№ 1755
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201105 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-287/18.12.2020г.
на д-р В.Т.Т. - Директор на РЗИ-Пловдив с което на Н. Р. Д. от гр.А., обл.П.,
ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалба от жалбоподателя Н.Д., чрез процесуален представител адв.Т.Т. се
прави искане за отмяна на НП поради неговата неправилност, постановяване
в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради
неговата необоснованост. С жалбата се представят съображения и мотиви въз
основа на които се основава искането за отмяна на НП. С жалбата се прави и
алтернативно искане, при преценка на съда че обжалваното НП не подлежи на
отмяна, да бъде намален размера на наложената глоба. С жалбата се прави
искане и за присъждане на разноски съгласно представен договор за правна
защита и съдействие. Прави се доказателствено искане за разпит на
1
актосъставителя.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител адв.Т.Т. който поддържа жалбата и искането за
отмяна на НП. В пледоарията си представи доводи по същество на искането
си за отмяна на издаденото НП. Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание се представлява
от гл.юристконсулт Р.Г. която представя становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмени доказателства и ангажира разпита на
актосъставителя. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането си за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
В изпълнение на Заповед РД-01-609/21.10.2020г., в сила от 21.10.2020г. на
министъра на здравеопазването, на 22.10.2020г. служители на РЗИ Пловдив,
съвместно със полицейски служител извършили проверка в автобус –
транспортно средство за обществен превоз, с рег. № **** находящо се в
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ – хирургиите, посока Прослав, при което
констатирали че лицето Н. Р. Д. – ** не изпълнява въведените с т.7 от
Заповед РД-01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки – не е поставило защитна маска за лице или друго
средство, покриващо изцяло носа и устата. На лицето Н.Д. била връчена
покана за явяване на 26.10.2020г. в 09:30 часа в РЗИ Пловдив за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, която покана лицето
отказало да приеме. Отказа бил удостоверен с подписа на двама свидетели
индивидуализирани с три имена и посочване местоизпълнение на трудово
задължение /РЗИ и ІІ РУ ОДМВР/. На 26.10.2020г. в РЗИ Пловдив против
жалбоподателя Н.Д. бил съставен от свидетелката А.Г. М. – Х. **** в РЗИ
Пловдив акт за установяване на административно нарушение № 001510 за
нарушение по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във вр. с т.7 от Заповед РД-
01-609/21.10.2020г. на министъра на здравеопазването. Актът е съставен в
отсъствие на жалбоподателя, който не се явил на посочената дата и час. Актът
е подписан от посочените в него лица. Актът е бил връчен на жалбоподателя
2
на 13.11.2020г., при което жалбоподателя саморъчно вписал че възразява
срещу така постановения акт и че ще представи възражения в срок. Пред
АНО в законоустановения срок са били представени писмени възражения от
жалбоподателя относно съставения акт и нарушението посочено в него. След
като възраженията били приети за неоснователни, от АНО бил издадено на
18.12.2020г. наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-287/18.12.2020г. с
което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Издаденото НП е било надлежно
връчено на жалбоподателя, който в срок го е обжалвал пред Районен съд
гр.Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителката А.Г. М. – Х. разпитана в качеството на
свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и
подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна: По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание
чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
3
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези
случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
4
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните
правни изводи:
С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело
АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок. При
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство и до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е
и основаният довод на жалбоподателя. От приетите по делото доказателства
съдът намира че безспорно е установено, че в състояние на
противоепидемична обстановка, жалбоподателят не е спазил въведените с
министерска заповед, на основание Закона за здравето противоепидемични
мерки – носене на маска за лице, поради което и извършил нарушението
посочено в НП с което е ангажирана неговата отговорност. АНО в
съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и е наложил на
жалбоподателя административно наказание Глоба в размер на 300 лева който
размер не е в правомощията на съда да изменя в насока неговото
намаляване. При така установеното съдът счита че в настоящия случай не се
касае за нарушение което да се определи като „маловажно” по смисъла на
ЗАНН. Съгласно чл.28 от ЗАНН „За маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Според съда
в случай че веднага след предупреждението което е било отправено към
жалбоподателя, да покрие носа и устата си с предпазна маска или „друго
средство“, е било изпълнено, то тогава нарушението което е констатирано от
контролните органи би следвало да се третира като маловажно. Такива
действия от страна на жалбоподателя съдът не констатира поради което и
счита че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съобразно изхода
5
на спора, на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има
въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на юристконсултско
възнаграждение. Съдът намира че следва да присъди такова възнаграждение
в размер на 80 лева съобразно действащото законодателство и съдебна
практика.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-287/18.12.2020г.
на д-р В.Т.Т. - Директор на РЗИ-Пловдив с което на Н. Р. Д. от гр.А., обл.П.,
ЕГН ********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по т.7 от
Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
ОСЪЖДА Н. Р. Д. от гр.А., обл.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на РЗИ
Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юристконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6