Определение по дело №511/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производтвото е образувано по подадена въззивна жалба от М. К. С. против решение № 3520/31.8.2014 г. по описа на РС-Разлог.

Жалбоподателят твърди, че Районният съд неправилно и незаконосъобразно е обсъдил доказателствата и е направил неправилни правни изводи. Цялостният анализ на доказателствения материал, според него, сочи за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Твърди, че имотът, в който се намира съоръжението е непосредствено до регулация, но за самото ел. съоръжение липсва техническа документация за проектирането, изграждането и пускането му в експлоатация, липсва архитектурен проект за изпълнението му, не са представени доказателства от ответника за проверки относно техническата му изправност, нито доказателства за предупредителни и обозначителни знаци и други предприети обезопасителни мерки на съоръжението. Твърди, че няма и съгласуван проект и противопожарно досие на съоръжението. Излага съображения за начина, по който е станал инцидентът, при който той е поразен от протекла електрическа дъга и се е свлякъл на площадката. Вследствие на изгарянето е получил множество телесни увреждания, подробно посочени в решение на ТЕЛК. Във въззивната жалба се сочи, че прокуратурата е образувала наказателно производство срещу неизвестен извършител и подробно е посочено онова, което е установено при извършеното разследване и какви са били допуснатите нарушения от служителите на [фирма]. Въз основа на това разследване от прокуратурата, в жалбата се прави извод, че между бездействието на ответното дружество по осигуряване на безопасно експлоатиране на съоръжението е налице връзка с настъпилия противоправен резултат. Твърди, че с вследствие на инцидента му е нанесена неизлечима психическа травма, претърпял е и продължава да търпи неимуществени вреди, поради което моли да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.

Въззиваемият в с.з. оспорва жалбата, сочейки исковата претенция за неоснавателна, поради неправомерно и непредпазливо поведение на ищеца и наличие в близост на предупредителна табела, която е била четима. Сочи, че решението е законосъобразно и поради недоказване от ищеца собствеността на съоръжението.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа е правна страна:

На 15.11.2008 г.. М. С.,тогава 14 годишен /в 8 клас/, при разходка с приятели, в близост до [населено място], Община Р. /в района на Хигиенната баня/ се е качил на метален електрически стълб, на който стълб е имало на около 6-7 м. височина площадка и два РОМ. Поведението си обяснява с желанието да се снимат от там и да огледат наоколо. Когато достигнал площадката, М. вдигнал ръце нагоре, при което свидетелите очевидци видели електрическа дъга и пламък да излиза от гърдите му, вследствие на което той се свлякъл на площадката, като качващият се също по стълба - св. Б. Д., и той почти на неговата възраст, 13 годишен, /в 7 клас/, е останал на пощадката, придържайки го до пристигане на лекарски екип и специализирана техника, която да ги свали. Това е станало пред свидетелите Б. Д., С. Л., също непълнолетна /и към момента/, Е. У. и В. К.. Първите двама свидетели са бели непълнолетни, както към момента на инцидента, така и към датата на разпита им в с.з.пред РС, но показанията им тъй като се потвърждават и от останалите показания на пълнолетните свидетели и другите доказателства, съдът преценява като достоверни и точно възпроизвеждащи инцидента. При инцидента М. се е разтресъл и припаднал. Ръцете му сочи, св. Б. Д., който е бил непосредствено до него, били изгубили цвета на кожата, били са синьо лилави; на гърба на суичъра е имало дупка и от там е излизало пушек; ръкавите му били навити до лактите и видимата част от ръцете е била изгоряла с лилав, черен цвят; ръцете му били свити в лактите и притиснати към тялото.

Всички свидетели са категорични, че около стълба не е имало обезопасителна ограда/заграждение. По отношение наличието на предупредителна табела св. В. К. и Ел. У. не са обърнали внимание за нейното наличие по време на инцидента, а св. С.Л. „не си спомня да е имало табела”. Е. У. сочи, че „по-късно, след време е забелязала, че има табела, която се слага на такива стълбове”. Св. Н. П., мл. полицейски инспектор, пристигнал на място след инцидента сочи, че е имало табела, която е била много ръждясала и за него не е била ясно четлива и не се е забелязвала лесно. Св. Д. също сочи, че е имало една ръждясала табела, на която много трудно е могло да се разчете само „опасност”. От свидетелските показания съдът счита, че табела, след като поставената не е могла да бъде забелязана при обичайното преминаване през района, за което свидетелстват св. К. и У., Л., нито е могло освен лесно да се забележи, така и да се разчете /св.П./, както сочи и св. Б., могло е трудно само да се разчете „опасност”, то табела която да изпълни предназначението си като сигнализира за опасността от качване по стълба по достатъчно ясен, забележим и несвусмислен начин не е имало. Протокола за оглед на местопроизшествие, в който е посочено наличието на две табели: едната нова, жълта на цвят с черен надпис „Не се качвай! Високо напрежение опасно за живота” и втора табела - стара и корозирала, изкривена в единия край с надпис / трудно различим/, не подкрепя тезата на ответника за наличието на такава към датата на инцидента, тъй като огледа е извършен почти две години след инцидента на 5.10.2010 г., като е извършен в присъстието и на св. П., който е направил изявление, че табелата с ясно предупредителия надпис е поставена впоследствие.

По делото се установява, че на железорешетъчния стълб са монтирани 2 РОМ – 4507 за кабел 20 кв., захранващ БКПТ „Т.” и РОМ 4506, за кабел 20 кв., захранващ ТП „Б.” и е изградена метална работна площадка с метални перила само на 5 м. от земята без проект, какъвто липса и за свързването на двете РОМ с ел. мрежата. Наличието на такава пощадка, до която има лесен достъп, поради конструкцията на стълба, наподобяваща стълба за качване и монтиране на 2 бр. РОМ - едния, от които на около 1,50 м. от дъното на работната плащадка с открити неизолирани тоководещи части и наличието на монтиране на неизолирани проводници на самия парапет на работната площадка сочи, че е допусното разполагане на неизолирани проводници на близко разстояние от повърхността на земята, с лесен и безпрепятствен достъп до тях. С посочените обстоятелства са нарушени от ответника изискванията за безопасност относно устойството на откритите разпределителни уредби, съгласно Правилника за устройство на ел. уредбите/отм./, според който тези уредби трябва да отговарят на действащите стандарти и технически изисквания, утвърдени по установения ред. По конкретно не е осигурена адекватна защита от директен и индиректен допир до открити тоководни части, регламентирано в Наредба № 3 за устройството на ел. уредби и електрическите линии, в чл. 178, ал. 1, на която е визирано, че частите на електрическите уредби за напрежения до и над 1000 V които нормално се намират под опасно за човека напрежение, се изолират, разполагат или ограждат по такъв начин, че не е възможно приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на помощни средства.

Поради неизпълнение от ответника на тези си задължения се е стигнало до инцидента, вследствие на който здравословното състояние на ищеца завинаги е увредено. От проучената медицинска документация съдебният медик сочи, че при прегледите на М. С. са констатирани следните увреждания: електрически удар с електрическо изгаряне на 25% от площта на тялото от ІІ-ра АВ и ІІІ та-степен на двете ръце и гръбно-поясната област с развитие на термичен шок. В съвкупност тези увреждания са причинили на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, като без висококвалифицирано и своевременно лечение неминуемо от получените травми при пострадалия е щял да настъпи смъртен изход. Уврежданията се дължат на съчетания на термично, механично и електролитнично местно действие на електрически ток.

Медикът сочи, че са настъпили усложнения – бактериемия – 1.12.2008 г., което състояние също само по себе си е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота; и усложнение двустранни контрактури в лакетните и лъчево-китковите стави и на двете предмишници с невъзможни активни и пасивни движения на пръстите, контрактура на всички пръсти на дясна ръка; контрактура на първи, втори трети пръсти на лява ръка. Тотална лезия на нервите на двете ръце / в с.з. пояснава, че лезия представлява увреждане на нервите на ръцете/. И тези посттравмени усложения са довели до реализиране на критериите на медико-биологичния признак осакатяване на левият горен крайник и осакатяване на десният горен крайник, тъй като е увредена основната функция на ръцете – хватателната до степен, която да се приравни на загубатата им Стигнало се е до ампутация на дисталната фаланга на ІІ-ри пръст на дясна ръка и масивни белези на гръбно-поясната област и на двете ръце с келоидни разраствания и дефект на тъкани, които усложения поотделно, така и заедно реализират медицинските критерии на медико-биологичния признак обезобразяване на части от тялото. Сочи, че е предприето възможното лечение, което се предлага в България и реално постижимото за ищеца чрез способите на медицината е постигнато, без да е постигнато възстановяване на двигателната и сетивната функция на ръцете. Експертът не счита, че е приключил възстановителния процес и понастоящем, тъй като ако не се полагат усилия ще бъдат загубени и минималните двигателни функции на увредената ръка /запазени са частично движения в 4-ти и пети пръсти на лява ръка.

В конкретния случай според експерта следва да се приеме, отчитайки характера и тежестта на термичната травма, че от нея са били налице интензивни болки в ранния период след получаване, дори и на фона на прилагана обезболяваща терапия. Този период е продължил до зарастване на раните за около месец, месец и половина след инцидента, като болките постепенно са намалявали по интензитет, но са перистирали вкл. и до 4.2.2009 г., когато е изписан в стабилизирано състояние от „Пирогов”. При всяка от наложилите се последващи хирургични намеси извън въздействието на анестезията пострадалият също е чувствал болки и е страдал. Последната оперативна намеса е проведена по време на болничния престой от 22.2.3011 г. до 1.3.2011 г. Пострадалият е затруднен и е в невъзможност да се обслужва сам, без чужда помощ при ежедневната си дейност. Понастоящем не му се предлага болнично лечение, тъй като не се очаква постигане съществени подобрения в отнетите функции на ръцете. Разпитан е бащата на М., който сочи, че през първите три месеца след инцидента М. е бил в реанимация в”Пирогов, а той е бил на квартира, за да е до него. Всеки ден е имало упойки, операции процедури. В къщи след „Пирогов” в продължение на месец са му сменяли превръзки и след това лечението е продължило в клиниката в Горна Баня, през което са извършени множество операции за корекция на ръцете. М. не може да се обслужва като напр. да си измие зъбите, но може да пише и да се храни сам. В момента не го е чул да се оплаква от болки, но преди това след всяка операция е имал болки. Направени са към 17 операции като 6 или 7 са били в „Пирогов”. Прекъснал е училище като впоследствие е завършил средно образование като редовен ученик.

Въз основа на изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, РС правилно е клавифицирал в доклада си иска по чл. 49 ЗЗД. Съдът, в съответствие с практиката на ВКС като напр. Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г., III г. о., ГК -е съобразил,че няма твърдения за носене на отговорност по чл. 50 ЗЗД, която се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й; или когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. В решението си обаче в разрез с квалификацията в доклада в с.з - е посочил, че е налице неяснота – дали се касае за вреди поради вътрешни присъщи на вещта свойства или за неправилно поддържане на обезопасяването на електрическия стълб. Тезата в решението окръжният съд не споделя, намирайки я за необоснавана, защото няма нито един факт в обстоятелствената част на иска, сочещ за ангажиране отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД.

Всички предпоставки на чл. 49 от ЗЗД , според окръжният съд са осъществени. Налице е вреда за ищеца вследствие неизпълнение от ответника на вменени му от закона задължения. Бездействие от негова страна за извършване на конкретни действия за осигуряване безопасна и безаварийна експлоатация, което е поведение, обхващащо се от състава на цитираната разпоредба. За Ч. несъмнено е съществувало задължение да осъществява надзор над функционирането на стълба, поради правото му да експлоатира съоръжението. Самият ответник в отговора сочи, че е енергийно дружество по см. на Закона на енергетиката с предмет на дейност: експлоатация и поддържане на електроразпределителната мрежа като съвкупност от съоръжения и уредби за разпределение на ел. енергия на територията на З. България в съответстие с издадена от ДКЕР Лицензия № Л-135-07/13.8.2004 г. С оглед тези си функции ответника според съда следва да носи отговорност за причинените на ищеца вреди, като без значение за делото е чия собственост е електропреносната и електроразпределителна мрежа. Претендират се вреди от неизпълнение на задължения, касаещи законосъобразното функциониране на съоръжението. Затова несъстоятелно РС, за да отхвърли иска е посочил, че ищецът не е доказал ответното дружество да е собственик или че стопанисва електрическото съоръжение.

Доводите на „Ч. Разпределение България”, АД, че не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат нито като възложител на работа на лица, които виновно да са станали причина за настъпване на процесните вреди, нито поради специфичните свойства на собствена или под негов надзор вещ, тъй като състоянието на ищеца се дължи на неговото непредпазвило поведение, поради което се освобождава от отговорност, съдът намира за несъстоятелни. След като ответникът е имал задължение на обозначи стълба с монтираните върху него РОМ със съответните ограждения и предупредителни табели и не го е сторило, то това е достатъчно основание, за да се ангажира отговорността му. Не може да се счете, че поведението на ищеца е непредпазливо, тъй като не само липсата на обозначителни табели, но и буренясалото място около стълба и липсата на заграждения са факти, които не сочат на проявена непредпазливост или недостатъчна преценка на децата за криещата се опасност. Напротив тази обстановка около и на стълба му е дала основание предвид възрастта си да счете, че стълба е неизползваем и да отвърне на св. К., че няма страшно, като се съобрази, че нечетливият надпис от ръждясалата табела, видяна от Б., очевидно и него не го е спряла да започне да се качва по стълба. Непълнолетната св. С. Л., тогава 11 годишна, също сочи, „че след това разбрахме, че на стълба има ток”. От изложеното следва, че не е имало нищо, сигнализиращо по адекватен за децата начин за опасността. Възражението на ответника за сервитутна зона не следва да се обсъжда, тъй като за него е настъпила преклузия - направено е за пръв път в писмената му защита след приключване на делото пред РС,като не е подкрепено и с доказателства.

По отношение на размера. Иска е предявен като частичен за 1 500 лв. от обща сума от 200 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по справедливост като изхожда от конкретните претърпени от пострадалия вреди. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Съдът съобразявайки предявения частичен размер от 1 500 лв и обстоятелствата, при които е станал инцидента, болките по време на него и след това, по време на продължилото лечение, сегашното състояние и загубената завинаги функция на ръцете – хватателна, намира същият за основателен.

Въззиваемият с оглед изхода на делото ще следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 740 лв. От тях 210 лв., направени пред РС, от които 150 лв. разноски за екпертиза /л. 86/ и 60 лв. държавна такса /л. 52/ и 530 лв. пред настоящата инстанция, от които 500 лв. платено адвокатско възнаграждение и 30 лв. държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Отменя решение № 3520/31.8.2014 г., постановено по гр.д. № 852 описа за 2013 г. на РС-Разлог и вместо него постановява:

Осъжда „Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”, АД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. К. С., с ЕГН [ЕГН] сумата от 1 500 - хиляда и петстотин лева, представляваща предявена част от претенцията му за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.11.2008 г. до окончателното й изплащане, както и направените пред съдебните инстанции разноски в общ размер на 740 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: