Решение по дело №2237/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.124 от ЗДСл.

Постъпила е жалба от С.Ж.Б., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Н., против заповед № З-289/05.09.2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Жалбоподателката твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Твърди, че в Устройствения правилник на ИАМА не е определен начинът на отчитане на работното време, като в Правилника за вътрешният трудов ред на ИАМА е посочено, че се изготвят таблици за отчитане на явяването или неявяването на работа за месеца, но такива не са й предоставени, нито преди започване на дисциплинарното производство, нито по време на него. Твърди, че в чл. 20 от Правилника за вътрешния трудов ред на ИАМА не е посочено, че държавният служител има задължение да се „чекира“ при влизане в сградата на Министерството на транспорта и съобщенията, което да дава основание за отчитане на работното време на служителя. Счита, че Правилникът не съдържа разпоредби относно периодичността на отчитане на работното време на държавните служители, което да дава основание за започване на дисциплинарно производство. Твърди, че не е била уведомена за какъв период е извършена справка за присъствените часове в администрацията и е дала писмените си обяснения въз основа на таблица, получена по имейл адрес от прекия си ръководител, в която обаче са липсвали данни дали тази справка е за жалбоподателката, тъй като не съдържа данни за лицето, за което е направена, както и органът, който я е издал. Твърди, че такава справка за отчитане на работното време не й е връчвана официално, не е запозната с Протокол № ПР-12/23.08.2023 г., цитиран в оспорената заповед и че работодателят й е нарушил императивното изискване на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като не е била уведомена, че ще бъде изслушана. Твърди, че едва през 12 дни не е спазила задължителната продължителност на работния ден, но съгласно представената справка, в нито един от дните не е извършено нарушение – неспазване на задължителното присъствено време. Счита, че в заповедта липсва конкретика в описанието на действията/бездействията, като оспорва посочените в заповедта дни платен годишен отпуск, с които е разполагала към датата на започване на дисциплинарното производство. Счита, че при издаване на оспорената заповед административният орган не е взел предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗДСл и че в заповедта липсват мотиви относно установеното дисциплинарно нарушение. Моли оспорената заповед да бъде отменена и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, чрез юрисконсулт Н., оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по аргументите, посочени в писмен отговор. Моли жалбата да бъде отхвърлена и за присъждане на направените по делото разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се заповед № З-289/05.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл на С.Ж.Б. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.

От Заповед № № З-289/05.09.2023г. се установява, че Изпълнителният директор на ИАМА е наложил на С.Ж.Б. – главен експерт в дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ /ППУ/ при ИАМА, дисциплинарно наказание „забележка“ въз основа на събраните сведения от инициираната проверка и проведеното дисциплинарно производство, както и от проведената среща с жалбоподателката, протоколирана в Протокол рег. № ПР-12/23.08.2023 г., справка за присъствени часове и писмените обяснения на Б.. Като основание за издаване на заповедта е посочено систематично неспазване на продължителността на нормативно установеното работно време и рамките на задължителното присъствено време, извършено в периода от 03.04.2023 г. до 11.08.2023 г. по месторабота на служителя, находяща се в гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 9. Административният орган е приел, че от материалите по дисциплинарната преписка се установява, че на 07.04.2023г. не е спазена задължителната продължителност на работния ден; на 11.04.2023г.- не е спазено задължителното присъствено време; 12.04.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 19.04.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 20.04.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 21.04.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 24.04.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 25.04.2023г. - не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 04.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 05.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 10.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 12.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 15.05.2023 г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 16.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 29.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 31.05.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 02.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 06.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 07.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 08.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 09.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 12.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 14.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; 15.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 30.06.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време, 03.07.2023г.- не е спазена задължителната продължителност на работния ден; на 04.07.2023г., 01 и 02.08.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време; 03.08.2023г. - не е спазено задължителното присъствено време и не е спазена задължителната продължителност на работния ден; на 09.08.2023г. и 10.08.2023г. не е спазено задължителното присъствено време. Административният орган е счел, че основанията, посочени от Б. в писмените й обяснения, са от битов характер и не оправдават неспазването на служебните й задължения, както и, че към 11.08.2023г. същата е разполагала с 23 дни неизползван платен годишен отпуск, от който не се е възползвала. Отхвърлил е като неоснователни и посочените от служителката твърдения, че за някой от седмиците има изработени над 40 часа с аргумент, че за жалбоподателката не е установен сумарен режим на изчисляване на работното време. Наказващият орган е приел, че констатираното поведение съставлява нарушение на чл. 23 от ЗДСл и чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ИАМА вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в ИАМА вр. чл. 51, ал. 2 от ЗДСл.

От протокол изх. № ПР-12#1/23.08.2023г. се установява, че с Б. е проведена среща във връзка с представяне на писмени обяснения по реда на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Установява се също, че на служителката е предоставена възможност да се запознае с констатираните нарушения и е връчено писмо с изх. № 2189#1/23.08.2023 година.

От справка /без дата/ за ползване на платен годишен отпуск на С.Б. за 2023г. се установява, че същата е ползвала отпуск от 11.09.2023г. до 26.09.2023г. – 11 работни дни; от 17.05.2023г. до 23.05.2023г. – 5 работни дни; от 04.08.2023г. – до 08.08.2023г. – 3 работни дни; от 24.05.2023г. до 26.05.2023г. – 2 работни дни.

От писмо изх. № 2198#1/23.08.2023г. се установява, че наказващият орган е определил срок до 12:00 часа на 29.08.2023г. на жалбоподателката, в който да представи писмени обяснения относно причините, довели до нарушението на правилата за работно време.

От писмени обяснения изх. № 2189#2/29.08.2023г. се установява, че Б. е посочила, че през м.04.2022г. е започнала основен ремонт на жилището, в което живее, и това е водещата причина за закъснението й през процесния период, както и това е причината в определени дни да си тръгва преди 17:00 часа. Посочила е също, че основната причина за разликата в часовете на „чекиране“ в сградата на Министерството на транспорта и съобщенията и часовете на „чекиране“ в ИАМА е изчакване на асансьорите в сградата на МТС, както и проведени служебни разговори с нейни колеги от министерството. Посочила е и че, при сумарно изчисляване е спазена продължителността на работната седмица, съответно периодът на задължително присъствие.

От представените таблици за отчитане явяването/неявяването на работа през м. 4, 5 , 6, 7 и 8.2023г. се установява броят на отработените часове от служителката всеки един работен ден от съответния месец.

От справка /без номер и дата/, приложена на л. 34-41 от адм. дело 9314/2023г. на Административен съд София – град, се установява на процесните дати служителката през кой от входовете на МТС е влязла, съответно излязла, и часовете на вход и изход.

От справка /без номер и дата/, приложена на л. 42-44 от адм. дело 9314/2023г. на Административен съд София – град, се установява на процесните дати в колко часа Б. е „чекирала“ картата си при влизане и излизане в ИА „Морска администрация“.

По делото е представен и Правилникът за вътрешния трудов ред в Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

С обжалваната заповед на С.Б. – главен експерт е дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 97 вр. чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл – „забележка”.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3. В случая на основание чл. 10, ал. 1, т. 26 от Устройствения правилник на ИА „Морска администрация“ органът по назначаването на служители в агенцията е именно изпълнителният директор, съответно той е и дисциплинарно наказващ орган. С оглед изложеното процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Задълженията на дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител са преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания /да изслуша служителя и да му даде срок за писмени обяснения/ са кумулативно предвидени.

По делото е представен протокол от 23.08.2023г. от проведена среща във връзка с представяне на писмени обяснения по реда на чл.93, ал. 1 ЗДСл. Видно от същия, на 23.08.2023г. в 11:00 часа е проведена среща между изпълнителния директор на ИА „Морска администрация“ и служителката с цел констатиране на системни нарушения на чл. 89, ал. 1, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 10 от Кодекса за поведение на служители в държавната администрация, чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на ИАМА и чл. 5, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на ИАМА, а именно: неспазване на установеното работно време. Посочено е, че като свидетели на срещата са присъствали директорът на дирекция „Пристанища и пристанищни услуги“ и ст. експерт в отдел „Международна регулация и сътрудничество“. Отбелязано е в протокола, че на Б. дадена възможност да се запознае с констатираните от нея нарушения и й е връчено писмо №2198#1/23.08.2023г., с което й се дава срок до 12:00ч. на 29.08.23г. да представи писмените си обяснения относно причините, довели до нарушаване на правилата за работното време в ИАМА. От представеният протокол не става ясно изобщо дали служителката е изслушана, задавани ли са й въпроси с цел изясняване на обстоятелствата. На протокола липсва подпис на С.Б.. Няма данни по преписката същият да й е връчван за запознаване или да й е предоставено копие от него. Предвид горното, съдът намира, че не е спазена разпоредбата на чл.93, ал.1 ЗДСл. Не се установи служителката да е изслушвана и да й е дадена възможност да защити правата и интересите си.

Изслушването на държавния служител и определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарно отговорните лица. Смисълът на разпоредбата е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението и по този начин да формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. Целта на закона е да бъде предоставена възможност на държавния служител за защита на законните му права и интереси. Законът предоставя на служителя, спрямо когото е образувано дисциплинарно производство, две възможности за защита, като задължение на наказващия орган е да създаде условия за тяхното реализиране. Право на служителя е да се възползва от тях или не. В настоящия случай административният орган не е изпълнил задължението да осигури тези възможности, поради което е налице нарушение на правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Налице е хипотезата на цитираната разпоредба, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

Съгласно чл. 89 от ЗДСл основание за дисциплинарна отговорност е налице в случаите, когато държавен служител виновно е нарушил своите служебни задължения, като дисциплинарните нарушения са установени в чл. 89, ал. 2 от ЗДСл. При преценката за материалната законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде установено както наличието на материална предпоставка за ангажиране на дисциплинарната отговорност, така и наличието на вина у държавния служител.

По отношение на материалните предпоставки следва да е установено осъществяването на някое от посочените в текста нарушения, или в конкретния случай предвид мотивите на обжалваната заповед – нарушение на установеното работно време и на изискването за задължително присъствие в периода 10,00 – 16,00 часа. Това нарушение е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като такова по чл. 23 от ЗДСл, чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Морска администрация“, вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред и вр. чл. 51, ал. 3 от ЗДСл.

Задължението за спазване на установеното работно време е уредено в чл. 23 от ЗДСл, съгласно който държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения. Организацията на труда и работното време в ИА „Морска администрация“ е уредена в чл. 30 от Устройствения правилник по следния начин: всеки ден – от 07.30 ч. до 18.30 ч. с период на задължително присъствие от 10.00 ч. до 16.00 ч. при задължително отработване на нормалната продължителност на 8-часовия работен ден с обедна почивка от 30 минути между 12.00 ч. и 14.00 ч. Служебното правоотношение на С.Б. попада в обсега на тази организация на труда.

За да достигне до извод за наличието на нарушение, дисциплинарно наказващият орган се е позовал на данни от проведената среща със служителката, протоколирана с Протокол № ПР-12/23.08.2023г., справка за присъствените часове, съставена от системата за достъп до сградата, в която се помещава ИА „Морска администрация“, и писмените обяснения на Б.. Съдът счита, че незаконосъобразно дисциплинарно наказващият орган се е позовал на протокола от проведена среща със служителката, тъй като, както беше посочено по-горе, този протокол не съдържа данни за каквото и да било проведено изслушване, както и такива за извършено нарушение от служителката.

Представените справки за присъствените часове, съставени от системите за достъп до сградата и етажа, на който работи жалбоподателката, нямат подпис на длъжностно лице, което ги е съставило, нито отразяване кога са съставени. Налице са и несъответствия между длъжностите на жалбоподателката, посочени в двете справки- в справката за достъп до сградата на МТС е с посочена длъжност „старши експерт“, а в справката от системата за достъп до ИАМА – „главен специалист“. Налице е разминаване във фамилното име и номерата на картите за достъп. Справките с посочен съставител и дата на съставяне, които са представени с писмените бележки след приключване на делото, не променят горните констатации.

Независимо, че с Определение №2770/09.10.2023г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, от ответника не са представени доказателства за задължението на служителите на ИА „Морска администрация“ за задължително чекиране при влизане в сградата, в която се помещава агенцията, нито на етажа, на който се намират работните помещения на служителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Устройствения правилна на ИА „Морска администрация“ отработването и отчитането на работното време се извършва в съответствие с условията, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред. В Правилника за вътрешния трудов ред в ИАМА липсва разпоредба, която да регламентира, че работното време се отчита чрез системата за чекиране при вход и изход. Изрично в чл. 5, ал. 9 от Правилник за вътрешния трудов ред в ИАМА – 2023г. е регламентирано, че работното време на служителите, извън цитираните в ал. 4, се отчита подневно по дирекции в таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месеца /Приложение № 3/, която се изготвя на база, подадена от звено ЧР, дирекция АПФСО, информация за отпуски, болнични и други отсъствия на служителите в съответната дирекция. По делото са представени именно таблиците, в които е отчитано работното време на служителката през процесния период и видно от същите през всички работни дни на всеки месец Б. е отработила по 8 часа дневно. Предвид горното неоснователно административният орган е приел в оспорената заповед, че на 07.04.2023г., 19.04.2023г., 25.04.2023г., 05.05.2023г., 10.05.2023г., 12.05.2023г., 15.05.2023г., 16.05.2023г., 07.06.2023г., 12.06.2023г., 14.06.2023г., 03.07.2023г. и 03.08.2023г. жалбоподателката не е спазила задължителната продължителност на работния ден.

Съдът намира и че е налице противоречие между справките от системите за достъп до сградата на МТС и до етажа, на които се помещава ИА „Морска администрация“, послужили като основание за издаване на заповедта. От приложената справка за достъп до сградата на МТС се установява, че на 03.04.2023г. Б. е влязла в сградата на МТС /партерен етаж/ в 10:00:38 часа през Вход – Т3, а от справката от системата за достъп на етажа /ет. 7/, на който се намира местоработата на жалбоподателката, се установява, че същата се е чекирала за вход в 09:01:39 часа, т.е. един час преди да влезе в сградата е била на етажа, на който се намира работното й помещение. Налице е разминаване и в часа за изход, като от справката на системата на ИАМА се установява, че служителката е напуснала работното си място в 16:52:31 часа, а в справката на МСТ е посочен час – 17:54:35 часа.

Предвид наличието на тези разлики в данните на двете системи, същите не установяват по безспорен и категоричен начин фактите, на които се позовава административният орган въз основа на тях. Такива противоречия се установяват и по отношения на 04, 05, 06, 07, 10.04.2023 година.

Видно от справката на МСТ на 15.06.23г. е влязла в 09:54ч., а съгласно справката на етажа, на който се намира местоработата й- в 10:01ч. Същото се констатира и за 30.06.23г., 04.07.23г.

И от самите справки, независимо, че същите не са утвърдени като начин за отчитане на работата, се установява, че жалбоподателката е била в сградата, където се намира работното й място, в някои от дните, посочени в заповедта, преди началото на задължителното присъствие. От самите справки се установява и че в много от дните, за които е прието, че не е спазено задължителното присъствено време и задължителната продължителност на работния ден, същата е била на работното си място повече от девет часа.

От таблицата за отчитане явяването/неявяването на работа през месец май 2023г. е видно, че по отношение на 02 и 03.05.2023г. за С.Б. са отчетени по 8 работни часа, като от приложената справка от системата за достъп до сградата на МТС се установява, че същата е влязла в сградата на 02.05.2023г. в 09:17:41 часа през Вход – Т3 и е напуснала през Изход – Т1 в 18:28:22 часа, а на 03.05.2023г. е влязла в 09:47:51 часа през Вход – Т3 и е напуснала през Изход – Т1 в 18:32:25 часа. В справката от системата за достъп на ИАМА на въпросните две дати няма отбелязване служителката да е влизала в агенцията, съответно няма данни и кога е напуснала. Справката, приложена по преписката, от системата за достъп до сградата на МТС е до 31.07.2023г., като няма данни за месец август 2023г. Предвид констатираните противоречия между данните в двете справки, същите не обосновават по категоричен начин извод, че на посочените дни в оспорената заповед жалбоподателката не е спазила задължителното присъствено време. Описаното в мотивите на оспорената заповед поведение на служителя, свързано с неспазването на работното време, не се основава на ясни, обективни и непротиворечиви доказателства. Независимо от изричните указания на съда процесуалният представител на ответника в с.з. изрично заяви, че няма да сочи други доказателства.

Освен неизяснената фактическа обстановка относно спазването на работното време, в хода на дисциплинарното производство не са събрани никакви доказателства, от които е видно, че жалбоподателката е допускала забавяне на възложените й задължения. Разпоредбата на чл. 23 от ЗДСл съдържа две задължения за служителите, които следва да са налице кумулативно, а именно: държавният служител е длъжен да спазва установеното работно време и да го използва за изпълнение на възложените му задължения. За да е нарушен чл. 23 от ЗДСл, служителят следва да не е изпълнил един от двата елемента на дължимото поведение. Видно от събраните по делото доказателства, независимо дали служителят е спазвал или не установеното работно време, то той го е използвал в достатъчна степен, за да изпълнява в срок възложените му задължения. Налице са данни, че в голяма част от процесния период служителката е оставала на работното си място и след края на работното време, а и е работила повече от 9 часа. Изрично в заповедта ДНО е приел, че във връзка с твърдяните деяния не са настъпили вредни последици, а от служебното досие на служителя е установено, че до момента няма други дисциплинарни простъпки. Следователно не са били констатирани други нередовности в служебната дисциплина, нито са ангажирани доказателства за това. Отчетено от ДНО е и обстоятелството, че цялостно служителят изпълнява служебните си задължения в съответствие с изискванията.

Твърденията на Б., изложени в писмените й обяснения, че закъсненията през част от процесния период се дължат на извършване на ремонтни дейности на жилището й са неотносими към дисциплинарното производството. Личните ангажименти на жалбоподателката не могат да оправдаят неспазването на служебните й задължения. Работното време в ИА „Морска администрация“ е установено нормативно с разпоредбата на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „Морска администрация“, поради което служителите са длъжни да осъществяват възложените им дейности в неговите рамки.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № З-289/05.09.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с която на С.Ж.Б. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация“, гр. София да заплати на С.Ж.Б., ЕГН **********,***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: