Р Е Ш Е Н И Е № 263
Гр.Сливен, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря Радостина
Желева и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от
административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 246 по описа за 2019 г. на
Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
оспорване, обективирано в Заповед № РД-11-16-001 от 18.06.2019 г., издадена от
Областния управител на Област Сливен, на Решение № 1568/30.05.2019 г. на
Общински съвет Сливен, с което се приема Правилник за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено дете на територията
на община Сливен. В мотивите на заповедта си областния управител на област
Сливен приема, че оспореното решение на Общински съвет Сливен е незаконосъобразно,
тъй като Общински съвет Сливен е приел същото при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, не е спазена
законоустановената форма и материалните разпоредби. Заявено е искане за отмяна на оспореното
решение.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от п. п. – ст.
юриск. Д. Т., която поддържа оспорването и моли да бъде уважено. Заявява, че
Общински съвет Сливен при приемане на оспорения Правилник не е спазил
императивните изисквания на чл. 28, ал. 2 от ЗНА; в същият се съдържат
разпоредби, които са в противоречие с чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 4, ал.
1 от Закон за защита от дискриминация. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и платената такса за обнародване в Държавен вестник. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният орган -
Общински съвет Сливен, редовно призован, се представлява от адв. Ц.Б. ***,
която счита оспорването за неоснователно. Заявява, че е неоснователно възражението за твърдени
нарушения на чл. 8 и чл. 28 от ЗНА; че Правилникът в чл. 4, ал. 2, ал. 5 и ал. 6 съдържат
дискриминационни текстове по критериите възраст, образование, които са въведени
като изисквания за отпускане на еднократната помощ, но същите били съобразени с
причините и целите за неговото приемане, които са посочени конкретно в мотивите
на проекта и с очакваните резултати от неговото действие на територията на
общината. Моли съда да отхвърли оспорването, като присъди направените по делото
разноски.
Представителят на окръжна
прокуратура изразява становище за незаконосъобразност на решението, с което е
приет Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за
новородено или осиновено дете на територията на община Сливен и предлага съдът
да уважи оспорването.
Административният съд,
след като обсъди и прецени наведените в заповедта на Областния управител
доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства, и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.01.2019 г. на
Интернет страницата на Общински съвет е публикуван проект на Правилник за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено
дете на територията на община Сливен. След изтичане на дадения 30-дневен срок
на заинтересованите лица да представят своите предложения и становища на 12.03.2019
г. в Общински Съвет – Сливен е внесено Предложение от Д. Д. о. с. относно приемане
на Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за
новородено или осиновено дете на територията на община Сливен. В мотивите на
предложението е посочено, че през последните години в община Сливен се
наблюдава отрицателен прираст на населението, бум на раждането на деца от
непълнолетни, ръст на деца родени от неграмотни, необразовани и несоциализирани
родители, като целта на приемането на правилника е стимулиране на раждаемостта
от работещите родители и подпомагане преодоляването на отрицателния прираст на
населението на община Сливен. При тези мотиви е предложено на Общински Съвет
Сливен да вземе на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал.
3 от АПК решение, с което да приеме
Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено
или осиновено дете на територията на община Сливен.
На 30.05.2019 г. е
проведено заседание на Общински Съвет - Сливен, за което е съставен Протокол № 49
от същата дата. Предложението е включено в т. 3 от приетия дневен ред. По тази
точка от дневния ред са проведени разисквания, като Комисията по финанси,
бюджет и икономическо развитие и Комисията по нормативна уредба, законосъобразност
на актовете на Общинския съвет и контрол по изпълнение на решенията, не
подкрепят направеното предложение; изразени са противоречиви становища, относно съответствието на разпоредбите на Правилника
с Конституцията на Република България и материалните закони. След проведените
разисквания Общинският съвет, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 76, ал.
3 от АПК, е приел Решение № 1568, с което е приет Правилник за условията и реда
за предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено дете на
територията на община Сливен.
Решението е прието с поименно
гласуване с 20 гласа “за”, 9 гласа “против” и 9 гласа “въздържал се”.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е процесуално
допустимо по следните съображения:
Предмет на оспорване в
настоящото производство е Решение на Общински съвет Сливен, с което е приет
Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено
или осиновено дете на територията на община Сливен. Оспорването е направено от
Областен управител на област Сливен в предвидения от закона срок и влиза в
кръга на правомощията му по чл. 32, ал.2 от ЗА във връзка с чл. 45 от ЗМСМА.
Касае се за оспорване на решение на Общински съвет Сливен, представляващ орган
на местно самоуправление на Община Сливен, включена в територията на Сливенска
област съгласно точка 20 от УКАЗ № 1 на Президента на Р.България от 05.01.1999
год. за утвърждаване границите, административните центрове на областите и
общини, включени в тях, обн. в ДВ, бр. 2 от 8.01.1999 год. Ето защо и съгласно
правомощията на Областния управител регламентирани в чл.31, ал.1, т.5 и чл.32,
ал.2 от ЗА във връзка с чл.45, ал.4 от ЗМСМА, същия притежава процесуална
възможност да оспори акт на Общински съвет, ако прецени, че същия е
незаконосъобразен. Оспорването е направено в регламентирания от закона срок,
поради което е допустимо.
Разгледано по същество,
оспорването е основателно по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган. Общинският съвет е орган на местното самоуправление /чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА/ и съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 на чл. 21 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Тъй като се касае за колективен орган, за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени при участие на необходимия брой общински съветници и същите следва да бъдат подкрепени от нормативно определения брой съветници. В случая численият брой общински съветници на Общински съвет Сливен е 41. На проведеното на 30.05.2019 г. заседание на Общински съвет Сливен, когато е прието атакуваното решение са гласували общо 38 общински съветници, което означава, че при вземането на това решение е бил налице необходимият кворум, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА. Това решение е подкрепено от 20 общински съветници, което означава, че същото е взето при необходимото мнозинство от повече от половината от присъстващите общински съветници – чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА. Процесното решение на Общински съвет Сливен взето на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 76, ал. 3 от АПК е прието от компетентен орган - общата компетентност на общинските съвети, съгласно цитираната разпоредба, но не и в предвидената от закона форма.
Формата и мотивите на административния акт имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им е условия за изискваната от закона пълнота на последващата съдебна проверка на издадения акт. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения е необходимо да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма /нищожност или унищожаемост/ се определя от степента на порока.
В настоящият случай общински съвет Сливен е приел с оспореното решение правилник. Съгласно чл. 7 от ЗНА правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Следователно правилникът представлява подзаконов нормативен акт, който се издава по силата на изрична законова делегация. Както правилно е посочил областният управител приетият акт единствено кореспондира с отделни разпоредби от Закона за семейните помощи за деца, където в чл. 2 са изброени видовете семейни помощи за деца. С оглед съдържанието на закона е видно, че той съдържа и други видове семейни помощи и в този смисъл приетия от общински съвет Сливен акт не е издаден по прилагане на закон в неговата цялост, както и при изрична законова делегация. Следователно освен, че в решението не е посочено конкретно правно основание, приетият с оспореното решение акт не е приет и в изискуемата от закона форма, което води до неговата незаконосъобразност.
На следващо място член 28 от ЗНА императивно задължава издателите на нормативни актове да разглеждат само мотивирани проекти за такива актове. Изискванията към мотивите са по алинея втора на текста и съгласно тях мотивите следва да съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая, както се поддържа в оспорването, тези императивни изисквания не са спазени. В мотивите придружаващи проекта са изложени съображения само относно причините и целите, които проектът преследва, като необходимите финансови средства са посочени като сума, без да се съдържа обосновка, а изискването за анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, не е изпълнено, тъй като липсва такъв, изложеното има само декларативен характер, че проектът на правилник не противоречи на норми от европейското законодателство. Задълженията на съставителя на проекта, предвидени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА да включи определено съдържание в мотивите, респ. в доклада, са императивно зададени и целят гарантиране на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл. 26. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите освен формалното нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА, не дава възможност на съда да извърши проверка за спазване на принципите при подготовката на нормативния подзаконов акт.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав, намира, че доводите за
липса на изискуемата от закона форма и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при приемането на оспорения нормативен акт са
основателни, достатъчни да обосноват неговата незаконосъобразност, което налага
отмяната на акта, без да се обсъждат оплакванията по същество.
С оглед изхода на спора и
заявеното от процесуалния представител на оспорващия искане, и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден да заплати на
оспорващия, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение
определено в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и разноските по делото –
платена такса за обнародване в Държавен вестник, в размер на 20 лв.
По изложените съображения
и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1568 на Общински съвет Сливен, прието по Протокол 49 от
заседание, проведено на 30.05.2019 г., с което се приема Правилник за условията
и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено дете на
територията на община Сливен, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Общински съвет Сливен да заплати на Областен управител на
Област Сливен сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: