Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 03.07.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 831/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Д.Д.К. ***, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 19-1085-000772/03.04.2019г. на Началника на Сектор ПП - ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, на основание същата правна норма, й било наложено наказание “Глоба” в размер на 400.00лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2019г., около 19.00ч. на кръстовището на ул.“Иван Ведър“ и бул.“Липник“ в гр.Русе възникнало ПТП между два леки автомобила, единият от които бил л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ, собственост на Г.Д.К.и управляван от жалб.Д.К.. Случаят бил възложен на свид.Т.Г. – младши автоконтрольор в Сектор ПП-Русе. Той посетил мястото на произшествието, като при проверката на документите на жалб.К., същата не могла да представи полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на проверката. Поради това и след като извършил проверка  в базата данни на “Гаранционен фонд” и установил, че за автомобила действително няма сключен и валиден договор за такава застраховка, свид.Т.Г. преценил, че водачът Д.К. е извършила нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането и й съставил акт за това, че като физическо лице, което не е собственик, управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” валидна към датата на проверката.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалб.К. била наложена глоба в размер на 400.00лв., на осн. чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането.

Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в развилото се съдебно производство.

В същото време обаче, с обжалваното наказателно постановление била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Д.К. за нарушение, което не е извършила от обективна страна.

Съобразно чл.638, ал.3 от Кодекс за застраховането, наказва се лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Установи се по делото и не се оспорва от страните, че към датата на съставяне на АУАН и констатиране на нарушението, л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ бил управляван, респ. използван от жалб.Д.К., а за автомобила нямало сключена и действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност”.

В същото време от събраните по делото доказателства се установи, че към момента на проверката и когато за управлявания от жалбоподателката К. лек автомобил не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", същият е бил съсобствен между нея и Г.Д.К., тъй като двамата били съпрузи към момента на придобиване собствеността върху автомобила, а и към момента на проверката. Това обстоятелство се установява от приетите по делото Удостоверение за сключен на 19.07.1997г. граждански брак между Д.Д. А.и Г.Д.К., Договор за покупко-продажба на л.а.”Ситроен С5” от 02.03.2016г., Договор за покупко-продажба на л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ от 23.04.2019г. и Справка от Сектор ПП-Русе, в която е отразено, чъ към датата на нарушението, собственик на процесното МПС бил Г.К.. От тези доказателства става ясно, че към момента на придобиване на собствеността върху л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ Г.Д.К.и Д.Д.К. били в граждански брак. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Ето защо, при така установените данни, Съдът приема, че действително към датата на проверката, управляваният от жалб.К. лек автомобил бил нейна собственост, каквито са и наведените в жалбата твърдения. Допълнително, обстоятелството, че процесния автомобил е собственост и на жалбоподателката се установява и от приетия по делото Договор за покупко-продажба на л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ от 23.04.2019г., с който жалб.К. и Г.К., заедно като продавачи, са прехвърлили собствеността върху автомобила на трето лице.

От изложеното дотук се установява, че както актосъставителя, така и административнонаказващия орган неправилно приели, че изключителен собственик на л.а.”Ситроен С5” с рег.№ Р 20 00 ВТ е Г.К., а жалб.К. е несобственик и ползвател. Предвид това, неправилно била ангажирана отговорността на Д.К. за нарушение по чл.638, ал.3 КЗ.

Това дава основание на Съда да приеме, че не е налице съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.К., поради което като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По мнение на Съда, с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, в настоящият случай актосъставителя и АНО е следвало да ангажират отговорността и на двамата собственици на процесният автомобил за нарушение по чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, при спазване разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс досежно формите на съучастие, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1085-000772/03.04.2019г. на Началника на Сектор ПП - ОД на МВР Русе, с което за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, на Д.Д.К., ЕГН-********** *** било наложено наказание “Глоба” в размер на 400.00лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд Русе.

 

 

Районен съдия: