретаря Валентина Великова, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за делба във фазата
на извършването.
С влязло
в сила съдебно решение №103/22.04.2019г. по гр.д.№ 1084/2018г. по описа на БРС
до делба е допуснат следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V /пет римско/ - 442
/четиристотин четиридесет и две арабско/ в квартал 62 /шестдесет и две/ по
регулационния план на село Б., общ.Д.М., обл.Р., при граници: имот VI - 446,
имот XI - 442, имот IV - 441, състоящ се от дворно място с площ от 800 кв.м.
/осемстотин квадратни метра/, заедно с построените в него през 1955 год.
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 64 кв.м. /шестдесет и четири
квадратни метра/, през 1955 год. НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 32
кв.м. /тридесет и два квадратни метра/ и през 1980 год. ГАРАЖ със застроена
площ от 24 кв.м. /двадесет и четири квадратни метра/, находящ се в село Б.,
общ.Д.М., обл.Р., ул."Г.Д." № ***, при
квоти за съделителите: 1/3 ид.ч. за Н.И.Н.
и 2/3 ид.ч. за М.И.З., на основание 34 от ЗС.
Относно способа на извършаване на делбата: Ищецът Н.И.Н.
е направил искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на жилищния имот
при твърдения, че същият е придобил ид.ч. от имота по силата на наследствено
правоприемство, не твърди, че е живял в имота към датата на откриване на
наследството и декларира, че не разполага с друго жилище. Ответницата М.И.З. е
заявила искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, като същата е собственик на
ид.ч. от процесния имот в резултат на покупко-продажба от преживелия съпруг и
по силата на наследствено правоприемство. Видно от декларацията й, както и
приетите писм. доказателства, справка от
Сл.Вп. гр.Бяла, последната притежава ½ ид.ч. от недвижим имот – жилищна
сграда в с.Б., обл.Р. Твърди, че живее в процесния имот понастоящем и към
датата на откриване на наследството.
Двете страни са предявили насрещни претенции по реда на чл.346 ГПК
вр.чл.61, ал.2 от ЗЗД, съответно ищецът в размер на 4000лв. а ответницата за
6500 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно чл.188 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За
поделяемостта и пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е
прието заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице, което не е оспорено от
страните.
Съгласно
заключението на СТЕ, процесният УПИ е неподеляем, с оглед разпоредбите на
чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ, както и жилищната сграда, находяща се в същия, предвид
конструктивното й състояние.
Съдът
намира, че извършването на делбата следва да стане по реда на
чл.348 ГПК, а именно – чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична
продан. Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична
продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва следователно,
когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой
от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат
поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делбата на неподеляем
недвижим имот.
В
случая, съделителят Н.И.Н. е направил в срока по чл.349, ал.4 ГПК искане
за възлагане на процесния имот на основание чл.349, ал.2 ГПК. Същото е сторила
и М.И.З..
Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.2, изр.1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Съделителката
М.И.З. не притежава друго жилище, видно
от представената справка от Служба по вписванията гр.Русе. Искането за
възлагане на имота следва да бъде отхвърлено, тъй като същата не е живяла в имота към откриване на наследството и не е доказала, че
е живяла в него към смъртта на И.Н.Г.-23.11.2014г. Тава по себе си е
отрицателна предпоставка спорния недвижим имот да й бъде възложен. Още повече, че
видно от представената по делото справка от Сл.Вп.- Русе М.З. е запазила
правото на ползване на дарения от нея и съпруга й имот на сина и М.З.
Съделителят
Н.И.Н. не притежава др.жилище, но не е
представил доказателства, че е живял в имота към откриване на наследството, нито
към настоящия момент. Ето защо искането му за възлагане на имота на основание чл.349,
ал.2 ГПК следва да се отхвърли като неоснователно.
Съгласно
нормата на чл.348, изр.2 ГПК всеки от съделителите може да участва при
наддаването в публичната продан.
По
чл.346 ГПК вр.чл.61, ал.2 от ЗЗД.
В
производството по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на
суми, които имат връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали
от правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата. По своята същност
искането по чл.346 от ГПК има облигационен характер и представлява осъдителен
иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и размер, с предмет –
вземане, което е ликвидно към момента на предявяването му.
При
уреждане на правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените
подобрения в общия имот, следва да се има предвид, че всеки съсобственик е
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по
повод извършените в имота подобрения е представен в ТР № 85/68г. на ОСГК и ППВС
№ 6/1974г. Тези отношения се уреждат по различен начин в зависимост от
условията, при които са извършени подобренията и условията, при които
съсобственикът подобрител е упражнявал фактическа власт - като държател или
владелец на правата на останалите съсобственици. Когато съсобственикът е
извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и
държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод
извършените подобрения се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 /ЗС, ако същите
са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова
съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл.60 и сл. ЗЗД), а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на
чл.59 ЗЗД. В случай, че съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на
останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените подобрения
се уреждат по правилата на чл.72 - 74 ЗС.
В
конкретния казус, и двата иска са предявени в преклузивния срок по чл.346 ГПК,
от процесуално легитимирани страни, свързани са със съсобствеността,
чието прекратяване се иска, с оглед което същите са допустими.
Претендирани са
подобрения от ищеца за стойността на извършените в имота ремонтни дейности, а
именно: монтирани тоалетна – моноблок, шкаф
– комплект с порцеланов умивалник, смесител за умивалник, огледало с рафтове, душ
панел, стационарен параван, ВиК инсталация, теракот, фаянс, замазка по под 4
см., бойлер, на стойност- 2870 лв. С показанията на свидетелите З.И. Я. и В.И.П.
се установява, че през 2017г. Н.И.Н. е направил подобрения в процесния имот. Свидетелите
описват извършените ремонтни работи, които са идентични с тези, визирани в СТЕ
и молбата по чл.346 ГПК.
Претедирани СМР от
страна на ответницата: почистване на стените след пожар, нова ел.инсталация на
стая и кухня на първи етаж, шпакловане на стени и тавани, боядисване на стени и
тавани двукратно, подмяна на стъкла с дебелина 4мм, тоалетна чиния, доставка и
монтаж на 1 ет., бойлер, душ батерия, монтаж
на камина с водна риза, изграждане на отоплителна инсталация, монтаж на PVC
врати, изграждане на канализация от къщата до тоалетната на обща стойност
4042,49лв. /които са били извършени след пожар преди 7г./ вж. св. пок.на М.Г./ с която се претендират стойността на
подобренията от страна М.З.. Свидетелката М.П.Г. описва извършените ремонти, които
са идентични с тези от СТЕ.
Видно от СТЕ,
неоспорена от страните, в графа „необходими ремонти“, които по същината си би
следвало да представляват иск по чл.41, вр.чл.30, ал.3 от ЗС, същите в размер
на 1620,72 лв.са изчислени за имота ведно с подобренията на стойност- 14 920лв.
Вън от горното иск в съответствие по горепосочените норми не е предявяван от
ответницата, предвид което съдът не следва да се произнася с отделен диспозитив
по отношение на посочените стойности от вещото лице.
По искане на страните
е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. След извършен
оглед на имота и проверка на доказателствения материал по делото, експертът е
установил стойността на извършените подобрения (труд и материали) в
съсобствения имот на обща стойност 6912,49 лева. Сумата, с която се е увеличила
цената на имота е 3456 лв. или обща стойност на недв. имот в размер на 18376,00
лв.
Не са
ангажирани доказателства, обуславящи извод, че ищеца е осъществил подобренията
със съгласието на ответницата или, че последната се е противопоставила. Същото
обстоятелство е относимо и по отношение на ответницата.
При това положение, съдът счита, че
отношенията между страните по повод извършените подобрения следва да се уредят
по правилата на чл.61, ал.2 ЗЗД. В тази хипотеза се прилага принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените
от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. (в този смисъл решение №487/30.11.2011г. по гражданско дело №1503/2010г.
на ВКС, І г.о./ За да се присъдят на ищеца разходите за извършени от него
дейности до размера на обогатяването на ответницата, следва, да са налице следните предпоставки: 1/ претендиращият и
отговарящият на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; 2/
претендиращият да е направил разноски, които да повишават стойността на вещта и
3/ тази увеличена стойност да съществува към момента на предявяване на
претенцията. Съдът намира, че и трите предпоставки са доказани от съделителя Н.Н..
Гореизложеното е относимо и за съделителката М.З..
В
този случай съсобствениците отговарят за поетите задължения, необходимите и
полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно
отговорността им се ограничава до по – малката сума между стойността на
направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот. В този смисъл е например Решение № 487 от 30.11.2011 година
на ВКС по гражданско дело № 1503/2010 година, I г.о., ГК. Под
обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. При определяне
увеличената стойност на имота пък следва да се имат предвид разясненията,
дадени с т.II, 6 на ППВС № 6/1974
година - трябва да се изследва каква е била цената на имота без
подобренията и каква е тя след подобренията, към момента на разглеждане на
спора. В този смисъл е Решение на ВКС по гражданско дело № 1072/2010
година, I г.о.. В случая се установява, че
пазарната стойност на имота без извършените подобрения е 14920 лева, с тях е 18376,00
лева. Следва, че пазарната цена на имота с извършването им се е увеличила с 3456,00
лева. Следва да се приеме, че извършените СМР са трайно прикрепени. Предвид
заключението на вещото лице в случая увеличението на стойността на имота е с 3456,00
лв. след извършване на СМР от страните. При това положение съгласно квотите в
съсобствеността, ищеца е собственик на 1/3 идеална част той дължи на съделителката
сумата от 1152,00 лева, на основание чл. 346 от ГПК вр. чл.61, ал.2 от ЗЗД. Съответно
ответницата му дължи сумата от 1152,00в. съобразно квотата му от 1/3 ид.ч. като
със сумата от 1152лв. от останалата й 1/3 ид.ч. е увеличила общата стойност на
н.имот до 18 376,00 лева.
Претенциите до
пълните предявени размери от дамата съделители следва да бъдат отхвърлени.
Относно
дължимите държавни такси:
Предвид
стойността на всеки един от дяловете и съгласно чл.8 от Тарифата за държаните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съделителите дължат
държавна такса в размери както следва: Н.И.Н. дължи държавна такса в размер на 245,14
лева при стойност на дела 6128,67 лева, М.И.З. дължи държавна такса в размер на
490,29 лева при стойност на дела 12257,33 лева,
Страните
не са поискали присъждане на разноски, направени по водене на делото поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, страните дължат
д.т. по предявените искове по чл.346 от ГПК в размер на 4% от уважената част на
иска.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК вр. чл. 348 и чл.349 и чл.346 от ГПК, Беленският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на
публична продан недвижим имот, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V /пет
римско/ - 442 /четиристотин четиридесет и две арабско/ в квартал 62 /шестдесет
и две/ по регулационния план на село Б., общ.Д.М., обл.Р., при граници: имот VI
- 446, имот XI - 442, имот IV - 441, състоящ се от дворно място с площ от 800
кв.м. /осемстотин квадратни метра/, заедно с построените в него през 1955 год.
ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 64 кв.м. /шестдесет и четири
квадратни метра/, през 1955 год. НАВЕС С ОГРАДНИ СТЕНИ със застроена площ от 32
кв.м. /тридесет и два квадратни метра/ и през 1980 год. ГАРАЖ със застроена
площ от 24 кв.м. /двадесет и четири квадратни метра/, находящ се в село Б.,
общ. Д.М., обл. Р., ул."Г.Д." № ** при следните квоти: за ищеца Н.И.Н.,
ЕГН-********** с адрес: *** - 1/3 идеална част, с пазарна стойност 6128,67 лева, за ответницата М.И.З., ЕГН ***********, с адрес: *** - 2/3 идеална част с пазарна стойност - 12257,33лв.
Пазарната
цена на имота в цялост е 18 376,00 лева.
УКАЗВА на
съделителите, че могат да участват в публичната продан.
ОСЪЖДА Н.И.Н.,
ЕГН-********** с адрес: ***, да заплати на М.И.З., ЕГН ***********, с адрес: ***,
сумата от 1152,00 лева /хиляда сто петдесет и два лева/, представляваща стойността
на подобренията съобразно полагащата му се от делбата квота.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
по сметки от М.И.З., ЕГН ***********, с адрес: *** в размер на 6500 лв. /шест
хиляди и петстотин лева/ против Н.И.Н., ЕГН-********** с адрес: ***, над сумата
от 1152,00 лева /хиляда сто петдесет и два лева/ до пълния предявен размер,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М.И.З.,
ЕГН ***********, с адрес: ***, да заплати Н.И.Н., ЕГН-********** с адрес: ***
сумата от 1152.00 /хиляда сто
петдесет и два лева/, представляваща стойността на подобренията съобразно полагащата
му се от делбата квота.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки от Н.И.Н., ЕГН-**********
с адрес: *** в размер на 4000,00 лв. четири хиляди против М.И.З., ЕГН ***********,
с адрес: *** над сумата от 1152,00 / хиляда сто петдесет и два лева/ до пълния
предявен размер, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М.И.З., ЕГН ***********, с адрес: *** да заплати по сметка
на Беленският районен съд държавна такса в размер на 490,29 лв./четиристотин и
деветдесет лева и двадесет и девет ст./ представляващи д.т.
ОСЪЖДА Н.И.Н.,
ЕГН-********** с адрес: *** да заплати по сметка на Беленският районен съд
държавна такса в размер на 245,14 лв./двеста четиридесет и пет лева и
четиринадесет ст./ представляващи д.т.
ОСЪЖДА
М.И.З., ЕГН ***********, с адрес: *** да
заплати по сметка на Беленският районен съд държавна такса в размер на 46,08 /четиридесет и шест лева и осем ст./ д.т.
ОСЪЖДА Н.И.Н.,
ЕГН-********** с адрес: *** да заплати по сметка на Беленският районен съд
държавна такса в размер на 46,08 /четиридесет и шест лева и осем ст./ д.т.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/