№ 444
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Георги Ст. Мулешков
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба от А. А., чрез нейния баща и
законен представител А. А. А. срещу решение № 131 от 09.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1003/2021 г. по описа на РС – Ихтиман, трети
граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на А. А. с
ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител А. А. А.,
за защита във връзка с осъществен акт на домашно насилие спрямо
детето от страна на майката Р. Е. З. с ЕГН: ********** и е отказано
издаване на заповед за защита, с която по отношение на Р. Е. З. да
бъдат взети мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, с допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, водещи до порочност на акта. В
депозираното становище от 14.12.2022 г., жалбоподателят излага, че
1
първоинстанционният съд не е положил грижа и усилия за събиране
на всички допуснати доказателства с участието на страните. С
протоколно определение от 26.07.2022 г. е заличен допуснат свидетел,
което се явявало процесуално нарушение. Излага, че решението е
постановено след 14 дни, съдът го е обявил в открито заседание на
09.08.2022 г., с което се нарушавал принципа за непрекъснатост на
процеса. Излага, че в протокол за очна ставка от 05.10.2021 г. се
съдържа изявление на детето за удар с учебник от страна на майката
по главата и за бой по главата на детето с ръка от майката, което не
било обсъдено. По същество моли за отмяна на решението и
уважаване на молбата за защита, чрез налагане на мерки по ЗЗДН.
Ответникът по въззивна жалба Р. Е. З. е получила препис от
жалбата, като в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е изразила
становище. С молба от 18.10.2022 г., чрез пълномощника си адв. Ш.
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят А. А. се представлява от адв. П. – особен
представител, който поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с
решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя
2
обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова
заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на А.
А., действаща чрез нейния баща и законен представител А. А. А. по
Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена
съдебна заповед за защита против Р. Е. З.. Първоинстанционният съд е
оставил молбата без уважение.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може да търси
всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ.
По делото не се спори, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че Р. Е. З. е майка на детето А. А., родена
на 01.03.2012 г., а баща на детето е А. А. А.. Поради това, страните са
надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно
производство.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН и в
рамките на едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от
момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие,
поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо детето са били
извършени конкретни действия от страна на майка му, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на
3
тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които
са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Към молбата за защита А. А., действаща чрез баща си А. А. А. е
депозирала декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че
срещу нея на 29.09.2021 г. е бил извършен акт на физическо и
психическо насилие от майка й – Р. З.. Детето разказало на баща си, че
на 29.09.2021 г., в къщата в с. К., майка й е нанесла жесток побой,
придружен с обиди, заплахи и други форми на мъчения. Р. З. ударила
детето по главата с учебник като й нанесла и удари с ръце, при което
детето получило подутина над веждата. Докато е била бита е
обиждана от майка си с думите „тъпанарка“, „глупачка такава“, „ще
ти разбия главата в стената“, като след това детето трябвало да
продължи да пише, а в същото време плачело, поради случилото се.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, още
повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на
основание на приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на
твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки
доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от
молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на подадената
декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде
заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В
този случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при
направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията,
4
както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно
насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие и разколебае
нейната доказателствена сила.
В случая наред с представената декларация са събрани писмени и
гласни доказателства, които се преценяват от съда, във взаимната им
връзка.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните за целта доказателства (декларация,
свидетелски показания, писмени доказателства и др.), установяват по
категоричен начин конфликтни отношения между бащата на детето и
ответницата. По делото обаче липсват доказателства, успешно
обосноваващи извод за реализиран спрямо детето акт на домашно
насилие, имащо характеристиките на физическо и психическо
насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, извършено в периода от
29.09.2021 г. до 01.10.2021 г.
От фиш за спешна медицинска помощ, издаден от филиал К. на
06.10.2021 г. се установява, че при клиничен преглед на детето, по
тялото му не са установени белези от удар и синини, нито пък има
оплаквания в момента на прегледа. Дадено е заключение, че детето е
клинично здраво – без оплаквания.
От приетото становище на Ц. з. о. п. – гр. Д. б. се установява, че
на 06.10.2021 г. е била проведена среща с детето А. А., по време на
която е извършено психологическо консултиране. По време на
срещата детето е заявило следното –„Искам да Ви кажа, че тати лъже,
на предишната ни среща Ви излъга за всичко! Той лъже всички, прави
го постоянно! Не му вярвайте! Не винаги казва истината!...Подкрепих
тати, излъгах. Причината е, че се страхувам от него.“. Детето
разказало, че е получило четири двойки на домашна работа по
5
математика, при което майка му се ядосала, скарала му се и ударила
един шамар. Думите на детето били следните: „Мама не ме е била, тя
беше права да се ядоса и просто ми удари един шамар. Плюс това не е
важно какво ми е казала в този момент, важно е какво прави тя за мен
и как се чувствам, когато съм с нея, а аз при нея се чувствам много
добре!“.
По делото са разпитани свидетелите И. И. Ф. /разследващ
полицай при 2 РУ на РУ Б. и РУ Т./ и Р. А. Т. /инспектор детска
педагогическа стая към 2 РУ П./, от чиито показания обаче не се
установяват релевантни за спора факти. Свидетелят Р. Т., който е
работил с детето А. А. не си спомня детето да му е споделяло, че е
било удряно с учебник или юмрук.
От разпита на свидетеля П. Д. И. се установява, че на 05.10.2021
г. има две проведени срещи с детето – едната в отдел „Закрила на
детето“, по-късно в 02 РУ на МВР-П.. Детето споделило, че майка му
го ударила. На срещата във 02 РУ детето било спокойно, категорично
заявило, че не се притеснява от майка си и изразило желанието да си
тръгне с нея. При срещата си с детето, свидетелката не е забелязала да
е имало видими наранявания по главата.
От разпита на свидетелката Е. С. се установява, че свидетелката е
изготвила протокола от проведената на 05.10.2021 г. среща с детето.
По време на срещата свидетелката не е забелязала детето да има
външни наранявания по него.
От разпита на свидетелката И. Б. /психолог в ЦОП Д. б./ се
установява, че е работила по повод подаден сигнал от бащата за
упражнено домашно насилие от страна на майката. По време на
срещата А. била разстроена и категорично казала, че насилие спрямо
нея не се упражнява от майка й. Детето разказало на свидетелката, че
майка му се ядосала като разбрала за двойките по математика и го
ударила зад рамото, което било по-скоро като потупване, а не като
удар. По време на тази случка детето не е заявявало да е било
6
обиждано или заплашвано от майка си. Свидетелката не е забелязала
А. да има видими белези от физически травми по главата. Детето
споделило, че баща й я е карал да лъже, че е бита от майка си. А.
споделила, че в районното в гр. П. излъгала за това, тъй като много се
страхува от баща си. Споделила, че се чувства много тъжна заради
конфликтите между родителите си. Пред свидетелката А. разказвала
много неща за баща си и направила следните изказвания: „Б., защо
никой не вижда тати колко много лъже? Той лъже всички и ще
продължава да лъже, защото иска да вкара мама в затвора.“.
Детето А. А. е изслушано пред РС-Ихтиман в публично съдебно
заседание, проведено на 26.07.2022 г., в присъствието на социален
работник. Детето разказва, че по повод получени двойки по
математика, майка му го ударила с учебника по врата, за да се осъзнае,
но не го е обиждала с думи. Подутото на веждата му било от удар в
ръба на чина в училище. А. разказала на баща си за случилото се, но
той решил, че това е голям бой, нанесен от майката. Установява се, че
детето си спомня, че майката веднъж му заявила, че ако отиде при
бащата той ще я „ожени малка като циганите“, но не си спомня кога се
е случило това. Детето споделя, че родителите му постоянно воюват и
се дразнят един друг, а детето иска да има „хубаво детство“.
Социалният работник изразява становище, че по време на
изслушването детето е било спокойно, отговаряло е адекватно и не са
накърнени интересите му.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка И. Б.
/психолог в ЦОП Д. б./, които са ясни, конкретни и вътрешно
непротиворечиви. При разговор, детето споделило, че майката му го
ударила зад рамото, което било по-скоро като потупване, а не като
удар. По време на тази случка детето не е заявявало да е било
обиждано или заплашвано от майка си. Свидетелката не е забелязала
А. да има видими белези от физически травми по главата. Такива
травми не са забелязали и от свидетелите П. Д. И. и Е. С.. В подкрепа
7
на горното е и представен фиш за спешна медицинска помощ, издаден
от филиал К. на 06.10.2021 г., от който се установява, че при клиничен
преглед на детето, по тялото му не са установени белези от удар и
синини, нито пък има оплаквания в момента на прегледа. Дадено е
заключение, че детето е клинично здраво – без оплаквания
От тези събрани доказателства съдът прави извод, че
поведението на майката не може да се квалифицира като извършено
физическо и/или психическо насилие спрямо детето, а е израз на
загриженост и родителски контрол от нейна страна. Съдържащите се в
декларацията изявления, че на 29.09.2021 г., в къщата в с. К., Р. З. е
нанесла жесток побой на детето си А. А., придружен с обиди, заплахи,
с думите „тъпанарка“, „глупачка такава“, „ще ти разбия главата в
стената“ и други форми на мъчения, не се подкрепят от събраните
доказателства по делото. Действително в протокола за очна ставка от
05.10.2021 г. детето обяснява, че майката го ударила с учебника по
главата и го набила по главата с ръка, които факти детето споделило и
със св. Е. С.. Срещата обаче със св. Б. е последваща и на нея детето
разказва, че това не отговаря на истината, а бащата е накарал детето си
да излъже, което и сторило, защото се страхува от него.
От събраните доказателства се установява, че между майката Р.
З. и А. е създадена емоционална връзка, а по думите на детето, спрямо
него не е упражнено никакво насилие от майка му.
От всички събрани доказателства в съвкупност може да се
направи категоричен извод, че ответницата Р. Е. З. не е извършила
действия на насилие спрямо дъщеря си.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая не са налице
условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е отказал да издаде заповед за
защита и да наложи мерки за защита.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
8
законосъобразно и следва да се потвърди.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, съдът не присъжда такси и
разноски.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131 от 09.08.2022 г., постановено
по гр. д. № 1003/2021 г. по описа на РС – Ихтиман, трети граждански
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9