№ 310
гр. с., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230201550 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на АНГ. Д. Г. , ЕГН **********,
против НП на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД-МВР с., с което
на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Моли за отмяна на
НП.
В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно
постановление не изпраща свой представител,въпреки което по делото е
депозирано становище, в което се заявява, че НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка: На 21.10.2021 г. в около 07.30 ч,, в общ. с., на път първи клас №
1—6, км.400,3 в посока гр.Б., жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка„Опел Зафира“ с per. № ..........При приближаването му към намиращо
се на посочения километър кръгово кръстовище, водачът изгубил контрол
над управлението на МПС, напуска пътното платно в дясно по посоката си
движението и тъй като не могъл да излезе от кръговото движение и да
1
продължи в посока гр. Б. се блъснал в крайпътната мантинела .В резултат на
удара МПС –во се преобърнало, като настъпило ПТП с материални щети.
На мястото на произшествието пристигнали контролните органи,
като на жалбоподателя бил съставен АУАН и издадено НП, затова, че като
водач на МПС не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост,интензивността на движение и
другите обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението , с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от
ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на
жалбоподателят е издадено обжалвано наказателно постановление като е
прието, че е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество, бе установено, че жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на административното нарушение и издаденото,
въз основа на него наказателно постановление са редовни и не страдат от
пороци, поради което съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП същите имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът кредитира напълно дадените от актосъставителя Г. и от св.И.
показания като безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Въз основа на тях
приема за безспорно установено,както всички факти и обстоятелства
отразени в АУАН, така и обстоятелството, че преди кръговото кръстовище,
при движение в посока от гр. С. до гр. Б. е поставен пътен знак обозначаващ
приближаването му. Съдът кредитира и показанията на свидетелите посочени
от жалбоподателя, а именно св.М. и св. П., доколкото същите кореспондиран
с останалия събран по делото доказателствен материал. Всеки един от тях е
категоричен,че няма знак обозначаващ кръговото кръстовище,но те
свидетелствуват за пътния участък в посока от гр. Б. към гр. С., докато
водачът е пътувал в обратната посока и дори да е липсвала пътна маркировка
/ обстоятелство, което не можа да се установи по безспорен начин/ е имало
знак за приближаване на кръгово кръстовище, който явно не е бил видян от
водача на МПС–во. Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени
по съответния процесуален ред.
2
Безспорно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда императивното
задължение за всеки водач на МПС при управлението му да избира скорост,
която да е съобразена с атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движението и други обстоятелства за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Съдът счита,че правилно АНО е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия,
като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, да управлява
МПС с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Водачът на МПС–во е длъжен да съобрази скоростта си на
движение не само с посочените от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с
всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от
пътните условия и ситуации, като намаляването на скоростта е в зависимост
от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а
се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия.В тази връзка,съдът
не споделя изразеното от страна на жалбоподателя становище, че наличието
на мъгла/ доколкото това е установено по делото / води до оневиняването му .
Не споделя и възражението в тази насока,обосновано от твърдението,че
кръговото кръстовище не е било обозначено така,че да бъде забелязано от
него и това е станало причина да допусне ПТП.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът
приема за безспорно установено,че скоростта с която се е движил
жалбоподателят се явява "несъобразена’, тъй като е била неподходяща за
конкретните пътни условия и е била пречка да възприеме,че навлиза в
кръгово кръстовище, а това от своя страна е довело до удара в дясната
мантинела, излизане от лентата на движение и преобръщането му в дясно от
пътното платно .
Този извод се налага и въз основа на факта, че скоростта, с която се е
движил автомобила е довела до невъзможност за реакция от страна на
водача, което е довело до настъпване на ПТП с причиняване на материални
щети .
Съдът счита,че в хода на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила. При ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени
изискванията на чл. 42 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити, посочени в
посочената разпоредба, налице е пълно и ясно описание на конкретните
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като са посочени всички
елементи от фактическия състав на посочената като нарушена правна норма.
3
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Актът е предявен на нарушителя за запознаване и подписан от него
със следните обяснения/възражения: „Имам възражения, които ще предявя
допълнително“. В срока по чл. 44 от ЗАНН нарушителят е направил писмени
възражения по акта, като е посочил,че причините за настъпилото ПТП–е са
налична мъгла, липса на пътна маркировка и осветеност на участъка. Така
посочените причини не са били уважени от АНО и последният е издал
оспорваното НП.
Съдът счита,че НП отговарят на императивните разпоредби на чл.57
от ЗАНН,а нарушената разпоредба правилно е обвързана със санкционната
норма на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Наложената глоба е в размер
фиксиран от законодателя, а именно 200 лв. и в този размер е опредена в
обжалваното НП, като съдът счита,че същата напълно съответства на
извършеното нарушение .
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0804-003104/10.11.2021 г. на Началник на
сектор ПП към ОД на МВР-с., с което на АНГ. Д. Г. , ЕГН ********** на
основание чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. с. в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
4