№ 45
гр. Благоевград, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Е. Хр. С. и
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241200600862 по описа за 2024
година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 27 от 15.07.2024 година, постановена по НОХД № 98/2023
година, Санданският районен съд е признал подсъдимия Й. Б. А. за виновен в
това че:
1. На 29.10.2022 г. около 13:10 часа в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. *** се
е заканил с престъпление против личността, с убийство на В. Ф. К. от гр. С.,
като й е отправил следните закани :“гледай как ме караш да взема брадвата и
да изпотроша всичко и да ви изтрепам“; „Ще взема кучето и ще го доведа тук
да ви разпокъса“, като отправените закани са могли да възбудят у В. К.
основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с
ал.1 НК, за което престъпление му наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 /две/ години и на основание чл.92, ал.1 и ал.3 НК постановил * за
срок от 3 /три/ месеца в Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода към затвора в гр. Ловеч, през време на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС
определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
2. На 29.10.2022г. около 13:20 часа в жилище, находящо се в гр. С., ж.к. * се е
заканил с престъпление против личността, с убийство на Б. Й. А. от гр. С.,
като му е отправил следните закани: “Ще те заколя“, като е държал в ръката си
1
кухненски нож“, като отправените закани са могли да възбудят у Б. А.
основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с
ал.1 НК, за което престъпление му наложил наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 /две/ години и на основание чл.92, ал.1 и ал.3 НК постановил * за
срок от 3 /три/ месеца в Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода към затвора в гр. Ловеч, през време на изпълнение на
наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС
определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
3. На 29.10.2022г. около 13:20 часа в жилище, находящо се в гр. С, ж.к.* се е
заканил с престъпление против личността, с убийство на В. А. от гр. С., като й
е отправил следните закани: “И теб ке те утепам, ке те заколя“, като
отправените закани са могли да възбудят у В. А. основателен страх за
осъществяването им - престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК, за което му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и на
основание чл.92, ал.1 и ал.3 НК постановил * за срок от 3 /три/ месеца в
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към
затвора в гр. Ловеч, през време на изпълнение на наказанието лишаване от
свобода. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС определил първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
4. В периода от 27.10.2022 г. до 29.10.2022 г. в гр. С. на общ. С., ж.к. *, при
условията на продължавано престъпление като с две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите не
е изпълнил заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед №
2/03.04.2022г., издадена по гражданско дело № 20211250101398/2021г. по
описа на Районен съд - Сандански, като деянията са извършени при условията
на повторност, както следва:
- на 27.10.2022г. около 13:00ч в гр. С., ж.к. * не е изпълнил заповед за защита
от домашно насилие, а именно заповед за защита № 2/03.04.2022г., издадена
по гражданско дело № 20211250101398/2021 г. по описа на Районен съд -
Сандански, като се приближил до жилището, обитаваното от И. Б. А. и Ф. Ю.
М., находящо се на горепосочения адрес в гр. С и е доближил И. Б. А. и Ф. Ю.
М. на по- малко от 100/сто/ метра, като деянието е извършено при условията
на повторност;
- на 29.10.2022г. около 10:00 часа -10:30 часа в гр. ж.к. *, не е изпълнил
заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед за защита №
2/03.04.2022г., издадена по гражданско дело № 20211250101398/2021 г. по
описа на Районен съд - Сандански, като се приближил до жилището,
обитаваното от И. Б. А. и Ф. Ю. М., находящо се на горепосочения адрес в гр.
С и е доближил И. Б. А. и Ф. Ю. М. на по-малко от 100/сто/ метра, като
деянието е извършено при условията на повторност и
- на 29.10.2022г. около 13:10 часа в гр. ж.к. *, не е изпълнил заповед за защита
от домашно насилие, а именно заповед за защита № 2/03.04.2022г., издадена
2
по гражданско дело № 20211250101398/2021г. по описа на Районен съд -
Сандански, като се приближил до жилището, обитаваното от И. Б. А. и Ф. Ю.
М., находящо се на горепосочения адрес в гр. С и доближил И. Б. А. и Ф. Ю.
М. на по- малко от 100/сто/ метра, като деянието е извършено при условията
на повторност -престъпление по чл. 296, ал.4, вр. с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК вр. с чл.28 ал.1 НК, за което престъпление му наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и на основание чл.92, ал.1 и
ал.3 НК постановил * за срок от 3 /три/ месеца в Специализирана болница за
активно лечение на лишени от свобода към затвора в гр. Ловеч, през време на
изпълнение на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1,
т.2, б.“в“ ЗИНЗС определил първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на
наказанието. На основание чл.23, ал.1 от НК наложил най-тежкото от така
определените наказания, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 3
/три/ години и на основание чл.92, ал.1 и ал.3 НК постановил * за срок от 3
/три/ месеца в Специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода към затвора в гр. Ловеч, през време на изпълнение на наказанието
лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС определил първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 НК при
изпълнението на наказанието Лишаване от свобода приспаднал времето, през
което: подсъдимият е бил задържан с постановление на ТО-Сандански при
Районна прокуратура гр. Сандански, считано от 11.10 часа на 30.10.2022 г.;
спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, с определение № 173/01.11.2022 г. по ЧНД № 525/2022 г. на Районен
съд гр. Сандански, потвърдено с определение № 992/08.11.2022 г.,
постановено по ВЧНД № 942/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград до
настъпване на законови основания за освобождаването му.
На основание чл.68, ал.1 от НК, осъдил подсъдимия Й. Б. А., да изтърпи
ефективно и наказанието "лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца, наложено му по НОХД № 371/2021 г. по описа на Районен съд –
Сандански, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС определил да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието.
Осъдил Й. Б. А., да заплати разноските по делото в размер на 276.90 /двеста
седемдесет и шест лева и 90 стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР
Благоевград и държавна такса в размер на 5.00 лева по сметка на Районен съд
гр. Сандански за издаване на изпълнителен лист и разноски в размер на 100.00
/сто/ лева по сметка на Районен съд – Сандански, разноски по делото за вещо
лице и държавна такса в размер на 5.00 лева по сметка на Районен съд гр.
Сандански за издаване на изпълнителен лист.
Осъдил Й. Б. А., със снета по делото самоличност, да заплати на
Националното бюро за правна помощ, Република България, с адрес гр. София,
ул. Развигор № 1, сумата от 1240 (хиляда двеста и четиридесет) лева,
представляваща разноски по делото за оказвана правна помощ от служебен
защитник – адв. Д. А..
Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимия А.. Обжалва я
3
като неправилна и незаконосъобразна. Счита, че присъдата е неправилна като
е нарушен законът, тъй като е приложен неправилно. Излагат се съображения,
че не са анализирани правилно събраните по делото доказателства, както и че
не са направени правилни правни изводи свързани с виновността на
подсъдимия. Направено е искане за постановяване на оправдателна присъда.
Има и алтернативно искане – за намаляване размера на наложените наказания
и правилно приложение на чл. 59 от НК.
Подсъдимият, редовно призован се явява. Поддържа становището на адвоката
си и изложеното в жалбата. Моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура Благоевград намира жалбата за
неоснователна. Счита, че присъдата се подкрепя от събраните по делото
доказателства и техния правен анализ. Предлага да се потвърди
първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло
служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК,
констатира следното:
За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка,
районният съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства,
като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки
събраните доказателства, съдът е приел за установена фактическата
обстановка, която се възприема и от въззивния съд, и която е следната:
На 27.10.2022 г. около 13:00 часа Й. А. посетил жилището на * си Ф. М.,
въпреки издадената Заповед за защита от 04.03.2022 г., с която подсъдимият Й.
А. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Ф. М. /негов */ и И.
А. /*/ и с която е забранено на Й. А. да приближава жилището на Ф. М. и И.
А., находящо се в гр. С., ж.к. *, обл. Благоевград, както и да ги доближава на
разстояние по-малко от 100 метра, както и местата за социални контакти и
отдих на пострадалите, както и училището, в което учи И. А. – ЗПГ „* за срок
от 9 /месеца/, като помолил майка си В. К., която също живеела там, да му
позволи да се изкъпе и да си зареди телефона. Свидетелката К. му позволила
да влезне. В жилището подсъдимият А. останал за около час като имал
намерение да преспи, но възникнал словесен конфликт с майка му, след което
си тръгнал. По същото време в жилището освен свидетелката К., били
свидетелят М. и свидетелката И. А.. На 29.10.2022 г., два дни по-късно,
подсъдимият А. се прибрал в жилището, обитавано от баща му Б. А. рано
сутринта, като между двамата възникнал скандал за пари, тъй като
подсъдимият Й. А. поискал от баща си да му даде сумата от 300.00 лв.
Свидетелят Б. А. отговорил, че няма възможност, тъй като е *, като предвид
получения отказ от страна на баща му, подсъдимият Й. А. станал агресивен и
започнал да уврежда имуществото на баща си като повредил спалнята и
масата в кухнята и около 08:00 часа напуснал жилището на баща си. В около
10:00 часа-10:30 часа на 29.10.2022 г. подсъдимият Й. А. посетил жилището,
обитавано от * му и * му И. А., където на посочената дата се намирала и майка
му – свидетелката В. К.. По това време в жилището били само *та и майката
на подсъдимия А., на които подсъдимият казал, че е дошъл, за да си събере
4
дрехите, защото ще заминава за гр. Благоевград. Свидетелката К. направила
опит да поговори със сина си, като от своя страна подсъдимият А. заявил, че
единственото нещо, от което има нужда е сумата в размер на 225 лв. Докато
свидетелката К. и подсъдимият Й. разговаряли в дома се прибрал и свидетелят
Ф. М.. Подсъдимият Й. А. се обърнал към близките си с думите: “Аз ще ви
оправя, ще ви запаля“, след което излязъл навън. На 29.10.2022г. около 13:10
часа подсъдимият А. отново посетил жилището на * си, където се намирали
майка му и * му, като заявил на майка си, че трябва двамата с баща му да му
дадат по 300.00 лв, за да започне живота си на чисто. Св. К. отговорила, че
разполага само с 40 евро и не може да му ги даде, тъй като ще остане без
средства за препитание. След като не успял да получи исканата сума от майка
си, подсъдимият А. започнал да я заплашва, като й отправил следните закани
„Гледай сега как ме караш да взема брадвата и да изпотроша всичко и да ви
изтепам“; „Ще взема кучето ми и ще го доведа тук да ви разпокъса“, след
което напуснал жилището и в около 13:20 часа се отправил към жилището на
баща му, където освен баща му присъствала и баба му В. А.. Отправените от
подсъдимия Й. А. към майка му В. К. закани за убийство възбудили у нея
основателен страх за осъществяването им, поради което същата подала сигнал
на ЕИН 112. Влизайки в жилището на баща си, подсъдимият Й. А. се обърнал
към него с думите: “Ако до един час не ми намериш 300 лв. ще стане страшно,
ще стане „Кербала“, ударил с ръка силно по плота на масата и се отправил към
стаята, обособена като кухня, от която взел нож, върнал се към баща му и му и
държейки ножа в ръката му казал: “Ще те заколя.“. Свидетелят Б. А. изпитал
основателен страх от отправената му закана, поради което от мобилния си
телефон и се подал сигнал в полицията. Чувайки, че баща му звъни на
полицията, подсъдимият А. влязъл в хола, където се намирала баба му В. А. и
отправил към нея следната закана: “И теб ке те утепам, ке те заколя.“ . При
идването на полицаите и в тяхно присъствие подсъдимият все още търсил от
роднините си пари, като те го укротявали и впоследствие му поставили
белезници. От заключението по приетата по делото пред първоинстанционния
съд съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият А. не
страда от психично заболяване в тесен смисъл на думата. При него е
установено *. ***. Към времето на инкриминираните деяния от 27.10.2022 г.
до 29.10.2022 г. включително е разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Съгласно заключението на
вещото лице, с А. могат да се извършват процесуално-следствени действия,
предвид ***. Въззивният съд допусна повторна експертиза заключението по
която недвусмислено сочи, че подсъдимият А. към инкриминирания период е
разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си, въпреки ***. Вещите лица продължават да твърдят, че А. се
***.
Фактическа обстановка е приета въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства: от показанията на свидетеля Б. Й. А., включително
прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. с чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК в цялост/,
от показанията на свидетелката В. А. /включително прочетените на основание
чл.281, ал. 4, вр. с чл.281, ал.1, т.1 НПК в цялост/, от показанията на свидетеля
5
Ф. М. /включително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с чл.281, ал.1, т.1
и т. 2 НПК, от показанията на свидетеля Л. В. /включително прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК относно времето на посещение
на адреса/, от показанията на свидетеля П. Д. /включително прочетените
поради липса на спомен/, от показанията на свидетеля И. А. /включително от
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, относно
обстоятелствата касаещи времето на инцидента и по на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т.2, пр.2 НПК – относно развилите се събития/, от показанията на
свидетелката В. К.. В тази насока доказателства са и приобщения писмен
доказателствен материал, подробно описан в мотивите към
първоинстанционни съдебен акт.
