РЕШЕНИЕ № 119
гр. Пловдив 05.03.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с.,
в публично заседание на 7 февруари 2019 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 620/2018
г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ЗЗД.
Ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, моли да се постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответниците С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, съществуването
по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение 8545/4.9.17 г. по ч.гр.д. № 13772/17 г. на ПРС, ІV бр.с., а именно:
да се признае за установено, че С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В.
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
солидарно следните суми:
-
47 535.58 лв.
– главница по Договор за ипотечен кредит от 16.8.2006
и допълнителни споразумения към него от 16.12.09, 20.04.15 и 01.02.2017;
-
1 143.36 лв. – неплатена
редовна лихва върху главницата за периода 28.5.17 – 30.8.17;
-
0.45 лв. – санкционна
лихва за периода 5.6.17 – 30.8.17;
-
215 лв. – дължими такси
-
законна лихва
върху главницата, считано от 31.08.2017 г. /датата на подаване
на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
Претендира присъждане на разноски, вкл. и за заповедното
производство.
Ответниците оспорват изцяло иска като неоснователен и
недоказан и молят да се постанови решение за отхвърлянето му. Претендират
присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира
за установено следното:
Не се спори, че
между страните е сключен Договор
за ипотечен кредит от 16.8.2006, в изпълнение на който ищцовата банка е предоставила на ответниците
кредит в размер на 52 000 лв. със срок за издължаване 240 месеца, считано
от датата на неговото усвояване - 28.8.06. Т.е. крайният срок за издължаване е
уговорен на 28.8.2026 г.
По чл. 7 от договора е уговорено, че за предоставения
кредит се дължи лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора, и надбавка. Посочено е, че към датата на
сключване на договора БЛП е 3.69%, стандартната надбавка – 5.30 процентни
пункта, или лихвеният процент общо по договора възлиза на 8.99 %.
Към договора са сключени и допълнителни споразумения от
16.12.09, 20.04.15 и 01.02.2017.
Ищецът твърди, че първоначално вноските по кредита били
внасяни редовно, но през 2015 г. ответниците спрели да обслужват редовно кредита.
На 20.4.15 г. поради нередовно обслужване на задълженията било подписано
допълнителното споразумение, с което кредитът бил преструктириран и по
отношение остатъка от дълга било уговорено следното: кредиторът се отказал от
вземането си за такси в размер на 11.90 лв. за периода от 11.3.15 до 20.4.15 и
от начислените заемни такси за управление в размер на 95 лв. Останала дължима
начислената застраховка от 222.90 лв. за следващия период от 12 месеца. Било
уговорено капитализиране на лихвата към остатъка от кредита, при което новият
размер на главницата възлизал на 47 420.00 лв. Дължима била лихва,
определяна периодично от кредитора, като към датата на сключване на
споразумението размерът на лихвения процент възлизал на 10.99 % годишно,
определен конкретно в чл. 5 от допълнителното споразумение.
На 1.2.17 г. поради ново изпадане в забава било подписано
ново допълнително споразумение, с което кредитът отново бил преструктуриран по
отношение остатъка от дълга в размер на 49 626.10 лв. Кредиторът се
отказал от вземането си за такса управление в размер на 130.47 лв. и за
наказателни лихви в размер на 12.94 лв.; непогасената част от начислените
редовни лихви се капитализирали към остатъка от главницата по кредита, при
което новият размер на кредита станал 48 379.00 лв. Дължима била лихва,
определяна периодично от кредитора, като към датата на сключване на
споразумението размерът на лихвения процент възлизал на 9.58 % годишно,
определен конкретно в чл. 5 от допълнителното споразумение.
До м. април 2017 вноските били погасявани редовно. През
м. май 2017 внесената вноска не била достатъчна за покриване на текущото
задължение, а за м. юни, юли и август не били осъществени плащания. На осн.
раздел VІІ, т. 20.2 от договора за ипотечен кредит поради допуснатата забава на
31.8.17 г. целият остатък от кредита бил обявен за предсрочно изискуем. За
упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем било инициирано уведомяване на длъжниците
чрез лична среща с ответниците, като били редовно връчени уводемления.
За претендираните вземания била издадена заповед за
изпълнение, като предвид подадени от ответниците възражения банката обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Ответниците възразяват, че не е настъпила обективна предпоставка за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, а именно забавено изпълнение на уговорените вноски.
Възразяват се, че към договора за кредит не е подписан
погасителен план, по силата на който длъжниците да са поели задължение да
плащат погасителни вноски в конкретен размер за главница и лихва, поради което
към датата на подписване на допълнителното споразумение от 20.4.15 г. не е
имало забава на плащания и не са били дължими наказателни лихви, а въпреки това
банката е закривала наказателни лихви и просрочени вноски по кредита. В тази връзка твърдят, че без подписан
погасителен план ответниците не са имали задължение да плащат ежемесечни
погасителни вноски, а са имали задължение да върнат заемната сума с уговорената
лихва в срок до 28.8.26 г.
Предвид горното възразяват, че банката неправомерно е
начислявала наказателни лихви, което е довело до неоснователното й обогатяване
със сума от 10 000 лв. за периода 16.8.06-20.4.15 г., която сума считат,
че ако е била отнесена правилно от банката за погасяване на заемна сума и
възнаградителна лихва, не би имало забава.
Възразяват, че лихвеният процент от 8.99 % е бил
едностранно и без основание изменен още в началото на договорния период от
банката, което е довело да получаване без правно основание от страна на банката
на сума от 10 000 лв. за периода 16.8.06-20.4.15 г.
Позовават се на
нищожност на клаузата на чл. 7 от договора за ипотечен кредит и чл. 8.1 и 9.1
от общите условия, даващи право на банката за едностранно определяне на
лихвения процент, на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП вр.
чл. 143, т.3, 10, 11,12,13 и 14 от ЗЗП.
Във връзка с допълнителното споразумение от 20.4.15 г.
възразяват, че ответникът С.В. не е подписал погасителен план към това
споразумение и стандартни условия към него, както и общи условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити D-201-09/20.10.14 г.
и Такси по жилищни и ипотечни кредити, като се оспорва положения върху тези
документи подпис. Твърди се, че подписът не е на С.В. и не е положен от него.
Липсата на изразено от страна на С.В. съгласие за
заплащане на погасителни вноски в определени размери и падежи по погасителен
план към допълнителното споразумение обуславял извод за липса на настъпил падеж
на погасителни вноски за периода от 20.4.15 до 1.2.17 г. и за липса на
основание за начисляване на наказателни лихви за просрочие.
В тази връзка считат, че ищцовата банка неправомерно е
получила сума в размер на 10 000 лв. – като начислени наказателни лихви за
периода 20.4.15 - 1.2.17, каквито
наказателни лихви всъщност са били недължими, с която сума се заявява
възражение за прихващане.
Във връзка с допълнителното споразумение от 1.2.17 г.
възразяват, че ответниците не са подписвали погасителен план към това
споразумение, в който да бъде конкретизиран размера на вноската и
разпределението в нея на дължима главница и възнградителна лихва. Съставянето
на такъв план според ответниците е било дължимо с оглед промяната на лихвения
процент по чл. 3 от допълнителното споразумение и капитализацията на лихвата.
Възразяват, че без подписан погасителен план , с който да
бъде определена престацията, не е налице падеж и забавено изпълнение на
твърдените като просрочени погасителни вноски.
Във връзка с горното възразяват, че банката е получила
без основание 10 000 лв. за периода 20.4.15-1.2.17 като наказателни лихви
по договора за ипотечен кредит, каквито наказателни лихви всъщност са били
недължими.
Освен горното, се оспорва наличието на субективна предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост,
като се възразява, че банката не е упражнила надлежно правото си да обяви
предсрочна изискуемост.
Възразява се, че банката не се е позовала на конкретна
разпоредба, предвиждаща предсрочна изискуемост, не е посочила размерите на
просрочените вземания, не е отправила покана за изпълнение на задълженията.
Възразява се, че длъжникът не може да бъде поставен в ситуация да гадае поради
какво неизпълнение е обявена предсрочна изискуемост, какъв е общият размер на
задълженията му. Позовава се на т. 18 от ТР 4/2013.
По отношение възражението за липса на подписан
погасителен план към първоначалния договор:
Констатира от съда, че действително такъв погасителен
план не е налице. Такъв погасителен план
не е представен от ищцовата банка по делото макар съществуването му да е предвидено
в чл. 5 от договора, в който се сочи, че погасителният план е приложение към
същия, и макар че в исковата молба се твърди, че погасителен план е предоставен
на ответниците, с оглед на който кредитът първоначално е бил погасяван на равни
месечни вноски с падежна дата до 28-мо число на месеца.
При това положение се явяват основателни възраженията на
ответниците, че за периода от подписване на договора до датата на
допълнителното споразумение от 20.4.15 г. не е имало основание банката да
начислява наказателни и санкционни лихви за забава. В клаузите на договора не
се предвижда начин на погасяване на кредита на равни месечни вноски, напротив,
препраща се към погасителен план, какъвто не е представен по делото, при което
съдът приема, че такъв не е подписан между страните. Задължение за погасяване
на равни месечни вноски не може да се изведе и от клаузите на ОУ,
действащи към момента на подписване на
договора. Налага се извод, че ищцовата банка не е доказала по делото наличие на
основание да търси наказателни лихви за периода
16.8.06-20.4.15, тъй като такива биха били дължими при наличие на
конкретно установен падеж на вноските и допусната забава при погасяването им.
Видно от приетото заключение на ССЕ, за периода 16.8.06-20.4.15 платените наказателни/санкционни лихви са общо в размер на 897.64 лв. / 875.17 наказателни лихви +
22.47 лв. санкционни лихви без да е ясно каква разлика прави банката между
наказателни и санкционни лихви/.
Сумата 897.64 лв., платена за погасяване на
кредита, се явява неоснователно
осчетеводена от банката като наказателна/санкционна лихва за периода 16.8.06-20.4.15. В този смисъл
възражението на ответниците в тази насока се явява основателно до посочения
размер.
По отношение възражението за нищожност на клаузи от
договора като неравноправни:
Ответниците възразяват, че лихвеният процент от 8.99 % е
бил едностранно и без основание изменен още в началото на договорния период от
банката, което е довело да получаване без правно основание от страна на банката
на сума от 10 000 лв. за периода 16.8.06-20.4.15 г. Позовават се на нищожност на клаузата на чл. 7
от договора за ипотечен кредит и чл. 8.1 и 9.1 от общите условия, даващи право
на банката за едностранно определяне на лихвения процент, на основание чл. 146,
ал.1 от ЗЗП вр.
чл. 143, т.3, 10, 11,12,13 и 14 от ЗЗП.
Съгласно чл. 7 от договора за предоставения кредит
кредитополучателят заплаща лихва, фирмирана от базов лихвен процент за този вид
кредит, определян периодично от банката, и надбавка. Към датата на сключване на
договора лихвеният процент по кредита е 8.99 % /3.69 % БЛП и 5.30 пункта
надбавка/.
Съгласно чл. 8.1 от ОУ за предоставяне на ипотечни
кредити, действащи към датата на подписване на договора, кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен
процент, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
Съгласно чл. 9.1 от същите ОУ при промяна на базовия
лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Както бе посочено по-горе, за периода 16.8.06-20.4.15 всъщност няма подписан погасителен
план. Липсват и уведомления от страна на банката за извършена едностранна промяна
на лихвения процент по смисъла на чл. 8.1 от ОУ. Липсват и данни за
предоставяне на актуализиран погасителен план по смисъла на чл. 9.1 от ОУ.
Същевременно от заключението на ССЕ се установява, че за
този период в резултат на едностранното увеличаване на лихвения процент са
погасявани лихви в размер на 1571.16 лв.
– в таблица /л. 53 -54 от делото/ са показани извършените промени на
лихвения процент в посока увеличение, размера на дължимата лихва при уговорените
лихвени нива в договора, размера на погасени от банката лихви при прилагане на
повишения процент и съответната разлика.
При това положение съдът намира, че сумата 1 571.16 лв. е била
отнесена без основание от банката за
погасяване на лихви за коментирания период, вкл. и в хипотезата без да се
разглеждат възраженията за нищожност на посочените клаузи като неравноправни.
Това е така, тъй като ищцовата банка не е доказала да е изпълнила задълженията
си по чл. 8.1 и 9.1 от общите условия, а именно да уведоми подходящо длъжника и
да предостави актуализиран погасителен план. При неизпълнение на тези
задължения от страна на банката не може въобще да се говори да е възникнало
задължение на кредитополучателя за заплащане на увеличен лихвен процент спрямо
уговореното в договора.
Отделно от това възражението за нищожност на оспорваните
от ответниците клаузи се явява основателно на осн. чл.
146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като клаузите позволяват на банката да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидени в него основания.
Нито в договора, нито в общите условия са конкретизирани предпоставките, при
които кредиторът да има право да променя едностранно размера на
възнаградителната лихва, при което съдът приема, че е налице хипотеза по чл.
143, т.10 от ЗЗП. Няма данни и
доказателства по делото тези клаузи да са уговорени индивидуално по смисъла на
чл. 146, ал.1 от ЗЗП, което да изключи тяхната нищожност.
Т.е. изводът, че сумата 1 571.16 лв. е отнесена без
основание от банката за погасяване на лихви се мотивира и с оглед нищожността
на оспорените клаузи.
По отношение оспорване на подписа на на ответника С.В. в следните
документи, представляващи неразделна част от допълнително споразумение от
20.4.15 г.:
- погасителен
план от дата 20.4.15 /л. 22-27 от гр.д. 15595/17 на СГС/;
- общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити D-210-09/20.10.2014 /л. 28-35 от гр.д. 15595/17 на СГС/;
- такси по жилищни
и ипотечни кредити/л. 36-40 от гр.д. 15595/17 на СГС/.
Във връзка с направеното оспорване е открито производсво
по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, като е прието заключение на
съдебно-графологична експертиза, което се възприема от съда като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
От заключението категорично се установява, че подписът
върху всички оспорени документи е изпълнен от лицето С.В..
При това положение оспорването остава изцяло недоказано,
при което не са налице условия за изключване на оспорените документи от
доказателствения материал по делото на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК.
Горното мотивира и извод за несъстоятелност на
направените възражения по отношение на допълнителното споразумение от
20.4.15, свързани с липса на подписан погасителен план – такъв е налице,
надлежно представен, като се установява, че същият е подписан от ответниците,
вкл. и от ответника С.В.. При това положение е налице основание за начисляване
на наказателни лихви при допускане на просрочие от страна на длъжниците и
възраженията за липса на такова основание се явяват неоснователни.
Следва да се посочи и обстоятелството, че за периода, в
който е действало коментираното допълнително споразумение - 20.4.15
– 1.2.17, размерът на начислените
наказателни лихви от страна на банката възлиза на 15.90 лв. Това е видно от
констатациите на вещото лице по отношение
размера на начислените и платени наказателни / санкционни лихви по отношение на
кредита.
Т.е. твърдението, че банката е получила 10 000 лв.
за коментирания период като санкционна лихва, в какъвто смисъл са твърденията
на ответниците, е изцяло неоснователно за разликата над 15.90 лв.
По възраженията относно допълнителното споразумение от
1.2.17 г.:
Основателни се явяват твърденията на ответниците за липса
на подписан погасителен план към това споразумение. Такъв не е представен от
страна на банката нито към исковата молба, нито впоследствие в хода на делото
въпреки че в т. 6 от допълнителното споразумение се сочи, че кредиторът
предоставя на кредитополучателя погасителен план за дължимите месечни вноски
след първата падежна дата, следваща датата на сключване на споразумението.
Основателни са възраженията на ответниците, че
съставянето на такъв план е било необходимо и дължимо както с оглед промяната
на лихвения процент по чл. 3 от допълнителното споразумение, така и с оглед
уговорената капитализацията на лихвата
по б. „Д“ от титулната част.
Липсата на погасителен план, подписан към последното
сключено допълнително споразумение, води до обективна невъзможност да се
мотивира извод, че е налице забавено плащане на конкретни погасителни вноски. В
допълнителното споразумение е посочена падежна дата за издължаване на месечните
вноски за главница и/или лихва – 28-мо число
/т.1/, както и крайната дата за окончателно издължаване на кредита –
28.07.2018 г. Конкретният размер на вноските обаче е следвало да бъде определен
с погасителен план както съгласно т. 6 от допълнителното споразумение, така и
съгласно клаузите на подписаните Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити – раздел ІV погасяване. Няма клаузи нито в договора, нито в
общите условия, които да позволяват конкретните месечни вноски да бъдат
изчислени /напр. да е предвидено че са равни месечни вноски, или да бъдат
определяеми по друг начин/.
Горното е от съществено значение за решаване на въпроса
налице ли обективните предпоставки,
даващи право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 20.2 от ОУ за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, неразделна част от последното допълнително споразумение, целият
непогасен остатък от кредита става предсрочно изискуем, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихви над 90 дни.
За да бъде доказана такава забава, на първо място, следва
да се докаже падежа на конкретно определени по размер месечни вноски за главница и/или лихви. По
делото това остава недоказано от ищцовата банка, поради което не може да се
направи и мотивиран извод въобще за наличие на забава, и още по-малко за забава
над 90 дни.
Освен това, дори и да се изходи от счетоводните данни на
банката, съгласно данните в заключението на вещото лице е видно, че към 28.8.17
г. има четири падежирали вноски в общ размер на 2199.88 лв., първата от която е
от 28.05.17 г. – по която има просрочена главница в размер на 12.21 лв. При
това положение забавата е 92 дни към дата 28.8.17 г.
Но банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в
по-ранен момент. Писмата до ответниците са изходирани от дата 24.8.17 г., към
която очевидно забавата, ако се приеме, че такава въобще съществува, е от 88
дни, при което хипотезата по чл. 20.2 от ОУ не е изпълнена.
Освен това, следва да бъдат отчетени горепосочените суми,
неоснователно отнесени от банката за закриване на недължими
наказателни/санкционни и възнаградителни лихви – 897.64 лв.
наказателни/санкционни лихви и 1571.16 лв. възнаградителна лихва. Общият размер
на сумите, недължимо отнесени за възнаградителна и санкционна лихва от банката
за посочения предходен период, възлиза на 2 468.70 лв. – по-голям от
констатираните дължими според счетоводството на банката дължими вноски към
28.8.17 г. Т.е. ако с тези суми се закрият посочените от вещото лице вноски за
28 май, 28 юни, 28 юли и 28 август 2017 г. месечни вноски, дори ще остане
надплатен размер.
При това положение е основателно основното възражение на
ответниците, че в случая не са доказани обективните предпоставки за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита, което е основание предявеният иск да бъде
отхвърлен изцяло.
За разноските:
Съобразно отхвърлянето на иска в полза на ответниците
следва да се присъдят направените от тях разноски по водене на делото в размер
на 3000 лв. по представения списък на разноските /л.71/
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, иск да се признае за установено по отношение на ответниците С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, съществуването
по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение 8545/4.9.17 г. по ч.гр.д. № 13772/17 г. на ПРС, ІV бр.с., а именно:
Да се признае за установено, че С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: *** на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* солидарно
следните суми:
-
47 535.58 лв.
– главница по Договор за ипотечен кредит от 16.8.2006
и допълнителни споразумения към него от 16.12.09, 20.04.15 и 01.02.2017;
-
1 143.36 лв. – неплатена
редовна лихва върху главницата за периода 28.5.17 – 30.8.17;
-
0.45 лв. – санкционна
лихва за периода 5.6.17 – 30.8.17;
-
215 лв. – дължими такси
-
законна лихва
върху главницата, считано от 31.08.2017 г. /датата на подаване
на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното плащане;
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на С.К.В. ЕГН **********
и Н.М.В. ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: