РАЗПОРЕЖДАНЕ
№………../…..12.2016 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и втори декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1516/2016 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Разпореждане № 10766/02.11.2016 г. производството
по делото е оставено без движение поради констатирани от съда нередовности по сезирането като на ищците са дадени
указания за отстраняването им в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдът изрично е указал на ищците, че следва да представят удостоверение за
данъчната оценка на имота, съответно да внесат държавна такса върху ¼ от
данъчната оценка. Съдът е предупредил страната и за последиците от неизпълнение
на дадените им указания.
С уточняваща молба вх. № 32097/21.11.2016 г. ищците са
изложили становище във връзка с дадените им указания и са изпълнили точно едно
от тях – да заверят за вярност представените с исковата молба писмени
доказателства.
Изрично са посочили, че не считат за необходимо да
представят удостоверение за данъчна оценка на ипотекирания имот, а във връзка с
указанието да внесат държавна такса са депозирали искания за освобождаването им
от такава.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
искането за освобождаване от държавна такса преди да е определен размерът на
същата.
Въпреки, че ищците не са заявили уважителни причини,
поради които не могат да изпълнят указанието на съда за представяне на данъчна
оценка, нито са поискали удължаване на срока за представянето и́, а вместо
това, по същество са изразили становище, че считат указанията на съда за неправилни,
съдът с Разпореждане № 11432/22.11.2016 г. отново е дал възможност на ищците да
изпълнят дадените им указания, в т.ч. да посочат обстоятелствата, на които се
основава искането, като изрично заявят с кои конкретни факти обосновават
твърдението си за нищожност на договорната ипотека, както и кои конкретни факти
обосновават наличието на правен интерес за ищеца В.Е.Й., който не е страна по
договора за ипотека; и да представят актуално удостоверение за данъчна оценка
на имота, предмет на договора за ипотека, който искат да бъде прогласен за
нищожен.
С уточняваща молба вх. № 34191/12.12.2016 г. ищците
отново не са изпълнили указанията на съда да представят удостоверение за
данъчна оценка, като обясняват, че такова не е необходимо. Допълнително искат
от съда служебно да се снабди с данъчна оценка, тъй като компетентния орган
отказвал да им издаде такава. Причини и доказателства за такъв отказ не са
посочени.
По отношение на посочването на фактите, съставляващи
основанието на иска, в уточняващата молба такива не са изложени. Вместо това,
се поддържа общо принципно твърдение, че липсва основание на атакуваната
сделка.
Досежно правния интерес на ищеца В.Е.Й. се цитира и
прилага определение по в.т.д. 1496/2009 г. на ВОС. От посоченото определение е
видно, че посоченият ищец е придобил собствеността върху част от имота след
учредяване на договорната ипотека.
Съдът намира, че в случая е изпълнено единствено
указанието досежно обосноваване на правния интерес на В.Й., който, поради
качеството си на собственик на ид. част от
ипотекирания имот има правен интерес от обявяването на ипотеката за
недействителна.
В останалата част указанията на съда не са изпълнени
без да се сочат основателни причини за това.
Досежно изискването за представяне на удостоверение
за данъчна оценка на имота, същото е необходимо, за да бъде определена цената
на иска, а от там и размера на държавната такса. Съгласно чл. 69, ал.1 от ГПК
размерът на цената по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне
на договор и за сключване на окончателен договор когато договорът има за
предмет вещни права върху имот е в размерите по т. 2, т.е. данъчната оценка на
имота. Съгласно т. 1Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК е приложима при определяне на държавната такса по исковете,
чиято цена се определя по реда на чл. 69, ал.
1, т. 4 ГПК, поради което държавната такса следва да се определи върху ¼ от данъчната
оценка.
Липсата на изложени фактически обстоятелства не
позволява да се очертае предмета на спора, поради което е пречка за разглеждане
на делото.
Съдът намира, че се касае за неизпълнение при липса
на посочени уважителни причини на дадени двукратно ясни указания с посочени
последици от неизпълнението им, а не за нередовност на извършено процесуално
действие, което да налага съдът да дава нови и нови указания по реда на чл.
101, ал. 1 от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че исковата молба подлежи на
връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 30099/31.10.2016 от М.Я.Х.-Й., Е.П.Й. и В.Е.Й.,
тримата с адрес ***, с която се иска прогласяване на нищожност на договор за
учредяване на ипотека, обективиран в нот. акт № 196,
том V, peг. № 12557, дело № 996 от 2007 г. на
нотариус рег. № 124 на НК, вписан вх. рег. № 28814/01.10.2007 г., акт № 27, том
ХХІІ, дело 22336, на СВ – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1516/2016 г., по описа на
ВОС.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: