РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6752 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата
К.А. твърди, че на 18.12.2016 г. на пътя Добрич – Варна, на около 25 км от гр.
Варна, е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Пежо 307“ с рег. № ТХ ******,
в който автомобил пътува ищцата, като автомобилът напуска пътното платно и се
блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на удара са причинени телесни увреждания
на ищцата, подробно описани в исковата молба, като процесното събитие е довело
и до отрицателно отражение върху емоционалното ѝ състояние и върху начина
ѝ на живот. Ищцата твърди, че е направила и разходи за балнеолечение в
размер на 200 лв., както и че е пропуснала да реализира доход по трудовото си
правоотношение за периода 18.12.2016 г. – 15.06.2017 г. в размер на общо 235,53
лв. (разлика между нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода и
полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност). Ищцата твърди,
че гражданската отговорност на водача на автомобила към момента на процесното
ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да ѝ заплати
обезщетение за претърпените от нея вреди, а именно сумата 65 000 лв. (частичен
иск от общия размер на тази претенция от 150 000 лв.) – обезщетение за
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2016
г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 235,53 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснат доход за периода 18.12.2016 г. –
15.06.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.06.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата 200 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за балнеолечение, заедно със законната
лихва върху тази сума от 12.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски по делото.
Ответникът
ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете. Не оспорва, че към момента на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на л. а. „Пежо 307“ е застрахована при него,
но твърди, че процесното ПТП не е причинено от поведението на застрахования при
него водач. Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишен, включително с оглед характера на вредите, както и че твърдените
имуществени вреди не са в причинна връзка със събитието. Ответникът твърди, че
ищцата е допринесла за настъпването на вредите от процесното ПТП, тъй като е
пътувала без поставен предпазен колан, както и поради това, че не е провела
своевременно или изобщо санаториално лечение и рехабилитация, което е
допринесло за продължителността на страданията на ищцата и се е отразило
отрицателно на възстановяването ѝ. Оспорва да е в забава по претенциите
на ищцата и съответно да дължи лихва за забава, включително поради това, че
ищцата не е представила всички необходими документи за определяне размера на
обезщетението от застрахователя. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
От представените по делото
констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на местопроизшествие, и двата
от 18.12.2016 г., се установява, че на 18.12.2016 г. на път II-29 (гр. Добрич – гр. Варна),
25+300 км е настъпило ПТП, при което л. а. „Пежо 307“ с рег. № ТХ ****** е
напуснал пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво. По делото липсват
данни за причина за настъпване на събитието, различна от действията на водача
на автомобила, свързани с управлението му. Поради това следва да се приеме, че
водачът не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното
от него превозно средство (съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП), което е довело и до
настъпване на процесното ПТП.
Следователно налице е
противоправно поведение на водача на автомобила, в резултат на което е
причинено процесното ПТП. Поведението на водача също така е и виновно с оглед
на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Вследствие на това ПТП на ищцата са
причинени телесни увреждания (както се установява от медицинската експертиза по
делото, от свидетелските показания и съгласно отразеното в констативния
протокол за ПТП), поради което за нея е възникнало правото да получи
обезщетение за причинените ѝ вреди.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото, която е съобразила и представената
медицинска документация, както и съгласно показанията на свидетеля А.А.(съпруг на ищцата) в резултат от процесното ПТП ищцата е
получила счупване на таза (на лявата срамна кост) и контузия на пикочния мехур
с последвал кръвоизлив в урината. Получените увреждания са наложили болнично
лечение от 4 дни, при което счупената кост е наместена (без да се извършва
операция) и е излекувано увреждането на пикочния мехур (видно и от
представената епикриза).
При продължаването на лечението
на ищцата в домашни условия тя не е можела да се придвижва сама, като този
период е продължил около 2-3 месеца. Според вещото лице зарастването на костта
отнема до около 2 месеца, докато според показанията на свидетеля ищцата не е
можела да се придвижва сама за период от 3 месеца. Следва да се съобрази обаче,
че при ищцата травмата очевидно е заздравяла по-бавно от обичайното, тъй като и
общият възстановителен период в случая е продължил 6 месеца (както е посочено в
медицинската експертиза и видно от представените болнични листове), докато
обичайното възстановяване следва да продължи до около 4 месеца (според
експертизата). Поради това следва да се приеме, че при ищцата възстановителният
период е бил по-продължителен от обичайното, като съответно тя не е можела да
се придвижва за период от около 3 месеца, а след това още 3 месеца се е
придвижвала с патерици (както сочи свидетелят).
