№ 1502
гр. Варна, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20223110107171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Н. И. С., ЕГН **********, с адрес:
************, срещу Н. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес: г***********,
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от осъществено на 13.04.2020 г. в Пощенска станция
9010, находяща се в гр. Варна, ул. „Дружба“ № 4, противоправно поведение
на ответника спрямо ищцата, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи,
блъскане и нанасяне на удар по главата, довел до контузия на главата,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на лицето, ведно със
законната лихва, считано от увреждането - 13.04.2020 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 13.04.2020 г. около 13:30 ч. тя
заедно с двете й деца Д.Й. и И.Н. отишли до пощенски клон № 10 в гр. Варна,
за да изпратят две писма до гр. София. Твърди, че синът й останал на
стълбите пред пощата, а те двете с дъщеря й влезли вътре и се наредили на
едно от гишетата, като на съседното гише, намиращо се на ок.1,5-2 м, бил
ответникът. Излага, че тя кихнала, като инстинктивно сложила ръка пред носа
и устата си, при което ответникът започнал да крещи агресивно: „Какво си
позволяваш? Ще те убия, простачко такава! Ще ме заразиш!“. Сочи, че
междувременно ответникът скъсил дистанцията помежду им, започнал да я
блъска с две ръце по раменете и я ударил с дяната ръка по главата. Излага, че
усетила силна болка от удара, причерняло й и изгубила равновесие,
слънчевите й очила паднали на земята и се счупили, а при навеждането й да
ги вдигне, усетила остра болка в областта на дясната вежда, където по-късно
забелязала, че имало кръв. Твърди, че била в шок от случилото се, понеже по
никакъв начин не била провокирала поведението на ответника. Отделно се
1
чувствала смутена и унизена пред хората в пощенския салон и пред децата й,
изпитвала страх и душевно страдание от публично отправените й обиди и
заплахи. Твърди, че след случилото се побързала да излезе от пощата и
тримата с децата й отишли в апартамента на нейната майка, на която
разказали за преживяното. Излага, че на следващия ден все още изпитвала
болка в областта на главата, поради което посетила спешно отделение на
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД и Съдебна медицина, откъдето се снабдила с
медицинско удостоверение, според което имала контузия на главата, оток и
кръвонасядане с диаметър 5,5 см и ожулване в областта на дясната вежда с
дължима около 7-8 мм. Сочи, че подала и жалба в полицията, откъдето
разбрала личните данни на ответника. Поддържа, че след инцидента
чувствала страх и поС.но вътрешно безпокойство, имала проблеми със съня,
вкл. приемала сънотворни, в съзнанието си поС.но преживявала ситуацията
отново, изпитвала паника в затворено пространство с повече хора и
непрекъснато се оглеждала. Отделно сочи, че от нанесения й удар имала
останал белег на дясната вежда, който не можело да бъде заличен. Поддържа,
че поведението на ответника увредило трайно доброто й име в обществото и
качеството й на живот, нейното самочувствие, психическо и физическо
здраве.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Не оспорва, че на 13.04.2020 г. около 13:30 ч. той посетил
пощенски клон в гр. Варна, на ул. „Дружба“ № 4, за да извърши пощенски
превод, но оспорва да е извършил описания в исковата молба деликт. Твърди,
че по онова време имало въведени медицински мерки във връзка с пандемията
от коронавирус, вкл. допускали малко хора в пощенския салон и имало
изискване за задължително носене на предпазна маска. Излага, че докато той
пускал паричен превод с поставена маска, до него на съседното гише се
наредила ищцата, придружавана от нейната дъщеря. Твърди, че ищцата била
без предпазна маска, поради което служителка от пощенския салон, която
следяла за спазване на пропускателния режим, моментално дошла и я
помолила да сложи маска или да напусне салона. Сочи, че ищцата реагирала
агресивно на отправената й забележка, започнала да обижда служителката на
висок тон и да я репликира, като същевременно започнала до плюе и кашля
срещу нея и срещу всички останали, намиращи се в близост. Твърди, че
останалите клиенти в пощата, вкл. и той, също отправили на ищцата
забележка, но тя продължила да се държи вулгарно и неприемливо. Твърди,
че тя се приближила до него и съвсем демонстративно започнала да кашля и
плюе насреща му, при което той отново й направил забележка и отправил
молба да се държи възпитано. Категорично оспорва да е бил агресивен
спрямо ищцата, вкл. да я е обиждал, заплашвал или удрял. Сочи, че в израз на
своята ярост ищцата без причина го ритнала в подбедрицата неколкократно,
поради което той потърсил съдействие от служителите в пощенския клон,
облечени в зелени жилетки, вкл. им споделил огромното унижение, на което
бил подложен. Оспорва получените от ищцата телесни увреждания, както и
пряката причинно-следствена връзка между уврежданията и неговите
действия. По този повод изтъква, че медицинското удостоверение било
2
издадено два дни след събитието в пощенския клон, респ. уврежданията може
да са резултат от друг инцидент. Твърди още, че по подадената от ищцата
жалба във Второ РУ при ОД на МВР-Варна била образувана преписка,
приключила с постановление от 24.06.2020 г. на прокурор при ВРП за отказ
за образуване на наказателно производство, както и че впоследствие по тъжба
на ищцата било образувано НЧХД № 3995/20020 г. на ВРС, което било
прекратено поради оттегляне на тъжбата. Твърди, че той също подал жалба
срещу ищцата за извършеното хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК, за което
било образувано ДП № 115/2021 г. по описа на ВРП.