Събраните по делото доказателства са взаимно допълнящи се. Водят до
единствения възможен извод, а именно - до виновността на подсъдимия по
всички повдигнати обвинения. От така установената фактическа обстановка и
събрани доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият Й. Б. А. е извършил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал.3 от НК вр. ал.1 от НК по отношение на три
различни лица - пострадалите В. К., Б. А. и В. А..
От обективна страна деянията са извършени чрез действие, а именно с
отправени закани към всеки един от пострадалите. Всеки от пострадалите
лично е възприел заканите и същите са породили във всеки един от тях
основателен страх за живота му.
От субективна страна: Деянията по чл. 144, ал. 3 от НК са извършени при
внезапно възникнал пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е целял настъпването им.
Причините за извършване на престъпленията се свеждат до незачитане от
страна на подсъдимия на основни правила свързани с неприкосновеността на
личността в България, с тяхната лична свобода.
Освен това подсъдимият е извършил и престъпление по чл. 296, ал. 4, вр. с ал.
1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
От обективна страна в периода от 27.10.2022 г. до 29.10.2022 г. в гр. С. на общ.
С., ж.к. *, при условията на продължавано престъпление не е изпълнил
заповед за защита от домашно насилие, а именно заповед № 2/03.04.2022г.,
издадена по гражданско дело № 20211250101398/2021г. по описа на Районен
съд - Сандански, като деянията са извършени при условията на повторност.
Подсъдимият не е имал право да нарушава процесната заповед за защита, за
която е имал знание, че съществува в правния мир.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма
на вина пряк умисъл.
При определяне на наказанията на подсъдимия: Съдът е изложил аргументи,
свързани с конкретната наказателна отговорност на А.. Санданският районен
съд е приел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на
лицето, тежкото му материално положение – *, излязъл от ареста само няколко
6
дни преди инкриминираните деяния. Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство е прието обремененото му съдебно минало.
Предвид горното е преценил, че по отношение на подсъдимия не са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства или изключителни
такива. Поради което е определил наказанието му за всяко от деянията при
условията на чл.54 от НК.
Жалбата е частично основателна.
Въззивният съд не констатира съществени различия между свидетелските
показания, които първоинстанционният съд е кредитирал по основните
моменти от предмета на доказването. Те изясняват фактическата обстановка
досежно събитията преди, по време и след на извършването на деянията. От
тях се установяват отделните елементи от състава на престъпленията –
времето на тяхното осъществяване, мястото, начина по който са извършени и
авторството им, както и повода за възникналия словесен конфликт между
пострадалите и подсъдимия. Те са в унисон и с останалите доказателства по
делото. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото. Тези
свидетелски показания се отнасят до съществени елементи от състава на
престъпленията – времето и мястото на осъществяване, авторството.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Б. А. и В. А. /баща
и баба на подсъдимия/, дадени на етап досъдебно производство, както и на св.
В. К., като е отчел, че въпреки качеството им на пострадали, тези свидетели не
са се възползвали от правото си да се конституират в производството като
граждански ищци и частни обвинители поради което изявленията им не
следва да бъдат оценени като такива, които изхождат от участник в процеса,
заинтересован от неговия краен изход, макар че първият като баща, втората
като баба се опитали при разпита пред първоинстанционния съдебен състав да
оневинят подсъдимия, като за фактите от значение за спора нямали спомен
или се опитвали да омаловажат случилото се. Това им поведение е житейски
логично, с оглед близката родствена връзка с предаденото на съд лице.
Право на решаващия съд е да прецени кои показания да кредитира, стига да
може да обоснове това свое решение. Санданският районен съд е изпълнил
това свое задължение.
Основаният въпрос, свързан с виновността на подсъдимия, на който следва да
отговорят съдилищата е „действително ли на инкриминираната дата
подсъдимият се заканил с убийство на В. К., Б. А. и В. А. и това заканване е
възбудило основателен страх за осъществяването му”.
За положителен извод в тази насока от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е приета от лицето и би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като
действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
7
Показанията на свидетелите В. К. и И. А. правилно са кредитирани изцяло.
Кредитирани са и показанията на полицейските служители, които макар и да
не са очевидци на извършеното от подсъдимия са възприели фактите за
случилото се както от пострадалите, така и от подсъдимия, непосредствено
след деянията. Показанията на посочените свидетели, кореспондират изцяло с
показанията на пострадалите.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
подсъдимият, след като е нарушил заповедта за защита няколкократно, е
отправил закани за убийство към пострадалите В. К., Б. А. и В. А. и че същите
освен че са възприели заканите, действително са се изплашили за живота си.
Пострадалите познавайки личността и характера на подсъдимия и
възприемайки мотивите на подсъдимия да им търси пари, повреждането на
имуществото и зависимостите на своя родственик, са възприели заканите
отправени към тях от А., като действителни. Още повече, че безспорно
поведението на А. е било агресивно, същият е държал и нож.
Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че са налице годни
доказателства в достатъчна степен, позволяващи несъмнен извод за това, че с
действията си подсъдимият Й. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на три престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК срещу
три различни лица, както и престъпление по чл. 296, ал.4, вр. с ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК вр. с чл.28 ал.1 НК. Фактическата обстановка е правилно
установена. Събрани са всички необходими доказателства за правилното
решение на делото. Касае се за правилно приложение на материалния закон и
правилно направени правни изводи относно деянието и квалификацията.
Всяко едно от престъпните деяния е извършено при форма на вина – внезапно
възникнал и пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на
заплахата, че тя е възприета от заплашените лица като действителна такава и
че е в състояние да възбуди основателен страх у тях, че ще бъде осъществена.
Съзнавал е и че спрямо него има издадена Заповед за защита, която не трябва
да нарушава, както и че предходно е осъден за такова деяние. По отношение
възраженията на защитата относно приетото, че към инкриминирания период
подсъдимият е бил вменяем, съдът следва да посочи, че на първо място
липсват категорични доказателства за това дали непосредствено преди
престъпленията подсъдимият е употребил наркотични вещества, в какво
количество и как са му повлияли. Заявеното пред вещите лица, че е *, съдът
намира за версия, която за пръв път се излага в този етап на производството,
поради което не може да се има вяра на това твърдение.
В този смисъл и съдебната практика: Решение № 386 от 9.10.2012 г. на ВКС по
н. д. № 1216/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова:
„ВКС намира за правилни изводите на решаващите съдилища, че за да е
налице съставомерна закана за убийство не е нужно да се установява дали
деецът е имал намерение да осъществи заканата си спрямо пострадалия.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство е квалифициран
състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се
намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от
8
Наказателния кодекс - "Престъпления против личността". Със съставите на чл.
144 НК не се защитава живота на гражданите, а тяхната лична свобода. Затова
съдилищата правилно са приели, че за осъществяване на това престъпление се
изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с убийство
спрямо свидетеля, която закана да е възприета от него и обективно би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й. А от субективна страна
деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Затова, не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а да са налице данни, че заканата е възможно
да бъде осъществена. Следователно, изводът на съда, че заканата е била
реална, а не хипотетична, е правилен, тъй като е основан на доказателствата и
на правната същност на това престъпление. Неоснователни са доводите на
защитата, че осъденият не е имал намерение да осъществи заканата си, както
и тези от тях, че пострадалият - обучен полицай, е недопустимо да бъде
уплашен от нея. Както се изясни по-горе, не е необходимо отправящият
заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да
действа в осъществяване на взетото решение, защото тогава деянието ще бъде
съставомерно по друг престъпен състав, например за приготовление за
убийство.” Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК: „ Относно обективните и субективните признаци на състава по чл.
144, ал. 3 НК. За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е
необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено
решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото
решение. Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е
квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с
престъпление. То се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления против
личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава живота на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не
се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да настъпи. ”.
В наказателноправен аспект за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК
пострадалото от акт на домашно насилие лице няма качеството „пострадал“ по
смисъла на чл. 74 НПК. Наказателната отговорност, предвидена с чл. 296, ал.
1 НК, при неизпълнение на наложена мярка за защита от домашно насилие,
съответно на преследване, разследване и санкциониране по
9
наказателноправен ред ще подлежи неизпълнението на дадената заповед за
защита. Изпълнителното деяние по чл. 296, ал. 1 НК се отнася към групата
престъпни посегателства, чрез които се възпрепятства изпълнението на
постановени съдебни решения, включително такива по ЗЗДН. При това
престъпление не се накърняват права на отделна личност – такова засягане е
несъставомерно. Ето защо е ирелевантно, че в случая близките на подсъдимия
са разрешили той да пребивава на адреса.
