Р Е Ш Е Н И Е №47
гр. Бургас,20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Първо гражданско отделение, в
съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев т.д. № 426
по описа за 2019 година, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на П.Д.Д., ЕГН **********,***, с
която е предявена претенция срещу "ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лева, представляващи част от дължимите 150 000 лева,
настъпили вследствие виновното причиняване на смъртта на М.Ж.С. във връзка
с допуснато пътно-транспортно произшествие от 12.06.2018г. при управлението на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“
с рег. № А 5554 МХ, ведно с дължимата законна лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират се и направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание от
05.02.2020г. е допуснато изменение на исковата претенция като е увеличен нейния
размер до сумата от 150 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди.
Заявява се в исковата молба, че на
12.06.2018г., движейки се по ул. „Юрий Гагарин“ в село Прилеп, общ.Сунгурларе, водачът на горепосоченото превозно
средство, нарушил правилата за движение по пътищата, като пред дом № 14
застигнал и блъснал пешеходката М.Ж.С., в резултат на което
причинил нейната смърт.
По
случая било образувано досъдебно производство
№145/2018 по описа на РУ- Сунгурларе, прокурорска
преписка № 7164/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас. Впоследствие
било образувано и НОХД № 72/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по което
била постановена присъда № 87/20.03.2019г.
Твърди се също така, че произшествието
настъпило по изключителна вина на водача на лекия автомобил Г.Ж.Н., който
нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5 ал.1т.1 и чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП,
като с поведението си създал опасност и пречки за движението и здравето на
хората, поради това че не контролирал непрекъснато превозното средство,
движейки се с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка. Сочи се
освен това, че между поведението на водача и настъпилата смърт на пострадалото
лице е налице причинно следствена връзка. Подробно са описани вредите, които ищецът претърпял в резултат на
загубата на своята баба. Твърди се, че това събитие оставило траен отпечатък
върху емоционалното му състояние и при научаване на новината изпаднал в шок. Той изживял
изключително тежко смъртта на баба си и се чувствал подтиснат и обезверен. Заявява се също така, че приживе е можел да разчита за всичко на починалата. Тя му била като майка, през годините му
отдавала цялата си любов и го научила на много важни и ценни житейски уроци. Ищецът споделял с нея всичко, а тя разговаряла с него и се
отнасяла с разбиране към проблемите му. Дори след като станал самостоятелна
личност, Д. продължил да поддържа връзка със своята
баба и прекарвал голяма част от времето си с нея. Това създало помежду им силна
и обвързваща емоционална връзка. Нелепата смърт на М.С. предизвикала у ищеца
усещане за безнадеждност, вътрешна опустошеност и безсилие. Той престанал да се
усмихва и ограничил контактите си с хората. Станал по- затворен и унил. Нарушен бил и сънят му. Внезапната и
неочаквана загуба на бабата на ищеца, му причинила неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължавали и щели да продължават и в бъдеще. Вследствие на
настъпилата смърт, ищецът развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Исковете
са насочени срещу ответника-застраховател предвид обстоятелството, че моторното
превозно средство е било застраховано със задължителна застраховка гражданска
отговорност в "ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД с
полица, валидна за времето от 25.08.2017г. до
26.08.2018г., което обстоятелство ангажирало отговорността на застрахователя.
Ответното дружество, в депозирания отговор
на исковата молба оспорва предявените искове по основание и размер. Противопоставя
се на описания от ищеца механизъм на ПТП и причината за настъпването му, като
излага твърдения в тази насока. Посочва се, че водачът
на леката кола и пострадалата били брат и сестра. На
12.06.2018г., Н. отишъл до дома на сестра си с процесния автомобил, но я видял
да седи на пейка пред дома на съседка. Паркирал колата си отляво на улицата, в
срещуположната на неговото движение лента, пред самата пейка, отворил прозореца
и лявата врата и без да слиза от автомобила започнал да разговаря с двете жени.
По- късно предложил на сестра си да я откара до дома й, но тя отказала и
тръгнала по средата на платното за движение. Н. се движел до нея и продължавали
да разговарят. Изминали няколко метра, когато двигателят на автомобил внезапно
се включил. Водача вместо да натисне спирачния педал, натиснал този за подаване
на гориво, в резултат на което блъснал сестра си. Тя паднала на земята и
автомобилът минал през тялото й. Предвид изложените фактически твърдения,
ответникът твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Сочи
се още в отговора на исковата молба, че по повод на предявената по
административен ред претенция пред застрахователя, последния установил, че
молителят не попада в кръга от лица, имащи
право на обезщетение, тъй като не се установява да е имал с починалата особена,
дълбока и трайна емоционална връзка, отличаваща се от обичайните и нормални
отношения между близки.
