О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………/…………………………….г., гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
гр.Варна, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:М.Иванова-Даскалова
като разгледа докладваното от съдия М.
Иванова – Даскалова адм. дело №2301 по описа за 2022г. на Административен
съд-Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
административно производство е по реда на чл.171 от ЗДвП, във връзка с чл.166
от АПК.
Делото е образувано по
жалба на К.С. *** срещу Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0851-000355/16.09.2022г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Добрич,
с която на основание чл.171, т.1, б."Б" от ЗДвП му е наложена ПАМ -
временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не за
повече от 18 месеца.
В проведеното първо
съдебно заседание по делото на 31.01.2023г. процесуалният представител на жалбоподателя
направи искане за спиране на основание чл.166 от АПК на изпълнението на
наложената ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца, на основанията посочени в жалбата.
Изтъква, че С. работи на отговорна работа, че е шеф-механик на международни кораби.
Твърди, че както е посочено в жалбата, семейството му живее в град Сливен.
Във връзка с така
направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ с протоколно
определение е указано на жалбоподателя, чрез представителя му, че следва в 7-дневен
срок да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата и заявеното в
съдебно заседание, че продължаващото повече от четири месеца отнемане на СУМПС
може да му причини значителни или трудно поправими вреди.
В изпълнение на
указанията от С. постъпи писмена молба, в която заявява, че вече четири месеца
и половина е лишен от правото да управлява автомобил, което му създава
ежедневни затруднения. Твърди, че когато не е на смяна и е във Варна почти
всяка събота и неделя пътува до град Сливен, за да видя дъщеричката си, тъй
като тя и майка й живеят там. Често вземал детето си във Варна, за да е заедно
с родителите и роднините му. През тези месеци, през които е с отнето свидетелство
за управление на МПС се налагало да наема шофьор, а ако пътувал с влак трябвало
сред нощ да чака с детето си три часа на гарата, за да направи връзка за Сливен
или за Варна. Същевременно имал възрастна майка, която посещавал ежедневно, а и
му се наложило да я води на спешна помощ. Тъй като полагал грижи за нея, а тя живеела
отделно и сравнително далеч от него, без да управлява автомобил срещал
ежедневни затруднения при изпълнение на тези дейности. Във връзка с искането за
спиране на изпълнението се позовава на направените непосредствено след
освобождаването му от органите на МВР тестове и дадените отрицателни резултати
за наличие на упойващи вещества в кръвта му, които представи по делото. Предвид
неофициалните сведения за забавянето с месеци и до година на изследванията на
кръвната проба, дадена по нареждане на органите на МВР, моли за спиране на
допуснатата по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ и за връщане на
иззетите му СУМПС и контролен талон.
В подкрепа на твърденията
жалбоподателя представя: удостоверение за раждане от което е видно, че Б. К. С.
е негова дъщеря; служебна бележка от ДГ „Детство”- гр. Сливен, в която е
посочено, че детето Б. К. С. от ІVб група посещава детската градина;
удостоверение за настоящ адрес, от което е видно, че Б. С. с майка си-А. В. са с
настоящ адрес ***.
Освен тези факти и
обстоятелства, при произнасянето си по искането за спиране съдът взе предвид и постъпилото
в изпълнение на протоколно определение от откритото съдебно заседание писмо от МБАЛ-Варна към ВМА -София, в което
сочат, че на основание талон за изследване №072883/16.09.2022г. от лицето К.С.С.
с ЕГН ********** при тях са постъпили биологични проби (кръв и урина) за
изследване в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към
ВМА-МБАЛ-Варна (лаб. №8937 и лаб.№8958). По случая било образувано ДП №678/2022г.
по описа на 01 РУ МВР-Добрич и имало назначена съдебно- химическа експертиза за
определяне наличието на наркотични вещества или техни аналози в предоставените
биологични проби.
В писмото сочат, че при
постъпването в специализираната лаборатория е извършен предварителен
имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са отчетени индикации за
употреба на наркотични вещества, който резултат имал ориентировъчен характер и следвало
да бъде потвърден по надлежния ред посредством инструментално хроматографско
изследване. Поради значителното претоварване на лабораторията с голям брой
проби, постъпващи от подразделенията на МВР и Прокуратурата от Североизточна
България, към момента биологичните проби с писмено определен приоритет биват
хроматографски изследвани с приблизително шест месеца закъснение, поради което назначената
СХЕ на дадената от С. кръвна проба не била приключена.
С оглед изложеното и
като взе предвид доказателствата приети по делото , настоящият съдебен състава достигна
до следните изводи:
Искането за спиране
изпълнението на заповедта е процесуално допустимо. Направено е в рамките на
висящо производство по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ от адресата й,
за който е налице правен интерес и активна легитимация.
Разгледано по
същество, искането е основателно.
В чл. 171 от ЗДвП е
посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки. ПАМ по чл.171, т.1 б. "Б" е временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство…след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест,…– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. В чл.172, ал.6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба срещу
заповедта за налагане на ПАМ не спира изпълнението на административната мярка. Поради
това по силата на закона заповедта за налагане на ПАМ подлежи на предварително
изпълнение, като не е предвидена изрична забрана за съда да го спре. Съдът може
да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на даден акт,
съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, по искане на оспорващия при условията на чл.166,
ал.2 от АПК - ако изпълнението би могло да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда.
В конкретния случай, допуснатото предварително
изпълнение на заповедта е по силата на закона и то с изрична правна норма. В
този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира
защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни
съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително
изпълнение. Специалният ЗДвП не урежда хипотезите и основанията, при които съдът
може да спре допуснатото предварително изпълнение по силата на закона на заповеди
за налагане на ПАМ, то приложение намират разпоредбите на чл.166, ал.4 вр. ал.
2 от АПК. В тежест на оспорващия, който иска спиране е да установи
предпоставките, визирани в чл.166 от АПК, като докаже, че незабавното
изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима
вреда.
Доказани са
твърденията на жалбоподателя С., че повече от четири месеца продължава да
изтърпява предварително наложената му принудителна административна мярка – отнемане
на СУМПС по заповедта, която обжалва в настоящото производство. Основателни и
доказани са твърденията му, че не е установено наличие на наркотични вещества в
дадените от него при проверката уринна проба и в пробите, които е дал след освобождаването
му от полицията. Доказани са изложените от него фактите и обстоятелствата за
това, че детето му живее и посещава детско заведение в град Сливен, а той живее
и работи в гр.Варна, поради което без СУМПС се затрудняват значително посещенията
му при него през почивните дни, в рамките на които е предприемал довеждане на
детето в град Варна и връщането му обратно в град Сливен чрез наемане на шофьор
или с влак. Безсъмнено при липсата на възможност да управлява МПС вече пет
месеца, жалбоподателят е изпитвал затруднения в ежедневните си посещения и
грижи за възрастния си родител, който живеел на друг адрес в град Варна.
С предварителното
изпълнение на наложената ПАМ при конкретния вид нарушения се цели да се осигури
защита на обществения интерес изразяващ се в това да се гарантират, правата и
законните интереси на другите участници в движението по пътищата. Това
предварително изпълнение обаче в случая продължава вече пет месеца, през които С.
изтърпява предварителното изземване на СУМПС, въпреки, че е водач който няма
друго такова нарушение, който изцяло е съдействал на контролните органи при
проверката и с оглед оспорването на резултата от теста е дал уринна и кръвна
проби, първата от които е отрицателна за наличие на наркотични вещества, а последната
от които още не е изследвана и няма яснота кога това ще бъде направено, може да
му причини значителни или трудно поправими неимуществени вреди във връзката и
отношенията му с детето му, което живее в град Сливен. Тези вреди са от категорията
на изброените в чл.166, ал.2 от АПК и по интензитет са противопоставими на
защитените от чл.171, ал.1 от ЗДвП обществени интереси и цели.
Поради това искането
за спиране изпълнението на обжалваната заповед се явява основателно и следва да
се бъде уважено.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на
Заповед за прилагане на ПАМ №22-0851-000355/16.09.2022г. на Началника на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б."Б" от ЗДвП на К.С.С. с ЕГН ********** *** е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС
до решаване въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд 7-дневен срок от
съобщението по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ :