Р Е Ш Е Н И Е № 615
гр. Видин, 17.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав
:
Председател : Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора ...................................
като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 165 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда КТ/, чл. 150 от КТ и чл.
245, ал. 2 от КТ.
Твърди се от ищеца З.Ц.Л., ЕГН **********,***,
че е работил по трудово правоотношение с ответната страна „СИРИУС СЕКЮРИТИ“
ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ №
3, на длъжността „охранител“ в обекти на ответната страна в с. Добри дол, общ.
Лом К.А.гр. Козлодуй – Стадиона и в гр. Видин – МБАЛ „Света Петка“ АД до края
на 2019г. През време на трудовото правоотношение между страните, ищецът полагал
труд, като охранител, по график в посочените обекти на ответното дружество,
като за периода до 30.10.2019г. ответната страна дължи трудово възнаграждение
на ищеца за работа по график при нормална продължителност на работното време 8
часа дневно в общ размер на 2 610,00лева. Ответната страна признала това
задължение в двустранно подписано споразумение с ищеца. До 31.12.2020г. и
понастоящем ответната страна не е заплатила дължимото трудово възнаграждение на
ищеца. Ответната страна не е заплатила на ищеца трудово възнаграждение в
увеличен размер, съгласно чл. 262 от КТ, за положен от него извънреден труд
през 2018г. и 2019г. Върху незаплатеното трудово възнаграждение ответната
страна дължи обезщетение за забава.
Иска се
от Съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 2 610,00лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, сумата от 21,03лева, представляваща обезщетение за
забава върху горната сума, за периода от
01.01.2021г. до 29.01.2021г., сумата от 657,72лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 2018г., сумата от
143,68лева, представляваща обезщетение за забава върху същата сума, сумата от
563,76лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за 2019г., сумата от 109,63лева, представляваща обезщетение за
забава върху същата сума. Претендират се и направените по производството
разноски.
Ответната
страна е подала писмен отговор на исковата молба. Не оспорва, че сумата от
2 610,00лева е дължима въз основа на въведеното споразумение, сключено
между страните. Твърди се, че процесната сума е заплатена на ищеца от ответната
страна. Относно претенцията за трудово възнаграждение за положен извънреден
труд се сочи, че съгласно установените, в ответното дружество, правила не е
допустимо полагане на извънреден труд.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и извършена е съдебно – счетоводна експертиза.
По реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК,
с определения, постановени в открити съдебни заседания провели са на
30.07.2021г. и на 20.09.2021г. съдът е задължил ответното дружество в
двуседмичен срок от получаване препис от съответното определение, да представи
по делото преписи на: присъствените форми
на персонала за 2018г. и 2019г.; ведомости за заплати за 2018г. и 2019г.;
графици за работата на охранителите за 2018г. и 2019г., за трите му обекта - в
с. Добри дол, Община Лом, Кравекомплекс „Алексия“ в гр. Козлодуй и в МБАЛ
„Света Петка“ АД гр. Видин, както и тетрадките за приемане и предаване на
обектите между охранителите за 2018г. и 2019г. за обектите: в с. Добри дол,
Община Лом, Кравекомплекс „Алексия“ в гр. Козлодуй и МБАЛ „Света Петка“ АД гр.
Видин.
Съдът, като взе предвид постъпилата
искова молба и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа страна :
Предвид непредставяне на посочените документи от ответното дружество, и по
реда на чл. 190, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 161 от ГПК настоящият съдебен
състав приема за доказани фактите, въведени в исковата молба и относно които ответната страна е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
Страните през исковия период са били
в трудовоправни отношения, като ищецът е заемал длъжността „охранител“ в обекти
на ответната страна : в с. Добри дол, общ. Лом К.А.в гр. Козлодуй – Стадиона и
в гр. Видин – МБАЛ „Света Петка“ АД. Между страните, на 30.10.2019г., е
сключено споразумение по силата на което ответната страна се задължила да
заплати на ищеца сумата в общ нетен размер на 2 610,00лева на разсрочено
плащане в срок до 31.12.2020г.
По
делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, която Съдът възприема като
обективно и компетентно изготвена. Същата не е оспорена от страните. Заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изготвено въз основа на
представените по делото доказателства, предвид непредставяне на посочените
по-горе документи от ответното дружество, изискани от съда по реда на чл. 190
от ГПК.
Вещото лице дава заключение по съдебно - счетоводна експертиза, след запознаване
с данните по делото относно размера на исковите претенции.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че иска с правно основание чл. 128 от КТ е основателен
и доказан за сумата установена от вещото лице в заключението му по
съдебно-счетоводната експертиза и претендирана от ищеца. Безспорно в процеса се
установи наличието на трудово правоотношение между страните. Разпоредбата на
чл. 242 от КТ установява възмездност на работната сила. Съгласно чл. 124 от КТ
задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща
възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Разпоредбата
на чл. 128 от КТ вменява на работодателя задължение да заплаща дължимото
трудово възнаграждение в установените срокове. Но работодателят дължи на
работника основното трудово възнаграждение и добавките към него, а не брутното
възнаграждение, т.е. задължението на работодателя е в размер на остатъка от
чистата сума за получаване след като се приспаднат удръжките посочени в чл.
272, ал. 1 от КТ, още повече, че те се правят без съгласието на работника. Ответната
страна не е заплатила на ищеца трудово възнаграждение за исковия период.
Ищецът е полагал извънреден труд през 2018г. и през
2019г. поради което му се дължи трудово възнаграждение, съгласно чл. 262 от КТ.
Предвид незаплащането на трудовото възнаграждение,
ответната страна е изпаднала в забава, за което дължи обезщетение за забава.
Ответната страна следва да заплати държавна такса в
размер на 164,23лв., както и сумата от 70,00лева за възнаграждение за вещо лице,
в полза на Районен съд Видин.
Относно
разноските :
Съдът намира за основателно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в общ размер
от 600,00лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при
възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящето
дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е налице фактическа и правна
сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е уговорено в общ размер
на 600,00лева.
Изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида
и броя на предявените искове касае възнаграждения при искове в
защита на различни интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при
кумулативно съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на
единия от другия. В случая интереса, който търси ищеца е един, тъй като
претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които
се основават изцяло на идентични факти, като исковете за лихви са
изцяло в зависимост от исковете за дължимост на главниците, предвид акцесорния
характер. При това положение при определяне на дължимото възнаграждение за
адвокат следва да се вземе общия размер на исковите претенции. В настоящият
случай дължимите разноски за ищеца са в общ размер на 517,41лева за
възнаграждение за адвокат.
Независимо от допуснатото
изменение на исковете, в частта им на размери, на ответната страна не се дължи
възнаграждение за адвокат. Ответната страна оспорва основателността на исковете
в техния пълен размер, а не само по отношение на изменените размери от същите.
По реда
на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на
решението в частта на трудовото възнаграждение.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 2 610,00лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение до 30.10.2019г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 21,03лева, обезщетение за забава върху горната сума,
за периода от 01.01.2021г. до 29.01.2021г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 657,72лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през 2018г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 143,68лева, обезщетение за забава върху горната сума,
за периода до 29.01.2021г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 563,76лв., представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през 2019г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 109,63лева, обезщетение за забава върху горната сума,
за периода до 29.01.2021г.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати на З.Ц.Л., ЕГН
**********,***, сумата от 517,41лева разноски за възнаграждение за адвокат,
като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.
Отхвърля искането на „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3 за присъждане
разноски по производството, като неоснователно.
Осъжда „СИРИУС СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати в полза на Районен
съд Видин сумата от 164,23лв. за държавна такса.
Осъжда „СИРИУС
СЕКЮРИТИ“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Хенрик Ибсен“ № 3, да заплати в полза на Районен съд Видин сумата от 70,00лева
за възнаграждение за вещо лице.
Постановява
предварително изпълнение на решението по гр. д. № 165 / 2021г. по описа на
Районен съд гр. Видин в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен
срок, считан от връчването му на страните.
Районен съдия :