№ 47
гр. Бургас , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500264 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
266609/10.05.21г. на БОС от Прокуратурата на Република България, против
решение № 123/19.04.2021г. по гр.д.№ 176/21г. на БОС, в частта, с която е
уважен предявеният от Х.А.. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
****1, съдебен адрес: г****, адв.И.В., против Прокуратурата на Република
България иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І
ЗОДОВ, като е присъдена сума в размер на 8 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди, че е завишена, с
оглед претърпените от М. реални вреди. Моли решението да бъде отменено
отчасти, като бъде присъден по-нисък размер обезщетение. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемият по жалбата-Х.А.. М., я оспорва чрез процесуалния си
представител адв.И.В.. Счита решението за правилно и съобразено със закона
в тази част, моли да бъде потвърдено. Излага аргументи.
По делото е депозирана и втора въззивна жалба-вх.№ 266716/12.05.2021г.
1
на БОС от Х.А.. М., чрез адв.И.В., против решение № 123/19.04.2021г. по гр.д.
№ 176/21г. на БОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х.А.. М. иск
за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ за
размера над присъдената сума от 8000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до първоначално претендирания размер от
30 000лв. Твърди, че съдът неправилно е ценил събраните писмени
доказателства и е направил изводи, несъответстващи на доказателствения
материал. Излага оплаквания и конкретни доводи за отмяна на решението в
горната част и уважаване на иска изцяло. Не сочи нови доказателства.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица, против
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и са допустими.
Предявеният пред окръжния съд иск е с правно основание чл. 2, ал.1,т.3,
предл.І ЗОДОВ.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Х.А.. М., чрез адв.И.В.,
против Прокуратурата на Република България. Въззивникът-ищец твърди, че
по образувано против него ДП-дознание № 3/2011г. на ОДМВР П-, е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, вр. с
чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК. На 13.01.2011г. е задържан за 72 часа с
постановление на ОП-П-. Производството е обединено с ДП срещу други
лица и е продължило да се води като пр.пр. № 305/2011г., сл.д.№ 8/2011г. на
ОСО при ОП П-. На 15.01.2011г. е привлечен като обвиняем по цитираното
сл.дело за престъпление по чл.304а, пр.1, вр. с чл.304, ал.1, пр.1, вр. с чл.20,
ал.3 НК – за подбудителство за предлагане на подкуп на длъжностно лице и
на 16.01.2011г. му е определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер
на 5000лв., внесена на 24.01.2011г.
След конкретизиране на обвинението и провеждане на съдебно
производство, с неколкократно отменяване на постановените присъди, като
краен резултат е постановена оправдателна присъда, потвърдена с присъда №
2
2 от 18.04.2017г. по ВНОХД № 307/2016г. на АС-П-, влязла в сила на
04.05.2017г. Отменена е и мярката за неотклонение.
Твърди, че през периода на висящност на производството-13.01.2011г.-
04.05.2017г. е бил под изключителен стрес, задълбочен от признаването му за
виновен от няколко съдебни инстанции, включително с налагане на наказание
„лишаване от свобода“.
Наложило се да се съобразява с ограниченията, произтичащи от
наложената мярка за неотклонение, а правото му на личен и семеен живот
било накърнено в резултат от прилагането на СРС и била засегната
неприкосновеността му. Постоянната ангажираност с производството и
честите пътувания до гр.П- пречели на работата му и на възможността да
осигурява препитание на семейството си. Сериозно били накърнени честта и
достойнството му, мнозина близки и познати се отдръпнали от него, а той
започнал да полага специални грижи за ограничаване на отраженията от
делото върху семейството си.
При така изложеното е претендирал заплащане на обезщетение за
претърпени вреди в размер на 33 183.58лв., от които 30 000лв. главница за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
04.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата и 3183.58лв. обезщетение
за имуществени вреди, представляващи законната лихва върху паричната
гаранция от 5000лв. за периода 24.01.2011г. (датата на внасянето й) до
18.04.2017г., когато била освободена, ведно със законната лихва, считано от
04.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по
делото. Ангажира доказателства.
Искът е надлежно оспорен с депозирания от Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо
място оспорва настъпилите неимуществени вреди. Твърди, че исковата молба
не е подкрепена от убедителни доказателства. Сочи, че въззивникът-ищец е
осъждан и преди описаното по-горе производство. На следващо място се
позовава на водено против М. друго наказателно производство – за
извършено на 18.08.2011г. (т.е. след привличането му като обвиняем по
наказателното дело, във връзка с което претендира обезщетение)
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, разглеждано от Военен съд Сливен,
3
по което е търпял наказание „лишаване от свобода“ към датата на депозиране
на отговора срещу исковата молба. Посочва, че в част от процесния по
настоящото дело период М. е бил с наложена по другото производство мярка
за неотклонение „задържане под стража“, затова е нужно да отграничи
търпените неимуществени вреди от двете производства.
На следващо място се позовава на факта, че с присъди по НАХД № 3671-
06/2006г. на БРС, в сила от 31.01.2007г., по НОХД № 390-07Р/2007г. на БРС,
в сила от 14.02.2007г., а също така и по НОХД № 53/09г. на БОС, в сила от
18.05.2009г., са му наложени наказания съответно за: управление на МПС,
след употреба на алкохол, за причиняване на средна телесна повреда и за
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ (контрабанда), за което му е наложено
наказание „Пробация“ с пробационни мерки и „глоба“.
Оспорва твърдението, че мярката за неотклонение „задържане под стража“
за срок от 72 часа е изтърпявана точно по обвинението в престъплението, за
което е оправдан.
Въвежда и други правозащитни възражения, а именно, че повдигнатото
обвинение не е препятствало въззивника-ищец да извършва и други
престъпления, ето защо счита, че твърденията за претърпян изключителен
стрес са необосновани. Оспорва твърдението за засегнато право на труд на
ищеца, поддържа неоснователност и на оплакванията за промяна на
отношението на близки и познати към М., доколкото не може да се установи
кое от водените против него наказателни производства е довело до подобно
тяхно отношение. Моли за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение
изцяло, а в случай, че съдът го прецени като основателен – за намаляване на
претендираното обезщетение. Също ангажира доказателства.
Пред настоящата инстанция е висящ спорът само относно присъденото
обезщетение в частта, досежно претърпените неимуществени вреди и за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Между страните не се спори, че с Постановление от 13.01.2011г. по ДП №
3/2011г. по описа на Сектор „ПКП“ на ОДМВР - П- М. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1
НК, извършено на 26.03.2008г. На същия ден с Постановление от същата дата
4
по ДП № 3/2011г. на Сектор „ПКП“ на ОДМВР – П- е задържан за срок от 72
часа, считано от предявяване на обвинението.
С Постановление за обединяване на дела от 14.01.2011г. на ОП П-,
дознание № 3/2011г. по описа на Сектор „ПКП“ на ОДМВР - П- е обединено
със сл.д.№ 8/2011г. на ОСО при ОП П- и обединеното производство е
продължило да се движи под № 8/2011г. на ОСО при ОП П-.
С Постановление за привличане на обвиняем от 15.01.2011г. на ОП П-, на
М. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.304а, пр.1,
вр. с чл.304, ал.1, пр.1, вр. с чл.20, ал.3 НК – за подбудителство за предлагане
на подкуп на длъжностно лице в периода м.декември, 2010г. – м.януари,
2011г., конкретизирано впоследствие с Постановления от 19.08.2011г.,
12.12.2011г., 06.11.2012г., от 15.01.2013г., всички по сл.д.№ 8/2011г. по описа
на ОС при ОП П-.
Не се спори, също така, че с Постановление от 16.01.2011г. по сл.д.№
8/2011г. на ОСО при ОП П-, на лицето е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 5000лв., внесена, видно от приложената на
стр.14 по гр.д.№ 5473/19г. СГС вносна бележка, на 24.01.2011г.
След няколко присъди, първата от които постановена на 11.04.2012г.,
отменяни и връщани с указания за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, с влязла в сила присъда на 08.07.2015г. М. е оправдан частично –
по пункт първи от обвинението, а впоследствие е оправдан и по пункт втори
от обвинението с присъда № 2 от 18.04.2017г. по ВНОХД № 307/2016г. на АС
–П-, влязла в сила на 04.05.2017г. – заверка към присъда № 117/14.11.2013г.
по НОХД № 913/2013г. на Окръжен съд П-.
При така изложеното Апелативен съд Бургас приема, че се доказаха
фактите, визирани от хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ - обвинение
в извършване на престъпление и последвала оправдателна присъда на Х.М..
Наказателното производство по конкретното обвинение против лицето е
продължило приблизително 6 години и 3 месеца-от 13.01.2011г. до влизане в
сила на присъда № 2 от 18.04.2017г. по ВНОХД № 307/2016г. на АС-П-, на
04.05.2017г. В горния период М. е бил задържан за 72 часа, но липсват
каквито и да е данни, да е задържан за по-продължителен период.
5
Както вече бе изложено, с депозирания отговор въззивникът-ответник е
въвел редица правозащитни възражения и е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си, че неимуществени вреди не са претърпени от
въззивника-ищец или ако са претърпени, то не са в такъв размер, както се
твърди в исковата молба. В тази връзка съдът съобрази следното:
Видно от приложената на стр.82 по гр.д.№ 5473/19г. СГС справка за
съдимост, М. е осъждан-за управление на МПС, след употреба на алкохол-с
наложено административно наказание по НАХД № 3671-06/2006г. БРС; за
нанасяне на средна телесна повреда-с наложено по споразумение от
14.02.2007г. наказание 3 месеца ЛОС, отложено за срок от 3 години по НОХД
№ 390-07Р/2007г. БРС, по което е реабилитиран на 17.03.2016г.; за
контрабанда по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, с наложено
наказание „пробация“ по НОХД № 53/2009г. БОС, изтърпяно в периода
28.05.2009г. – 28.03.2010г., по което е реабилитиран на 17.03.2016г.
В същата справка е посочено и още едно НОХД № 103/2014г. на Военен
съд Сливен, по което е признат за виновен за ръководене на ОПГ, направила
опит за контрабанда на 18.08.2011г. С присъда по същото дело на въззивника-
ищец е наложено наказание ЛОС. Изпълнението на наказанието е започнало
на 25.07.2016г. и е освободен на 29.10.2018г. на основание чл.70 НК-остатък
7м. и 21 дни. При разглеждане на настоящото производство от БОС е
приложено решение № 97/21.12.2020г.по н.д.№ 336/2020г. на ІІІ н.о. на ВКС,
с което наказателното производство е възобновено, постановеното по к.н.д. №
339/2016г. ВКС, І н.о. решение е отменено, както и потвърденото с него
решение на Военно-апелативен съд на РБ и потвърдената присъда на
Сливенски военен съд, в частта, с която М. е признат за виновен и е осъден за
престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ вр. с чл.20, ал.4 вр. с чл.18, ал.1 НК и
делото е върнато на Военен съд Сливен, за да бъдат отделени материалите,
отнасящи се до обвинението на М. и изпращането им на прокурор от общата
прокуратура. В проведеното пред Апелативен съд Бургас открито съдебно
заседание на 07.07.2021г. по в.гр.д.№ 264/2021г. БАС са приложени писмени
доказателства, от които се установява, че наказателното преследване против
М. за извършено на 18.08.2011г. престъпление по чл.242, ал.1, б.“д“ вр. с
чл.20, ал.4 вр. с чл.18, ал.1 НК не е приключило и в изпълнение на указанията
6
на ВКС следва внасяне на обвинителен акт в съда.
Затова наложеното по цитираното дело наказание не следва да бъде
зачетено от настоящия съд, при формиране на крайните му изводи.
За да се изясни фактическата обстановка по делото и в подкрепа на
изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди,
по делото са ангажирани гласни доказателства.
От разпита на св.М., живееща във фактическо съжителство с М., се
установява, че М. е бил управител на златарски магазин и повдигнатото
обвинение се е отразило на бизнеса му. Партньорите започнали да се
отдръпват, познати, близки и приятели спрели да говорят с него, да го
поздравяват и започнали да го считат едва ли не за престъпник. Хората
спрели да купуват от магазина. Децата разказвали, че в училище чували да
наричат баща им „мафиот“. Във вестниците имало публикации за
образуваното наказателно производство и това дотолкова разстроило
въззивника-ищец, че неколкократно постъпвал в болница и започнал да се
тревожи как ще изгледат трите деца.
Според същата свидетелка, през целия процесен период М. се чувствал
притеснен и потиснат, започнал да вдига кръвно, да страда от безсъние,
получил диабет. Освен изложеното, се наложило да тегли множество бързи
кредити, за да може да пътува и да плаща адвокатски възнаграждения, били
продадени брачните халки и златните обеци на децата.
Големият стрес дал отражение върху психическото състояние на М., което
и към изслушването на свидетелката, не било възстановено.
При всичко така изложено от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу М.
обвинение, поддържано в продължение на около шест години и 3 месеца,
пред три инстанции, по което е бил оправдан.
7
Бе доказано, че през процесния период е понесъл тежко и болезнено
образуването и развитието на наказателното производство, преживявал
стресово съдебните заседания и извършваните спрямо него процесуални
действия. Непрекъснатите пътувания от гр.Бургас до гр.П- били свързани с
организация и тревоги, още повече, че се наложило многократно да се явява,
за да му бъдат предявени конкретизирани обвинения. Заплахата, че ще бъде
осъден, била преживявана при всяко явяване и станала причина за
непрекъснато напрежение, което оказвало влияние на психиката му и
рефлектирало върху самочувствието и начина му на живот – той се чувствал
унизен, с накърнено достойнство, застрашен от наказателна репресия.
Описаното води до извод за наличие на два елемента от фактическия
състав на деликта-повдигане на неоснователно обвинение и претърпени в
резултат от това вреди, изразяващи се в душевни страдания.
Налице е и третият елемент, а именно – пряка причинно-следствена връзка
между вредите и недоказаното обвинение, повдигнато от въззивника.
При така изложеното и като споделя в тази част мотивите на Бургаския
окръжен съд, настоящият съд приема, че искът е доказан по своето основание.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
За да определи размера на обезщетение, което, според настоящия състав
справедливо ще компенсира М. за всички неимуществени вреди, резултат от
неоснователното обвинение, съдът съобрази следното: Става въпрос за лице,
на навършени 35 години към образуване на конкретното наказателното
производство, в което е постановена оправдателна за него присъда.
Съдът оценява, че в хода на процесуално-следствените действия се е
налагало многократно пътуване до гр.П-, с оглед конкретизиране на
повдигнатото обвинение и предявяването му, както и поради разглеждане на
делото. Безспорно М. е имал неприятни изживявания, свързани с
8
напрежението около пътуването, съчетано с очакването за още по-
неблагоприятни събития, с оглед повдигнатото обвинение.
Въпреки това съдът приема, че тежките му мисли и тревоги следва да бъдат
разгледани в контекста на провежданото срещу него друго наказателно
производство – това по НОХД № 268/2012г. на Военен съд Сливен, за което
има данни в приложеното решение № 97/21.12.2020г. по н.д.№ 336/2020г. на
ВКС, ІІІ н.о. От решението на ВКС се установява, че по цитираното дело на
Сливенски военен съд е постановена присъда № 5/08.04.2013г. по НОХД №
268/2012г. обжалвана пред Военно-апелативен съд на Република България и
потвърдена, впоследствие - отменена с решение № 225/15.07.2014г. по н.д.№
184/2014г. на ВКС. При новото разглеждане на делото от Военно-апелативен
съд на Република България е постановено връщане на първата инстанция и е
образувано цитираното по-горе едно НОХД № 103/2014г. на Военен съд
Сливен, по което е признат за виновен за ръководене на ОПГ, направила опит
за контрабанда на 18.08.2011г.
Описаното води до извод за паралелно разглеждане на две наказателни
производства срещу М., като от показанията на св.М. не се установява
тревогите и напрежението, изживявани от въззивника-ищеца да са били
свързани единствено и само с настоящото производство. Според настоящия
състав притесненията са били в контекста на приключили преди това едно
административно и две наказателни производства, по които са наложени
наказания на М. и които със сигурност биха се отразили при
индивидуализиране на наказанието, с оглед охарактеризиране на личността
му, като се оцени факта, че към образуване на производството по делото, от
което претендира вреди, той не е бил реабилитиран. Така, образуването на
ново досъдебно производство, внасянето на обвинителен акт в съда и
започване на процесуални действия по делото, от което твърди настъпили
неимуществени вреди, последвани от образуването пред Военен съд Сливен
на още едно производство, са станали повод за преживяване на силен стрес от
страна на М. и сериозни опасения относно бъдещето на трите му деца и
репутацията му пред близки и познати.
Съвпадението в периодите на двете наказателни производства –
провежданото по сл.д.№ 8/2011г. на ОСО при ОП П- и производството пред
9
Военен съд Сливен, разглеждани неколкократно от всички инстанции, не
позволява ясно и екзактно разграничаване на понесените неимуществени
вреди по конкретното дело, от което М. черпи права.
Съдът кредитира показанията на св.М., че воденото производство по сл.д.
№ 8/2011г. на ОСО при ОП П- го е унизило и предизвикало срам и
накърняване на достойнството му, още повече, че чрез децата му до него са
стигнали характеристики на съучениците им относно личността му, но не се
установява това да е резултат единствено от извършваните процесуални
действия по цитираното дело.
Разпитана в съдебно заседание пред Окръжен съд Бургас, св.М. е заявила,
че след задържането на М. за 72 часа, са започнали всички проблеми –
отзвука в медиите, сред близки и познати, в училището на децата, намаляване
обема на бизнеса, появата на здравословни проблеми.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като отчита, че липсват
каквито и да са писмени доказателства за разгласяване на делото от медиите,
както и доказателства за влошаване на здравето на въззивника-ищец. Няма
данни да е диагностициран с диабет, с повишено кръвно налягане, да е
приемал медикаменти, да е посещавал лекар и да е бил хоспитализиран. Също
не са ангажирани и писмени доказателства за разгласяване на случая в
медиите, както и за изтеглени бързи кредити.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът се
съобрази с продължителния срок, в който е приключило производството, с
неколкократната отмяна на постановените съдебни актове, следвана от ново
разглеждане на делото, преценени в контекста на факта, че М. не се ползва с
широка известност сред обществото, не заема публична длъжност, няма
данни сведения за деянието да са разгласявани чрез средствата за масова
информация и не е загубил работата си, понеже е управител на магазин,
свързан със собствен на св.М. търговец.
Затова настоящият състав, след като обсъди в съвкупност всичко, описано
по-горе, събраните доказателства-гласни и писмени и формираните въз
основа на тях правни изводи, приема, че справедливият размер на
обезщетение е 5 000лв., за да бъдат компенсирани вредите, нанесени му в
10
резултат от неоснователно повдигнатото обвинение от страна на
Прокуратурата на Република България.
Що се отнася до началния момент, от който следва да бъде присъдена
лихва върху дължимото обезщетение, релевантен, според възприетото в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г.,
ОСГК, е моментът на влизане в сила на решението, с което е потвърдена
оправдателната присъда по делото, както се претендира в исковата молба.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: Претендират се като разноски внесените
държавни такси, които се следват изцяло в полза на ищеца, дори и при
частично уважаване на иска, съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ. С
първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 8лв. или остава
дължима сума в размер на 7лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 123/19.04.2021г. по гр.д.№ 176/21г. на БОС, в
частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на Х.А.. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, съдебен адрес: ****,
адв.И.В., обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.2,
ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ, за размера над 5 000лв., до размера от 8 000лв.,
ведно със законната лихва върху главницата над 5 000лв. до присъдения
размер от 8 000лв., считано от 04.05.2017г. до окончателното изплащане на
главницата и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.А.. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****,
съдебен адрес: г****, адв.И.В., против Прокуратурата на Република
България за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ за размера над 5 000лв., до
размера от 8000лв., ведно със законната лихва върху главницата над 5 000лв.
до присъдения размер от 8000лв., считано от 04.05.2017г. до окончателното
изплащане на главницата.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/19.04.2021г. по гр.д.№ 176/21г. на БОС
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, да заплати на Х.А..
М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****, съдебен адрес: г****,
адв.И.В., допълнително разноски за двете инстанции в размер на 7лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12