№ 152
гр. Благоевград, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500093 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 418, ал. 4 и чл. 417 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Д. М., роден на - г. в гр. Н, РГ
и "ГМ", седалище и адрес на управление: гр.П.ул. Г.Д., представлявано от Г. Д.
М., чрез адв. А. П., съдебен адрес: гр.С., ул. У.Г. против Разпореждане № 2434 от
07.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1317/2022 г. по описа на РС - Сандански, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, подадено от Г. Д. М. и "ГМ" срещу длъжника "М"ЕООД, седалище и адрес
на управление: с.К., общ.С, представлявано от П. Д. за сумата от 50000,00 евро
(петдесет хиляди евро)- вземане по частен договор от 09.12.2014 г., обезпечено с
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 17, том I, рег. № 1926, дело
№ 201/2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че кръгът на
обстоятелствата, които съдът проверява в производството по издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК, е
очертан в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 и 3 ГПК. Освен проверка на редовността
от външна страна, съдът следва да извърши проверка и дали същият удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. Сочи се, че представения към заявлението по
чл. 417 ГПК документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане за главница. В същия се съдържат всички елементи на
заемното правоотношение – страни, предмет, размер на задължението за главница
и посочва правопораждащия юридически факт, а именно договорът за заем, който
е източник на облигационното отношение между заявителите и длъжника.
Прави искане атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде
уважено заявлението.
На основание чл. 418, ал. 4 ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
1
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради
което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се
установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в
обжалваната му част.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред РС- Сандански е образувано въз основа на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, депозирано от заявителите
Г. Д. М. и "ГМ" срещу длъжника „"М" ЕООД за сумата от 50000,00 евро (петдесет
хиляди евро)- вземане по частен договор от 09.12.2014 г., обезпечено с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 17, том I, рег. № 1926, дело №
201/2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и разноски.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от вземане по частен договор от 09.12.2014 г., обезпечен с нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 17, том I, рег. № 1926, дело №
201/2017 г. Към заявлението са приложени: 1) пълномощно; 2) документ по чл.
417, от който произтича вземането, в оригинал и копие за прилагане към
заповедта за изпълнение; 3) документ за внесени държавни такси.
Първоинстанционният съд е намерил заявлението за неоснователно. Приел
е, че представеният документ – нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека е съставен от компетентен орган, в рамките на предоставените му по
закон правомощия, при спазване на изискванията за форма, вписване и др. по реда
на глава 52 от ГПК, но в него не са възпроизведени клаузите на чл. 6 и чл. 7 от
частен договор от 09.12.2014 г., отнасящи се до начините и условията за връщане
на предоставената сума в размер на 50000,00 евро, при осъществяването на които
за ипотекарните кредитори възниква вземане срещу ипотекарния длъжник, което
вземане е обезпечено с ипотека на недвижим имот, поради което от представения
документ по чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК не се установява наличието на подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК заявителят може да поиска
издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата
цена, се основава на ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК изпълнителният лист се издава, след като
съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В производството по чл. 417
ГПК, съответно в производството по чл. 419 ГПК, съдът трябва да провери дали
вземането, посочено в заявлението (за което се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение) се основава на някой от актовете по чл. 417 ГПК; дали
представеният документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали
2
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Притезанието
трябва да е изискуемо към датата на подаване на заявлението, а когато в договора
страните са уговорили условия за изискуемост, те трябва да бъдат установени с
официален или изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал. 3 ГПК.
В случая, с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 17, том I, рег. № 1926, дело № 201/2017 г. От същия се установява, че на
19.07.2017 г. между П. Д., управител и законен представител на „"М" ЕООД, в
качеството му на ипотекарен длъжник и Г. Д. М., действащ лично и като
управител и законен представител на "ГМ", в качеството им ипотекарни
кредитори е сключен договор за ипотека. В договора е посочено, че ипотекарните
кредитори са сключили с ипотекарния длъжник частен договор от 09.12.2014 г.,
по силата на който ипотекарните кредитори са внесли по сметка на ипотекарния
длъжник в А.Д сумата от 50000 евро и парите са получени от ипотекарния
длъжник. Посочено е също, че договорът за ипотека се сключва при всички други
условия на частния договор от 09.12.2014 г. В т. V страните са заявили, че са
съгласни с договора за ипотека, като при неплащане на сумата от 50000 евро,
съгласно разпоредбата на чл. 6 и чл. 7 от частен договор от 09.12.2014 г.,
ипотекарните кредитори имат право да съберат цялото вземане, заедно с всички
лихви и разноски по събирането му. В т. 14 от подаденото заявление заявителят е
изложил твърдения, че е реализирана хипотезата на чл. 6 от частен договор от
09.12.2014 г., а именно – не е осигурено финансиране от страна на Емиратес
Инвестмент Груп (Дубай).
При основанието по чл. 417, т. 6 ГПК документът за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, поради което съществуването на
претендираното вземане следва да се установява именно от този акт, а не от други
документи – в този смисъл определение № 490/02.07.2010 г., постановено по ч.т.д.
№ 298/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
В представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 17,
том I, рег. № 1926, дело № 201/2017 г. се съдържат данни, че е сключен частен
договор от 09.12.2014 г., вземанията по който се обезпечават с договора за
ипотека. Отразено е обстоятелството, че сумата, предоставена по частния договор
от 09.12.2014 г. е в размер на 50000,00 евро и е внесена по сметка на ипотекарния
длъжник в А.Д. Според т. V възникването на вземането за сумата от 50000,00
евро е поставено в зависимост от настъпването на друго обстоятелство- при
неплащане на сумата от 50000,00 евро съгласно разпоредбата на чл. 6 и чл. 7 от
частния договор от 09.12.2014 г., ипотекарните кредитори имат право да съберат
цялото вземане, заедно с всички лихви, такси и разноски по събирането му. В
договора обаче не са посочени предпоставките, при които възниква вземане на
ипотекарните кредитори срещу ипотекарния длъжник, не се възпроизведени
клаузите на чл. 6 и чл. 7 от частен договор от 09.12.2014 г., същият не е
представен и със заявлението, поради което не може да се направи
безпротиворечив извод кога настъпва дължимостта на сумата от 50000,00 евро.
Заповедното производство може да бъде проведено успешно и при представяне на
повече от един документ със заявлението, но в случая със заявлението е
представен единствено нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 17,
том I, рег. № 1926, дело № 201/2017 г., който не удостоверява подлежащи на
3
изпълнение вземания на заявителите за сумата от 50000,00 евро, поради това за
същата не може да се издаде искания изпълнителен лист (чл. 418, ал. 2, изр. 1
ГПК).
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че разпореждането,
с което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист е правилно, а частната жалба срещу него- неоснователна и
същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Г. Д. М., роден на - г.
в гр.Н. РГ. и "ГМ", седалище и адрес на управление: гр.П.ул. Г.Д., представлявано
от Г. Д. М., чрез адв. А. П., съдебен адрес: гр.С., ул. У.Г. против разпореждане №
2434/07.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 1317/2022 г. по описа на РС-
Сандански.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4