№ 870
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100606390 по описа за 2023 година
С присъда от 21.06.2023г. по н. о. х. д. № 17753/21г. Софийски районен съд, НК, 94 с
–в е признал подсъдимия Я. П. Я. за невиновен в извършването на престъпление по чл.198
ал.1 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение.
Против постановената присъда е постъпил протест от СРП ,в който се посочва ,че
съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде
отменена ,като се постанови нова, с която подсъдимия да бъдат признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа протеста и доводите
изложени в него.Счита ,че първоинстанционната присъда е правилна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Защитника на подсъдимия,счита ,че протеста е неоснователен и като такъв следва да
бъде оставен без уважение.Посочва ,че констатациите на първия съд за недоказаност на
обвинението са съобразени с установените по делото факти.Моли атакувания съдебен акт да
бъде потвърден.
Подсъдимия моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е установил от фактическа страна
1
следното:
Подсъдимият Я. П. Я. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи, живущ в гр.София, ж.к.
„******* ЕГН **********.
На 01.09.2020 г. след 20.00 часа свидетелите В.К. И.М., Л.Д.-Й., Б.Г., М.Б. и
подсъдимият Я. Я. се намирали в денонощно кафене, находящо се в гр. София, ж.к. „Обеля-
1”, на входа на метро станция „Обеля”, където празнували рождения ден на свид. Д.-Й..
Подсъдимият и свидетелите консумирали водка и вино, като седели на маси, предназначени
за клиенти на кафенето, и слушали музика от мобилен телефон. Около 22.00 часа възникнал
словесен спор между свидетелките И.М. и В.К. породен от предходни интимни отношения
между тях. След като двете се скарали, отишли отстрани на заведението, където имало
тревни площи. Словесният спор между свидетелките И.М. и В.К. прераснал във физическа
саморазправа, изразяваща се в блъскане и размяна на удари между тях. Тъй като
свидетелката М. била под силно въздействие на алкохол и за да не го повреди по време на
физическата саморазправа със свидетелката К., М. предала мобилния си телефон марка
„Айфон“, модел „11 128Gb Green“ на свидетелката Б.Г., като я помолила да й го пази. След
известно време свидетелката М. си поискала телефона и свидетелката Г. й го върнала, след
което М. го дала на подсъдимия Я., отново за да го пази. Подсъдимият Я. взел телефона на
свидетелката М., като го държал в ръката си заедно със своя мобилен телефон марка
"Huawei". Подсъдимият Я. се намесил във физическата саморазправа между свидетелките
М. и К. и се опитал да ги разтърве, като застанал между тях. Тъй като продължили да се
боричкат, свидетелките К. и М. неволно бутнали ръката на подсъдимия Я., в която държал
телефоните, и подсъдимият изпуснал телефоните на земята. Телефонът на подсъдимия
паднал на асфалтовата настилка и екранът му се счупил, а телефонът на свидетелката М.
паднал в тревните площи, след което между свидетелката М. и подсъдимият възникнал
словесен спор и подсъдимият Я. си тръгнал. Малко след като подсъдимият си тръгнал,
свидетелката М. потърсила телефона си и установила липсата му.
Съгласно заключението на назначената в досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза средната пазарна стойност на мобилния телефон марка „Айфон“,
модел „11 128Gb Green“ към 01.09.2020 г. е 1 358, 01 лева.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деЯ.ето не е доказано по несъмнен начин, ,поради което е оправдала
подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от
НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят
изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
атакуваната присъда.В изложението си,СРС е обсъдил и анализирал събраните по делото
2
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,посочил е на кои от тях се доверява и на
кои не.Изтъкнал е на какво базира своите изводи относно недоказаността на обвинението и
съпричастността на подсъдимия в него.
Обосновано съдът от първата съдебна инстанция е посочил ,че по делото са
оформени две групи доказателствени източници,първата,включваща показанията на
свидетелите Б./ дадени в хода на досъдебното производство/ и пострадалата М. ,а втората на
всички останали свидетели и обясненията на подсъдимия.Първият съд се е доверил на
втората група доказателства като е приел ,че същите са обективни,подробни и логични.И
двете групи доказателствени източници са обсъдени с необходимата задълбоченост,поради
което въззивната инстанция не намира място за упрек към аналитичната дейност на първия
съд.
Правилни са изводите на първия съд,че показанията на пострадалата М. и тези на
св.Б.,дадени в хода на досъдебното производство не представляват убедителна основа за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице.Действително,в хода на
съдебното следствие св.М. е заявила ,че подсъдимият е взел телефона от ръцете й и не го е
върнал,така както е посочено във внесения по делото обвинителен акт.В същото време
обаче,М. изтъква ,че процесната вечер е консумирала алкохол и не помни добре случилото
се.На няколко пъти е заявила ,че няма претенции към подсъдимия и не знае точно какво се е
случило с телефона й.Твърдението й,че подсъдимият е взел телефона от ръката й,намира
опора единствено в показанията на св.Б. ,дадени в хода на досъдебното производство,която
пред първия съд е заявила ,че не помни какво е казала на разследващия орган и в
показанията си в хода на съдебното следствие възпроизвежда друга версия за процесното
събитие,която кореспондира с изложеното от втората група свидетели-а имено ,че
пострадалата М. ,в нетрезво състоЯ.е е дала телефона си на подсъдимия,за да й го
пази.Правилно,първия съд е счел,че тези показания,сами по себе си вътрешнопротиворечиви
и се оправергават от втората,по многобройна група доказателствени източници ,според
които М. е дала сама телефона си на подсъдимия,за да й го пази.
Некоректно в депозирания протест се посочва ,че обвинението намира опора и в
показанията на свидетелите Г. и записа на спешен телефон 112.В показанията си св.Г.
заявява,че е видяла М. да дава телефона си на подсъдимия доброволно,а в звуковите
файлове от спешния телефон възпроизвеждат обаждането на пострадалата М. и това на
св.К.,която съобщава за сбиване на две момичета.В показанията си пред съда К. посочва ,че
не е видяла подсъдимия да взема телефона на М. , а от нея самата е научила ,че последната е
дала телефона си на подсъдимия по своя воля.
От втората доказателствена съвкупност се установява ,че пострадалата М. процесната
вечер е била силно повлияна от алкохол,влязла е във физическо стълкновение със св.К. ,при
което падала няколко пъти на земята, а подсъдимият се опитал да разтърве биещите се
момичета.Множеството свидетели са забелязали М. да дава телефона си на подсъдимия,за да
й го пази ,докато се бие, а сред тях има и такива ,които са видели той да й го връща.Всички
присъстващи свидетели са били консумирали значително количество алкохол и като цяло
3
нямат ясен спомен за случилото се.
Закономерно,първия съд е посочил ,че при така установените факти,не е налице
престъпление по чл.198 ал.1 от НК осъществено от подсъдимото лице,доколкото отсъстват
основи елементи от състава на престъплението грабеж.Едновременно с това,с обаче няма
основание подсъдимият да бъде признат за виновен и в извършването на престъпление по
чл.206 от НК,/ за каквото са събрани доказателства/тъй като липсва съответно изменение на
обвинението в съдебна фаза, а и обстоятелствената част на внесения пред първия съд
обвинителен акт не съдържа подобни твърдения.
В този смисъл,първия съд е постановил единственото възможно и законосъобразно
решение- да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.
С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост ,
въззивният съд счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2023г.г. постановена по н. о. х. д. № 17753/2021 год. по
описа на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 94 с – в
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4