№ 1002
гр. София , 17.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П. С.
като разгледа докладваното от П. С. Гражданско дело № 20211110130213 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на КР. М. Д., с ЕГН **********
срещу Б. АЛ. Д., с ЕГН ********** и „фирма” АД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********, с
която се предявява иск за признаване на установено, че К.Д. е направила валиден отказ от
наследство на своя баща М. Д. Д., с ЕГН ******, починал на 08.01.2015г., който отказ е
вписан надлежно в особената книга на СРС под №349/2016г., както и иск за прогласяване
нищожността ба Решение №2190/11.03.2016г. по гр.д.№7092/2013г. по описа на СГС, I-2
състав.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че Б. АЛ. Д. подал искова молба, с
която предявил иск с пр.осн. чл.55, ал.1 ЗЗД срещу бащата на КР. М. Д. и срещу „фирма”
АД, като било образувано гр.д.№7092/2013г. по описа на СГС, I-2 състав. М. Д. Д. починал в
хода на производството и на мястото му по реда на чл.227 ГПК били конституирани
наследниците му по закон, една от които е КР. М. Д.. С Решение №2190/11.03.2016г. по гр.д.
№7092/2013г. по описа на СГС, I-2 състав КР. М. Д. била осъдена да заплати на Б. АЛ. Д.
исковата сума от 46260 евро, ведно със законната лихва от 23.05.2013г. Посочва, че
решението е влязло в сила на 22.07.2020г., като против нея бил издаден изпълнителен лист
и образувано изп.производство. заявява, че никога не е приемала наследството на баща си, а
е имала воля и намерение да се откаже от това наследство, като отказа й от 23.03.2016г. е
вписан надлежно в особената книга на СРС под №349/2016г. Посочва, че подала молба за
отмяна на влязло в сила Решение №2190/11.03.2016г. по гр.д.№7092/2013г. по описа на
СГС, I-2 състав, но същата била оставена без уважение от ВКС, с мотиви, че отказа от
наследство не представлява новооткрито обстоятелство.
Счита, че валидността и действителността на отказа й от наследство не е бил част от
правния спор и по този въпрос не се е произнесъл съд с решение, за нея е на лице правен
интерес да установи в отделно исково производство юридическия факт на на направения от
нея отказ и настъпилите във връзка с него правни и фактически последици.
1
Настоящия състав счита така предявените искове за недопустими, като съображенията за
това са следните:
Установителен е искът, чийто петитум се ограничава в молба да се разреши със сила на
пресъдено нещо възникнал правен спор между страните по делото. Такъв е и искът, с който
се сезира съда, за да се произнесе той относно съществуването или не на дадено
правоотношение, за пораждането, изменението или прекратяването на такова при наличие
на интерес от това. Установителен е и искът, с който се цели удостоверяването на
истинността или неистинността на документ, както и на наличието на престъпно
обстоятелство, когато това е от значение за едно гражданско правоотношение. Този
процесуален път може да бъде използван и при желание да бъде осъден ответника да
изпълни повтарящи се задължения, чиято изискуемост още не е настъпила. С
гореизброените хипотези се изчерпват възможностите за сезиране на съда с този вид искове.
С оглед ограничаване кръга на исковете, които могат да бъдат предявявани по реда на
установителната защита, законодотеля е ограничил прилагането на същата само до
лимитативно изброените случаи на допустими установителни искове. Не е допустимо
предявяването на иск по реда на установителната защита в случаи, които не са предвидени
от закона.
Иск за установяване, че дадено лице е направило валиден отказ от наследство не може да се
подведе под никоя от хипотезите на правната норма, установяваща допустими
установителни искове. От страната се иска констатиране на един юридически факт, което не
е нито разрешаване на правен спор между страните, нито установяване или не на
съществуването на дадено правоотношение. Обстоятелството дали един правен субект е
упражнил по надлежен ред свои права не може да е предмет на установителна защита. От
представеното удостоверение по гр.д.№16150/2016г. по описа на СРС, се установява, че КР.
М. Д. е подала молба, почти веднага след постановяване на Решение №2190/11.03.2016г. по
гр.д.№7092/2013г. по описа на СГС, I-2 състав, с която се е отказала от наследството на М.
Д. Д.. Констатирането на това обстоятелство и дали този отказ е произвел действие не може
да бъде предмет на самостоятелен установителен иск, а единствено на защита при
упражнено възражение на кредитор за липса на отказ поради предхождащо приемане на
наследството.
Предявения иск за прогласяване нищожност на съдебно решение е изцяло свързан с
недопустимия установителен иск и като такъв също се явява недопустим. Отделно от това
не се посочват никакви пороци на съдебното решение, които да обуславят нищожност на
същото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №30213/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3