№ 187
гр. Русе, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Р.ова
Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Р. Вл. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254500600205 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура - Русе срещу Присъда
№ 9 / 21.01.2025 г. по НОХД № 1558 / 2024 г., по описа на Районен съд – Русе.
Иска се тя да бъде отменена и да се постанови нова, c която подс. Г. С. С. да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1
вр. чл.194, ал.1 от НК и да му се наложи ефективно наказание лишаване от
свобода в размер на една година.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на
Окръжна прокуратура - Русе счита протеста за основателен и пледира да бъде
уважен. Алтернативно в случай, че съдът установи допуснати отстраними
съществени нарушения, да върне делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. В последната насока сочи, че районната
прокуратура не се е произнесла по повдигнатото, заедно с кражбата,
обвинение за документно престъпление.
Защитникът и подсъдимият намират протеста за неоснователен и молят
съда да потвърди атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт.
Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства,
1
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
С Присъда № 9 / 21.01.2025 г. по НОХД № 1558 / 2024 година, по описа
на Районен съд – Русе, подс.С. е признат за невинен в това, на 12.09.2022 г. в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив, да е отнел чужда движима вещ - 1 бр.
мобилен телефон марка/модел „Samsung Galaxy А32“ с IMEI: ******, ведно с
1 бр. стъклен протектор за екран и 1 бр. силиконов кейс, на стойност 272 лева,
от владението на К. Х. У. от гр. Русе, без нейното съгласие с намерение
противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът
го оправдал по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав намери, че в хода на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което води до приложението на чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК.
Съображенията за това са следните:
В хода на досъдебното производство, подс.С. първоначално бил
привлечен в качеството на обвиняем за две престъпления – за кражба по
чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК и за документно престъпление по
чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК. След приключване на разследването делото било
изпратено в Районна прокуратура – Русе с мнение за предаване на съд и за
двете престъпления. С постановление от 11.06.2024 г. прокуратурата приела,
че не е налице престъпление по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК и че се налага
обвинението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК да бъде изменено. По
тази причина възложила това действие на друг разследващ орган –
разследващ полицай от ОДМВР – Русе, но не постановила частично
прекратяване на производството за документното престъпление. В изпълнение
на това постановление, на С. било повдигнато ново конкретизирано
обвинение, само за същата кражба. След това Районна прокуратура - Русе
внесла обвинителен акт в съда за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с
чл.194, ал.1 от НК, без да прекрати частично наказателното производство за
престъплението по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК. От своя страна районният съд
след като провел съдебното производство, признал подсъдимия за невинен и
го оправдал по обвинението за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194,
ал.1 от НК.
В Тълкувателно решение № 2 / 2002 г. на ВКС е посочено, че не се
налага изричен акт на прокурора по „частично“ прекратяване на наказателно
производство при ново привличане на лицето. Това обаче се отнася само за
случаите, когато става въпрос за същото престъпление, но не и за тези, при
които не са напълно ясни фактите, срещу които обвиняемия се е защитавал
или те са с несходен характер.
В случая първото привличане на С., като обвиняем, било по обвинение
за две деяния с различна правна квалификация, при които фактическите
обстоятелства при тяхното осъществяване не са идентични. В единия случай
противозаконно се отнема вещ, а в другия се декларира невярно обстоятелство
2
в частен документ, въпреки задължението да се удостовери истината в него.
Престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК и престъплението
по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК се намират в изцяло различни глави от
Особената част на Наказателния кодекс – глава пета от НК „Престъпления
против собствеността“, раздел I „Кражба“ и съответно глава девета от НК
„Документни престъпления“. Те охраняват и различни обществени
отношения, които нямат нищо общо и близко помежду си – първите, касаещи
упражняването правото на собственост, владение или държане върху движими
вещи, а вторите – които определят реда и осигуряват правната сигурност при
документирането и документооборота.
Поради различната фактическа обстановка, при която се осъществяват
двете престъпления и юридическата им самостоятелност, е било необходимо
прокуратурата да направи частично прекратяване на наказателното
производство, ако се отказва да поддържа тезата, че С. е осъществил състава
на престъплението по чл.313, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Изложеното следва и от
разпоредбата на чл. 243, ал. 9 от НПК, според която прокурора не изготвя
постановление за частично прекратяване в случаите на ново привличане на
същото лице, но единствено за същото деяние, за което вече му е повдигнато
обвинение. Липсата на произнасяне по това обвинение от една страна влиза в
противоречие с принципа „non bis in idem“, доколкото обвинението за него
остава висящо, а от друга е довело до нарушаване на възможността на
подсъдимия и защитника адекватно да упражнят правата си, поради което
представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Пропуснатите действия от прокурора са неотстраними от съда, тъй като
това е единствено в правомощията на държавния обвинител.
С оглед изложеното делото следва да се върне за ново разглеждане на
друг състав на първоинстанционния съд от фазата на разпоредителното
заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Поради констатираното процесуално нарушение, налагащо отмяна на
присъдата, въззивният съд не може да обсъжда по същество оплакванията,
изложени в протеста.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК, Русенския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 9 / 21.01.2025 г. постановена по НОХД № 1558 /
2024 г., по описа на Районен съд – Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен
съд - Русе от фазата на разпоредителното заседание за обсъждане на
3
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4