С тези аргументи по същество ответникът моли за отхвърляне на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. В. Б., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. Ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
С. Т., поддържа отговора и също представя списък на разноски.
В депозирани писмени защити страните излагат правни аргументи,
съобразно събрания доказателствен материал.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложения лист за преглед на пациент в Спешно отделение на
МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД от 15.04.2020 г. (л. 10) се установява, че на
15.04.2020 г. ищцата Н. С. е посетила посоченото лечебно заведение с
оплаквания за нанесен побой на 13.04.2020 г., вкл. удари с юмруци по лицето.
При прегледа е поставена основна диагноза „травма на главата“, като няма
данни да са назначени допълнителни изследвания и/или терапия.
Съгласно приобщеното медицинско удостоверение № 310/2020 г.,
издадено от лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-
Варна“ АД (л.7), след извършен на 15.04.2020 г. преглед на ищцата са
установени следните травматични увреждания, а именно: травматичен оток
по дясната половина на челото и над дясната вежда, червеникаво-синкаво
кръвонасядане с диаметър ок. 5,5, см и линейно червеникаво ожулване с
дължина ок. 7-8 мм към долния полюс на кръвонасядането. Според
медицинското заключение се касае до контузия на главата, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване в областта на лицето, които са резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет и отговарят да бъдат получени в указаните
време и начин – след нанесен на 13.04.2020 г. удар с шамар и юмрук по
главата от непознат мъж, без падане на земята.
От представеното постановление от 24.06.2020 г. на прокурор при ВРП
(л. 31) се изяснява, че по жалба на Н. С. е извършена проверка във връзка със
случилото се на 13.04.2020 г. около 13:30 ч. в Пощенски клон № 10 в гр.
Варна, при която не са установени данни за извършено от ответника Н. Ц.
престъпление от общ характер и е постановен отказ за образуване на
досъдебно производство, съответно преписката е прекратена. Видно от
постановлението, жалбата на ищцата е съдържала оплаквания за отправени й
от ответника обиди и заплахи за физическа саморазправа, упражнено
физическо насилие чрез шамар по бузата и удар по главата, както и
3
увреждане на имущество следствие от удара – диоптрични очила, поставени
на главата й, на стойност 400 лв.
От приложените материали по ДП № 115/2021 г. по описа на ВРП се
изяснява, че ответникът също е подал сигнал срещу ищцата във връзка с
нейното поведение на същата дата. В хода на производството са събрани
свидетелски показания и е извършено разпознаване, като с постановление от
05.12.2022 г. са дадени указания от наблюдаващия прокурор да бъде
привлечена Н. С. в качеството й на обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1
НК. Същата не е намерена за връчване на книжата.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от страните свидетели – по двама от всяка страна, за
установяване поведението на ответника на процесната дата и претърпените от
ищцата вреди.
