№ 172
гр. гр. Добрич, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело
№**213200500453 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на подадената от А.. А.. АД. , ЕГН **********,от с. О., общ. Т., ул.
“Ч.п. “ №** и АН. АС. ХР. , ЕГН ********** ,от с. О., общ. Т., ул. “С.“ №**
жалба рег.№ 260614/19.11.2020 год. срещу решение №260026/29.10.2020 год.
по гр.д.№665/2018 год. на Районен съд Т., поправено с решение №
260057/21.06.2021 год. по гр.д.№665/2018 год. на Районен съд Т., с което
по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК на АФ. Н. М. , ЕГН ********** ,от с. О., общ.
Т., ул. “С.“ №** е възложен в дял недвижим имот, представляващ дворно
място от 505 кв.м., съставляващо парцел 4, в квартал 7, пл.№445 по
регулационния план на с.О., ведно с построената в същото къща с площ от
108 кв.м., състояща се от две стаи, салон, маза, ведно с гараж на площ от 20
кв.м. и навес от 20 кв.м.,а АФ. Н. М. , ЕГН ********** ,от с.О., общ.Т.,
ул.“С.“ №** е осъдена да заплати на останА.те съделители суми за
уравнение на дяловете им,съответно по 3 533 лв. на АН. АС. ХР. , ЕГН
********** ,от с.О., общ.Т.,ул.“С.“ №** и А.. А.. АД. , ЕГН **********,от
с.О., общ.Т., ул.“Ч.п.“ №** и по 833 лв. на Г.. М.. Г. , ЕГН ********** ,от
с.О., общ.Т., ул.“С.“ №**, Г.М. А.- ХА.л , ЕГН **********,от с.З., общ.Т.,
ул. Ч.** и ЕМ. М.. АЛ. , ЕГН ********** ,от с.Ф.Д., общ. Д.П.**.
С доводи, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно се настоява за отмяната му ,като въззивният съд
постанови делбата да бъде извършена чрез изнасяне на недвижимия имот на
публична продан. Предпоставките за възлагане на делбеното имущество по
1
реда на чл.349 ал.2 от ГПК били наследникът да се е установил постоянно и
продължително във времето в имота с цел използването му по
предназначение за задоволяване на жилищни нужди, както и да не притежава
друго жилище. Тези предпоставки не следвало да се приемат за установени
въз основа на удостоверение на кметството в с. О. и противоречи
свидетелски показания, които не следвало да бъдат кредитирани. Адресната
регистрация сама по себе си не покривала заложеното в закона съдържание на
изискването ,наследникът да е живял в имота. Към момента на смъртта на
наследодателя А. М. А. ,съделителката АФ. Н. М. и нейният съпруг М.* А.
М. /низходящ на А. М./ притежавА. друго жилище, срещуположно
разположено на делбения имот , закупено през 2005 год. и продадено през
2017 год., а обект на притежание на съпруга М.* А. М. било и дворно място,
разположено в непосредствено съседство с делбения имот и без поставена
ограда по между им. До смъртта на наследодателя А. М. А., съделителката и
съпругът й живеели в собственото си жилище, респективно посещавА.
всекидневно не делбения имот, а съседното дворно място, в което отглеждА.
животни. И след смъртта на наследодателя, те продължавА. да обитават
собственото си жилище, в което след продължително боледуване през 2017
год. починал М.* А. М. .
Възиваемите АФ. Н. М., Г.М. А.- ХА.л и ЕМ. М.. АЛ., считат жалбата
за неоснователна и настояват да не бъде уважавана. В съответствие с
доказателствата по делото, първоинстанционният съд заключил ,че към
датата на откриване на наследството на А. М. А. в притежавания от него
жилищен имот е живеела съделителката АФ. Н. М., която е преживяла
съпруга на неговия син М.* А. М., също живял с нея и наследодателя в
делбения имот. НА.це били предпоставките на разпоредбата на чл.349 ал.2 от
ГПК ,делбения имот да бъде възложен на съделителката АФ. Н. М., като
съобразно с разясненията по т.7 от тълкувателно решение № 1/19.05.2004 год.
по тълкувателно дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, правото на възлагане
по този ред има съделителят ,който към момента на извършване на делбата не
притежава друго жилище, дори да се е разпоредил с жилищен имот преди или
по време на делбения процес.
Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и
правни изводи както следва:
Производството по делото е за делба във фазата по извършването й.
Допусната е била делба на недвижим имот ,представляващ дворно
място с площ от 505 кв. м., съставляващо парцел ІV ,в квартал 7, пл.№445 по
регулационния план на с.О., ведно с построената в същото къща с площ от
108 кв.м., състояща се от две стаи, салон, маза, ведно с гараж на площ от 20
кв.м. и навес от 20 кв.м. между наследниците на съпрузите Ф.А.
А.,поч.06.10.1998 год. и А. М. А.,поч.19.03.2013 год.-низходящите им от
първа степен :АН. АС. ХР. и А.. А.. АД. с квоти от по 4/12 ид.ч. и съпругата и
децата на низходящия им от първа степен М.* А. М.,поч.01.08.2017 год. : АФ.
2
Н. М., Г.. М.. Г. , Г.М. А.- ХА.л и ЕМ. М.. АЛ. с квоти от по 1/12 ид.ч.
Вещото лице инж.К.Б.,изготвило назначената по делото съдебно
техническа експертиза е посочило в експертно становище вх.№
1630/24.08.2020 год.,че допуснатия до делба недвижим имот не е реално
поделяем, а пазарната му оценка е в размер на сумата от 10 600 лв.
Заявление за възлагане в дял на жилищния имот на основанието по чл.
349 ал.2 от ГПК и в срока по чл.349 ал.4 от ГПК е депозирано единствено
от съделителя АФ. Н. М..
Видно от договор от дата 25.03.1975 год.,сключен с нотариален акт №
286, том І, дело № 593/25.03.1975 год. ,общия на страните наследодател А.
М.ов А.* е дарил на своя син М.* А.* М.ов –съпруг на съделителя,заявил
искането за възлагане недвижим имот –празно дворно място 710 кв.м.,
съставляващо по регулационен план на с. О. парцел ХІV в кв. 5.С договор от
дата 04.08.2005 год.,сключен с нотариален № 52 т.ІІІ рег.№**95 д.№ 353/2005
год. на нотариуса с рег.№*** на НК,вписан в Службата по вписванията гр.Т.
с вх.рег.№ 1758/2005 год.,Акт № 172 т.ІV д.№ 810/2005 год.,съделителят АФ.
Н. М. и съпруга й М.* А. М. са закупили недвижим имот :къща със застроена
площ от 77 кв.м.,построена върху държавно дворно място от 840 кв.м. с
отстъпено право на строеж,представляващо УПИ ХV пл.№ 445 кв.5 на
с.О.,общ.Т..Впоследствие имотът е бил отчужден от съпрузите в полза на
техните дъщери –съделителите Г.М. А.- ХА.л и ЕМ. М.. АЛ. с договор от дата
30.05.2017 год.,сключен с нотариален № 111 т.ІІ рег.№ 1611 д.№ 186/2017
год. на нотариуса с рег.№*** на НК,вписан в Службата по вписванията гр.Т.
с вх.рег.№ 1110/2017 год.,Акт № 176 т.ІІІ д.№ 413/2017 год. ,те от своя страна
в полза на Ф.А.А. с договор от дата 25.09.2018 год. сключен с нотариален №
195 т.ІІ рег.№ 3269 д.№ 331/2018 год. на нотариуса с рег.№*** на НК,вписан
в Службата по вписванията гр.Т. с вх.рег.№ 1831/2017 год.,Акт № 99 т.VІ д.№
792/2018 год.Постигнато е било съгласие между страните по последната
сделка,в имота да живее още 5 години след датата на продажбата
съделителят АФ. Н. М..
Съгласно т.7 и т.9 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. на
ВКС по гр. д. № 1/2004 год., ОСГК основно законово изискване за
приложението на разпоредбата на чл. 288, ал. З ГПК (отм.) / чл. 349 ал.2 от
ГПК (нов) е делбеният недвижим имот да има характер на жилище и да е
неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище на
наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на
жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. З0 от ДР на
на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.), както и от същия да не могат да се
обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на
чл. 203 ЗУТ. Претендиращият възлагане съделител следва да е наследник,
който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на
смъртта на наследодателя,а към наследника с възлагателна претенция
законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друго
3
жилище .В закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в
него" (т. е. процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо
състояние, продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият
съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни
за случая обстоятелства и не може да почива на предположение въз основа на
регистрацията на постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 от
Закона за българските документи за самоличност. Постоянният адрес е този,
на който българският гражданин получава официалните съобщения от
органите на държавната администрация и съдебната власт, но този адрес
може да не съвпада с адреса по местоживеене.Въпреки извършено
разпореждане от съделителят с възлагателна претенцията преди или по време
на делбения процес с жилищен имот,същият отговаря на условието "да не
притежава друго жилище",ако отговаря на останА.те условия и няма заявена
друга възлагателна претенция.
НА.це са всички законоустановени предпоставки ,делбения жилищен
имот да бъде възложен по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК на съделителя АФ. Н.
М. .
Делбения имот е жилищен и неподеляем.
АФ. Н. М. единствена е заявила възлагателна претенция по
делото,поради което извършеното разпореждане с жилищен имот от нея и
съпруга й с договор от дата 30.05.2017 год.е неотносимо към спора и не е
пречка за уважаване на възлагателната й претенция.
Наследството на А. М. А. е открито на дата 19.03.2013 год. и към тази
дата следва да се извърши преценка,живял ли е сънаследника в жилището.С
оглед на горното не са относими към спора представените във въззивната
инстанция доказателства относно постигнато съгласие към 2018 год.,
сънаследника А.М. да живее в жилище,различно от това на наследодателя-в
с.О.,ул.“С.“ №**.С оглед посоченото по-горе тълкувателно решение не
следва да бъдат съобразявани и данните за адресната регистрация на
съделителя,още повече противоречиво посочвана в различни документи ,като
такава на ул.“С.“ №№**,20 и 27 и при съобразяване на данните от Списъка на
дворните места и удостоверение на Кметството с.О.,приложен на л.129 ,че
една от номерациите на улицата е на празно дворно място (№ 27),а друга на
имот,притежаван от Ю.М.А.,брат на А. М. (№ 18).
Съобразно посоченото в решение № 336/14.12.2011 год. по гр. д. №
174/2011 год. ВКС,ІІ г.о. ,изискването на чл.349 ал.2 от ГПК, наследникът
"да е живял" в наследственото жилище към момента на откриване на
наследството се свърза със следвА.те от съвместното съжителство с
наследодателя, респ. наследодателите, грижи и взаимовръзка между
последните и наследника. Тогава, когато наследник и наследодател са живели
заедно в един имот, но в различни жилищни постройки или стаи, при
установяване, че са ползвА. заедно едни и същи общи помещения или общи
части на имота и фактическото съжителство е било такова, че те да са
живеели като едно общо домакинство, може да се приеме, че същият този
4
наследник отговаря на изискването на чл.349 ал.2 от ГПК "да е живял" в
наследствения имот, предвид възлагателна претенция относно същия този
имот.Именно такива данни се съдържат в показанията на св.Н.М.И. (роднина
по сватовство) , св.Т.Х.Т. и св.А.А.А..Показанията им са конкретни и
детайлни относно обитавани помещения,съхраняван багаж, посещавания от
роднини по повод семейни събития,обработване на двора,полагани грижи за
наследодателя-пране,храна ,гледани при болест и немощ и пр.,както и че след
смъртта на общия наследодател ,ключа от жилището му бил предоставен
(хвърлен) от АФ. Н. М. и съпруга й М.* А. М. на съделителя А.. А.. АД.
респ.,че в притежавания друг жилищен имот,впоследствие отчужден са
живеели деца на съделителката.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и
на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260026/29.10.2020 год. по гр.д.№665/2018 год.
на Районен съд Т., поправено с решение № 260057/21.06.2021 год. по гр.д.
№665/2018 год. на Районен съд Т..
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5