При условията на евентуалност е направено
също така възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, поради това, че същото не било съобразено с критерия
справедливост по смисъла на ЗЗД и разпоредбата на § 96, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Прави се и възражение за намаляване размера на дължимото
обезщетение, поради наличието на съществен принос на пострадалата за
настъпването на вредите. Оспорва се началния момент на претенцията за лихви,
като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В
законоустановения срок, ищецът е подал допълнителна искова молба, с която е
изразил становище за неоснователност на направените от ответника възражения и
становище по направените от последния доказателствени искания.
С
допълнителен отговор на исковата молба, ответникът поддържа и допълва
направените от него възражения.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е
по делото, че починалата М.Ж.С. е баба на ищеца Д..
С влязла в сила присъда от 20.03.2019г.,
постановена по НОХД 72/2019 година Бургаският окръжен съд е признал за виновен Г.Ж.Н.
в това, че на 12.06.2018г. в село Прилеп, общ.Сунгурларе,, обл.Бургас, при управление на лек автомобил
марка „ВАЗ“ с регистрационен номер А 5554 МХ нарушил правилата за движение по
пътищата, като не съобразил предписанията на чл.20 ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на М.Ж.С., ЕГН **********. За това
противоправно деяние му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изтърпяването, на което е отложено за срок от три години. На Н. е
наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на
наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно по делото, че именно Н.
е управлявал процесния лек автомобил, както и че гражданската отговорност на водача
на превозното средство е била застрахована по договор с дружеството- ответник, обективиран
в полица №BG/06/117002333514, валидна от 25.08.2017г. до 26.08.2018г. Също така не се
спори между страните, че ищецът е предявил застрахователна претенция пред "ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на причинени неимуществени вреди вследствие на смъртта на М.С.,
в отговор на която ответникът преценил, че не са налице основания за определяне
на обезщетение и отказал да заплати такова.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателства. Свидетелката В.Д. е съпруга на ищеца. Описва подробно и в
детайли отношенията между Д. и починалата му баба. Заявява, че откакто се
познава с него и се е налагало да посети възрастната жена в с.Прилеп винаги го
е придружавала. Още в началото на връзката им ищецът говорил повече за баба си
отколкото за майка си. Двамата били изключително близки, тъй ищецът боледувал
като малък, преживял тежки операции и именно баба му се грижила за него от
ранната му детска възраст. Винаги
търсела близост с внука си, като искала да го погали и прегърне, а Д. от своя
страна отвръщал на това внимание, като включително закупил мобилен апарат с карта на възрастната
жена, за да разговарят. Заявява също така, че ищецът изпращал средства на баба
си, тъй като последната нямала достъп до пенсията си. Помогнал и да разреши
проблем с дадена от нея парична сума в заем на група роми, като след намесата
на Д. средствата били върнати на възрастната жена. Спомня си, че ищецът
споделял как е водил баба си на почивка в курортно селище, близо до Созопол. За
случилото се с баба му ги уведомили по телефона, а новината за претърпения от
нея инцидент била голям шок за тях. Ищецът изпаднал в дълбока депресия. Станал
апатичен, спрял да разговаря и често сънувал баба си. Споделял, че починалата
жена била единственият човек, когато обичал. Свидетелката е категорична, че
ищецът все още не е преодолял загубата от смъртта на баба си, като същевременно
отказвал да посети специалист психолог или психиатър във връзка със състоянието
си.
Те двамата със съпруга и присъствали
на погребението на възрастната жена и поели организацията по същото.
Свидетелят Х. си спомня, че
познава ищеца от дълго време-от около 8-10 години. Заедно с него бил ходил
много често при починалата жена на село. Случвало се да я посещават по два пъти
седмично. Отношенията им били много добри- М. С. се държала с него, като майка
и той и отвръщал със същите грижи. След смъртта на баба си ищецът се променил и
вече не бил същия весел човек, когато познавал. Тъй като Д. не бил в добри
отношения с майка си, баба му била най-близкия човек. Често и оставял парични
суми. Заявява в тази връзка, че приятелят му все още не е преодолял смъртта на
баба си.
