Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 13.01.2017г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети
декември две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-Иванова
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 742 по описа
за 2016г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на „А.“ ЕООД с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Д.К.К., , съдебен адрес *** – чрез адв.Г.Г.К.
т БАК против А.Д.С. с ЕГН-********** ***.
Моли се да бъде постановено
решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 3970лв., предоставени й в заем по силата на сключен устен договор,
като парите са превеждани в периода от 01.03.2015г. до 01.07.2016г. с редица
ежемесечни банкови преводи. При сключването на устния договор за заем
ответницата е поела задължение да върне на дружеството цялата заемна сума до
01.07.2016г.. Тъй като заемателя не е върнал заетата сума се предявява
настоящата претенция от заемодателя, като главницата се претендира ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендират се и съдебни разноски. Сочат се
доказателства.
Предявени са обективно съединени
искове по чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответната страна, с който се моли така предявените обективно съединени
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството,
че ищцовото дружество е превеждало парични суми по банков път на ответницата в
периода 08.03.2015г. до 30.06.2016г.. Оспорва се обаче твърдението в исковата
молба, че посочените суми са били превеждани ежемесечно и то на основание заем. Твърди се, че договор за заем никога не
е бил сключван между ищеца и ответника. Ответната страна твърди, че е живеела
на семейни начала с упълномощен представител на ищцовото дружество и е поела
ангажимент да го отменя безвъзмездно поради голямата му заетост при плащането
на някои сметки на фирмата, основно за режийни разноски за потребени от
дружеството ел.енергия, вода, наем и други. Повечето от тези плащания били
извършване от ответницата също по банков път, а някои и касово. Освен това се твърди, че ответницата е
получила и покана от пълномощника на ищцовото дружество да върне заем от
9800лв. по неформален договор за заем от 01.05.2015г. с падеж на 01.06.2016г..
Представя писмени доказателства. Направено е искане за допущане на
съдебно-счетоводна експертиза с конкретни въпроси досежно осчетоводяването на
заема.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от изложението при
представяне становищата на страните в исковата молба и писмения отговор, не се
спори по делото, че за периода от от 01.03.2015г. до 01.07.2016г.-както е
посочил ищеца, съответно 08.03.2015г. до 30.06.2016г.-както е посочил ответника
са извършвани от ищеца по банков път към ответника преводи на парични средства.
Страните не спорят и че ищецът не е бил работодател на ответника, като няма
данни ответникът да е бил в каквито и да било други отношения/нает по
граждански договор от ищеца, или търговски отношения/.
Страните спорят относно
основанието за извършените преводи, като ищецът твърди, че сумите са
предоставени в заем на ответника С., а ответника твърди, че сумите са й били
превеждани, за да заплаща режийни разноски към мобилен оператор на дружеството
и лично на служител в дружеството- Йордан Коев, с когото тогава е живеела на
семейни начала. В подкрепа на твърдението си ответникът представя фискални
бонове за плащания към мобилен оператор/вж.л.45-52/ и банково извлечение от
личната си сметка за периода от 01.05.2015г. до 14.06.2016г./вж.л.53-60/, като
е отправил и искане за допущане на счетоводна експертиза, която да установи,
дали са осчетоводявани от ищцовото дружество извършени плащания по договор за
заем към отевтника, отразени ли са в счетоводството и извършени ли са
действителни плащания към ответника.
Видно от заключението по приетата
ССчЕ, съдебният експерт е извършил проучване, както на представените от
страните по делото писмени документи, така и в счетоводството на ищцовото дружество,
при което е установено, че в счетоводството на „Арго“ ООД има счетоводни
записвания, във връзка с плащания от разплащателната сметка в УниКредит Булбанк
и SG Експресбанк към А.Д.С. с основание на платежните операции „заем“ през процесния
период, представени в табличен вид в заключението с посочване на пореден № и
архивен № в счетоводството, както следва: извършени плащания на 09.06.2015г. с
банково бордеро за сума от 300лв.; на 12.06.2015г. за сума от 200лв.; на
08.07.2015г. е преведена сума от 200лв.; на 14.07.2015г.-сума от 200лв.; на
17.11.2015г. за сумата от 200лв.; 01.01.2016г.-1520лв.; 12.01.2016г- сума от
360лв.; 15.01.2016г.-300лв.; на 01.02.2016г.-сума от 100лв.; на
17.02.2016г.-сума от 350лв; на 14.03.2016г.-сума от 310лв.; на 01.04.2016г-сума
от 250лв. и на 29.06.2016г.-сума от 300лв., или общо осчетоводени банкови
преводи като заем към ответника през процесния период са преведени общо
4590лв..
Видно от представените
от ищеца представените банкови извлечения и платежни нареждания/вж.л.5-28 по
дело/, заемната сума е превеждана от ищцовото дружество само по банков път, на
части на ответницата. Тези банкови извлечения и платежни нареждания представят
писмени документи, съдържащи данни за предадени суми от ищеца на ответницата,
във всеки от които изрично е посочено, че представляват заем.
По делото е
разпитан и св.П.Х.-служител в ищцовото дружество, който посочва, че е виждал
ответницата в офиса на дружеството, но тя не работела във фирмата в кв.Аксаково
в гр.Варна, като единият път е излизала от офиса на шефа му, когато свидетеля
отивал да остави документи. Свидетеля чул докато С. излизала, че спорели за
някакъв заем и на излизане тя казала:“Ти за тия пари ли си ?“ и си тръгнала.
Както бе
посочено по-горе предявени са обективно съединени искове по чл.240, ал.1,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При претенция на
заемодателя за заплащане на уговорената заемна цена е необходимо ищецът да
докаже в конкретния случай с оглед извършеното оспорване, възникнало валидно
заемно правоотношение, по което ищецът е изправна страна, като се държи сметка,
че договорът за заем е двустранен, консенсуален, реален, неформален договор. Бидейки
неформален, реален,
двустранен договор, саемното правоотношение възниква и договорът за заем се счита за сключен с предаването на вещта или
сумата от заемодателя на заемополучателя. За валидността му законодателят не е
предвидил изискване за форма, освен в хипотезата на ал.
2 на чл. 240 ЗЗД – при уговорени лихви, каквато хипотеза не е налице а и не се
твърди.
В настоящият случай,
ищцата твърди страните да са били обвързани от устен договор за заем, сключен
през м. февруари 2015 г. Именно до наличието на твърдяната облигационна
обвързаност се свежда спора между страните. От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства и ССчЕ, съдът намира, че страните са били
обвързани от валидна облигационна връзка с характера на договор за заем. Ищцовото
дружество е превеждало по банков път на ответницата посочените по-горе суми с
посочено в платежните нареждания основание „заем“, като сумите са
осчетоводявани по този начин. Сумите са постъпвали по личната сметка на
ответницата, като липсват данни да са възстановени, или да е възразявано по
какъвто и да било начин за основанието за получения превод. Не се установяват
твърденията на ответника, че с получените суми е заплащала задължения на
ищцовото дружество към мобилен оператор или други режийни разноски на ищеца, както
основание различно от заем, като причина да й бъдат доверени преведените суми,
при положение че липсват отношения между ищеца и ответника-последният нито е
работни, нито е служител в дружеството, което да бъде причина дружеството
вместо да нареди директно счетоводно плащане на собствените си разходи към
съответния мобилен оператор/което би отчело като разход на фирмата/, да
превежда дължимите суми на трето лице-ответника, което да получава сумите и да
погасява задължения на ищцовото дружество- основания за такава довереност по
делото липсват. Нещо повече банковото извлечение от сметката на ответника
съдържа и други постъпили преводи, освен процесните, а парите са заместими
вещи, поради което не се установява, извършените разпоредени от титуляра
плащания да са със същите дадени в заем суми.
С оглед горното,
съдът приема за успешно проведено от ищеца установяване възникването на
заемното правоотношение /страни, предмет/, основанията за преведени/предадени
суми и техния размер. Доказателствената тежест за установяване факта на връщане на
заетата сума е върху ответника, който не ангажира доказателства в тази насока, нито бе
проведено успешно доказване, че не е възниквало заемно правоотношение. При това положение и
предявената претенция като основателна следва да бъде уважена. Поради неустановяването
на падеж/срок на погасяване/, за такъв следва да се счита датата на връчване на
исковата молба, с която длъжникът бива поканен да плати-13.09.2016г..
Предвид изхода на делото в тежест на ответника
следва да бъде възложени
направените от ищеца разноски по делото в размер на общо 508,80лв., от които
158,80лв. за заплатена д.т. и 350лв. за заплатен адв.хонорар.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.С. с
ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника си адв.В.В. *** да
заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.К.К., , съдебен адрес *** – чрез адв.Г.Г.К. ***
предоставената й в заем с отделни банкови преводи извършени в периода от 01.03.2015г.
до 01.07.2016г. сума от общо 3970лв./три
хиляди деветстотин и седемдесет/ лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на връчване на исковата молба, с която
длъжникът бива поканен да плати-13.09.2016г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Д.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***,
чрез пълномощника си адв.В.В. *** да заплати на „А.“ ЕООД с ЕИК-*******,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.К.К., ,
съдебен адрес *** – чрез адв.Г.Г.К. *** сторените по делото разноски в общ
размер от 508,80лв./петстотин и осем лева и осемдесет
ст./лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: