Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, VII - ми адм. състав в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
с
участието на секретаря С.Ф.
разгледа
адм. дело № 597/2022г. по описа на
АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба вх. № 4658/07.09.2022г. в АСВТ, подадена от името на С.Х.В. ***, действащ чрез упълномощения адвокат.
Оспорва се Решение № 211 от 07.04.2022 г., постановено от Министерски съвет на Република България, в частта, с която са отчуждени за държавна нужда имоти и части от имоти, собственост на жалбоподателя, с цел изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“. В участъка от трасето на същата, преминаващо през област Велико Търново са засегнати два имота на жалбоподателя , находящи се в землището на с. Дъскот, общ. Павликени, а именно: ПИ с идентификатор по КККР 24685.100.1 – НТП ливада и 24685.194.39 – НТП нива.
Жалбоподателят възразява, че не е получил имотно обезщетение, а алтернативно по същество срещу размера на паричното обезщетение, определено за отчуждените за държавна нужда имоти. Става въпрос за земеделски земи, като отчуждената площ от ливадата е 0,417дка и е определено обезщетение от 542лв., а нивата в цялост – 10,151дка срещу сумата от 13 198лв. В о.с.з. не се поддържа оплакването за имотно обезщетение. Жалбоподателят счита, че размерът на определеното обезщетение не отговаря на действителната пазарна цена на отчуждените имоти. Същото е силно занижено и понастоящем не може да си купи земеделска земя в района. По изложените съображения от съда се иска да измени решението на МС като се увеличи размера на обезщетението.
В о.с.з. жалбата се поддържа от упълномощения ПП, който пледира за нейната основателност. Представя писмени доказателства за собствеността върху отчуждените имоти и ПЗ в срока. Претендира да се присъдят направените по делото разноски за ДТ, СЕ и АВ, за което представя списък и доказателства за плащането им.
Ответната страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото, упълномощеният ПП оспорва жалбата като неоснователна с конкретни доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Възразява по приемането на заключението на ВЛ по СОЕ със съображения, че методиката на оценка не е съобразена с изискванията на ЗДС и в частност времевия период, през който са изповядани използваните от ВЛ пазарни аналози. Настоява, че практиката на ЕСПЧ, на която се позовава АСВТ в решениета си по този род дела е неприложима, т.к. не е задължителна между тези страни. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпил по делото писмен отговор от пълномощник оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Прилага писмени доказателства. Възразява за приложението на практиката на ЕСПЧ по казуса. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Възразява за приложението на практиката на ЕСПЧ по казуса.
Заинтересованата страна Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник в о.с.з. излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на Решението на МС в оспорената част. Моли съда да не взема предвид оценката на ВЛ, тъй като в императивната разпоредба на § 1а, т. 2 от ЗДС изрично е посочено, че следва да се използват пазарни сделки за периода преди датата на възлагане на оценката, т.е. преди 11.03.2021г. Възразява за приложението на практиката на ЕСПЧ по казуса, в частност делото К. и др. Срещу българия. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Служебната проверка за допустимост на оспорването не разкри пречки за постановяване на акт по същество. АПИ не разполага с ОР, която да удостовери получаването на Решението на МС от жалбоподателя. Налице са данни за извършено от инвеститора разгласяване на Решението на МС чрез способите посочени в чл.34б, ал.2 от ЗДС. Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. В тази връзка съдът прие, че преклузивния срок за обжалване, посочен в чл.38, ал.1 от ЗДС не е изтекъл. Жалбата е депозирана при наличие на правен интерес от заявеното оспорване.
Предвид изложеното жалбата е допустима, а АСВТ е местно компетентния съд - този по местонахождението на имотите, съгласно чл.38, ал.2 от ЗДС.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения.
С определението за насрочване на делото съдът направи предварителен доклад и указа на ответника и заинтересованите страни, че тяхна е тежестта да установят съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В тази връзка в хода на съдебното следствие бяха събрани следните доказателства:
Жалбоподателят представи НА и скици за удостоверяване на правото на собственост върху процесните имоти. Ответникът представи административната преписка, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти, като писмените доказателства в същата не са оспорени. МРРБ представи доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС за оповестяване на процедурата. Агенция „Пътна инфраструктура“ не представи такива за връчването на акта по чл.34б, ал.2 от ЗДС, а само за предприемане на действия по съобщаването му, без резултат.
Приети като доказателства са допълнителни нови, изготвени след тази оценка, нотариални актове, по които е работило вещото лице при определяне на актуалната пазарна цена на отчуждения имот. Прието бе заключението на ВЛ по СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и го цени съвкупно с всички доказателствени източници по делото.
Не са четени определения за безспорни между страните факти или такива служебно известни на съда.
При преценка поотделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът намери за установени следните факти:
1. С Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.
2. За обекта,
в процесния му участък (разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с.
Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В.
Търново, както и с. Куцина, с. Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ.
Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър
на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен
устройствен план - парцеларен план
/ПУП-ПП/.
3. С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл. 34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус".
3.1. Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други.
4. На 11.03.2021г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложено изготвянето на оценка за определяне на равностойното парично обезщетение за имоти и части от имоти, за задоволяване на държавна нужда.
4.1. Изготвен е Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
5. След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл. 34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
6. Въз основа на предложението, Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно Приложение към т. 1 от Решението, в землище с. Дъскот, общ. Павликени, земеделска територия, се отчуждава от С.Х.В. поземлени имоти с идентификатори по КККР съответно: ПИ с идентификатор по КККР 24685.100.1 – НТП ливада и 24685.194.39 – НТП нива.
6.1. От представените в хода на съдебното следствие документи за собственост – НА и актуални скици от кадастъра/вж. л.5-7 и л.373 и 374 на делото/ се установява, че действителният собственик на ПИ с посочените идентификатори е жалбоподателят С. Хр. В., а всички имоти са с местонахождение в землището на с. Дъскот. Представляват земеделска земя – ливада и нива трета категория. Отчуждени са съответно – от ливадата 0,417дка и е определено обезщетение от 542лв., а нивата в цялост – 10,151дка срещу сумата от 13 198лв.
7. Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. От АПИ не са представени доказателства, че обжалваното Решение е връчено на жалбоподателя.
8. Недоволен от определеното с Решението на МС обезщетение Ст. В. депозира жалба пред АСВТ, по която е образувано настоящото дело.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждени от патримониума на жалбоподателя ПИ с идентификатори по КККР съответно: 24685.100.1 – НТП ливада и 24685.194.39 – НТП нива, в землището на с. Дъскот, общ. Павликени. Това са земеделски земи – част от ливада и нива трета категория, отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.
Посочените имоти са собственост на жалбоподателя по силата на Договор за покупко-продажба на земеделска земя от 02.03.2005 г.
Приложим материален закон при разглеждане на спора е ЗДС, а процесуален АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. В случая с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2 "София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, възложена му с нормата на чл.34а, ал.1 от Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона писмена форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
В производството по издаването на Решението на МС са спазени всички съществени административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Относно наличието на първата предпоставка не се спори.
Макар в о.с.з. това оплакване да не се поддържа, съдът за правна яснота ще посочи относно алтернативното искане за имотно обезщетение следното:
Въпросът за имотното обезщетение не е част от оспорения ИАА, в съответната му част, поради което няма как да е предмет на съдебен контрол. Такъв може да се упражни относно наличието на оперативна самостоятелност у АО. В тази връзка видно от текстовете на ЗДС/чл.42, ал.1/, определянето на имотно обезщетение за отчуждените имоти е правна възможност, а не проява на обвързана администрация. Алтернативен вариант на това обезщетение е паричното такова. Законът не задължава АО, нито сочи предпоставките и критериите, по които това да се осъществи. Поради което е въпрос на оперативна самостоятелност и на реална възможност/наличие на достатъчно земи за всички собственици в ДПФ например/. Съдът намира, че изборът на МС за парично обезщетение е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.
Но да се върнем към равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване. Същото се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, според чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“.
Според установеното в практиката на ВАС, целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива, които установяват действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно § 1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и отнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението в оспореното Решение, че оценителят правилно и след като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция по вписванията съгласно задълженията й по чл. 32, ал. 4 от ЗДС.
В конкретния случай според приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесния имот, предвид наличието на 2 сделки със земеделски земи в землището на с.Дъскот в период една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020 г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на § 1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, е определено по този ред – въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки. Установена е осреднена цена от 1 250,00лв. за декар. И общ размер на обезщетението от 13 740,00лв.
Поради оспорване на размера на обезщетението, определено от АО, съдът допусна съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта: Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, във вр. с § 1а от ДР на ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване на съответните пазарни аналози за сделки след 11.03.2021 г. с ниви в землището на с. Дъскот, но до датата на постановяване на Решението – 07.04.2022г.
По вариант 1 вещото лице е установило пазарна цена от продажба на 1 дка земеделска земя в землището на с. Дъскот, за периода от 12месеца преди възлагане на оценката от АПИ/11.03.2021г./ в размер на 1 300,00лв. Във вариант 2 вещото лице е изготвило заключение за възмездни сделки с участие на ЮЛ, сключени в 12 м. период преди отчуждаването/07.04.2022г. – дата на оспореното Решение на МС/. Определена е единична цена от 1 946,00лв/дка и съответно общ размер на обезщетението на засегнатата част от имотите от 20 565,00лв.
При тези данни съдът следва да отговори на въпроса кое от определените така парични обезщетения за отчуждените имоти се явява равностойно на отнетото право на собственост, по смисъла на чл.32, ал.1 от ЗДС.
Съдът намира, че при определяне на обезщетението административният орган е взел предвид всички относими и годни сделки, които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на отчуждаваните части от имота на жалбоподателя, съобразно разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Тоест, оценката е извършена законосъобразно, а размерът й при съобразяване на относимите пазарни аналози се потвърждава от доказателствата по делото. Но при това определеното от АО обезщетение съдът не намира да отговаря на законовата цел – да представлява справедливо и равностойно на отнетото право на собственост парично обезщетение. Обезщетение, което да дава възможност на собственика, ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
Съдът не може да игнорира обстоятелството, че пазарните аналози, използвани при изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти в землището на с.Дъскот са сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на Решението на ответника/07.04.2022г./. Оценката е загубила своята актуалност, поради отдалечеността във времето от момента на отчуждаването. Независимо какви са били причините за това забавяне на процедурата. Общоизвестно е обстоятелството за наличието на засилени инфлационни процеси в страната и повишаване на цените на земеделските земи през този период. В тази връзка е видно от ЕЗ, че цените в периода 12 м. преди 07.04.2022г. са по-високи от посочените в нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода на административното производство.
Във връзка с горните констатации съдът установи противоречие между реда, по който ДР на ЗДС/в частност § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС/ определят да се изчисли обезщетението и източник на междунардното право, с който България е обвързана - КЗПЧОС. Тоест, националният съдия е задължен да приложи пряко Конвенцията, която е МД, ратифициран от НС по предвидения ред и поради това е част от вътрешното право на страната.
Според Европейския съд по правата на човека/така в Решение от 14.05.2020г. по делото К. и други срещу България, по жалба № 66581/2012г. и № 25054/2015г./, размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, т.е. отчитайки актуалното пазарно състояние при момента на отчуждаването. В мотивите на Решението е посочено, че вземането на имущество без плащане на сума, разумно свързана с неговата стойност представлява непропорционална намеса. Съдът посочва, че следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество. В трайната си практика ЕСПЧ приема наличието на допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, когато за отчуждените имоти – земеделски земи даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Това разбиране за оценка на имота максимално близо във времето към момента на отчуждаването е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на същия национален закон, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята. Така както изисква разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС и тази на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България.
От изложеното е видно, че е налице противоречие на законовите изисквания относно определянето на равностойно обезщетение по ЗДС с действителното съдържание на защита на правото на собственост, изведено в практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на чл.1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, а именно обезщетението да тангира към пълната пазарна стойност на имота. Механизмът за разрешаването на такова противоречие е предвиден в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, която повелява, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и същите имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/от 04.11.1950г., подписана от РБ на 07.05.1992г. в Страсбург/ е ратифицирана със закон, както и относимия Допълнителен Протокол към същата от 20.03.1952г., приети от Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г.) и е в сила за Република България от 7 септември 1992г. В този ред на мисли следва да посочим конкретно, че в Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че „КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и органите на публичната власт.“-край на цитата. При това текстовете на Конвенцията следва да бъдат прилагани с оглед възприетото тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ пряко от националните съдилища, независимо дали жалбоподателят може да противопостави на МС решение на ЕСПЧ с негово участие. Предвид изложеното съдът не сподели възражението на ответника и ЗС, че АСВТ не следва да се съобразява с цитираното Решение на ЕСПЧ по делото К. срещу България, защото жалбоподателят и ответника не били страни по него. В тази връзка изван вече непосредствено посоченото следва да се изтъкне и обстоятелството, че Решенията на ЕСПЧ не обвързват само страните по делото и не се ползват само със СПН по смисъла на чл.298 от ГПК. Същите обвързват държавата ни и всички представители на публичната власт, каквито са ответника и съдът. На основание чл.46 и чл.56, във вр. с чл.32 от Конвенцията, които определят изключителната компетентност на ЕСПЧ по тълкуването на нормите на същата и задължението на присъединила се към Конвенцията държава, чрез публичната власт да прилагат на своя територия тези правни норми. Видно е, че договарящата държава дължи ефективно вътрешноправно средство за защита на тези права, каквото е настоящото съдебно производство, а в него съдът е длъжен да приложи Конвенцията. Решенията на ЕСПЧ по конкретното дело са задължителни и за всички останали държави-страни по Конвенцията. Защото Конвенцията по своя замисъл и видно от чл.32 и др. отрежда на Съда роля отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. В своите решения ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията.
Предвид изложеното няма съмнение, че за настоящия състав възниква задължението за пряко приложение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи при спазване на посочените от Съда по правата на човека/ЕСПЧ/ принципи за равностойно обезщетяване на отнетото от държавата право на собственост. Дължимото обезщетение следва да бъде определено въз основа на актуално сключените сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, земеделски земи, в този регион. В тази връзка периодът на изследваните сделки следва да е непосредствено преди отчуждаването – от 07.04.2021 г. до 07.04.2022 г. с оглед актуалност на оценката. Общоизвестна е динамиката на цените, вкл. на недвижимите имоти, в това число и земеделските земи, и съдът счита, че за да е максимално обективна оценката, следва да се анализират най-близките по време пазарни аналози. Следва обаче да се държи сметка, че периодът на анализа не може да обхваща времето след издаването на оспорвания акт, доколкото неговата материална законосъобразност се преценява към датата на издаването му, от който момент и жалбоподателят е лишен от правото си на собственост, което съответно трябва да се остойности към същата дата.
По изложените аргументи, съдът намира, че определената от ВЛ оценка на отчужденото право по втория вариант/стр.5 от ЕЗ, т.2.2./ по същността си представлява равностойно парично обезщетение за отчужденото право. Оценка, която гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. ВЛ е работило с пазарни аналози в период 12 м. преди 07.04.2022г., т.е. към датата на постановяване на Решението на МС. Сделките са за имоти в землището на с. Дъскот, сключени са между физически и юридически лица. Оценката е 1 946,00лв. за декар или общ размер на обезщетението от 20 565,00лв. Този вариант съдът изцяло кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона и цитираната практиката на ЕСПЧ, поради което приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е в размер на1 946,00лв. за декар, или общо 20 565,00лв за 10,568 дка отчуждени.
Предвид
изложеното Решението на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като
определеното от АО обезщетение от 13 740,00лв за тези два имота, общо 10,568
дка отчуждени, е неравностойно по
смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да бъде изменено, като за отчуждената част от процесните
ПИ с идентификатори както следва: КККР 24685.100.1 – НТП ливада и 24685.194.39 – НТП нива, с местонахождение
землище на с. Дъскот се увеличи размера
на определеното обезщетение на 20 565,00лв.
По изложените мотиви съдът намери жалбата за основателна.
Съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС настоящото решение не подлежи на обжалване.
При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 1455,00 лв., от които: 10 лв. – внесена държавна такса и 500,00 лв. – внесен депозит за вещо лице и АВ – 945,00лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение трето от АПК, съдът в посочения състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площи от поземлени имоти с идентификатори както следва: КККР 24685.100.1 – НТП ливада и 24685.194.39 – НТП нива, с местонахождение землище на с. Дъскот, общ. Павликени, със засегната от отчуждаването площ в размер от 10,568 дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 13 740,00лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 20 565,00лв. /двадесет хиляди петстотин шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на С.Х.В., ЕГН ********** *** 455,00 лв. / хиляда четиристотин петдесети пет лева/, представляваща разноски за производството.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: