№ 20568
гр. *, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110117962 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от И. А. Я. срещу „****“ АД иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 839.22 лв. – главница за ползвани
ВиК услуги за жилище, намиращо се в гр. *, жк „****“, бл. 417, вх. Б, ет. 5, с
клиентски № **** за периода от 21.06.2018г. до 19.06.2020г. Релевират се
съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради
изтичането на три годишен давностен срок по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от
ЗЗД. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на
делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който признава предявения иск като
изрично заявява, че вземането действително е погасено по давност.
Същевременно релевира, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК като
поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на делото.
В проведеното на 14.10.2024 г., открито съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба
по изложените в нея съображения. Същият отправя искане към съда, да се
произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от
страна на ответника. Излага съображения за неприложимост на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
1
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно от
упълномощен процесуален представител. Не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл.
237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.
По разноските.
Единственият спорен въпрос по делото касае разпределението на
отговорността за разноските. Ищецът претендира присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът не претендира
направени разноски за производството. Моли за разпределение на
отговорността, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С Определение № 95 от **** г., по ч.гр.д. № **** г. на ВКС бе възприето
становището, че страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. Титулярът на вземане има право
да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с
изтичането на давност. Настоящият съдебен състав споделя така изразеното
становище и намира, че в случая отговорността за разноските следва да бъде
възложена в тежест на ищеца, съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът е направил своевременно изявление за признание на иска (с
отговора на исковата молба) и не е дал повод за завеждане на делото.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без
цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането.
За пълнота следва да се посочи, че цитираното от ищеца Определение №
**** г. по ч.гр.д. № **** г. на ВКС, не е в протоворечие на горния извод, а
съответства на изложеното. Съдът посочва, че в практиката се извежда
разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване
несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с
изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз
основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е
настъпила перемпция. Практиката, съгласно която ответникът се освобождава
от отговорност за разноски, касае хипотеза на предявен отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за
което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, какъвто именно е и
настоящия случай.
Предвид изложеното и доколкото ответникът не е направил искане за
2
присъждане на разноски, то такива не му се следват, а разноските сторени от
ищеца следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
И. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „****“ № 20 не дължи на „ ****“
АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *, ж.к. „**** 4“,
**** № 1, бл. 2А заплащане на сумата от 839,22 лв. – главница за ползвани
ВиК услуги за жилище, намиращо се в гр. *, жк „****“, бл. 417, вх. Б, ет. 5, с
клиентски № **** за периода от 21.06.2018г. до 19.06.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3