РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Перник, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500224 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение № 1419/30.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2394/2022 г. по писа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на И. С. Ц., с ЕГН:
**********, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сума в
размер на 560.57 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно с мораторна лихва за забава в размер на 58.51 лева, начислена за периода от
09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.07.2021
г. до окончателното ù изплащане. Със същото решение, съдът се е произнесъл и по
отношение на дължимите се съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба
от И. С. Ц., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Излагат се твърдения, че решението
е постановено при липса на всякакви доказателства, че страните се намират в някакви
облигационно - правни отношения, поради което за ответника не могат да възникнат
каквито и да било задължения към ищцовото дружество. подробни доводи в подкрепа
1
на твърдението, че районния съд не е взел под Твърди се, че акта е постановен при
липса на мотиви, като отбелязва, че съдът не се е произнесъл по всички претенции на
страните. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което искът на ищцовото дружество да бъде признат за
недоказан и неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация – Перник“
АД, представлявана от инж. Ч.С. в качеството му на изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт А.С. е подала отговор на въззивната жалба. С него се твърди, че
подадената въззивна жалба е напълно неоснователна, като оспорва изцяло направените
с нея възражения. Счита така постановеното решение на първоинстанционния съд за
правилно, законосъобразно и мотивирано с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено. Счита за безспорно доказани фактите и обстоятелствата, въз основа на
които първостепенния съд е постановил своето решение. Моли да се постанови
решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционния акт, с
който е признато за установено задължението на ответника да заплати посочените в
него суми, ведно с разноските, които същият е осъден да заплати.
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от "Топлофикация – Перник" АД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. "Мошино", ТЕЦ
"Република" срещу И. С. Ц. за установяване дължимостта на сумата от 560,57 лв. -
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. - 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, сумата от 58,51 лв. - обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019г. до 02.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 12.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 988/13.07.2021 г. по ч.гр.д.№
3699/2021г. на ПРС. Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за имот, находящ
се в ***, за процесния период при действието на публично известни общи условия.
Сочи, че ответникът в качеството на съсобственик на имота, дължи начислената
стойност. Тъй като не заплатили дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, дължи и лихва за забава върху главницата по всяка
фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за
осъждането му за сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на
предявените искови претенции. Оспорено е наличието на облигационна връзка между
страните. Иска се от съда да отхвърли предявените искови претенции като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Окръжен съд – Перник, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
2
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на
решението само на поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите във въззивната жалба, напълно
споделя изводите на районния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК като
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда
на чл.422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответника, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 3699/2021 г. по
описа на Районен съд-Перник. Тъй като възражението на длъжника срещу заповедта за
изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по 3 взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост
върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.
3
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № 0У-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач
на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
С оглед твърденията, направени в отговора на исковата молба, с определението
от 11.10.2022 г., обективиращо проекта за доклад по делото, обявен за окончателен от
първоинстанционния съд, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период И. С. Ц. е
съсобственик на процесния имот, през процесния период. Това се потвърждава и от
представените и приети по делото писмени доказателства, съгласно които с договор за
продажба на недвижим имот от 30.06.1997г. ответникът е придобил собствеността
върху недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, на етаж ***, в жилищен блок
***, *********, заедно с избено помещение № ***.
При определяне размера на процесното вземане, първоинстанционният съд е
съобразил заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно – техническа
експертиза. Приел е, че за процесния период в имота на ответника трите броя
отоплителни тела са демонтирани, поради което и не са начислявани суми за потребена
топлоенергия, както и че за процесния период ищецът не е начислявал топлинна
енергия за отопление на общи части. Начисляван е разход за подгряване на битова
гореща вода. Приел е, че в процесния имот има монтиран един брой водомер, но
ответникът не е осигурил достъп до имота за отчитане на показанията на водомера,
поради което и за процесния период служебно е начислен разход за потребената
топлоенергия за едно лице с дневно потребление 140 литра. За целия процесен период
ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем от 168 куб. м. Разходът на топлинна енергия за
сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена
към Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 г. Този разход е начисляван
само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната
инсталация. Установено е, че дружеството, извършващо дялово разпределение, е
начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия
на база реален разход за предходен период. По служебно определения отчет на
средствата за търговско измерване след всеки един период за прогнозната
топлоенергия е правено изравнение с реално използваната чрез изравнителна сметка, а
веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна
сметка. Видно от същата експертиза начислените суми са коректни и начислени
съгласно методологията, действаща за процесния период. Изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, като прогнозно начислените суми са приведени в съответствие с
реално дължимите за отчетеното потребление. Вещото лице е дало заключение, че
ответникът има незаплатени задължение към ищцовото дружество в размер на сумата
от 560, 57 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, коректно
пресметната съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба за
процесния период.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е доказано уреда за
търговско измерване да е преминал задължителен метрологичен контрол, тъй като от
заключението на вещото лице се установява, че в абонатната станция на СЕС е
4
монтиран топломер, който е преминал задължителният метрологичен контрол на
осн.чл.43, ал.4 от Закона за измерванията и съответстващо на одобрения тип. Не са
налице допуснати нарушения на процесуални норми от първоинстанционния съд с
кредитирането на заключение по експертиза. Вещи лица се назначават за отговор на
въпроси, за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените
от съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото,
като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи
наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо правдива информация. В съдебната практика на
ВКС трайно се застъпва становището, че изготвянето на експертиза върху
непредставени по делото документи, до които само една от страните има достъп, не
съставлява нарушение на процесуалните правила, което да нарушава правото на
защита на насрещната страна, доколкото в закона няма изискване материалите, които
се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1 ГПК, да бъдат представени по
делото. Необходимостта от назначаване на експертиза може да се наложи, за да се
проверят материали, които вещото лице да проучи и изследва на друго място, като
извършването на такава проверка при страната, в която се намират тези материали, не
води до нарушаване правото на другата страна за участие в процеса (в този смисъл
определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК,
определение № 273 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2912/2013 г., II г. о., ГК,
определение № 226 от 13.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 387/2012 г., I т. о., ТК).
По оплакванията, свързани с метрологичната проверка на топломера, съдът
приема, че предмет на установяване в настоящото производство е цената на
доставената топлинна енергия, доставката на която се установява от експертното
заключение по СТЕ. Предпоставка за уважаване на исковете е фактическата доставка
на топлинна енергия в съответното количество и качество, което е установено по
делото, като е установено също, че топломерът съответства на одобрения тип. В този
смисъл наведените от жалбоподателя възражения, касаещи количеството топлинна
енергия, са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за липса на мотиви в
обжалвания съдебен акт. От мотивите на решението се установява какъв е
разглеждания иск по предмет, цена и установения за основателен размер, което е
отразено и в диспозитива на обжалваното решение, и доколкото не са налице
нарушения на императивни правни норми, които да бъдат съобразени служебно,
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид направеното искане и представени доказателства, на въззиваемата
страна следва да бъде присъдена сумата 100, 00 лв. - разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1419/30.12.2022 г., постановено по гр.д. №
5
2394/2022 г. по описа на Районен съд-Перник.
ОСЪЖДА И. С. Ц., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация
Перник" АД, с ЕИК: *********, сумата 100, 00 лв. /сто лева/ - направени разноски във
въззивното производството.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6