По наложените наказания на подсъдимия от първоинстанционния съд: Съдът
е изложил аргументи, свързани с конкретната наказателна отговорност на
подсъдимия. Преценил е степента на обществената опасност на деянието и на
извършителя. Санданският районен съд е преценил, че по отношение на
подсъдимия не са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства, че и най-лекото предвидено в закона наказание не е
несъразмерно тежко при конкретно установената степен на обществена
опасност на деянието и тази на личността на подсъдимия. Видът на
наказанието е определен при приложното поле на чл. 54 от НК, поради което
е определил наказанието му за всяко от престъпленията в размер на около
средния, предвиден за съответното престъпление.
Въззивният състав изцяло се солидаризира с вида на наказанията и начина на
тяхното изтърпяване, но не и с размера. Така определените наказания не
съответстват на обществената опасност на престъпленията и конкретния
подсъдим. Следва да се посочи, че заканите са насочени срещу майката,
бабата и бащата на подсъдимия, като мотив за тяхното отправяне е
зависимостта на подсъдимия и нуждата му от средства за снабдяване с
наркотични вещества /въпреки че самият той отрича, като твърди, че
средствата му били необходими за заплащане на наем и др./. Това е и мотива
за нарушаване на заповедта за защита от домашно насилие.
От обстоятелствената част на КСППЕ, изготвена от в.л. И.-Б. и А. във
въззивното производство се установява, че подсъдимият е израснал в добри
социално-битови условия, бил е добър ученик и дори е започнал да учи висше
образование по специалност „Медицинска химия“ като е завършил първи
курс. Тренирал е спортни дейности, работил е. Проблемът при него е, че е
започнал да употребява *** – първоначално марихуана, а след навършване на
пълнолетие кокаин и амфетамини. От този период е станал *, започнал е да
търси непрекъснато пари от близките си. Към момента приема „*“, който му
се изписва и в условията на задържане, в които се намира по време на
разглеждане на делото. Вследствие на тази комбинирана употреба на
психоактивни вещества същият е развил синдром на зависимост, което е
довело до ***. Именно това е било и мотивът за извършване на
престъпленията. Въпреки това се установява, че близките му са привързани
към него, *та на подсъдимия сочи, че не я страх от брат й когато е трезвен и че
когато не употребява наркотици не създава проблеми. Майката В. К. сочи, че
се интересува от сина си, макар че живее в Германия, допълва, че синът й по
принцип е много добро и умно момче, което е попаднало в неподходяща
компания и всичко започнало под въздействието на „някакви неща“. Както и
вещите лице, изслушани пред въззивната инстанция заявяват, че подсъдимият
10
обича семейството си, има връзка с него, но в състояние на фрустрация когато
иска да постигне нещо, което не му се позволява, той проявява агресия към
близките си.
Т.е. зад престъпната деятелност на подсъдимия се крие *** в лице, склонно да
извършва престъпни прояви спрямо най-близките му хора. Както е прието в
Решение № 335 от 12.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 819/2004 г., I н. о., НК,
докладчик председателят Пламен Томов „Здравословните затруднения на
дееца изискват поначало неутежняване на отговорността му, а евентуални
действия извън нея за отстраняване или смекчаване на затрудненията.“.
Действително съдебното минало на подсъдимия /извън осъждането,
обуславящо повторност/ е обременено с едно осъждане, в чийто изпитателен
срок са извършени настоящите престъпления. Но въпреки това съдът е на
мнение, че наложените от Санданския съд наказания са прекомерно завишени,
като справедливи намира такива в размер по-близък до минималния. За
престъпленията по чл. 144, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание
ЛОС за срок до 6 години /не е предвиден специален долен минимум/.
Справедливо наказание за всяко от трите престъпления по този текст е
наказание „ЛОС“ за срок от по 1 година.
За престъплението по чл. чл. 296, ал. 4, вр. с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК вр. с чл. 28, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „ЛОС“ от 1 до 5
години. Справедливо е наказание „ЛОС“ за срок от 2 години и 4 месеца. Вярно
е, че са извършени няколко отделни деяния, но освен казаното по-горе следва
да се посочи като смекчаващо обстоятелство и че действително подсъдимият е
получил разрешение да се прибере в жилището на баща си на втори етаж в
същата сграда, където на седми етаж живеят Ф. М. и И. А.. Майката В. К. е
позволила на сина си да влезе в жилището на * му /на */, за да се изкъпе, да си
зареди телефона, да пренощува, а впоследствие да си вземе дрехите. Макар
това разрешение да не може да дерогира неизпълнението на заповедта, то е
смекчаващо обстоятелство.
Именно това трябва да бъде и определеното общо най-тежко наказание.
Правилно е определен режима на изтърпяване, както и правилно е приведено
в изпълнение отложеното наказание по предходното осъждане в чийто
изпитателен срок са извършени настоящите престъпления. Правилно е
произнасянето и за разноските, като е съобразена разпоредбата на чл. 189 от
НПК.
По отношение възражението на защитата, че неправилно е приложен чл. 59 от
НК като не е приспаднато задържането на подсъдимия, съдът намира, че
доколкото в справката за съдимост на подсъдимия изрично е отбелязано
приспадане на периодите на задържане по НОХД 371/2021 г. по описа на РС
Сандански, то при изпълнение на наказанието този период ще се приспадне,
без да е необходима корекция в съдебния акт, с който се привежда в
изпълнение отложеното наказание на основание чл. 68 от НК.
По отношение приложението на разпоредбата на чл. 92 от НК съдът е на
мнение, че правилно е приложена от първоинстанционния съд, доколкото от
11
заключението на вещото лице се установява, че подсъдимият към момента на
задържането му приема „*“, но е необходимо, за да се подобри състоянието му
и след излизане от затвора да не се достигне до извършване на нови
престъпления като процесните, с него да работят специалисти – ***.
Неправилно е определен срок за това *** обаче. *** следва да се осъществи по
време на изпълнение на общото наказание от две години и четири месеца
лишаване от свобода от подсъд. А., като срокът на лечението се приспадне
като изтърпяна част от наказанието. При необходимост от *** преди изтичане
на срока за изпълнение на лишаването от свобода, както и в случаите на
продължаване на принудителното лечение от наркомания и след изтърпяване
на наказанието, предложението се разглежда по реда на чл. 432 от НПК. Съдът
е на мнение, че освен, че не трябва да се определя срок на ***, съдът не следва
да определя в съдебния си акт лечебното заведение където следва да бъде
сторено то. Това е така, тъй като според здравословното състояние на лицето,
следва при изпълнение на наказанието да се преценяват възможностите, като
при конкретния подсъдим е налице необходимост от ***, т.е. ако това може да
стане и в затвора където ще изтърпява наложеното му наказание, или с
амбулаторни посещения при специалист, не е необходимо да бъде превеждан в
специализирано лечебно заведение.
При извършената проверка въззивният съд не констатира съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане. По изложените по горе съображения
ще следва присъдата да бъде изменена относно размера на наказанията и
относно определянето на срок и място за лечението на подсъдимия.
За прецизност следва да се посочи, че когато се налага наказание „Лишаване
от свобода“, за няколко престъпления, начинът на изтърпяване на наказанията
и в частност режима следва да се определи след определяне на общото
наказание, по аргумент от разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, както и че
прилагане разпоредбата на чл. 92 от НК не следва да се прилага след всяко
наложено наказание и при определяне на общото наказание, а е достатъчно да
бъде упоменато, че наред с наказанието, определено като общо такова, се
постановява и *, но доколкото не се касае за съществен недостатък и с цел
яснота на въззивния съдебен акт, намира, че не се налага изрична корекция в
първоинстанционната присъда.
Ето и защо Благоевградският окръжен съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 27 от 15.07.2024 година, постановена по НОХД №
98/2023 година на Сандански районен съд, като
НАМАЛЯВА размера на наложените наказания на подсъдимия Й. Б. А. на:
- по 1 /една/ година "Лишаване от свобода" за всяко от престъпленията по чл.
144, ал.3, вр. с ал.1 НК;
12
- на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода" за
престъплението по чл. 296, ал. 4, вр. с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК вр.
с чл. 28, ал. 1 НК;
-на 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“ общото
наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК и
ОТМЕНЯ определения тримесечен срок на постановеното * по чл. 92 от НК,
както и определянето на мястото, където трябва да се проведе.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК Решението да бъде съобщено на страните.
Препис от всички документи, касаещи здравословното състояние на
подсъдимия /включително експертизите и протокола от разпит на в.л. пред
въззивния съд/ да се изпрати на органа по изпълнение на наказанието.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13