РЕШЕНИЕ
гр.София,
02.11.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Калина Христова
при
секретаря В.Илиева и в присъствието на прокурора .................... като
разгледа докладваното от съдията в.гр.дело N: 1 927 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 27.08.2014 г., постановено по
гр.д.№ 23 956/2009 г. по описа на СРС, ГК, 32 състав, е прекратено производството
по същото по отношение на исковете на Е.М.В., В.Г.П., В.Г.П., К. Д.К., Д.А.Д., С.М.Д.,
П.Г. М.и Н.Ж.Ц.-М. за признаване за установено по отношение на Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т.
– В.ЕВ.Д.П.и Столична община, че раздел ІІ от спогодба за делба от 01.05.1929
г. за предназначаване, обосо-бяване на „апартамент от три стаи и коридор в
сутерена“; на нотариален акт № 16 по н.д.№ 181/1998 г. на нотариус И.Н.– рег.№
40 на Нот.каМ., установяващ право на соб-ственост на ¾ идеални части от
три стаи, коридор, сервизно помещение, както и на договора, обективиран в нотариален
акт № 17 по н.д.№ 196/1999 г. на нотариус Д.Т.– рег.№ 187 на Нок.каМ., като
недопустими.
Със същия съдебен акт са
отхвърлени: предявените от Е.М. В., В.Г.П., В.Г.П., К.Д.К., Д.А.Д., С.М.Д., П.Г.М.
и Н.Ж.Ц.-М. срещу Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т. – В.ЕВ.Д.П.и Столична община искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26 ЗЗД за признаване на
установено, че част от договор от 12.05.1928 г. за преустройство на зимниците и
основите в три източни стаи в сградата в гр.София, парцел VІ-1, кв.458,
местност „Центъра“, на ул.„*******както и т.21 от Поемни условия от 12.05.1928
г. са нищожни, поради противоречие със закона и невъзможен предмет; предявените от Екате-рина М.В., В.Г.П., В.Г.П.,
К.Д.К., Д.А.Д., С.М.Д., П.Г.М. и Н.Ж.Ц.-М., срещу Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т.-В.ЕВ.Д.П.и
Столична община искове с правно основание чл.109 ЗС за възстановяване на 3
източни зимника и основи, и част от коридор, включително западната основа на
оградената част от коридора на изградения апартамент в гр.София, парцел VІ-1,
кв.458, местност „Центъра“, ул.„*******в сутерена към ул.„*******“ и за премахване
на изградените там тоалетна и мивка; предявените от Е.М.В., В.Г.П., В.Г.П., К.Д.К.,
Д.А.Д., С.М.Д., П.Г.М. и Н.Ж.Ц.-М., срещу Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т.-В.ЕВ.Д.П.и
Столична община искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на
установено, че ищците са собственици на 3 източ-ни зимника, основи и част от
коридор, включително западната основа на оградената част от ко-ридора в гр.София,
парцел VІ-1, кв.458, местност „Центъра“, ул.„*******в сутерена към ул.„*******“,
както и предявените от Е.М.В., В.Г.П., В.Г.П., К.Д.К., Д.А.Д., С.М.Д., П.Г.М. и
Н.Ж.Ц.-М. срещу Б.П.Д. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване на
владе-нието на 3 източни зимника, основи и част от коридор, включително
западната основа на огра-дената част от коридора в гр.София, парцел VІ-1,
кв.458, местност „Центъра“, ул.„*******в сутерена към ул.„*******“, като
неоснователни.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищците Е.М.В., В.Г.П.,
В.Г.П., К.Д.К., Д.А.Д., С.М.Д., П. Г.М. и Н.Ж.Ц.-М.. В жалбата се поддържа, че
обжалваното ре-шение е нищожно, тъй като няма мотивиране на съдебния акт, в
т.ч. и поради наличието на „псевдо” и „квази” мотиви, равнозначни на липсващи
мотиви, съотв. че същият е неправилен, тъй като при постановяването му са
допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост – при несъобразяване с прави-лата
на елементарната логика или неправилно възприемане на фактите по делото. Поддържа
се, че противозаконно първоинстанционният съд е приел, че не съществува императивна
забрана за сключване на договор за изработка без утвърден проект, тъй като
приетото от този съд е в нарушение на чл.41 и чл.44 от Закона за
благоустройството и населените места в Царство България /ЗБНМЦБ/, действал до
отмяната му през 1941 г., чл.71 от същия нормативен акт – в редакцията след ДВ
бр.60/1911 г., както и в нарушение на
императивните материално-правни изисквания на Строително-полицейския
правилник за сградите в Столицата /ДВ бр. 255/1923 г./, на чл.62 и чл.63 от
ЗИСС /отм./, на чл.8 и чл.27 от ЗЗД от 1892 г. /отм./, които са изисквали
сделката „да е позволена”, а същата би била такава, ако е законна, т.е. „да не
е противна на закона”, както и за „определяемост” на предмета /чл.8/, съответно
на изискванията на чл.21 ЗЗД отм. и чл.17, ал.2 и чл.57, ал.2 от Конституцията
на Република България. Излагат се доводи и че в атакуваното решение съставът на
СРС не е обсъдил всички доводи и твърдения на ищците; че съдът няма как по
силата на закона и/или довод и възражение на страна да избегне да вземе
отношение по същество за нищожността на съдебния акт; че смисъла на закона
изисква претен-дираното по т.4 от петитума на исковата молба ревандикиране да
се прави за законни, а не за незаконни обекти, като в съществено нарушение на
процесуалната разпоредба на чл.124, ал.1 ГПК и на материалноправната – на
чл.108 ЗС, първоинстанционният съд е приел, че трябвало да се ревандикира
съществуващ незаконен обект и че законният „не съществува”; че в тази връзка е
без значение дали и/или че по производството не е предявен иск за собственост
на апартамент. Сочи се и че е противозаконно разбирането на СРС за отхвърляне
на исковете за ревандикация единствено по обуславящите ги искове за нищожност
на договор за преустройст-вото от 1928 г. и поемните условия, тъй като
фактически е повече от очевидно, че ревандикира-нето не се е основавало само на
тази нищожност, а не и на всяка друга твърдяна, като в случай, че ищците бяха
ограничили това, щяха изрично да го кажат; че от изложеното неизбежно след-ва и
извод за противоправност и необоснованост и на приетото в решението относно
негатор-ните искове по чл.109 ЗС, в т.ч. и „разбирането” в този акт, че
трябвало, но не могло да се пре-тендира „апартамент” и че това било
преклудирано – което нямало как да стане и при несъвпа-дане на страни или част
от тях, основание и предмет на делата; че този съд не е изтъкнал свое разбиране
по редица факти във връзка с отбелязванията на сутеренния етаж в двата проекти,
чието предназначение не е променяно законно, което е въпрос не на воля и реализация,
а на законност на извършването; че дори и на има промяна в преназначението
общата част не губи своето качество – остава си обща част, а не обикновена
съсобственост. Молят въззивния съд да прогласи нищожността на обжалваното
решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално
да се отмени същото по посочените в жалбата основания и да се присъдят на жалбоподателите
направените от тях разноски по производството в размер на 2 050,00 лева.
С определение № 11 974 от 08.06.2015
г., постановено по гр.д.№ 1 927/2015 г. на СГС, ГО, ІV-В състав, влязло в сила
на 15.09.2015 г., е върната частната жалба, обективирана в доку-мент, наименован
„въззивна жалба“, срещу първоинстанционното решение по гр.д.№ 23 956/ 2009 г. по описа на
СРС, ГК, 32 състав – в
частта му с характер на определение, с което е прек-ратено като процесуално
недопустимо производството по делото по предявените от Екате-рина М.В., В.Г.П.,
В.Г.П., К.Д.К., Д.А.Д., С.М.Д., П.Г.М. и Н.Ж.Ц.-М. срещу Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т.
– В.Е.В.Д.П.и Столична община искове за прогласяване на нищожност на раздел ІІ от спогодба за делба от
01.05.1929 г. за предназнача-ване, обособяване на „апартамент от три стаи и
коридор в сутерена“; на нотариален акт № 16 по н.д.№ 181/1998 г. на нотариус И.Н.–
рег.№ 40 на Нот.каМ., установяващ право на собственост на ¾ идеални
части от три стаи, коридор, сервизно помещение, както и на договора,
обективиран в нотариален акт № 17 по н.д.№ 196/1999 г. на нотариус Д.Т.– рег.№
187 на Нот.каМ..
С оглед влязлото в сила
определение от 08.06.2015 г., изложените във въззивната жалба доводи, касаещи
правилността на акта на СРС във визираната част, имаща характер на опре-деление,
са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да бъдат
обсъж-дани.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Б.П.Д.,***, в който се
поддържа, че решението на СРС е законосъоб-разно, правилно и обосновано,
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон; че в същото са
анализирани всички доводи на въззивниците и няма такива, за които пър-воинстанционният
съд да не се е произнесъл надлежно, подробно и законосъобразно. Заявено е
искане да се потвърди първоинстанционното решение и да се остави без уважение
без въззив-ната жалба, както и да й се присъдят направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК
е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника И.И.М. – чрез особения му
представител адв.Г.Г.. В същия се изла-гат съображения, че обжалваното решение
е валидно, допустимо, правилно, обосновано и пос-тановено при съобразяване с материалния
и процесуалния закон, както и че първоинстанцион-ният съд е изследвал всички
наведени от ищците фактически и правни доводи. Моли съда да потвърди атакуваното
решение и да остави без уважение подадената срещу него въззивна жалба. Претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба и от ответницата Л.К.Т. – В.Е.В.Д.П.,
чрез особения й представител адв.Е.К.. В отговора са наведени доводи, че
първоинстанционният съд е обсъдил подробно съб-раните доказателства и се е
произнесъл съобразно материалния и процесуалния закон, като е достигнал до
правилния извод, че към момента на сключване на договора от 12.05.1928 г. за
преустройство и надстрояване на жилищната сграда, находяща се на ъгъла на ул.„****“
и ул. „Шишман“, съгласно утвърден план и детайли, в действащото българско
законодателство не е съществувала императивна забрана за сключване на договор
за изработка, какъвто е процес-ният, а законоустановените към посочения момент
условия за действителност на договора са налице, поради което правилно са
отхвърлени предявените от въззивниците искове. Твърди се и че
съдебно-техническата експертиза е установила, че зимниците и част от коридора
не съ-ществуват, а е налице обособен апартамент, като спорът относно
собствеността му е решен със сила на пресъдено нещо, като се релевират и съображения
за неоснователност на доводите във въззивната жалба, че установеното в мотивите
на решението по гр.д.№ 9 062/1999 г. на СРС, 42 състав е непротивопоставимо на
ищците. Претендира се потвърждаване на първоинстанцион-ното решение и присъждането
на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
В депозирания
в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба от ответника Столична община,
гр.София, се оспорват като неоснователни изложени в нея възражения. В отговора
се поддържа и че атакуваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и
мотивирано, постановено при спазване на всички процедурни правила. Инвокират се
твърдения и че всички факти и доказателства са обсъдени подробно от СРС и че
последният е достигнал до обоснования извод, че следва да прекрати производството
по исковете за прогласяване на нищожност на раздел II от спогодбата за делба от 01.05.1929
г. и констативния нотариален акт № 16/16.10.1998 г. като недопустими, поради
липса на правен интерес и да отхвърли всички останали искове по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.26, ал.1, пр.1 и ал.2 ЗЗД, чл.109 ЗС и чл.108 ЗС, като
неоснователни. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да остави
въззивната жалба без уважение, ведно със законните последици. Претендира се присъж-дането
на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на настоящото производство – на
16.12.2015 г. е починала жалбоподателката-ищца В.Г.П., съгласно данните от
представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 17.12.2015 г. от
Столична община, въз основа на акт за смърт № 0604/17. 12.2015 г. С определение
от 03.02.2016 г. на основание чл.227 ГПК като жалбоподатели по де-лото относно
правата на починалата жалбоподателка-ищца В.Г.П. са конс-титуирани наследниците
й по закон – нейните синове: П.Г.П. и В. Г.П. /ищец в производството и на
самостоятелно основание/.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото дока-зателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирани страни
в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
При извършената служебна проверка
по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и процесуално допусти-мо – с изключение на
частта, с която са отхвърлени като неоснователни положителни устано-вителни искове
за собственост на ищците с правно основание чл.124, ал.1 ГПК относно на 3 източни зимника, основи и част
от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора в гр.София,
парцел VІ-1, кв.458, местност „Центъра“, ул.„*******в сутерена към ул.„*******“.
Предметът на делото е
спорното материално субективно право – претендирано или от-ричано от ищеца,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квали-фикация
на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения.
Ко-гато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл
по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелст-ва, на които страната не се е позовала, тогава
решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание /в този смисъл и константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 398/23.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23.07. 2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО,
решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение №
307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012
г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и
мн. др./. С
исковата молба, въз основа на която е гр.д.№ 23 956/2009 г. по описа на СРС, ГК, 32 състав, не са заявени като
самостоятелни претенции, разгледаните от решаващия състав на СРС положителни
установителни искове за собственост, а отрицателни установителни такива, че ответниците
не са собственици на
процесните обекти, поради
което в частта, с която са разгле-дани положителни установителни искове по
чл.124, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като
постановено по непредявени претенции в нарушение на чл.6, ал.2 ГПК, а делото на
основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК да се върне на първоинстанционционния съд за произнасяне
по заявените отрицателни установителни искове от страна на жалбоподателите-ищци,
в хода на което този съд следва да извърши преценка и относно допустимостта на пос-ледните.
Неоснователни са
наведените от жалбоподателите доводи, че решението – предмет на въззивен
контрол е нищожно. За да е нищожно едно съдебно решение, същото не следва да
отговаря на изискванията за валидност на съдебните актове. Безспорно е в
правната доктрина и в съдебната практика, че нищожно е съдебното решение, което
е постановено от ненадлежен съдебен орган или в ненадлежен състав; извън
пределите на правораздавателната власт на съда; не е изготвено в писмена форма;
не е подписано и е абсолютно неразбираемо дори и чрез тъл-куване. Разглежданото
решение не страда от нито един от визираните пороци. Същото е поста-новено от
надлежен състав в кръга на неговата компетентност, изготвено е в писмен вид,
под-писано е и е мотивирано, волята на съда е
изразена ясно и разбираемо. Евентуалните недоста-тъци при формиране на правните
изводи на съда, погрешните мотиви или липсата на мотиви по някои възражения не
водят до нищожност на решението, а до евентуална негова неправилност.
В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение е допустимо, поради кое-то съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с жалбата, от
които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.
Не е спорно в производството,
което се констатира и от представения крепостен акт № 213/03.05.1896 г. за
придобит недвижим имот чрез покупко-продажба на Първи нотариус към Софийски
окръжен съд, че на 03.05.1896 г. полковник К. М. е закупил празно двор-но място
от 478,60 кв.м., находящо се в гр.София на ъгъла на ул.„Алабинска” и ул.„Цар
Шиш-ман”, както и че в същото е била изградена едноетажна жилищна сграда с
полусутерен.
От приетото удостоверение за наследници
№ 705/11.05.1962 г. на СНС се установява, че К. М. П. е починал през 1927 г.,
като е оставил за свои законни наследници: 1. А. З. М. – съпруга, починала през 1961 г., 2. Е.К.Т.– дъщеря, починала през 1976 г. и заместена в наследяването
от нейните низходящи дъще-ри Е.Т.Т.и М. Т.В.Д.П., 3. М.К.Ц.– дъщеря, починала
през 1977 г. и заместена в наследяването от сина й К. И. Ц., 4. И. К. М. – син, починал през 1979 г. и
заместен в наследяването от сина му И.И.М. и непълно осиновената му дъщеря В.А.М.,
5. Т.К.М.– дъщеря, починала през 1981
г. и заместена в наследяването от дъщеря й Ад-риана Н.К., 6. В. К. М. – син, починал през 1928 г. и
заместен в наследяването от майка си А. З. М., починала и 7. В.К.С.– дъщеря, починала през 1982 г. и
наследена от своите братя и сестри, починали и съответно заместени от техните
низходящи, племенници на В.К.а: Е.Т.Т., М. Т.В.Д.П., К. И. Ц., И. И.М. и А.Н.К..
Безспорно е и че с договор от 12.05.1928
г. А. Кр.М. като пълномощник на децата си Е. М. по мъжТ., М. М. по мъж Ц., И. М.,
Л. М. по мъж М., В.М. и В.М., от една страна и А. Г. и брат, предприемач-строители
от друга, са сключили сделка, по силата на която първите са възложили на А. Г.
и брат да преустроят съществу-ващата им собствена сграда в гр.София, находяща
се на ъгъла на ул.„****“ и ул.„Цар Шиш-ман“, както и да надстроят първи и втори
етажи върху същата, съгласно приложените към дого-вора утвърден план, детайли и
поемни условия, които подписани от двете страни съставляват неразделна част от
договора. От клаузата на т.2 от цитирания акт се констатира, че срокът за
изпълнение на всички работи по преустройството и надстрояването е най-късно до
30.09.1928 г., на която дата цялата постройка трябва да бъде окончателно готова
и ключовете предадени на домостроителката.
В т.21 от подписаните между същите
страни поемни условия за извършване на отдел-ните видове работи за
преустройката и надстройката на наследниците на генерал М. от 12.05.1928 г. е
предвидено, че в сутерена ще останат да се използват трите източни стаи откъм
ул.„Шишман“ с отделен вход откъм северната страна, изолирани от другите
зимници, добре измазани, всички поправки и комини, снабдени с един клозет и
умивалник, отделен комин за всяка стая, измазан добре, семпло боядисано и едно
преграждане на коридора за килер.
Със съдебна спогодба, одобрена с
определение на съда от 01.05.1929 г. по гр.д.№ 49/ 1929 г. на Софийски окръжен
съд, ГО, визираните по-горе наследници на К. М. са извършили доброволна делба
на останалата им в наследство едноетажна масивна къща, пост-роена на 255 кв.м.
с дворно място, общо пространство от 530 кв.м., находящо се в гр.София, ул.„****”
№ 35, на ъгъла с ул.„*******”, при съседи: генерал П., И.М.и казаните две улици
по крепостен акт № 213/1896 г. на имота на покойния К. М., която наследниците-съделители
са надстроили с техни собствени средства всеки за своя апар-тамент – два пълни
етажа и тавански етаж, образуващи всичко шест апартамента по два на етаж, плюс
един апартамент от три стаи в полусутерена, избени помещения и обща пералня в
сутерена, обща сушилня и воден резервоар в тавана, които апартаменти
сънаследниците са си разделили по следния начин: 1. на А. Кр.М. се признава пълна и изключителна собственост на малкия
апартамент в първия /среден/ етаж, заедно с една таванска стая /сред-ната към
ул.„*******”/ и едно избено помещение, като на същата е признато и изключи-телно
пожизнено плодоползване от апартамента в полусутерена, състоящ се от три стаи и
кори-дор; 2. на Е. д-р Т. се признава
пълна и изключителна собственост върху големия ъглов юго-източен апартамент на
първия /среден/ етаж, заедно с една таванска стая на юго-източния ъгъл и едно
избено помещение /средното към ул.„****/; 3. на М. Ив.Ц. се признава пълна и изключителна собственост върху
юго-източния ъглов апартамент на втория /горния/ етаж, заедно с една таванска
стая /към ул.„*******”/ и едно избено помещение /към ул.„****”/; 4. на Т. Н.М. се признава пълна и изключителна
собственост върху северо-източния апартамент на втория /горния/ етаж, заедно с
една таванска стая /северо-източна/ и едно избено помещение /към двора/; 5. на
капитан И. Кр.М. се признава пълна и
изключителна собственост върху ъгловия юго-източен апартамент в партера, заедно
с една таванска стая /средната към ул.„****”/ и едно избено помещение към
градината и 6. на В.Кр.М. се признава
пълна и изключителна собственост върху северо-източния апартамент в партера,
заедно с една таванска стая /юго-западната ъглова/ и едно избено поме-щение към
градината.
В клаузата на р.ІІ от одобрената спогодба
за доброволна делба е предвидено от страни-те по нея, че в неразделна обща
собственост и ползване остават дворът с градината и входовете към ул.„*******”
и ул.„****, водопроводът и канализацията, и общите части на сграда-та: основи и
външни стени, стълбище външно, вътрешно и избено, покрив, обща пералня в
сутерена и обща сушилня в тавана, водният резервоар и общият хол в тавана и
апартамента от три стаи и коридор в сутерена /гола собственост/.
Със записка № 54, том 19 от
23.12.1929 г., приложена по делото в заверено копие, том 19 по партидна книга
том 107, стр.458 на нотариус при СОС, спогодбата от 01.05.1929 г. по
гр.д.№ 49/1929 г. на Софийски окръжен съд е надлежно вписана.
Видно от нотариален акт № 86, т.ІХ,
нот.дело № 1817/1949 г. на първи нотариус при СРС, на 25.11.1949 г. А. К. М. се
е разпоредила чрез договор за покупко-продажба със собствения й апартамент,
придобит въз основа на делбата през 1929 г., в полза на П.Й.А.. Същата е
починала на 23.07.1995 г., като от удостоверение за наследници № 880/14.07.1995
г. на Община „Средец” – София се установява, че след кончината й последната е
наследена от законните й наследници: Е. Й.А. – дъще-ря, А.Й.А.– син и Й.А.К.–
съпруг, починал на 01.02. 1986 г. с наследници същите низходящи /удостоверение
за наследници № 2139/19.11.1998 г. на Община „Средец” – София/.
От своя страна Й.А.К.се
легитимира като собственик на основание покупко-продажба от СГНС с договор от
28.06.1966 г. на една стая от четиристайния апарта-мент, находящ се в сградата
на ул.„****” № 37, ІІ етаж, застроена на 20 кв.м., при съседи: Г.и В. П. и Б.Ст.Р.–
югоизток, С.М.– североизток, В.Ц.– югозапад и ул.”Шишман”, заедно с 2,66
идеални части от общите части на сградата и мястото.
С нотариален акт № 118, том ХVІІІ,
дело № 3631/04.03.1996 г. на нотариус В.М.чев от СНС при СРС, на 04.03.1996 г. А.Й.А.се
е разпоредил чрез договор за покупко-продажба със собствената му ½
идеална част от описания по-горе имот, придобит по наследство, в полза на
сестра си Е. Й.А., която от своя страна съв-местно със съпруга йД.Г.К.на
21.05.1996 г. с нотариален акт № 162, том L, дело № 10033/1996 г. на нотариус В.М.от
СНС при СРС е дарила този имот на дъ-щеря им К.Д.К. – ищца в производство. В
частта относно посочените в тях
проценти
идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху мястото и
двата нотариални акта са поправени съответно с нотариален акт № 61, т.І, рег.№
689, дело № 71/19.02.1999 г. и нотариален акт № 90, том І, рег.№ 929, дело №
98/09.03.1999 г. на нотариус Валери Манчев.
На 21.12.1959 г. И. К. М. е продал
наС.К.а М. и М.Б.М.собствения си апартамент на партерния етаж, получен в дял
при делбата с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 38, т.ХХVІІ,
н.дело № 4 977/21.12.1959 г. на първи нотариус при СРС.
По силата на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, инкорпориран
в нотариален акт № 63/06.07.1994 г., том LХХVІІІ, нот.дело № 15 515/ 1994 г. на
първи нотариус при СРС купувачитеС.и М.М.са прехвърлили този имот на тяхната дъщеря Е.М.В. – ищца в
настоящото произ-водство, която съгласно данните от решение за развод от
30.03.1987 г. по дело № 2172/1986 г. на Съда при щат Пенсилвания, САЩ към
момента на неговото придобиване е със семейно по-ложение – разведена.
Съгласно акт № 576 от 15.10.1949 г. за
завземане на недвижим имот за държавен, апартаментът на Е. д-р Теодор Т. в
процесната сграда /големият ъглов юго-източен апартамент на първия /среден/
етаж/ е одържавен на 04.08.1949 г. по реда на ЗОЕГПНС по пре-писка № 30/7/48
г., І р., с министерско постановление № 97, след което е продаден от държа-вата
чрез СГНС – Ленински райсъвет на Г. П.П., В.Г.П. и Б.С. Р.с договор за продажба
от 01.07.1966 г., съгласно Наредбата за про-дажба на жилища от държавния
жилищен фонд, предоставен на народните съвети.
С влязло в сила на 25.04.1968 г.
решение от същата дата, постановено по гр.дело № 1 150/1967 г. по описа на
Софийски градски съд, ГК, на основание чл.288, ал.2 ГПК /отм./ същият апартамент
е поставен в дял и е станал изключителна собственост на Г. П.П. и В.Г.П..
От данните по приетото удостоверение
за наследници № 1548/12.11.984 г. на Ленински РНС – гр.София, се констатира, че
Г. П.П. е починал на 08.11.1984 г., като е оста-вил за негови законни
наследници ищцата по делото В.Г.П. – негова съпруга и синове му В.Г.П. – ищец
по делото и П.Г.П.. На 08.12.1987 г. П.Г.П. с молба вх.№ 1426 се е отказал от
наследството, оставено от наследодателя му Г. П.П., като отказът му е бил
вписан в специалната книга на Ленински районен съд под № 145 от 08.12.1987 г.
След смъртта й на 16.12.2015 г. В.Г.П. е наследена от В.Г.П. и П.Г.П. – в
качеството им на нейни низходящи, съгласно данните от НБД „Население” от
01.02.2016 г.
Съгласно удостоверение за
наследници № 1 408/11.09.1997 г. на Община „Средец” – гр. София К. И. Ц. е
починал на 04.09.1997 г., като е оставил за негови наследници по закон лицата: Л.Н.Ц.
– съпруга и И.К. Ц. – син. Същите са се разпоредили с придобития по наследство имот
от наследодателя им К. И. Цибул-ка в процесната сграда – юго-източния ъглов
апартамент на втория /горния/ етаж, чрез договор за покупко-продажба от
08.12.1997 г., материализирана в нотариален акт № 131, том LLLLХІІ, нот.дело №
41 661/1997 г. в полза на ищцата по делото С.М.Д. и М. К.Д.. Съгласно удостоверение
за граждански брак № 039627/15.03.1986 г. на Бла-гоевски РНС, гр.София, към
момента на сделката купувачите са били в граждански брак, сключен на 15.03.1986
г.
С писмо рег.№ АО 1100-46/от
24.03.2011 г. Столична община /СО/, район „Сердика” е удостоверила, че Л.Н.Ц. е
починала на 20.02.2011 г. със законни наследни-ци: 1.П.К.Д. – син; 2. Николай К.Д.
– син и 3. М. К.Д. – син.
Наследничката на Т. К.а М., дъщеря на К. М. П. – А.Н.К., починала на
02.06.1985 г., се е разпоредила със собствения й апартамент, получен по
наследство от майка й въз основа на делбата от 1929 г. – северо-източ-ният
апартамент на втория /горния/ етаж, чрез саморъчно завещание в полза на И.К. Ц.
от 06.09.1998 г.
Чрез договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 26, том ХХVІІ, нот.дело № 4607/1990 г. И.К. Ц. е прехвърлил собствената
му ½ идеална част, придобита по наследство – завещание от А.К., от
североизточния апартамент на втория /горния/ етаж, заедно с една таванска стая
/северо-източна/ и едно избено помещение /към дво-ра/ и 16,17 ид.ч. от общите
части на сградата и от мястото, находящо се на ъгъла на ул.”****” и ул.”*******”
в гр.София, в полза на сестра му А.С.Т..
Впоследствие А.С.Т., като собственик на
целия северо-източен апартамент на втория /горния/ етаж по силата на договора
за дарение по нотариален акт № 26, том ХХVІІ, нот.дело № 4607/1990 г. и решение
по гр.дело № 3109/1990 г. на Първи районен съд, 11 състав, вписано под №
24 979/1991 г., е дарила на брат си И.К. Ц. ½ идеална част от този
имот с нотариален акт № 197, том V, дело № 889/1993 г., след което два-мата чрез покупко-продажба,
материализирана в нотариален акт № 35, том ХІ, нот.дело № 2042/1994 г. на нотариус
в Софийски нотариат при СРС, са продали този апартамент на М.А.Д.-А., ЕГН **********,
която го е придобила в режим на СИО със съпруга й П. С.А..
С решение от 30.10.1995 г., постановено
по гр.д.№ 3 835/1994 г. по описа на СРС, 83 състав, Брачна колегия, бракът
между М.Д.и П. А., сключен на 27.05. 1981 г., е прекратен поради дълбоко и
непоправимо разстройство на основание чл.99, ал.3 СК /отм./, като апартаментът
на ул.„****” № 37 по силата на одобреното от съда споразумение, постигнато
между тези страни, е поставен в изключителна собственост на М.А.Д..
На 26.01.2004 г. М.А.Р., ЕГН ********** е продала собстве-ния й
североизточен апартамент, находящ се на горния ІІІ етаж в процесната сграда на Д.А.Д.
– ищец в производството, с договор за покупко-продажба, материализиран в
нотариален акт № 11, том І, рег.№ 215, дело № 4/2004 г. на нотариус В.В., рег. №
320 на Нот.каМ..
За установяване на твърденията им по исковата молба жалбоподателите-ишци
П.. Г.М. и Н.Ж.Ц.-М. са представили заверено копие от нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 45, том VІІІ, нот.дело
№ 1 117/1984 г., в който е удостоверено, че А.Н.К. прехвърля на П.Г.М. и Н.Ж.Ц.-М.
½ ид.част от следния недвижим имот в гр.София, ул.”****” № 37, а именно:
апартамент на първия етаж с площ от около 108 кв.м., при съседи: М.М.,
стълбище, двор и ул.”*******”, заедно с ъгловото югозападно таванско помещение
и с избено помещение към двора при съседи: Й.А., от две страни коридори и двор,
както и 16,67 % ид.части от общите части на сградата и 1/6 ид.част от дворното
място, срещу задължението да се грижат за нея, както и да я подпомагат при
нужда в нейната издръжка, докато тя е жива, като й осигуряват един спокоен и
нормален живот.
Съгласно данните от изготвения протокол
от проведено на 16.04.1984 г. съдебно засе-дание по гр.д.№ 8 406/1984 г. по
описа на СРС, ГК, 47 състав, на същата дата е одобрена от съда постигнатата
между страните по него: ищцата А.Н.К. и ответни-ците П.Г.М. и Н.Ж.Ц.-М.