Воденият от ищцата свидетел Д.Й. (нейна дъщеря) разказва, че на
13.04.2020 г. придружила майка си до пощенския клон, за да изпратят писма,
като двете не били с поставени предпазни маски, въпреки изискванията за
това. Разказва, че докато подавали писмата мъж от съседното гише направил
забележка на майка й да си постави маска, нарекъл я простачка и я заплашил,
че ще я пребие. Тогава майка й започнала да обяснява на въпросния господин
защо нямала задължение да носи маска, но той не обърнал внимание на
думите й, приближил я и я ударил с юмрук по лявата вежда, след което
побързал да излезе от пощенския салон. Разказва, че при удара майка й
изгубила равновесие (олюляла се назад), но не била падала на земята. След
това довършили процедурата по подаването на писмата и си тръгнали след
около минута-две. Разказва, че пред пощата ги чакал брат й, на когото
разказали какво се било случило и тримата отишли в апартамента на баба й,
който бил най-близо, тъй като майка й се оплаквала от главоболие. На
следващия ден болките на майка й продължили, поради което двете посетили
Спешна помощ и Съдебна медицина, където майка й се снабдила с
медицинско удостоверение. Споделя още, че след инцидента майка й се
чувствала засрамена и обидена, започнала да избягва посещението на места с
много хора, сред които ставала притеснителна и плашлива, имала и проблеми
със съня – трудно заспивала и не спяла спокойно.
Ангажиран от ищцата е и свидетелят И.Н. (неин син). Същият разказва,
че 13.04.2020 г. придружил майка му и сестра му до пощенския клон, но
останал във фоайето, а те двете влезли да пуснат писма, като той имал
видимост към гишетата от мястото, където бил застанал, но не чувал какво се
говори. Разказва, че майка му и сестра му били на опашката, когато един мъж
пред тях на същата опашка започнал да крещи на майка му. Не чул какво
крещи, нито разбрал защо. Видял как мъжът скъсил дистанцията и ударил
майка му с юмрук в окото, по лявата вежда, при което очилата на майката му
паднали за земята и се счупили. От удара майка му паднала на земята, но
сестра му й помогнала да се изправи. Разказва, че нито майка му, нито
останалите хора в пощата реагирали по някакъв начин на случилото се.
Непосредствено след удара мъжът излязъл от пощата, след което той влязъл
вътре в пощенския салон при майка му и видял, че тя имала рана на лявата
вежда. След това изпратили писмата и двамата със сестра му завели майка им
при колата, където решили да отидат при тяхната баба, понеже майка им била
много стъписана и изплашена. На другия ден майка му все още изпитвала
4
болки от удара и си извадила медицинско за лека телесна повреда. Разказва,
че след инцидента майка му спряла да посещава пощенски клон и изобщо
оживени публични места, чувствала се унизена и изплашена.
По инициатива на ответника е разпитан свидетелят С.В. (без дела и
родство със страните). Същата разказва, че работи като касиер на каса
„записи“ в Пощенски клон 10. Спомня си, че в деня на процесния инцидент
обслужвала ответника, когато в салона влязла ищцата, която била
„превъзбудена“, вероятно защото била без маска, а в антрето на салона имало
служители от Община Варна, натоварени със задължението да следят за
носене на маски. Разказва, че ищцата се наредила на съседното гише, когато
възрастна госпожа пред нея й направила забележка поради липсата на маска.
Тогава ищцата станала много активна, започнала да крещи, да плюе, да се
разхожда в салона и да кашля срещу въпросната госпожа, а след това и срещу
останалите клиенти, вкл. ответника. Последният й направил забележка да се
държи подобаващо, но ищцата продължила да плюе срещу него, приближила
го и го ритнала долу в краката. Той не реагирал по никакъв начин, единствено
се дръпнал крачка назад. Междувременно служителите в пощенския салон на
свой ред направили забележка на ищцата, но тя започнала да ги заплашва, че
ще ги съди. Свидетелската разказва, че в крайна сметка след като изпратил
записа ответникът си тръгнал без да влиза в конфликт с ищцата, да я обижда
или докосва. След около една – две минути си тръгнала и ищцата заедно с
момичето, което я придружавало.
Разпитан по инициатива на ответника е и свидетелят Т.Т. - без дела и
родство със страните, служител на колетно гише в пощенския салон.
Свидетелката споделя, че ищцата влязла в салона заедно с едно момиче,
купила си пликове и марки и отишла да ги лепи, като застанала зад нея, в
близост до гише „записи“. Разказва, че ищцата била без маска и започнала да
киха, като всички в салона й направили забележка, но тя не престанала.
Междувременно свидетелката станала да взема някаква стока и видяла, че
ищцата ритнала клиент на гише „записи“, но той по никакъв начин не
реагирал. Не чула двамата да водят разговор и не разбрала какво точно се
случва, понеже в това време обслужвала клиент. Сигурна е, че ищцата не е
удряна и не е падала на земята.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) осъществено
виновно противоправно поведение на ответника, 2.) претърпени от ищцата
неимуществени вреди, както и 3.) наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и вредоносните последици. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на
5
делинквента (ответник), която според оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага до доказване на противното. В тежест на ищцата е да
установи също и размера на претендираното обезщетение.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдяното
противоправно поведение на ответника, в резултат от което ищцата да е
получила установените от медицинските документи травматични
увреждания.
Въпросните документи нямат доказателствена стойност относно
механизма на причиняване на констатираната травма на главата, тъй като
данните в тази връзка почиват на сведения от самата ищца. Освен това
прегледите в посочените лечебни заведения са извършени на 15.04.2023 г.,
тоест два дни след процесното събитие от 13.04.2020 г., в рамките на който
период от време ищцата би могла да получи травмата по друг от описания
начин. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че според
медицинското заключение уврежданията отговарят да бъдат получени в
указаните време и начин, тоест след нанесен на 13.04.2020 г. удар с шамар и
юмрук по главата, доколкото това заключение касае принципна възможност, а
не установен с категоричност факт.
Деянието не е доказано и от свидетелските показания на водените от
ищцата свидетели Д.Й. и И.Н.. Отчитайки по реда и при условията на чл. 172
ГПК възможната заинтересованост на тези свидетели – деца на ищцата, съдът
не кредитира техните показания, тъй като са непоследователни,
противоречиви и изолирани от останалия доказателствен материал. Така
според показанията на св. Й. и св. Н. ответникът е ударил майка им с юмрук в
областта на лявата вежда, докато според медицинското удостоверение
уврежданията се намират в дясната част на главата й; според показанията на
св. Й. майка й не е падала на земята, а според св. Н. тя е паднала и Й. й е
помогнала да се изправи; според показанията на св. Й. след удара те с майка й
са продължили процедурата по изпращането на писмата и след това излезли
навън, където ги чакал брат й - св. Н., а според последния той влязъл в
пощенския салон при майка му непосредствено след удара. Разминавания се
съдържат и в това къде се е намирал ответникът преди твърдения удар –
според св. Й. той е бил на съседно гише, а според св. Н. – на същата опашка.
Освен че са противоречиви и недостоверни, обсъжданите показания на
ангажираните от ищцата свидетели се опровергават от тези на св. С.В. и св.
Т.Т., водими от ответника, които са категорични, че ответникът не е влизал в
конфликт с ищцата и не я е удрял по никакъв начин, дори напротив – след
отправена й забележка, че не носи маска, ищцата го е ритнала, но той не е
реагирал по никакъв начин. Съдът цени показанията на ангажираните от
ответната страна свидетели като достоверни, доколкото същите са дадени от
независими лица, имащи непосредствени лични впечатления, и
пресъздадените от тях при разпита обстоятелства са непротиворечиви,
последователни и съответни на приобщените писмени доказателства и в
частност на материалните по ДП № 115/2021 г. по описа на ВРП.
От гореизложеното следва, че по делото не са доказани, при условията
на пълно и главни доказване, всички елементи от правопораждащия
деликтната отговорност на ответника фактически състав, поради което
предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
6
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доказателства за реалното
заплащане на което са представени – договор за правна защита и съдействие
от 10.04.2023 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой.
Предвид извода за неоснователност на иска, разноски на ищцата не се
следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. С., ЕГН **********, с адрес:
************, срещу Н. Т. Ц. , ЕГН **********, с адрес: г***********,
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от осъществено на 13.04.2020 г.
в Пощенска станция 9010, находяща се в гр. Варна, ул. „Дружба“ № 4,
противоправно поведение на ответника спрямо ищцата, изразяващо се в
отправяне на обиди и заплахи, блъскане и нанасяне на удар по главата, довел
до контузия на главата, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в
областта на лицето, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 13.04.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: ************, да
заплати на Н. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: г***********, сумата от 1000
лв. (хиляда лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7