№ 44
гр. гр. Добрич, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500809 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Д. Р. Я. от с.К., общ.Добричка, чрез упълномощения
адвокат, срещу решение №783/29.07.2022г. по гр.д.№3113/2021г. на
Добричкия районен съд в частите, в които са отхвърлени предявените от
въззивника срещу ЗП В. Х. П. от гр.Добрич, както следва: - иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ за признаване на извършеното със заповед №47/07.09.2021 г. на ЗП
В. Х. П. на основание на чл.330 ал.2 т.6 от Кодекса на труда дисциплинарно
уволнение за незаконно и неговата отмяна; - иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с
чл.225 ал.1 от КТ за заплащането на обезщетение за оставането без работа
поради уволнението за периода 09.09.2021г. - 14.11.2021г. в размер на 1
501.74 лева; - иск по чл.224 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за разликата над 68.12 лева до
пълния претендиран размер от 433.33 лева.
В жалбата се възразява, че първоинстанционният съд неправилно
възприел установените по делото факти и неправилно приложил разпоредбата
на чл.193 ал.1 от КТ. Подчертава се, че в определения от работодателя срок
въззивникът изпратил поисканите му писмени обяснения и в същия срок те са
1
постъпили в пощенската кутия на работодателя. Това, че последният, макар
да е можел, не взел от пощенската си кутия обясненията, било равнозначно на
отказ на работодателя да изслуша, респ. да приеме писмените обяснения на
работника, както се изисква от горепосочената разпоредба. На следващо
място първоинстанционният съд игнорирал водената между страните
кореспонденция и сведенията в гласните доказателства, установяващи, че
действителната причина за неявяването на въззивника на работа в
съответните три дни са разпорежданията, които работодателят дал
работникът да вземе си почивка и да не бъде допускан до работното си място.
Всички действия на работодателя били недобросъвестни и предназначени да
създадат условия за дисциплинарното уволняване на въззивника. По тези
съображения се настоява за удовлетворяване на предявения иск по чл.344 ал.1
т.1 от КТ за отмяна на незаконното уволнение и свързания с него иск по
чл.344 ал.1 т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането без работа
поради незаконното увлонение, като преди това неправилното решение на
първоинстанционния съд по тези искове бъде отменено. Неправилно било и
следвало да се отмени решението на районния съд и частта, отхвърляща иска
по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неползван годишен отпуск. Липсвало
основание за прихващане на вземането на въззивника за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск с насрещното вземане на работодателя за
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ. Следователно вземането на въззивника за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск не било погасено чрез
прихващане и претенцията му следвало да се удовлетвори до пълния й
предявен размер.
Д. Р. Я., чрез адвоката си, е подал и частна жалба срещу определение
№2331/04.10.2022г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането
му за изменение на решението в частта за разноските.
Възраженията са срещу присъждането на адвокатското
възнаграждение, платено от насрещната страна, ведно с ДДС. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на становище, че платеният от насрещната
страна ДДС върху адвокатското възнаграждение не й се следва и се иска
присъдените разноски в тази част да бъдат изменени.
Въззивната и частната жалба са подадени в установения в закона срок,
редовни са и са допустими.
2
В писмени отговори въззиваемият ЗП В. Х. П. от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбите и настоява първоинстанционните
съдебни актове да бъдат потвърдени.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявени
от Д. Р. Я. срещу ЗП В. Х. П.:
1. Иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено
дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено от ответника със заповед
№47/07.09.2021г.
2. Иск по чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа за шест месеца
поради незаконното уволнение. С първоначалната искова молба и
допълнителна за отстраняване на нередовности претенцията е заявена размер
на 18 200 лева. След няколко частични оттегляния на иска и едно изменение
чрез увеличаването му по размер, крайната претенция на ищеца е за
обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ в размер на 1 501.74 лева.
3. Иск по чл.224 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за двадесет дни, неизползван платен годишен отпуск за 2021г.,
претендирано първоначално в размер на 2000 лева, а след частично оттегляне
– в размер на 433.33 лева.
Предявен е бил и иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност, производството по който е
прекратено след оттегляне на иска.
Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение,
като ищецът е бил назначен на длъжността „фуражист - животновъд” в
кравеферма на ответника, земеделски производител.
С издадената от ответника заповед №47/07.09.2021г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, с което трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Видно от заповедта,
дисциплинарното наказание е наложено за това, че в три последователни
работни дни, а именно на 22.08.2021г., 23.08.2021г. и 26.08.2021г., ищецът не
се явил на работа, с което извършил нарушение на трудовата дисциплина,
3
съставляващо основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение
и прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно чл.190 ал.1 т.2 от КТ
и чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
Ищецът е оспорил законността на наложеното му дисциплинарно
наказание, като е възразил, че на посочените три дати не се явил на работа по
разпореждане на работодателя си, който освен това го санкционирал без да го
изслуша и преди да приеме писмените му обяснения.
С оглед нормата на чл.193 ал.2 от КТ на първо място следва да се
разгледа възражението на ищеца за неспазване изискванията на чл.193 ал.1 от
КТ, съгласно която разпоредба преди да наложи дисциплинарното наказание
работодателят е длъжен да изслуша или приеме писмените обяснения на
работника и да събере и оцени посочените доказателства.
По делото е представено искане с изх.№44/27.08.2021г., с което
работодателят поканил работника да обясни причините, поради които на
посочените три дати не се е явил на работа. Поканата е работникът да даде
обясненията в три дневен срок от получаване на писмото, в писмена форма,
като работникът лично се яви в кравефермата или като ги изпрати по куриер
или по пощата на адрес в гр.Д.. Искането е изпратено с писмо с обратна
разписка и работникът го е получил на 31.08.2021г. - според пощенското
клеймо на обратната разписка, а според посоченото в исковата молба – на
30.08.2021г.
В отговор на отправеното му искане работникът съставил писмени
обяснения, които изпратил на работодателя по пощата с писмо с обратна
разписка на 01.09.2021г.
По делото са събрани писмени доказателства от „Български пощи“ЕАД,
Областна пощенска станция Добрич – писмо изх.№171/21.03.2022г., карта за
абонаментна пощенска кутия №90, описи по дати на пратки за абонаментна
пощенска кутия №90, писмо изх.№241/05.05.2022г. Съдържащите се в тези
писмени доказателства сведения за обстоятелствата се потвърждават и от
ответника.
Установява се, че кореспонденцията за ответника, изпратена му по
пощата за адреса в гр.Д., не му се доставя на място от пощальон, а му се
доставя чрез абонамента пощенска кутия в пощенската станция. Същата
пощенска кутия се ползва и от едно търговско дружество. Препоръчаните
4
пратки не се поставят в пощенската кутия. В нея се поставя уведомление, че е
пристигнала препоръчана пратка, а самата пратка се предава лично на
получателя от пощенския служител на съответното гише, за което се съставя
опис.
В конкретния случай писмото на ищеца, съдържащо обясненията му,
съставлява препоръчана пратка PS9300010HGEИД. Тя е предадена от ищеца в
пощенската станция на 01.09.2021г., а уведомлението за нея е поставено в
абонаментната пощенска кутия на ответника на 02.09.2021г. На 02.09.2021г.
ответникът е получил предназначени за него други препоръчани пратки, но не
и тази, съдържаща обясненията на ищеца. Същата е била в процес на
обработка между различните служби в пощенската станция и уведомлението
за нея е поставено в пощенската кутия на ответника, след като той вече е бил
получил по-ранните препоръчани пратки. В следващите дни ответникът не е
получавал препоръчани пратки /липсват описи/ и няма данни да е проверявал
съдържанието на абонаментната си пощенска кутия. Препоръчаната пратка,
съдържаща писмените обяснения на ищеца, ответникът получил на
10.09.2021г.
Преди това, на 07.09.2021г. ответникът издал заповедта, с която наложил
на ищеца дисциплинарното наказание, като приел, че ищецът не е представил
в каквато и да било форма обяснения за неявяването си на работа, както бил
поканен.
Това не е така. С оглед изложеното по-горе, работникът е извършил
всичко, което и както му е било указано от работодателя в искането изх.
№44/27.08.2021г. – изготвил обяснения в писмена форма и ги е изпратил по
пощата на адрес и в срок, посочени от работодателя.
Късното, след издаване на уволнителната заповед запознаване на
ответника с обясненията не е по вина на ищеца и изобщо не е по причина,
свързана с него, поради което и в настоящия спор разпоредбата на чл.193 ал.3
от КТ е неприложима.
Късното, след издаване на уволнителната заповед запознаване на
ответника с обясненията на ищеца не е и по обективни и произтичащи от
трети лица причини. Не следва друго от факта, че уведомлението за
препоръчаната пратка с обясненията на ищеца не е доставено на ответника на
адреса му, а е поставено в абонаментната му пощенска кутия, която се ползва
5
и от другиго и което поставяне на уведомлението се е случило, след като
ответникът вече си е бил получил кореспонденцията за съответния ден
02.09.2021г.
Избор на ответника е да си получава кореспонденцията по описания
начин, чрез тази абонаментна пощенска кутия, както е и негово решението
кога, колко често да проверява съдържанието на пощенската кутия.
Уведомлението за пратката, съдържаща обясненията на работника, е било в
пощенската кутия на работодателя преди изтичане на срока, който той е
определил на работника да изпрати обясненията си. На тази база
работодателят не е направил необходимото и напълно зависещо от него да
получи обясненията - напр. да си провери пощенската кутия веднага след
изтичане на дадения от него срок за представянето им и преди да издаде
уволнителната заповед.
Следователно само на ответника е отговорността за това, че не се е
запознал с обясненията на работника преди да го уволни дисциплинарно,
което означава, че ответникът не е изпълнил задължението „да приеме“
обясненията на работника. Изискването на чл.193 ал.1 от КТ е въведено, за да
има работникът реална възможност да се защити и трябва да се изпълнява
реално, а не формално и привидно. Само по себе си искането на работодателя
за обяснения от работника е достатъчно, за да се счете, че изискванията на
чл.193 ал.1 от ГПК са изпълнени, единствено в хипотезата на чл.193 ал.3 от
ГПК, но, както вече се отбеляза, тук тя не е налице. Щом като в съответствие
с отправената му покана ищецът е представил/изпратил обясненията си,
ответникът е бил длъжен да ги получи, реално да ги приеме, но не го е сторил.
От изложеното следва, че ответникът не е изпълнил задължението си по
чл.193 ал.1 от КТ, като обратно приетото по този въпрос от
първоинстанционния съд е неправилно. В съответствие с чл.193 ал.2 от КТ,
щом като ответникът не е изпълнил чл.193 ал.1 от КТ, дисциплинарното
наказание, което той е наложил на ищеца е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна, без спорът да се разглежда по същество. Следователно първият
предявен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен.
Незаконността на уволнението на ищеца е предпоставка за основателност
на претенцията му по чл.344 ал.1 т.3 от КТ. Поради уволнението ищецът
първо е останал без работа, а на 15.11.2021г. постъпил на работа при друг
6
работодател /л.103/. В съответствие с чл.225 ал.1 и 2 от КТ за периода от шест
месеца след уволнението ищецът има право да получи от ответника
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е бил без работа, и на разликата в заплатите за времето, в което е
бил на по-ниско платена работа при новия работодател. Изчислено при
посочените параметри със заключение на вещо лице, следващото се на ищеца
обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ възлиза на 1501.74 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че полагащият се на
ищеца неизползван платен годишен отпуск за 2021г. е 13 работни дни.
Изчислено по правилото на чл.228 ал.1 от КТ, ищецът има право на
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвания отпуск в размер на 402.52
лева. Вземането на ищеца за това обезщетение не е погасено чрез
прихващане, както неоснователно е посочено от ответника, с негово
насрещно вземане от ищеца за обезщетение за дисциплинарното уволнение. С
оглед установената незаконност на уволнението, ищецът няма задължение
към ответника за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ и има право на пълния
размер от 402.52 лева на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ. Част в размер на
68.12 лева от вземането му е присъдена с първоинстанционния съдебен акт
/необжалван в тази част/ и ищецът има право да получи разликата над
присъдените 68.12 лева до пълния размер от 402.52 лева. Претенцията за
обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в повече от 402.52 лева е неоснователна.
От изложеното следва, че първоинстанционното решение е неправилно в
частите, в които исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ са отхвърлени и в
частта на отхвърления иск по чл.224 ал.1 от КТ до размера от 402.52 лева. В
тези обжалвани части решението следва да се отмени и исковете съответно
следва да бъдат удовлетворени.
Решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди в частта,
в която искът за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е отхвърлен за горницата
над 402.52 лева до пълния претендиран размер от 433.33 лева.
В съответствие с чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника разноските си за водене на делото, съразмерно на уважените
искове. Разноските на ищеца се свеждат до адвокатските възнаграждения в
размер на 650 лева за първоинстанционното и в размер на 400 лева за
въззивното производство. Възнагражденията са договорени и платени в един
7
размер за защита по три иска, при съобразяване на което и при отчитане на
частично изгодния за ищеца резултат по иска по чл.224 ал.1 от КТ,
следващите му се съразмерни части от двете възнаграждения възлизат на
634.60 лева и на 390.51 лева. С първоинстанционното решение на ищеца вече
са присъдени 5.53 лева разноски /за уважения до размера от 68.13 лева иск по
чл.224 ал.1 от КТ/ и сега ответникът следва да бъде осъден да му заплати
останалите следващи му се разноски за първата инстанция в размер на 629.60
лева и разноски за въззивното производство в размер на 390.51 лева.
С първоинстанционното решение ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 2 927.74 лева, разноски за първоинстанционното
производство, което с определение №2331/04.10.2022г. е отказано да бъде
изменено по чл.248 от ГПК. Присъдената сума съставлява сбор от 720 лева,
660 лева, 1200 лева – адвокатски възнаграждения, договорени и платени по
отделно за всеки от предявените срещу ответника искове по чл.344 ал.1 т.1,
чл.344 ал.1 т.2, чл.344 ал.1 т.3 от КТ, както и сумата 347.74 лева, съразмерна
част от възнаграждението за отхвърления над 68.13 лева иск по чл.224 ал.1 от
КТ. За уважените срещу него искове ответникът няма право на разноски. Но
по правилото на чл.78 ал.4 от ГПК той има право на възнагражденията, които
е платил за защита по исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ и по чл.224 ал.1
от КТ в частите, в които производството е прекратено след оттеглянето им от
ищеца. Видно от първоинстанционното решение и от справката с делото,
обжалваният съдебен акт в тази част включва произнасяне за разноските на
ответника и по чл.78 ал.4 от ГПК за исковете, производството по които е било
прекратено.
Касае се за възнаграждение в размер на 660 лева за оттеглен иск по
чл.344 ал.1 т.2 от КТ; възнаграждение в размер на 1 200 лева за иск по чл.344
ал.1 т.3 от КТ, предявен в размер на 18 200 лева и оттеглен за 16 698.26 лева;
възнаграждение в размер на 360 лева за иск по чл.224 ал.1 от КТ, предявен в
размер на 2 000 лева и оттеглен за 1566.67 лева.
С оглед фактическата и правна сложност на спора и при съпоставка с
предвиденото в чл.7 ал.1 т.1 и чл.7 ал.2 т.2 и 3 от НМРАВ така договорените и
платени от ответника възнаграждения на адвоката му не са прекомерни и не
подлежат на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се
настоява от ищеца. Видно е от отбелязаното в договорите за правна помощ,
8
че възнагражденията са платени в брой в посочените размери и без отделно
начисляване на ДДС. Дали част от така полученото за услугите му адвокатът
ще внесе за ДДС и дали ответникът, платил възнагражденията, би имал право
на данъчен кредит по ЗДДС /вкл. при съобразяване, че той е краен потребител
на услугата/ са въпроси, които не влияят на извода на съда, че адвокатските
възнаграждения, в платените от ответника размери /независимо със или без
ДДС/, не са прекомерни.
Ответникът има право на пълния размер на възнаграждението за
оттегления иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, производството по който е
прекратено. За иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, съразмерно на оттегленото и
прекратеното, ответникът има право на 1 100 лева от адвокатското
възнаграждение. За иска по чл.224 ал.1 от КТ, съразмерно на оттегленото /1
566.67 лева/ и на отхвърленото /30.81 лева/, ответникът има право общо на
287.55 лева от адвокатското възнаграждение.
Или следващата се на ответника част от платените от него адвокатски
възнаграждения за първата инстанция възлиза на 2 047.55 лева. До този
размер първоинстанционното решение, осъждащо ищеца за разноски в полза
на ответника, следва да бъде потвърдено, а над посочения размер следва да се
отмени.
За въззивното производство ответникът е платил на адвоката си едно
възнаграждение в размер на 1 920 лева. Изгоден за ответника е резултатът от
тази инстанция само в частта по жалбата на другата страна в частта на
отхвърления иск по чл.224 ал.1 от КТ за горницата над 402.52 лева до размера
от 433.33 лева. Съразмерно на това и съобразно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 45.50 лева.
В съответствие с чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на районния съд държавни такси за уважените искове в
размер на 113.45 лева /40лева, 13.38 лева и 60.07 лева/ за
първоинстанционното производство и в размер на 56.73 лева за въззивното
производство, както и сумата 224 лева разноски за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №783/29.07.2022г. по гр.д.№3113/2021г. на
Добричкия районен съд в обжалваните части, в които са отхвърлени
предявените от Д. Р. Я. срещу ЗП В. Х. П. искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 от КТ
и чл.224 ал.1 от КТ за признаване на извършеното със заповед
№47/07.09.2021 г. на ЗП В. Х. П. дисциплинарно уволнение за незаконно и
неговата отмяна, за заплащането на обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради уволнението в размер на 1 501.74 лева и за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за разликата
над 68.12 лева до размера от 402.52 лева, като
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното
уволнение, наложено на Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Добричка със
заповед №47/07.09.2021г. на ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3.
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3, да заплати на
Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Добричка, сумата 1 501.74 лева,
съставляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа и за по-ниско
платената му работа в период от шест месеца следствие незаконното
уволнение.
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3, да заплати на
Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Добричка, сума в размер на разликата
над 68.12 лева до 402.52 лева, съставляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, полагащ се на ищеца за 2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №783/29.07.2022г. по гр.д.№3113/2021г. на
Добричкия районен съд в частта, в която искът за обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ е отхвърлен за горницата над 402.52 лева до пълния претендиран
размер от 433.33 лева.
ОТМЕНЯ решение №783/29.07.2022г. и определение №2331/04.10.2022г.
по гр.д.№3113/2021г. на Добричкия районен съд в частта за разноските, в
която Д. Р. Я. е осъден да заплати на ЗП В. Х. П. за първоинстанционното
производство разликата над 2 047.55 лева до пълния присъден размер от
2 927.74 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №783/29.07.2022г. и определение
№2331/04.10.2022г. по гр.д.№3113/2021г. на Добричкия районен съд в частта
за разноските, в която Д. Р. Я. е осъден да заплати на ЗП В. Х. П. за
първоинстанционното производство разноски в размер на 2 047.55 лева.
10
ОСЪЖДА Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Добричка, да заплати
на ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3, съразмерна част от
адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 45.50 лева.
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3, да заплати на
Д. Р. Я. с ЕГН ********** от с.К., общ.Добричка, сумата 629.60 лева и и
сумата 390.51 лева, съставляващи съразмерни части от платените от ищеца
адвокатски възнаграждения за първоинстанционното и за въззивното
производство.
ОСЪЖДА ЗП В. Х. П. с ЕГН ********** от гр.Д., офис 3, да заплати по
сметка на Добричкия районен съд сумата 113.45 лева – държавна такса за
първоинстанционното производство, сумата 56.73 лева – държавна такса за
въззивното производство и сумата 224 лева - разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11