РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. гр. Хасково, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101735 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу М. Г. И.-В.
Ищецът твърди, че на 05.01.2017 г. ответникът сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит с № PLUS-
14396277, по силата на който му бил предоставен паричен заем в общ размер
на 12 000,00 лева за срок до 20.12.2023 г. съгласно уговорения погасителен
план. Било договорено паричният кредит да бъде изплатен на 83 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 257,02 лева, включващи главницата,
застрахователна премия в общ размер на 2 589,60 лева и определена добавка,
съставляваща печалбата на кредитора в общ размер на 6 323,06 лева. В чл. 5
от Общите условия към договора било предвидено, че при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
1
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение за това. Въпреки
цитираната разпоредба до длъжника било изпратено писмо, с което бил
уведомен, че по отношение на вземанията по договора му за кредит била
обявена предсрочна изискуемост, считано от 15.07.2019 г. Освен това при
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит, което за
периода от 21.05.2019 г. до 26.02.2021 г. - датата на подаване на заявлението в
съда, било в общ размер на 1 748,64 лева. Ответникът преустановил
редовното обслужване на кредита, като непогасената сума по него за главница
била в размер на 10 098,04 лева, а за договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.05.2019 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до
15.07.2019 г. - 1 489,42 лева, както и горепосоченото обезщетение за забава.
На 05.07.2019 г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата
на което вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че
договорът съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът в качеството си на
цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно.
Писмото до ответника било е получено лично от него на 23.07.2019 г.,
съгласно известието за доставяне на „Български пощи“ ЕАД. Сочи се и че за
заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 475/2021 г. По него била издадена исканата
заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от ответника.
Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на РС – Хасково до
2
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни
разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно
производство.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК, а в молба преди първото съдебно заседание оспорва исковете по
размер, като моли съдът евентуално да разсрочи задълженията му към ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2017 г. в гр. Хасково ответникът и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД са сключили договор № PLUS-14396277 за потребителски
паричен кредит. Този договор заедно с Общите условия към него са
представени по делото и от тях е видно, че имат посоченото в исковата молба
съдържание, поради което не следва да се излага отново съдържанието им,
като при необходимост клаузите му бъдат обсъдени при преценката на
наведените от страните правни доводи, основани на тях
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищцовото
дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и
спрямо ответника.
С писмо към същия договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
потвърдило извършената цесия съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с правото да
уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-14396277 от 11.07.2019 г. ищецът,
в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е
уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил в 5-дневен срок от
получаването да погаси задълженията си.
Според представеното известие за доставяне, то е получено лично от
ответника на 23.07.2019 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на РС -
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз
3
основа на заявление с вх. № 263809/01.03.2021 г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед № 260206/02.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението -
27.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски от 266,72 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
ответника и с Разпореждане от 13.05.2021 г. на ищеца е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и
последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от
страните, се установява, че кредитът по процесния договор е бил усвоен от
ответника, като е изплащал погасителните вноски в уговорения размер до
27.09.2018 г., а след това и до 19.05.2020 г. частично. Вещото лице сочи и че
дължимите суми по договора възлизат на 10 064,44 лв. за главница, 2 316,38
лв. за възнаградителна лихва. В случай, че се приспадне удържаната при
привеждане на главницата сумата от 420,00 лв. за такса ангажимент, сумата
за нея възлиза на 9 664,44 лв. за главница. Вещото лице е изготвило вариант
за размера на дължимите суми с настъпил падеж към датата на изготвяне на
заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за
изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни, поради
следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се
установява по несъмнен начин, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
4
Файненс” ЕАД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието на това правоотношение е подробно
регламентирано в представените договор № PLUS-14396277 от 05.01.2017 г. и
Общите условия. Тези документи са подписани и от ответника, като
автентичността им не е оспорена от него. Освен това, от констатациите на
вещото лице се установява, че той е усвоил уговорената сума. Тук е уместно
да се отбележи и че процесното съглашение отговаря на установените в
закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. Ето защо
следва да се приеме, че то е породило уговорените с него правни последици, а
именно дружеството му е отпуснало кредит, който е трябвало да погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери.
На следващо място няма спор, а и от кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът не е погасявал
текущите си задължения съобразно уговореното. Следователно, в случая са
били налице предпоставките на чл. 5 от договора за настъпване на незабавна
изискуемост на целия кредит.
Следва да се има предвид обаче, че съгласно т. 18 на Тълкувателно
решение /ТР/ № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Това право следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В мотивите към т. 18 е прието и че извлечението от
счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но
не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори
5
и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй
като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото
незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418, ал. 5
ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено,
не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по
чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи
употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.
60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по
чл. 418, ал. 3 ГПК. Задължителната съдебна практика приема и че
разрешенията на т. 18 на цитираното ТР са приложими и по отношение на
договори за потребителски кредит с небанковите финансови институции -
Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
От съдържанието на приетото писмо изх. № изх. № УПЦ-П-БНП/
PLUS-14396277 от 11.07.2019 г. се установява, че преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ищецът, в
качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е
уведомил ответника както за извършената цесия, така и за настъпилата
предсрочната изискуемост на кредита му. Това е така, защото представеното
известие за доставяне също не е оспорено и е редовно изготвено, доколкото
от него е видно, че то е връчено на лично на ответника, който е изрично
посочен и който го е подписал. Ето защо следва да се приеме, че в случая
кредиторът е упражнил надлежно правото си да направи процесния кредит
предсрочно изискуем и е обявил това на длъжника. Доколкото по делото няма
други доказателства за уведомяването му, следва, че това е сторено на
23.07.2019 г., а не на 15.07.2019 г., както е посочено в исковата молба.
От изложеното до тук се налага изводът, че кредиторът може да иска
плащане в пълен размер на вземанията си за главница и за договорна лихва.
От главницата, обаче трябва да се приспадне сумата от 420,00 лв. за такса
ангажимент, тъй като клаузата, на която се основава това вземане, е
нищожна. Тя противоречи на императивното правило на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
тъй като размерът на лихвения процент и условията за прилагането му са
6
задължителни елементи на договора за потребителски кредит и съгласието на
кредитора да предостави заем при фиксиран лихвен процент за срока на
договора е част от тях, а не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК.
По отношение на лихвата за забава следва да се има предвид, че
съгласно чл. 5 от ОУ при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на забавата до окончателното й погасяване. Тази клауза е
съобразена със специалната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която ограничава
базата за определяне размера на обезщетението за забава именно до размера
на законната лихва. При това положение и с оглед установената по делото
липса на плащания от страна на ответника, той дължи обезщетение за
забавено плащане върху непогасената главницата за посочения от ищеца
период. Размерът му, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на
общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване на законна
лихва, възлиза на 1 406,72 лева.
От приетия рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че процесните
вземания по договора за кредит са прехвърлени валидно на ищеца. На първо
място, трябва да се отбележи, че в Приложение № 1 те са конкретно
определени, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на
длъжника, номера на кредита, както и размерите им, с които преминават към
новия кредитор, поради което следва да се приеме, че действително са
включени в обхвата на цесията. В случая е спазено и изискването на чл. 26,
ал. 1 ЗПК, тъй като в Общите условия е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата си по него на трето лице. Действително,
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от
деня на съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на
цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка,
обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до
длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно
чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за
представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
7
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в хода на образуваното съдебно производство по предявен иск за
прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде
игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо
следва да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника -
ответник и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на цялата
прехвърлена сума, то цесионерът - ищец се явява носител на спорните
вземания.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени частично - за горепосочените суми, а в
останалата им част - за разликата над нея до пълните предявени размери, да
бъдат отхвърлени.
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на
РС – Хасково - 27.02.2021 г., до окончателното й изплащане, по аргумент от
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Искането за разсрочване на процесните вземания, имащо характер на
молба по чл. 241, ал. 1 ГПК, е неоснователно, поради което следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото ответникът не е ангажирал
никакви доказателства по делото за неговото тежко имотно състояние или
други обстоятелства, обуславящи приложението на горецитираната
разпоредба.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
8
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните суми. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 475/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 316,72 лв. за платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, но съобразно установените по
делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 298,30 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и двете страни имат право
на разноски, но на ответника не следва да му бъдат присъждани, тъй като
липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и доколкото ищецът е направил изрично и своевременно искане за
разноски, на същия следва да се присъдят такива в размер общо 533,78 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете и представения списък по чл. 80
ГПК, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.,
определен съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във
връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и
осъществената защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по отношение на М. Г. И.-В., ЕГН **********, адрес: гр.
**************, съществуването на вземания на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
спрямо нея за следните суми: 9 664,44 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор № PLUS-14396277/05.01.2017 г. за потребителски
паричен кредит; 1 489,42 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.05.2019 г. до 15.07.2019 г.; 1 406,72 лв., представляваща лихва
за забава за периода от 21.05.2019 г. до 26.02.2021 г.; прехвърлени с
Приложение № 1 от 05.07.2019 г. към рамков договор от 27.07.2017 г. за
продажба и прехвърляне на вземания между с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със
9
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
475/2021 г. по описа на Районен съд Хасково - 27.02.2021 г., до окончателното
й изплащане, като исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на главница за разликата над сумата от 9 664,44
лв. до пълния предявен размер от 10 098,04 лв., и на законна лихва за забава
за разликата над сумата от 1 406,72 лв. до пълния предявен размер от 1 748,64
лв., ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Г. И.-В., ЕГН **********,
адрес: гр. **************.
ОСЪЖДА М. Г. И.-В., ЕГН **********, адрес: гр. **************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
832,08 лв., от която 533,78 лв., представляваща направени разноски по
настоящото дело и 298,30 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д.
№ 475/2021 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед №
260206/02.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10