№ 6646
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110119039 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество - „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответниците Д. П. Д.
и Р. И. Д. в качеството им на собственици на следния топлоснабден имот: ап. 123, находящ
се в гр. София, община Възраждане, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че ответниците са
ползвали доставената им топлинна енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.4.2020 г. като не
са заплатили дължимата цена. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д.№61772/2021г. по описа на СРС, 113
състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на процесните вземания, и срещу
която са били подадени от длъжниците възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради
което са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на
процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно, както следва:
сумата от 5677,87 лв. - главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 28.10.2018 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 908,33 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 07.10.2021 г., сумата в размер на 19,02 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2019 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху тази
сума в размер на 5,06 лв. за периода от 31.08.2019 г. до 07.10.2021 г. Претендира разноски, в
т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответниците признават, че са собственици на имота, за
който са начислени процесните вземания, респ. потребители на услуги по доставка на
топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват исковете и
по размер с твърдението, че не дължат суми за отопление, защото всички отоплителни тела
в жилището им били физически отстранени от сградната инсталация. Оспорват като
незаконосъобразни начисленията за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
1
Претендират разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска следва да установи oт ищеца наличието на облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия с ответниците, по силата на което ищецът
е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в
претендирания обем и на уговорената цена за процесния имот през процесния период, както
и дължимата цена за ползваната топлинна енергия за процесния период.
В тежест на ответниците е при доказване на горните факти, да установят
положителния факт на плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие.
2
В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по т. д. N 2/17
г. на ОСГК на ВКС.
На съда служебно известно , че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на
битови клиенти, касаещи процесните периоди, са влезли в сила.
В случая, с отговора на исковата молба ответниците не оспорват обстоятелството, че
през процесния период са били собственици на процесния топлоснабден имот: ап. 123,
находящ се в гр. София, община Възраждане, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, придобит от
тях в режим на съпржеска имуществена общност. Това обстоятелство е отделено като
безспорно с доклада по делото. Същото се установява и от и представените като
доказателства по делото нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на
трето лице № 79, том I, рег. № 2790, дело № 88/01 г. на нотариус с рег. № 310 на НК,
нотариален акт за договорна ипотека върху имот, собственост на трето лице № 148, том I,
рег. № 2683, дело № 137/01 г. на нотариус с рег. № 375 на НК, както и нотариален акт за
договорна ипотека върху имот, собственст на трето лице № 182, том III, рег. № 9793, дело №
636/99 г. на нотариус с рег. № 310 на НК, в които изрично е удостоверено, че договорната
ипотека е учредена върху собствен на ответниците недвижим имот, представляващ
съпружеска имуществена общност.
Именно в качеството им на собственици на процесния имот ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради
което съдът приема, че между ищеца и ответниците е съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, през
процесния период.
За установяване на обема на доставената топлинна енергия до процесния имот през
процесния период по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки, както и че показанията му се
отчитат ежемесечно по електронен път чрез преносим „терминал“.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
През процесния период ЕС на сградата с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б-5, бл. 9, вх. Б,
е била сключила договор за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с фирма
„ПМУ Инженеринг“ ООД.
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, се установява, че през процесния период ФДР „ПМУ Инженеринг“ ООД е
извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово
разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. От
заключението на СТЕ се установява също така, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение е извършвала отчет на водомерите в имота. По време на отчетите са
попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Тези документи
имат характер на частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя
факти, а именно – стойността на разхода на топла вода, и именно като частни документи,
изходящи от потребителя, установяват обема на разхода. Според заключението на СТЕ
отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки. От заключението се установява, че
в процесното жилище няма монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани
топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и има три водомера за топла вода, по
които се отчита разхода. На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че в
процесния имот има преминаващи тръби, които захранват втората зона. Вещото лице
разяснява, че по данни от ФДР в имота преминават неизолирани хоризонтални
3
тръбопроводи, които топлозахранват високата зона на отоплителната инсталация – Ф108 –
26 м. и Ф50 – 11 м. Инсталираната мощност е общо 8.669 кВт.
Както е разяснено в мотивите към Решение №/22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009
г., „след като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от две
трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа,
всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинната
енергия. Наред с това всички съсобственици следва да участват и в разпределение на
тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия“.
В случая, от заключението на СТЕ се установява, че през процесния имот преминават
тръби, които захранват втората зона, и тяхното предназначение не е да отопляват имота.
Същите представляват „сградна инсталация“ по см. на § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16 –
334/07 г. за топлоснабдяването, която е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на клиентите. Съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в
СЕС към чл. 61, ал. 1 от Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. – т. 6.1.4 за високоетажни сгради с
повече от една зона с открито изпълнение по проект, топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация за високата зона, в помещения от ниската зона, през която преминава,
се определя по изчислителен път по реда на т. 6.9 /щранг – лира/, а според т. 6.9. – „при
щранг – лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по
изчислителен път и се прилага разпоредбата на т.6.5.“
С оглед посочените текстове от Наредба N 16 – 334/07 г. за топлоснабдяването,
действаща през процесния период, преминаващите по тавана на процесния имот
неизолирани тръби, съставляващи елемент от сградната инсталация, се оприличават на
отоплително тяло без уред, като топлинната енергия се определя по реда на т. 6.5.
За установяване на твърдението на ответниците, че съществува изолация върху
тръбите от парното в процесния имот по делото е представен от ответниците протокол от
23.03.2019 г., изготвен от комисия от живущи в блока, заедно с домоуправителя Асен
Несторов, според който на 23.03.2019 г. е била извършена проверка за състоянието на
постоянната изолация на тръбите на парното в процесния имот, и е било констатирано, че
изолация върху тръбите съществува и че не е премахната. В протокола е посочено, че
подобни проверки са били извършвани неколкократно по искане на собствениците на
апартамента в период от около 5 години назад, и че при всички проверки е било установено,
че е налице изолация върху тръбите.
Съдът счита, че протоколът от 23.03.2019 г., изготвен от комисия от живущи в блока,
заедно с домоуправителя Асен Несторов, представлява частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият би имал
материална доказателствена сила само ако удостоверяваше неизгодни за издателя си факти.
Ето защо, съдът е свободен да прецени съответните факти по вътрешно убеждение, без да е
обвързан от обективираното в частния документ.
В случая, от данните в заключението на СТЕ се установява, че между ответниците и
ФДР в периода 2015 – 2017 г. е водена кореспонденция за това как трябва да се изолират
тръбите, за да не начислява топинна енергия за тях, както и че ФДР е уведомила
ответниците, че на 20.07.2017 г. от 10,30 ч. ще извърши съвместна проверка в имота, като на
посочената дата не е бил осигурен от ответниците достъп до имота за извършване на
проверка.
С допълнението на заключението по СТЕ и при изслушването му в проведеното на
04.04.2023г. открито съдебно заседание по делото вещото лице подчертава, че доколкото
изолацията, която е направена на тръбите, не е плътно прилепена към тях и е отстранима,
поради което дори да е налице отклонение в топлоотдаването, същото е незначително и не
4
се налага преизчислляване на топлинната енергия за отопление на имота.
Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че по делото не е доказано
по безспорен начин от ответниците, че през процесния период хоризонталните
тръбопроводи, които топлозахранват високата зона на отоплителната инсталация, са били
изолирани. Ето защо, съдът приема, че не е налице основание да не бъде начислявана
топлоенергия на ответниците за процесния период по отношение на тръбите, захранващи
втория кръг на отоплителната система.
На следващо място, от заключението на СТЕ се установява, че процесният имот има
отопляем обем по проект 281 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем
се разпределя топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно НТ. За
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула съгласно приложението към
чл. 61, т. 6.1.1. и т. 6.4.7. от Наредба N 16 – 334. To зависи от вида на топлофизичните
особености на сградата и на отоплителната нсталация – т. е. от общата инсталирана
мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото
количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
ФДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка, изготвена от ФДР, съдържа: топлинна енергия за отопление,
включваща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота /отдадена от щранговете, захранващи втория кръг/ и топлинна енергия
за загряване на топла вода. Топлинна енергия за общи части не се начислява.
От заключението на СТЕ се установява, че изчисленията са съгласно Методиката за
дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи
стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване.
Въз основа на заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че сумата за изразходваната топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 5715,44 лв.
По делото не се спори, че през процесния период ответниците са били в граждански
брак. Ето защо по арг. от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК същите отговарят солидарно за
задълженията за цената на доставената топлинна енергия за процесния имот през процесния
период.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза не се установява дължимата цена да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен, поради което съдът следва да разгледа своевременнно
релевираното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, начислени за част
от процесни период.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
5
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 28.10.2021г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
"Топлофикация София" ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м. 07. 2016 г. и следователно са влезли в сила м. 08. 2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от
ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно погасени са всички вземания за периода м.
05.2018 г. – м. 08. 2018 г. вкл Съобразно кредитираната във варант втори ССчЕ размерът на
непогасената по давност главница за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г. е 5622,49 лева.
До тази сума предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
5677,87 лв., както и за периода 01.05.2018 г. - 31.08.2018 г. искът ще се отхвърли. Върху
главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.10.2021 г. /арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР – „ПМУ Инженеринг“ е извършвала услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за плащане
на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общи условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или
чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното
възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, въз основа на данните от заключението на СТЕ се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по
реда на чл. 139а от ЗЕ, а именно – „ПМУ Инженеринг“ ООД и че тази услуга е била
извършвана от него през процесния период.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява,
че за извършените услуги за дялово разпределение за ппроцесния приода е дължима сумата
от 19,02 лева/
По арг. от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК ответниците отговарят солидарно за
6
задълженията за възнаграждение за дялово разпределение през процесния период в
процесния имот.
По делото не се твърди, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по – горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумата от 19,02 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.
Върху главницата от 19,02 лв. се дължи законната лихва, считано от датата на
подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
28.10.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
„Топлофикация София“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период.
Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът
на мораторната лихва върху главницата от 5 662,49 лева за периода от 15.09.2019 г. до
07.10.2021 г., начислена върху процесните общи фактури, възлиза на сумата от 860,69 лв.
По делото не се твърди от ответниците, а и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза не се установява дължимата мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
се уважи частично, като се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищеца сумата от 860,69 лв., представляваща мораторната лихва за периода от
15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. За разликата до пълния предявен размер от 908,33
лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 07.10.2021 г., начислена върху
възнаграждението за дялово разпределение, следва да се отхвърли като неоснователен по
следните съображения:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата се определя съобразно
уговореното от страните.
По делото се установи наличието на главен дълг /наличието на непогасени
задължения за главница за дялово разпределение/. Не е доказана обаче втората предпоставка
за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответниците са изпаднали в забава в
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от ищеца
доказателства, от които да се установява какъв е бил уговорения срок за плащане на
услугата дялово разпределение, за да може да се определи от кой момент ответниците са
7
изпаднали в забава в погасяването на процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не
е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и
получена покана от тях /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.
По изложените съображения, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответниците, че дължат на ищеца солидарно сумата от 5,06 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 07.10.2021 г., начислена
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответниците претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът Д. П. Д.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 384,71 лв., представляваща разноски
по делото /за държавна такса, за депозит за вещо лице по СТЕ, за депозит за вещо лице по
ССчЕ и за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, както и сумата от 89,61 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство /за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение/.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът Р. И. Д.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 384,71 лв., представляваща разноски
по делото /за държавна такса, за депозит за вещо лице по СТЕ, за депозит за вещо лице по
ССчЕ и за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, както и сумата от 89,61 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство /за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение/
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П. Д., ЕГН:
**********, и Р. И. Д., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б – 5, бл.
9, вх. Б, ет. 9, ап. 123, дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 5622,49 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020 г. за следния имот: ап. 124, находящ се в гр. София, ж. к. Зона Б –
5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, с аб. № 196351, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
5677,87 лв.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 860,69 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.10.2021 г., начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 908,33 лв.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 19,02 лв. – главница, представляваща
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. за
следния имот: ап. 124, находящ се в гр. София, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, с аб. №
196351, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец N 23Б, срещу Д. П. Д., ЕГН:
**********, и Р. И. Д., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б – 5, бл.
8
9, вх. Б, ет. 9, ап. 123, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че дължат солидарно сумата от 5,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2019 г. до 07.10.2021 г., начислена върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 07.10.2021 г.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б,
ет. 9, ап. 123, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец N 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
сумата от 384,71 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 89,61 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство. ОСЪЖДА Р. И. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж. к. Зона Б – 5, бл. 9, вх. Б, ет. 9, ап. 123, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец N 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 384,71 лв.,
представляваща разноски по делото, както и сумата от 89,61 лв., представляваща разноски
за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9