№ 37227
гр. София, 20.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20231110132226 по описа за 2023 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът приема, че исковата молба е редовна и
процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по допускане на
доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание и да съобщи
на страните проекта си за доклад на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
ЧСИ С. Х. с регистрационен номер ***, ареал на действие Софийския градски съд, да
представи заверен препис от изп. дело 20198630402540 в едноседмичен срок от връчването
на съобщението.
ДА СЕ ИЗИСКА от архивата на Софийския районен съд по гражданско дело №50787/2017г.
на Софийски районен съд, 67 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от архивата на Софийския районен съд по гражданско дело № 68370/
2019г. на Софийски районен съд, 37 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. от 14,30
часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото определение,
на третото лице помагач – препис от ИМ.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който се
иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ищеца суми по изпълнителен лист,
издаден на 09.10.2019 г., издаден по гр.д. № 50787/2017 г. по описа на СРС, 67 състав,
1
поради извършен отказ от наследство от ищцата след издаването на изпълнителния лист, а
именно на 03.12.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е по даден отговор от ответника, с който оспорва предявени иск като
недопустим и неоснователен. Счита, че същият е недопустим, доколкото не са налице
новонастъпили факти, като отказът от наследство след издаване на изпълнителния лист не е
такъв факт. Освен това счита, че с неподаването на възражение по чл. 414 , ал. 2 ищцата е
признала вземането.
По допустимостта на иска:
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай ищцата твърди, че не дължи сумите именно
поради извършения отказ, който е осъществен след приключване на съдебното дирене в
производството, с оглед на което съдът счита, че така предявеният иск е допустим. По
отношение на действието на отказа, както и от последиците на неподаването на възражение
по чл. 414, ал. 2 от ГПК от страна на ищцата съдът следва да се произнесе с решението по
същество.
Доколкото по предявените отрицателни установителни искове ищцата се позовава на
извършен отказ от наследство, в нейна тежест е да докаже, че това е станало по
законоустановения ред.
При доказване на този факт, в тежест на ответника, че е да докаже, че извършеният от
ищцата отказ от наследство е недействителен.
Предвид становището на страните, съдът намира, че като безспорни и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 от ГПК, могат да бъдат отделени следните обстоятелства, а
именно: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от на 09.10.2019
г. по гр. д. гр.д. № 50787/2017 г. по описа на СРС, 67 състав за сумите, посочени в исковата
молба, че за принудително събиране на сумите по него по посочения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело с № 20198630402540, при С. Х. с регистрационен номер ***
на КЧСИ и че по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от
ищеца на процесните суми.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация
или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес:
2
http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от М. Н. на тел. .............. и ел. адрес ******@***.**. а след 01.03.2010 г. и в
Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” No 54.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3