спогодба, по силата на която последните двама получават в дял и изключителна
собственост недвижимия имот, пред-мет на сделката по нот.акт № 45, т.VІІІ,
н.дело № 117/1984 г., като за уравнение на дела на А.Н.К. същите са заплатили
сумата от 7 448,00 лева.
Като доказателство по делото е
прието и заверено копие от нотариален акт № 16, том ІА, рег.№ 583, дело №
181/1998 г. на нотариус И.Н., рег.№ 040 на Нот.каМ., с който на основание
чл.483, ал.1 ГПК /отм./ ответниците в производството Л.М.К.Т.-В.Е.В.Д.П., И.И.М.
и Л.Н.Ц. са признати за собственици: първите двама – на основание наследство, а
третата – на основание наследство и завещание, на по ¼ идеална част за
всеки един от тях на следния недвижим имот, а именно: апартамент в сутеренния
етаж на триетажната жилищна сграда, находяща се в гр.Со-фия, ул.„Ген.****” № 37,
със самостоятелен вход откъм ул.„*******”, състоящ се от три стаи, коридор,
сервизно помещение с площ от 100,73 кв.м., при съседи: ул.”*******”, ул. ”Ген.****”,
двор и зимнични помещения, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С последващ договор, обективиран
в нотариален акт № 17, том ІІ, рег.№ 2442, дело № 196/22.10.1999 г., тези лица
са продали на ответницата Б.П.Д. ¾ идеални части от описания по-горе
апартамент в сутеренния етаж.
На 20.10.1998 г. Столична община,
район „Средец” на основание параграф 7, т.6
ЗМСМА
от 91 г. и чл.2, ал.1, т.6 ЗОС е съставила акт за частна общинска собственост №
221 относно ¼ ид.част от апартамент в сутеренния етаж в сградата,
находяща се в гр.София, ул. ”****” № 37, с площ от 100,73 кв.м. и съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В
същия акт като бивш собственик на този имот е отразена Държавата.
За установяване на инвокираните в
исковата молба твърдения със същата е представено и заверено копие от решение
от 11.05.1995 г., постановено по гр.д.№ 3 786/1992 г. по описа на СРС, 41
състав, влязло в сила на 12.09.2005 г. след потвърждаването му с решение от
04.12. 2003 г. по гр.д.№ 2 893/1999 г. по описа на СГС, ІІ-Б отделение и
решение № 1 483/05 от 12.09. 2005 г. по гр.д.№ 1065/2004 г. на ВКС, ГК, ІV
отделение, с което е отхвърлен предявеният от Л.М.К.Т.-В.Д.П.срещу В.Г.П., В.Г.П.,
Е. Й. К., А.Й.А.и Столична община иск на основание чл.7 ЗВСОНИ във връзка с ъгловия
югоизточен апартамент на втория етаж от процесната сграда, като неоснователен и
недоказан.
По искане на ответницата Б.Д. в
първоинстанционното производство са приети и заверени преписи от решение,
постановено на 04.12.2001 г. по гр.д.№ 5 785/1999 г. по описа на СРС, ГК,
45 състав, от решение от 22.01.2007 г. по гр.д.№ 2993/2002 г. на СГС, ГК, ІІ-А
отд. и решение № 172/11.12.2009 г. по гр.д.№ 4/2008 г. на ВКС, І ГО, с които
същото е оставено в сила. С влязлото в сила на 11.12.2009 г. решение на СРС,
ГК, 45 състав е признато за установено по предявени от Л.Н.Ц., Л.М.К.Т.-В.ЕВ.Д.П.и
И.И.М. искове срещу М.Б.М., В.Г.П., В.Г.П.,
К.Д.К., М.А.Д., С.М.Д. и М. К.Д., че Б.П. Дел-чева е собственик на следния
недвижим имот: 3/4 ид.части от апартамент в сутеренния етаж на триетажната
сграда-паметник на културата, находяща се в гр.София, ул.”Ген.****” № 37, със
самостоятелен вход откъм ул.”*******”, състоящ се от три стаи, коридор и
сервизно по-мещение, с площ от 100,73 кв.м., при граници: ул.”*******”, ул.”****”,
двор и зимнич-ни помещения, заедно със съответните ид.части от общите части на
сградата на основание чл. 108 ЗС, като М.В. М., В.Г.П., В.Г. Пет-ров, К.Д.К., М.А.Д.,
С.М.Д. и М. К.Д. са осъдени да предадат на Б.П.Д. владението на описания
недвижим имот на основание чл.108 ЗС.
Със същия акт на основание
чл.431, ал.2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 036, том к-І, рег.№ 2 501,
дело № 292 от 17.11.1999 г. на нотариус с рег.№ 050 с район на действие СРС по
отношение на В.Г.П.,
В.Г.П., К. Д.К., М.А.Д., С.М.Д. и М. К.Д. в частта му – до размера на притежаваните от Б.П.Д. части от
право-то на собственост върху описания в акта имот.
Представен е и заверен препис от
влязло в сила на 18.05.2012 г. решение на СРС, ІІ ГО, 42 състав, постановено на
17.06.2003 г. по гр.д.№ 9 062/1999 г. по описа на същия, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от Е.М. Б., В.Г.П., П.Г.П., В.Г.П., К.Д.
Къ-тева, С.М.Д., М. К.Д. и М.А.Д. – А.а срещу
Л.М.К.Т.-В.Е.В.Д.П., И.И. М., Л.Н.Ц., Б.П.Д. *** с правно основание чл.97, ал.1 ГПК за установяване на вещно право на собственост на ищците в качест-вото им на
етажни собственици върху следния недвижим имот, представляващ обща част на ЕС,
а именно: 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в сутеренния етаж на
жилищната сграда в гр.София, ул.”Ген ****” № 37, със застроена площ от 100,73
кв.м., състоящ се от три стаи и коридор, при съседи: ул.”*******”, ул.”Ген.****”,
двор и зимнични помещения.
С постановеното съдебно решение е
отхвърлен и евентуалният иск, предявен от Е.те-.М.
Б., В.Г.П., П.Г.П., В. Г.П., К.Д.К., С.М.Д., М. К.Д. и М. А.Д.-А. срещу Л.М.К.Т.-В.Е.В.Д.П., И.И.М., Л.Н.Ц.,
Б.П.Д. *** с правно основание чл.97, ал.1 ГПК за установяване вещно право на
собственост на ищците върху същия недвижим имот на основание давностно
владение, като неоснователен и недоказан.
Не се спори в процеса, което е
видно и от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото лице инж.В.Т.Г., че независимо от
различията в административните адреси, посочени в обсъдените по-горе до-кументи,
същите се отнасят за един и същи имот, с настоящ административен адрес:
гр.София, ул.”Ген.****” № 37, като съгласно действащия към момента на изготвяне
на експертизата ПУП на гр.София, Зона Г8 и Г10, одобрен със заповед № РД-50-09-252а/18.09.1989
г. поземле-ният имот, в който с изградена сградата, е заснет с пл.№ 1 и за него
е отреден УПИ VІІ-1 в кв. 458.
Във връзка с предмета на спора в
производството пред СРС са представени и заверени копия от архитектурен проект
от 1896 г. за къща на полковник М. в ъгъла на улиците „Алабинска” и „*******”,
утвърден на 06.05.1896 г., съгласно който е предвидено изграж-дането на
едноетажна жилищна сграда с полусутерен, както и от архитектурен план – проект
за надстройка 1 и 2 етажи и преустройство в партера на къщата на наследниците
на генерал М. *** и „*******”, изготвен на 30.03.1928 г., утвърден на
26.04.1928 г. И в двата утвърдени проекта сутеренният етаж на жилищната сграда
е записан като „Основи и зимници”.
От визираните проекти и приетото заключение на
СТЕ е видно и че в проекта от 1896 г. не са нанесени данни за предназначението
на предвидените помещения, както на етажа, така и в разпределението на
полусутерена /зимниците/ – с изключение на едно помещение, отбелязано като
кухня; че съобразно този проект в полусутерена са били предвидени стълбищна
клетка, 6 броя помещения с различни размери, свързани помежду си с отвори
/врати/, разпределителни коридори, като между трите помещения, разположени по
дължина откъм ул.„*******” и останалите три помещения – по дължина към двора, е
предвиден дълъг коридор, завършващ в противоположния на ул.„****” край с малко
помещение, а по външните стени на сградата са предвидени прозорци за директно
осветление на всяко едно от обособените помещения. От ар-хитектурния проект за
надстройка 1 и 2 етажи и преустройство в партера на къщата на наслед-ниците на генерал
М. от 1928 г. се констатира, че поради предвиденото надстрояване с още два
етажа е извършено преустройство не само на разпределението на партерния етаж, а
частично и в разпределението на „Основи и зимници”, което включва: елиминиране
мястото на стълбището за слизане към това ниво и обособяване на ново място за
стълбищна клетка за сметка на част от други помещения, преместване към двора на
външното стълбище и др.
С оглед данните от приетото
заключение на СТЕ при извършения оглед с измервания на място трите помещения от
сутеренния етаж, разположени към ул.„*******”, заедно с части от коридора и
предвидените по проекта антрета пред стълбищната клетка, са обособени след
направен ремонт като заведение, което към момента не функционира; че подходът
към последното се е осъществявал през двора откъм ул.”*******” със
самостоятелен вход, на-ходящ се точно срещу коридора на полусутеренния етаж; че
влизането към останалите помеще-ния на сутеренния етаж се осъществява от
стълбищната клетка на сградата през двора откъм ул.”****”, като между тази част
и процесната няма директна връзка, както и че съгласно ръч-на скица, изработена
през 1946 г., находяща се в Дирекция „Софийски кадастър”, въз основа на която е
била заснета сградата на ул.”****” и ул.”*******”, записана на наследниците на
генерал Кр.М., на същата е отразен вход към дворното място откъм ул.”*******” и
стълби към сградата с изход от нея, като при съпоставяне с констатациите при
огледа от вещо-то лице се установява, че стълбите са разположени на мястото,
където в момента става влиза-нето в процесния имот. Отразено е и че това
местоположение се потвърждава и от факта, че в съдебно-спогодителния протокол
от 01.05.1929 г. не е посочено нито едно избено помещение, находящо се откъм
ул.”*******”.
От разглежданото заключение на
СТЕ се установява и че въз основа на данните от при-ложените по делото
доказателства, цитираните по-горе документи, касаещи сутеренния етаж,
направените съпоставки с приложените архитектурни планове и сравняване на
резултатите с действителното местоположение на процесния имот към момента на
огледа, експертизата счи-та, че е налице идентичност между процесния имот в
сегашните му граници и апартамента от три стаи и коридор в сутерена, посочен в
края на раздел ІІ от съдебно-спогодителния протокол от 01.05.1929 г. по гр.д.№
49/1929 г. на СОС и доуточнен в т.2 от поемните условия за извърш-ването на
отделните видове работи за преустройката и надстройката на наследниците на ген.
М. с дата: 12.05.1928 г., като: трите
източни стаи откъм ул.”*******” с отделен вход от северната страна, изолиран
от другите зимницни, добре измазан, всички поправки и комини, снабдени с един клозет и омивалник, отделен комин за всяка стая, измазан
добре и семпло боядисано и едно
преграждане на коридора за килер.
Видно е още и че това становище
се основава и на факта, че поради конструктивните особености на жилищната
сграда не могат да бъдат променяни носещите зидове в сутерена с дебелина около
50-60 см., с които са оформени трите процесни помещения, коридора и мазе-тата;
че е било възможно единствено зазиждането на евентуални отвори в тях и
изграждането на допълнителни зидове, с които е отделен процесният апартамент от
останалите, както и че допълнително изпълнените преградни зидове, отделящи
процесния имот от останалите поме-щения, както и такива, направени за разделянето
на останалата част от коридора на две мазета и др., не са отразени в
архитектурния план.
От разглежданото доказателство се
установява и че от техническа страна процесния имот, описан като апартамент в
сутеренния етаж на триетажната жилищна сграда в гр.София, ул.”Ген.****” № 37
/стар № 35/, със застроена площ от 100,73 кв.м., състоящ се от три стаи,
коридор и обслужващи помещения /съгласно пояснението, дадено в откритото съдебно
заседа-ние/, представлява самостоятелен обект, предназначен да обслужва отделен
собственик/ци.
В откритото съдебно заседание,
проведено на 18.10.2013 г. пред СРС, вещото лице инж.Г. е пояснил и че на
чертежа в архитектурния проект от 1928 г. на основи и зимни-ци – няма
обособяване на мазета.
Във въззивното производство във връзка с искане на ищците, заявено в т.41
от р.”Дока-зателства” на исковата молба,
е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, изгот-вена от вещото
лице арх.Г.Г., относно размера на общите части към всеки апарта-мент в сградата
на ул.”Ген.****” № 37 в гр.София без този в сутерена.
В производството е приетото и удостоверение № 6 646/19.09.2002
г. на МК – Национа-лен институт за паметниците на културата, съгласно което жилищнага
сграда на ул.”Ген.****” № 37 и ъгъла с ул.”*******” в гр.София е със статут на Архитектурен
паметник на култу-рата, като същата е включена в „Списък на декларираните
групови паметници на културата на територия на старите градски части на София”,
изпратен на общинските власти с писмо № 4469/22.08.1986 г. на НИПК.
При така приетата фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответниците по предявените срещу тях искове по
чл.26 ЗЗД, чл.108 ЗС и чл.109 ЗС – предмет на подадената от ищците въззивна
жалба.
С разпоредбите на чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД са установени от законо-дателя две от лимитативните
основания за нищожност на договорите, а именно: поради про-тиворечие със закона
и наличието на невъзможен предмет, което по своята същност е равноз-начно на
липсата на предмет на сделката, от каквито пороци в дадения казус не страдат,
както сключеният на 12.05.1928 г. договор между наследниците на К. М. П. и строителният
предприемач А. Г. и брат – в частта относно преустройството на процесната
сграда, така и подписаните между същите лица поемни условия за извършване на
отделните видове работи за преустройството и надстройката на наследниците на
генерал М. от 12.05.1928 г. – в частта относно клаузата на т.21, неразделна
част от визирания договор. Безспорно е в доктрината и константната съдебна
практика, че действителността на сделките се преценява съгласно съществувалата
нормативна уредба към момента на тяхното сключване. В чл.8, § 2 от действалия
към датата на сключване на визираните две сделки Закон за задълже-нията и
договорите /ЗЗД/ от 1892 г. /отм. с ДВ бр.275/22.11.1950 г./ са регламентирани
същест-вените условия, които се изискват за действителността на един договор,
както следва: ▪ способ-ност за сключване на договора; ▪ действителното
съгласие на договарящите се; ▪ един опреде-лен предмет, за който може да
става съглашение и ▪ една позволена от закона причина за задъл-жаване. По
отношение на предмета на договорите в чл.21 – чл.23 от р.ІІІ на § 2 от ЗЗД от
1892 г. /отм./ е предвидено, че само нещата, които са в гражданско обръщение,
могат да бъдат предмет на един договор /чл.21/; че нещата, които са предмет на
договора, трябва да бъдат определени в своя вид /чл.22, ал.1/, както и че
бъдещите вещи могат да бъдат предмет на договор /чл.23, ал.1/. Предметът на визираните
актове от 1928 г., които по правната си същност представляват договори за
изработка, не касае вещ, извадена от гражданското обръщение, като същият е и
определен и осъществим. От друга страна в случая е налице и една позволена от
закона причина за задължение. Съгласно чл.27, р.ІІІ от ЗЗД от 1892 г. /отм./
причината на договорите е незаконна, когато тя е противна на закона, на добрите
нрави или на обществения ред. В процеса не се твърди, нито се установява, че
процесните сделки противоречат на доб-рите нрави и обществения ред, а в
действащата към м.05.1928 г. нормативна уредба, в т.ч. и в Закона за
благоустройство на населените места в Царство България от 1905 г. /отм. с ДВ
бр. 117/31.05.1941 г. и Строително-полицейски правилник за сградите в столицата,
обн. ДВ бр. 255/13.ІІ.1924 г./ не е налице регламентирана от законодателя
забрана за сключването на дого-вора от 12.05.1928 г. – в частта относно
преустройството на процесната сграда, както и на клау-зата на т.21 от поемните
условия към него, с установеното в тях съдържание, нито е налице предвидено каквото
й да било императивно изискване, което да предпоставя тяхното сключва-не. Въпросите,
касаещи самото извършване на строителството и ползването на строителните обекти,
са ирелевантни разглеждания въпрос, така както и разпоредбите на чл.17, ал.2 и
чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България, която е в сила от
13.07.1991 г. и няма обратно действие. От друга страна, към 1928 г. – 1929 г.
процесната сграда на ъгъла на ул.”Ген.****” и ул.”*******” не е била паметник
на културата и спрямо преустройството на същата не са били налице никакви изисквания
в тази насока.
При установената фактическа
обстановка по делото неоснователни се явяват и предяве-ните при условията на
субективно съединяване искове с правно основание чл.109 ЗС, с която норма е
регламентиран един от способите за защита на вещното право на собственост. По
си-лата на чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост или на ограничено вещно право. С ангажираните до приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд доказателства ищците не са установили,
как-то наличието на неоснователно действие от страна на ответниците върху
обекта – предмет на разглежданата претенция, така и съществуването на активната
материално-правна легитимация на същите относно последния, а именно: че са
носители на твърдяното вещно право върху обекта – предмет на поддържаното въздействие.
Неустановяването на горното обстоятелство
е основание да се отхвърлят и предявените при условията на субективно
съединяване искове с правно основание чл.108 ЗС, с която раз-поредба е
регламентиран другият правен способ за защита на нарушените вещни права – реван-дикационният
иск. Приложението на визирания институт на правото е обусловено от наличието на
кумулативната даденост на трите елемента от фактическия състав на тази норма, а
именно: ищецът да е носител на правото на собственост върху опредЕ. вещ;
фактическата власт върху тази вещ да се упражнява от ответника, както и
последният да владее или държи вещта без основание, която в разглеждания случай
не е налице.
В исковата молба жалбоподателите-ищци
са посочили, че описаните
в нея три източни зимници и част от коридор и основи са обща вещ по естество и същите са
носители на правото на собственост върху тях в качеството им на етажни
собственици. Качеството на ищците на етажни собственици – като собственици на
отделни самостоятелни обекти, находящи се на пър-вия, втория и третия етажи в
процесната сграда не е спорно в процеса, което се установява и от приложените по
делото актове с вещно-транслативен ефект, обсъдени по-горе в мотивите, сключени
в периода: 1966 г. – 2004 г. Спорен е въпросът дали процесните помещения по
своята същност представляват обща част по естество, респ. по предназначение, за
да може да се прие-ме, че всеки от етажните собственици е придобил квота от
тях, съответстваща на квотата му в общите части на сградата. Към 1928 г. – 1929
г., когато е извършено преустройството на сгра-дата, бивша собственост на К. М.,
са действали разпоредбите на чл.125 – чл.127 от Закона за имуществата, за
собствеността и сервитутите от 1904 г. /отм. Изв. бр.92/16.11.1951 г./, в които
разпоредби е уредена материята относно обслужването на общи части по естеството
си, в които обаче не са включени помещения с или без посочено предназначение,
изградени в по-лусутеренен етаж или зимници. За последните само е отразено, че
се считат за кат. Въпросите относно общите части по предназначение изобщо не са
били предмет на нормативна регламен-тация към този момент.
За първи път в Наредба-Закон за
етажната собственост от 1935 г. /ДВ бр.251/07.11.1935 г. с посл. изм. и доп./,
отм. Изв. бр.92/16.11.1951 г., се въвежда терминът „обща част по пред-назначение,
като в чл.2 е предвидено, че при здания, в които етажи или части от етажи
принад-лежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построе-но зданието, дворът, основите, дебелите сени, разделящите
отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините,
покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите /асансьорите/,
приспособленията за общо отопление, осветление, канализацията и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване на всички
отделно притежавани етажи или части от етажи или на няколко от тях, която
норматив-на уредба не е претърпяла съществени промени и в действащия Закон за
собствеността.
В протокола за съдебна делба от
01.05.1929 г., с която наследниците на генерал К. М. са си разпределили
жилищата на партерния, средния и горния етажи, таванските и избените помещения,
същите в т.ІІ са уредили помежду си и съпритежаването на общите по естеството
си части в процесната сграда – тези строителни и архитектурни елементи, които
обособяват последната като едно цяло, без които тя не може да съществува като
сграда, както и на тези, които са такива по предназначение – без които сградата
може да съществува, но те са създадени, за да обслужват всички собственици и
обитатели, към които в случая спадат: обща-та пералня, сушилня, общия хол в
тавана. В същия акт изрично е отразено, че апартаментът в полусутерена, който е
бил предоставен за пожизнено ползване на А. М., остава в съсобственост на
съделителите – „гола собственост”, като освен предназначението на апарта-мента,
в този договор липсва уговорка, че последният ще служи на отделните индивидуални
обекти в сградата и ще се ползва общо от съсобствениците с цел да обслужва
индивидуалните им обекти в тази сграда.
Независимо от липсата на легална
дефиниция на понятието „общи части по предназна-чение”, е безспорно в
доктрината и съдебната практика, че това са помещения, които не обс-лужват
конструктивната цялост на сградата, но по волята на етажните собственици и при
архи-тектурни възможности обслужват останалите реално обособени обекти на
правото на собстве-ност в нея, като такива са перални, сушилни помещения,
портиерско помещение и пр. Такава воля у собствениците на самостоятелни обекти
в процесната сграда към 1929 г. относно обосо-бения апартамент в сутерена не е
налице.
Предвид изложеното настоящата
съдебна инстанция намира, че описаните в исковата молба помещения не са със
статут на обща част, както по естеството си, така и по предназна-чение, а съгласно
данните от представените по делото писмени доказателства: договор от 12.05. 1928 г. за
извършване на преустройство и надстрояване на първи и втори етажи на сградата, находяща
се на ъгъла на ул.„****“ и ул.„*******“ в гр.София, поемните условия от 12. 05.1928
г., съставляващи неразделна част от този договор, съдебната спогодба от 01.05.1929
г. и приетото заключение на СТЕ на вещото лице инж.Г., трите процесни помещения
и частта от коридора в полусутеренния етаж от 1929 г. представляват
самостоятелен обект, със-тоящ се от три стаи, коридор и сервизно помещение, и
като такъв отговаря на минималните изисквания за жилище. Същият не е с
подчинено положение спрямо жилищната сграда, може да се полза самостоятелно и
независимо от другите обекти и не представляват конструктивна обща част на
сградата.
Не са налице основания да се
приеме и че полусутеренният етаж като такъв е общ на сградата и съответно –
съсобствен на отделните етажни собственици, след като целият не се явява обща
част по естеството си. Независимо от посоченото в чертежа наименование на този
етаж в първоначалния архитектурен проект от 1896 г., в същия изрично е
посочено, че едно от помещенията в него е кухня, която не е нито общо помещение
по естеството си, нито зимнично помещение или основи на сграда. Дори и да се
приеме, че всички останали помещения, извън коридорите, са били зимници,
последните също не са обща част по естеството си, а обща част по
предназначение, още повече, че къщата е била изградена като еднофамилна. Характерно
за такива общи части /по предназначение/ е, че по волята на собствениците тяхното
предназна-чение може да се променя, те могат да се преустройват и да преминават
в собственост на някои от съсобствениците или на трето лице.
Тъй като изграденият апартамент в
сутерена не е обща част по естество и по предназ-начение, а самостоятелен
обект, съсобствен на отделните собственици в образувалата се етажна собственост
в процесната сграда през 1929 г., ищците са могли да придобият право на собстве-ност
върху този самостоятелен обект само, ако последното изрично им е било
прехвърлено при извършването на съответните транслативни сделки. В нито един от
документите за собственост на ищците и техните праводатели апартаментът в
сутерена не е бил предмет на прехвърлител-ните сделки, нито е посочен като обща
част на сградата.
От друга страна: по отношение на
въпроса относно правото на собственост върху обек-та – предмет на спора, ищците
Е.М.В., К.Д.К.,
С.М.Д., В.Г.П., П.Г.П. и наследода-телката на последните В.Г.П., Д.А.Д. – като
трето лице-помагач /провоприемник на М. А.Д.-А., с фамилно име понас-тоящем Р./,
на основание чл.220, ал.1 ГПК /отм./ са обвързани с установителното дейст-вие
на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила на 18.05.2012 г. решение от
17.06.2003 г., постановеното по гр.д.№ 9 062/1999 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 42 състав, с което са отхвърлени предявените от Е.М. Б., К.Д.К., С. М.Д., В.Г.П.,
П.Г.П., В.Г.П., М. К.Д. и М. А.Д.-А. срещу ответниците Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т. –
В.Е.В..ДП.Л. Н. Ц. и Столична община искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК
/отм./ за установяване на вещно право на собственост на същите в качеството им
на етажни собственици върху 5/6 ид.ч. от апартамента на сутеренния етаж в
сградата, находяща се в гр. София, ул.”Ген.****” № 37, която настоящият съдебен
състав е длъжен да зачете.
Неоснователни са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателите-ищци, че в дадения казус не е
налице сила на пресъдено нещо, която да ги обвързва, тъй като предме-тът на
настоящото дело е бил различен обект. Описаните в исковата молба помещения са
със-тавна част на изградения самостоятелен обект – апартамент в сутеренния
етаж, който единстве-но съществува като обект в обективната действителност.
На последно място: с ангажираните
пред първоинстанционния съд доказателства не е установено, че ответницата Б.П.Д.
упражнява фактическа власт върху про-цесния имот без правно основание. Тъкмо
обратното: от представения нотариален акт № 17/22. 10.1999 г. по н.д.№
196/22.10.1999 г. на нотариус Д.Т., чиято доказателствена сила не е оборена в
процеса, както и от влязлото в сила на 11.12.2009 г. решение от 04.12.2001 г.
по гр.д.№ 5 785/1999 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 45 състав, с което Б.П.Д. е
приз-ната за собственик на ¾ ид.ч. от апартамента на сутеренния етаж по
предявен иск по чл.108 ЗС срещу ищците В.Г.П., К.Д.К., С.М.Д. и праводателите
на ищците Е.М.В., П.Г.П. и Д.А.Д., а именно: М.В. М., В.Г.П. и М.А.Д., тази
ответница ползва на валидно правно основание апарта-мента в сутеренния етаж,
съотв. помещенията, от които той е изграден.
Поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд по
отношение на изхода от разглеждането на искове с правно основа-ние чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за признаването за нищожни на частта от договора от 12.05.1928 г. за
преустройство на зимниците и основите в три източни стаи в сгра-дата в
гр.София, парцел VІ-1, кв.458, местност „Центъра“, на ул.„****“ № 37 и на т.21
от поемни условия от 12.05.1928 г., неразделна част от същия, поради
противоречие със закона и невъзможен предмет; на исковете с правно основание
чл.109 ЗС и чл.108 ЗС /последните с допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно установителната част на претенциите, която
следва да бъде отстранена от СРС по реда на чл.247 ГПК след връ-щане на делото/,
поради което обжалваното решение в тези части следва да
бъде потвърдено.
При приетия изход на спора на жалбоподателите
не се дължат разноски за настоящото и първоинстанционното производство, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата
Б.Д. направените разноски за адвокатско въз-награждение за въззивното
производство в размер на 1 700,86 лева, определено при условията на чл.78,
ал.5 ГПК с оглед наведеното от процесуалния представител на жалбоподателите-ищци
възражение за прекомерност на това основание и констатацията на съда, че
заплатеният от ответницата адвокатски хонорар от 2 400,00 лева е прекомерен, с
оглед действителната сложност на спора, обема на осъществената защита във
въззивното производство, наличието на съдебна практика по въпроси, касаещи част
от предмета на спора, обжалваемия интерес и броя на проведените заседания, като
размерът на същото е съобразен с предвидените минимални та-кива в чл.7, ал.2,
т.4 и чл.7, ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /1 300,86 лева + 400,00 лева/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК във
връзка с чл.78, ал.8 ГПК жалбоподателите трябва да заплатят на ответника
Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция на стойност на 100,00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА постановеното
по гр.д.№ 23 956/2009 г. по описа на СРС, ГК, 32 състав решение от 27.08.2014
г. в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Е.М.В., ЕГН **********,
В.Г.П., ЕГН **********, В.Г.П., ЕГН **********, К.Д.К., ЕГН **********, Д.А.Д.,
ЕГН **********, С.М.Д., ЕГН **********, П.Г.М., ЕГН ********** и Н.Ж.Ц.-М., ЕГН
********** срещу Б.П.Д., И.И.М., Л.К.Т.-В.ЕВ.Д.П.и Столична община искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че ищците са
собственици на 3 източни зимника, основи и част от коридор, вклю-чително
западната основа на оградената част от коридора в гр.София, парцел VІ-1,
кв.458, местност „Центъра“, ул.„*******в сутерена, към ул.„*******“, като НЕДОПУС-ТИМО и на основание чл.270,
ал.3, изр.3 ГПК ВРЪЩА делото на Софийски
районен съд за произнасяне по предявените от ищците отрицателни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№ 23 956/2009
г. по описа на СРС, ГК, 32 състав решение от 27.08.2014 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.М.В.
***, ЕГН **********, В.Г.П. ***, ЕГН **********, П.Г.П. с настоящ адрес: САЩ,
щат Калифорния /700 W.La *******CA 92868, U.S.A./, К.Д.К. ***, ЕГН **********, Д.А.Д. ***, ЕГН **********, С.М.Д. ***, ЕГН **********,
П.Г.М., ЕГН ********** и Н.Ж.Ц.-М., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да
ЗАПЛАТЯТ на Б.П.Д. ***, ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1 700,86
лева /хиляда и седемстотин лева и осемдесет и шест стотинки/ –
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
Е.М.В. ***,
ЕГН **********, В.Г.П. ***, ЕГН **********, П.Г.П. с настоящ адрес: САЩ, щат
Калифорния /700 W.La *******CA 92868, U.S.A./, К.Д.К. ***, ЕГН **********, Д.А.Д. ***, ЕГН **********, С.М.Д. ***, ЕГН **********,
П.Г.М., ЕГН ********** и Н.Ж.Ц.-М., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да
ЗАПЛАТЯТ на Столична община с адрес
на управ-ление: гр.София,
ул.”*******чл.78,
ал.3 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК сумата 100,00 /сто/
лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните –
при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.