Г.Н. разказва как точно е настъпил инцидента.
Посочва, че в деня на произшествието се видял със сестра си М.С., която била
със своя комшийка. Разговаряли известно време и на тръгване и предложил да я откара,
но възрастната жена отказала. С. тръгнала по шосето пред колата му, а той след
като запалил движещия се по инерция автомобил, тъй като платното имало слаб
наклон, вместо спирачката натиснал газта и ударил пешеходката. Сблъсъкът станал
на самото пътното платно. Пострадалата се придвижвала с бастун, тъй като била
трудно подвижна и прекарала инсулт. Според него до инцидента нямало да се
стигне ако С. се движила по тротоара. Според свидетелят Н. погребението на
сестра му било финансирано от майката на ищеца.
Свидетелят Ч.Я. посочва, че в
деня на инцидента и след като бил уведомен за случилото се, извършил на място в
село Прилеп необходимите процесуално-следствени действия във връзка с
образуваното досъдебно производство. Описва подробно самото местопроизшествие,
включително мястото на удара и разположението на тялото на пострадалата спрямо
автомобила.
Съдът при обсъждане показанията,
дадени от Д., Х., Н. и Я., включително при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК по отношение на първите двама, приема с доверие казаното от тях, като
счита, че са изложили добросъвестно и без пристрастия, всичко, което знаят по
случая.
В изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза детайлно е изяснен механизма на произшествието,
като са посочени причините за неговото настъпване-предприетата маневра от
водача потегляне по инерция, когато вече по пътното платно се е движила
пешеходката и движението на самата С., която не вървяла по тротоара на пътя.
Съдът възприема изцяло и без
резерви изводите на вещото лице, кредитирайки напълно заключението му, като
счита, че е изготвило мотивирано и обосновано становище и е отговорило
изчерпателно на всички, поставени въпроси.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените
вреди.
Непозволеното увреждане
(деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт
(фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или
бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага.
Безспорно от страна на водача Н. е
извършено виновно и противоправно деяние, установено от наказателния съд. С
оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът приема, че на ищеца са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата
на близък човек- възходящ роднина-баба, които ще го съпровождат до края на
живота му.
Налице е причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат.
С договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят- ответник се е задължил да покрие в
границите на определената в същия сума, отговорността на застрахования автомобил
и на всеки водач на автомобила, за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Ищецът е упражнил правото си на пряк иск против
застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”.
Искът за обезщетение за
неимуществени вреди против застрахователя е основателен.
Застрахователят в
изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска отговорност”
дължи на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, което се определя от съда по
справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно такова и е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва се имат предвид при определяне размера на полагащото
се обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият
вредоносен резултат, възрастта на увредения. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания и
моралните ценности, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане на закона изисква за
неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след като се установи, че
действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по- горе, се установи
недвусмислено по делото. С приемането на Тълкувателно решение №1/2016година на
ОСГНК на ВКС се разшири кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Такива са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Съдът намира, че от разпита на свидетелите безспорно се установява
наличието отношения от вида на коментираните. Свидетелските показания сочат на
особена близост между ищеца и пострадалата. Проведено е пълно и главно
доказване на факти, от които може да се изведе съществуването на изключително
близка привързаност, в резултат на която смъртта на неговия родственик
причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния.
По настоящото дело безспорно се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие смъртта на баба
си, с която са били в много топли отношения още от ранната му детска възраст. Не съществуват съмнения, че между тях е била налице силна и
трайна връзка, като са се подкрепяли и помагали. Д. несъмнено е
лишен завинаги от възможността да общува с баба си М.С., което обстоятелство се отразило в негативен
план на ищеца. Последният продължава да страда от загубата- променил се и се
затворил в себе си. При тези
обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в
състояние да компенсира напълно липсата за ищеца, съдът намира за справедлив размер на обезщетението, което му се следва сумата от 50 000
лева.
Настоящият състав смята,
че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018 година/ максимален размер на обезщетението. В член 3,
параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива
84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно
увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или
5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите
са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф
2 от предходната директива - 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити
за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни
право- чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.
Доколкото, обаче в
цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален
размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е
установен такъв размер, съдът счита, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ/ДВ бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право. Вярно е,
че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат
пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите- членки,
които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки, обаче е допустимо
изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС
/дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е
транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби,
подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят
права на отделни субекти, противопоставими на държавата-членка, неин орган или
организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или
притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за
отношенията между частни лица. Уредбата
на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО отговоря на всички посочени изисквания. Те
са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица,
респективно на лица, пострадали от пътно-транспортно произшествие и според съда
те по изключение имат пряко действие. По тази причина съдът счита, че не следва да съобразява размера на обезщетението по § 96 ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/.
Този извод е
съобразен и с решение на Съда на ЕО от
24.10.2013 г. по дело С - 277/12 /V. D. срещу B.A./, което е задължително за
съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по
преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е именно
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от ДФЕС. Решението по
преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива
84/5.
По изложените
съображения съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на
ищците следва да бъде определено не в границите, установени по § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018 година/, а по справедливост, съобразно принципа
на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти
и обстоятелства по конкретното дело.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51
ал.2 ЗЗД е налице, когато е безспорно установено, че с
поведението си пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.
От приетите по
делото доказателства се установява наличие на причинна връзка между несъобразяването на пострадалата с предписанията на
закона и конкретното въведено нейно задължение в нормата на чл.108 ал.1 ЗДвП да
се движи по тротоара и настъпилия вредоносен резултат. Ето защо
при изяснения механизъм на произшествието, съдът
приема, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При
това положение, следва да бъде съобразена степента на приноса за настъпването
на вредите, чрез съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до вредоносния
резултат. В случая въз основа на паралелното сравнение между поведението на
водача- делинквент и пострадалата-пешеходец с оглед и на задълженията, които
всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че реалният принос на
потърпевшия е по-малък, което предопределя и съотношението при разпределянето
на отговорността за причиняването на вредите от деликта. Относителното значение
на нарушенията, допуснати от водача на превозното средство и подробно
изследвани и анализирани от наказателния съд, като причина за настъпването на
произшествието е много по-високо по степен. Поради това, приносът на пострадалата,
която е била възрастна и трудно подвижна жена, за настъпването на вредите
следва да бъде определен в размер на 10%.
При
така приетите по-горе размери на обезщетението, след редуцирането им с
определения процент съпричиняване от 10
%, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000
лева, като за разликата над присъдената до претендираната сума претенцията
следва да се отхвърли.
Съгласно нормата на чл.497 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ.
В случая доколкото не са релевирани от страна на
ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка със
застрахователното събитие по смисъла на чл.106 ал.3 КЗ следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава и лихвата за неимуществени вреди трябва да се присъди, считано от
изтичане на три месеца от датата на заявлението- т. е. от 09.07.2019 г., а не както е поискано от ищеца
от датата на деликта- 12.06.2018г.
При този изход на делото в тежест на
ответника- застраховател следва да се постави дължимата за производството
държавна такса в размер на 1800 лева, съобразно с уважената част от иска.
Ответникът трябва да бъде осъден да
заплати в полза на адвокат Катерина Иванова Тачева, вписана в САК, личен номер
**********, ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“Академик Борис Стефанов“
бл.61а, ет.3, ап.12 възнаграждение в размер на 1359 лева. Ангажирани са
доказателства за предоставена безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 ЗАдв., поради което и за осъщественото по делото процесуално
представителство на ищеца такова възнаграждение се дължи, като същото е
определено съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху уважената част от исковете и не следва да
бъде намалявано.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 1127 лева за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от изложеното
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева да
заплати на П.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 45000 /четиридесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди настъпили вследствие виновното причиняване
смъртта на М.Ж.С. във връзка
с допуснато пътно-транспортно произшествие от 12.06.2018г. при управление на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2107“ с
рег. № А 5554 МХ, ведно със законната лихва считано от 09.07.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над
присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева и за
присъждане на лихва за времето от 12.06.2018г. до 08.07.2019г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните
директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за производството в размер на 1800 /
хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра
Ангелова Василева да
заплати на адвокат Катерина Иванова
Тачева, вписана в САК, личен номер **********, ЕГН **********, с адрес
гр.София, ул.“Академик Борис Стефанов“ бл.61а, ет.3, ап.12 възнаграждение в размер на 1359 лева.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********,***
да заплати на „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б сумата от 1127
/хиляда сто двадесет и седем/ лева
за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано
от страните пред БАС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването.
Съдия :