Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV
касационен състав, в публичното заседание на двадесет и
втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Теодора Чавдарова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №1612/2020
г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с §4л
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба с вх.№8630/21.07.2020
г. на Кмета на р-н Приморски, гр. Варна срещу Решение №1811/06.04.2020 г. по гр. д. №7597/2019 г. по описа на РС –
Варна, с което е отменена Заповед №092/01.03.2017 г. на Кмета на р-н
„Приморски“, с която е одобрена оценка на извършени подобрения в размер на 949
лв., съгласувана от комисия при район „Приморски“, в частта от поземлен
имот с ид. №69 по ПКП, попадащ в имот с
ид. №10135.2052.512 по ПНИ на селищно образувание „Виница север“, а преписката
е била върната на административния орган за извършване на нова оценка при
спазване на указанията дадени в мотивите на обжалваното решение.
В касационната жалба се съдържат твърдения
оборващи заключенията на въззивния съдия. Твърди се, че неправилно съдът е
посочил, че акта няма адресати. Сочи, че това били наследниците на Костадин
Иванов К., като неговите наследници имат право да получат цената на
подобренията. Твърди, че е посочен и срок за изпълнение в обстоятелствената
част на заповедта – в абзац 2 е посочено, че срокът е три месеца от влизане в
сила, а начинът за плащане е по сметка на р-н „Приморски“. Поддържа
правилността и на фактическите и правни основания за издаване на акта. Предвид
това намира, че Заповед №092/01.03.2017 г. на кмета на р-н „Приморрски“ съдържа
минимално изискуемите за редовността ѝ реквизити. Ето защо моли да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена процесната заповед.
В даденият срок от страна на обжалвалите заповедта Д.П.К., М.К.М., И.К.К.
и С.К.Л. не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Отговор на жалбата са депозирали Ж.Т.А., Д.А.С., И.А.П., К.Х.Д., Ф.Х.Т.
и И.Х.Г., в качеството им на заинтересовани страни. Последните сочат, че
касационната жалба е основателна. Сочат, че макар и да не са индивидуализирани
адресатите на административния акт, те са определяеми, а при промяна на тези
адресати до влизане на акта в сила би се наложила неговата промяна. Намират,
освен това, че е посочен срок и начин на плащане в заповедта. Твърдят, че
липсва норма, която да установява, че нарочна комисия следва да одобри
оценката. Сочат, че нормата на §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично указва, че оценките
по този ред се извършват със заповед на кмета или на упълномощено от него
длъжностно лице. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение като незаконосъобразно и да бъде потвърдена обжалваната в
производството заповед.
В съдебно заседание представител на касатора поддържа подадената
касационна жалба, като моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
потвърдена процесната заповед. Прави възражение за прекомерност на направените
от жалбоподателите в производството разноски.
Процесуален представител на заинтересованите лица в производството моли
да бъде уважена жалбата. Намира, че дори да бъде отменена заповедта и да се
наложи нова оценка на направените подобрения, то същите са незаконни и
доверителите не желаят да ги ползват. Освен това се противопоставя на
приемането на списъка за разноски направени от жалбоподателите в
производството.
Представителя на жалбоподателите в производството моли да бъде оставена
без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено постановеното от РС –
Варна решение. Моли да му бъдат присъдени сторените в двете инстанции разноски.
Представителят на ВОП намира
жалбата за неоснователна и иска решението на РС - Варна да бъде оставено
в сила.
Производството по настоящото дело е било подлагано веднъж на касационна
проверка. С Решение №4375/02.11.2018 г., постановено по
адм. д. №5642/2017 г. по описа на РС – Варна въззивния съд е изменил
заповед №092 от 01.03.2017 г. на Кмета на Район „Приморски“, като е определил
оценка на извършените подобрения в размер на 3925.19 лв., а Кмета на район
„Приморски“ е бил осъден да заплати на жалбоподателите Д.П.К., М.К.М., И.К.К. и
С.К.Л. сумата от 780 лв. разноски в производството. Против упоменатото решение
касационна жалба са подали жалбоподателите във въззивното производство (Д.П.К.,
М.К.М., И.К.К. и С.К.Л.) с искане за обезсилване на въззивното решение, тъй
като то дава оценка на подобрения по недопустим акт, тъй като същия е издаден
при наличен спор за права , който не е от компетентността на администрацията, а
следва да бъде решен от съд, сблед което евентуално да се извършва оценка на
подобренията, както това изисква нормата на чл.27, ал.2, т.4 от АПК. В рамките
на това производство по обжалване с Решение №948/13.05.2019 г., постановено по
КАД №3471/2018 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено Решение
№4375/02.11.2018 г., постановено по адм. д. №5642/2017 г. по описа на РС –
Варна, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС при
съобразяване на указанията залегнали в мотивите на касационното решение.
От фактическа страна районният съд е констатирал, че административното
производство е започнало по заявление №АУ216301ПР/11.07.2014 г., подадено от Ф.Х.Т.,
като наследничка на Иван Адамов Янков, с което последната е заявила желание да
се издаде заповед за одобряване на оценка на подобренията в имот с ид. №512 по
ПНИ на с.о. „Виница север“. Заявителката удостоверила своите права като
собственик на имота със Заповед №152/15.04.2014 г., с която при условията на
§4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Иван Адамов Янков е възстановено
правото на собственост върху поземлен имот с ид. №10135.2052.512 по ПНИ на с.о.
„Виница север“ с площ от 406 кв.м., при граници: имот №№69, 70, 68, 9505. Районният
съд е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган на основание
§4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и приложената по делото Заповед №0263/28.01.2016г. на Кмета
на Община Варна. Заповед №152/15.04.2014 г. е издадена основание влязло в сила
съдебно решение №2167/29.06.2007 г. на
ВРС по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и Решение №1540/27.12.2007 г. на Общинска
служба по земеделие и гори, с което на наследниците на Иван Адамов Янков се
възстановява собствеността върху нива от 4.500 дка в землището на Виница, местност
Кара Али.
От приложената по делото Заповед
№КД-14-03-856/30.03.2012 г. на Началника на СГКК-Варна, издадена на осн. §4к,
ал. 13, т. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се установява, че е одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Варна, като за имот с ид.
№10135.2052.512 по П.А.Я. със заявление вх. №УТ-94-И-571/16.09.2008 г.
Предмет на контрол за законосъобразност в
настоящото производство е Заповед №092 от 01.03.2017 г. издадена на основание § 4л, от ПЗР на ЗСПЗЗ и
§ 31, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на Кмета на район „Приморски“, с която е одобрена оценка, съгласувана от комисия при район
„Приморски“ на извършените подобрения в размер на 949 лв., в частта от поземлен
имот с ид. № 69 по ПКП, попадащ в имот с ид. №10135.2052.512 по ПНИ на селищно
образувание „Виница Север“, гр. Варна, като цената по оценката следва да се
заплати от наследниците на И.А.Я. на наследниците на К.И.К., за извършени от
последните подобрения в имота в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта.
В хода на производството пред районния съд
са допуснати пет СТОЕ и една тройна
СТОЕ. Според заключението на тричленната СТОЕ, стойността
на построените в имота огради е 2607,19 лв., на стопанската постройка – 1318,00
лв. и на други подобрения – 801,98 лв., или общо – 4727,17 лв.
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи: По същество жалбоподателите са навели
твърдения и за недопустимост на издадения административен акт и за неговата
незаконосъобразност и неправилност.
Редът за определяне на оценка, релевантен
към конкретния казус, е определен в §31 от ПЗР на ПМС №234/1999 г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно ал.2 т.1 на §31 от ПЗР на ПМС №234/1999 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценката се извършва от техническата служба
на общината в случаите по §4а, ал. 1 и 5, §4б, ал. 1 и §4з, ал. 2 от преходните
и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ - съгласно глава седма, раздел I от
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с
Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 1996
г.;отм.бр.78 от 26.09.2006г.), когато земите са разположени в селищни
образувания или са включени в строителните граници на населените места. Именно
такава е и разглежданата от съда хипотеза.
От посочените норми следва да се извлекат
критериите, от които следва да се ръководи съда при проверката за
законосъобразността на основанията посочени в чл.146 от АПК.
Съгласно разпоредба на §4л от ПЗР на
ЗСПЗЗ, оценките на земите и подобренията на земята по §4а, §46, §4в и §4з се
извършват със заповед на Кмета на Общината или на упълномощено от него
длъжностно лице при условия и ред, определени с правилника за прилагане на
закона. Препращането е към разпоредбата на §31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, съобразно
която по отношение на имоти, попадащи в селищни образувания оценката се
извършва по реда на глава седма, раздел I -ви от ППЗДС /отм./, приет с ПМС №
235/1996 год.
В мотивите си ВРС е съобразил дадените му
указания от с решението по първото касационно производство, достигайки до
извода, че жалбата е основателна. Посочено е в мотивите, че е извършена
проверката по реда на чл.168, ал.1 от АПК, като въззивния съд е констатирал, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му,
но при нарушаване на изискванията на чл.59, т.3, 4 и 5 от АПК. Посочените
текстове императивно уреждат съдържанието на издаден административен акт, като
изискват посочване на адресата (адресатите) на акта, изложение на фактическите
и правни основания за издаването му, както и вписване на разпоредителна част, в
която са посочени правата и задълженията, както и срока и начина за изпълнение
на акта. Въззивният съд правилно е констатирал, че обжалваната заповед не сочи
изрично адресати и срок за изпълнение на акта (заповедта). В заповедта се сочи
единствено, че задължението за заплащане тежи върху наследниците на И.А.Я.. Освен
това се констатира, че липсва и изрично посочване на правоимащите лица.
По отношение на указанията дадени от
касационната инстанция с Решение
№948/13.05.2019 г., постановено по КАД №3471/2018 г. по описа на Административен
съд – Варна за изследване на материалната законосъобразност при издаване на
заповедта въззивния съд правилно е констатирал, че видно от писмо, приложено на
л.150 по делото, протокол за комисия за приемане на оценка не е съставен, което
говори, че не са осъществени фактите и обстоятелствата, послужили като
основание за издаване на обжалваната заповед. Предвид това съдът намира за
правилен и законосъобразен извода на въззивния съд, че обжалваната заповед е
издадена в нарушение на чл.59, т.3, 4 и 5 от АПК.
Предвид изложеното не се споделят твърденията изложени в
касационната жалба, че процесната заповед на страда от пороците упоменати в
мотивите на обжалваното въззивно решение. Подобни твърдения са голословни и не
са във връзка с установеното в рамките на производството. В процесната заповед
няма конкретно посочен адресат (адресати), а посочването на наследниците на И.А.Я.,
като адресати не е в съответствие с изискването на чл.59, т.3 от АПК, тъй като
това не са конкретно упоменати лица. Вследствие на неточното упоменаване на
адресатите по заповедта не става ясно и кой от наследниците каква конкретно
сума дължи.
В касационната жалба не е оспорено
обстоятелството, че не е съставен протокол за това, че оценката е съгласувана
от комисия в район „Приморски“, но се твърди, че докладът на техническата
служба за приемане на оценката няма задължителен характер, а крайната преценка
за размера на същата е на органа издаващ акта, в случая – кмета на районната
администрация. Подобно твърдение e в разрез с изискванията на §31 от ПЗР на ПМС №234/1999 г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, съгласно чиято ал.2, т.1 оценката се
извършва от техническа служба на общината. Както бе посочено по-горе редът за
определяне на оценка, релевантен към конкретния казус, е определен в §31 от ПЗР
на ПМС №234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а съгласно ал.2 т.1
на §31 от ПЗР на ПМС №234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ оценката
се извършва от техническата служба на общината в случаите по §4а, ал. 1 и 5,
§4б, ал. 1 и §4з, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ -
съгласно глава седма, раздел I от Правилника за прилагане на Закона за
държавната собственост, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от
1996 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.;отм.бр.78 от 26.09.2006г.), когато земите
са разположени в селищни образувания или са включени в строителните граници на
населените места.
Предвид изложеното касационната инстанция, при извършения инстанционен
съдебен контрол не се констатира съществуване на заявеното оплакване за
допуснато нарушение на закона и приема, че въззивния съд правилно и
законосъобразно е отменил обжалваната заповед.
По отношение на направените от процесуалният представител на
заинтересованите страни възражения за приемане на доказателства касаещи
разноските на жалбоподателите в производството, съдът намира, че няма пречки
списъка за разноски и доказателствата в тази насока да бъдат приети по делото и
към момента на спора по същество (пледоариите по делото). Момента, в който се
приключва едно съдебно дирене е меродавният момент, до който страните могат да
ангажират доказателства касаещи правния спор между тях. Установяване на такъв
краен момент между страните се обосновава с необходимост от създаване на
процесуална сигурност за страните и концентриране на усилията им за
установяване на меродавни в производството факти предвид формиране на сила на
пресъдено нещо по спора, до определен момент, под заплахата да не може да бъдат
меродавно установени фактите важни за спора след този момент. Въпросът за
разноските обаче не е част от спорния предмет на едно производство. Той не
касае решаването на спора със СПН. Нормативно е установено, че до приключване
на съдебните прения в едно производство страната може правно валидно да изрази
волята си за присъждане на сторените от нея съдебни и деловодни разноски.
Чл.80, изр.1 от ГПК, приложим субсидиарно предвид нормата на чл.144 от АПК сочи
„Страната която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в последната инстанция.“ Словесната редакция на
посочения текст налага да се приеме, че представяне на списъка за разноски и
искането за присъждане на подобни може да стане и след приключване на съдебното
дирене.
Съдът обаче намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателите във въззивното производство и насрещна страна по настоящата
касационна жалба, тъй като представеният бланков Договор за правна защита и
съдействие не установява плащане от тяхна страна на представлявалия ги в
производството адвокат. На първо място остава голословно твърдението на
адвоката, че сумата представлява разноски за две инстанции. В договора за
правна помощ изрично е записано, че сумата е заплатена за представителство по
административно дело №1612/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
Това е настоящото касационно производство. От друга страна явилият се в
касационната инстанция адвокат е едва за пръв път преупълномощен пред
настоящата инстанция. На второ място, независимо за кои инстанции е заплатена
сумата – тя не е платена от жалбоподателите във въззивното производство. Тя е
платена от адвоката, който е преупълномощил явилия се по делото адвокат.
Предвид това няма данни страната в касационното производство да е направила
разноски. Ето защо такива не ѝ се следват.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, ІV касационен състав на Варненския административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение
№1811/06.04.2020 г. по гр. д. №7597/2019
г. по описа на РС - Варна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.