След посоченият възстановителен
период от общо 6 месеца ищцата е възстановила изцяло движенията на краката си
(както сочи и вещото лице в заключението си). Непосредствено след посочения
период (през м. 08.2017 г.) ищцата е провела и рехабилитация и балнеолечение
(според експертизата и видно от представените документи за заплатеното лечение,
както и съгласно показанията на свидетеля). През периода на възстановяване тя е
изпитвала по-интензивни болки в първите 3-4 седмици след инцидента, както и
след това около 3-4 седмици по време на проведената рехабилитация (според
медицинската експертиза). Въпреки пълното възстановяване на ищцата, тя
продължава да изпитва спорадични болки в мястото на счупването при промяна във
времето, както и при по-голямо натоварваме, включително при по-продължително
ходене (според експертизата и свидетелските показания).
Следователно, при определяне на
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва
да се съобрази на първо място това, че ищцата е претърпяла нелеко увреждане,
което, макар и при последвал кратък болничен престой, е довело до продължителен
възстановителен период (общо 6 месеца), като през първите 3 месеца тя не е
можела да се придвижва самостоятелно, което неминуемо се е отразило негативно
върху начина ѝ на живот (както сочи и свидетелят). Тя е изпитвала и
по-интензивни болки за период от общо около 2 месеца (непосредствено след счупването
и при последвалата рехабилитация), като налице са и остатъчни спорадични болки,
които поначало могат да се определят като обичайни при счупване на кости, извън
което няма други трайни последици за здравето на ищцата. Самата рехабилитация и
балнеолечение също представляват нарушение на нормалния ритъм на живот на
ищцата и следва да бъдат взети предвид. Наред с това трябва да се съобрази
и нормалният стрес, който изпитва всяко
лице, което е участвало и пострадало при ПТП. Като се отчетат посочените обстоятелства,
както и моментът на настъпване на процесното ПТП в края на 2016 г., когато
ищцата е на 42 години, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи на 35 000 лв.
По отношение на претенцията на ищцата
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените от
нея разходи за балнеолечение, следва да се посочи следното. Според заключението
на медицинската експертиза извършеното от ищцата балнеолечение е било
необходимо за възстановяване от получените от нея увреждания. Вещото лице е
посочил, че представените по делото фактури за извършени в тази връзка разходи
на обща стойност от 633 лв. (за престой и медицински процедури) са били
необходими за провеждане на това лечение. Поради това поначало основателна е
претенция на ищцата за заплащане на обезщетение в размер на 200 лв. за
сторените от нея разходи за балнеолечение за възстановяване от получените
увреждания.
Относно претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между чистото (нетно) трудово възнаграждение, което
ищцата би получила като доход за периода на временната си неработоспособност в
резултат на уврежданията от процесното ПТП, и полученото от нея обезщетение за
временна неработоспособност, следва да се съобрази основното и най-вече
допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, която е
взела предвид и представените по делото документи за получаваното от ищцата трудово
възнаграждение преди инцидента (трудов договор и фишове за изплатено
възнаграждение), както и документите за изплатено на ищцата обезщетение
(удостоверение от НОИ и фишове за изплатени суми от работодателя). Според
вещото лице за периода, в който ищцата е в отпуск поради получените от нея
увреждания (18.12.2016 г. – 15.06.2017 г.), разликата между неполучения от нея
чист доход (нетно трудово възнаграждение) и полученото обезщетение за временна
неработоспособност възлиза на 235,53 лв. Тъй като ищцата е пропуснала да
реализира този доход именно поради получените от нея увреждания в резултат от
процесното ПТП, а доколкото става въпрос за трудово възнаграждение следва да се
приеме, че тя с голяма степен на сигурност би го реализирала, ако не беше
необходимо да се възстановява от уврежданията, следва да се приеме, че и тази
пропусната полза за ищцата е във връзка с процесното събитие. Поради това
поначало следва да се уважи и претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение
за пропуснати ползи в размер на 235,53 лв.
По отношение на възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за настъпилите увреждания поради
това, че е пътувала без поставен предпазен колан, следва да се има предвид
следното. Според заключението на медицинската експертиза по делото и
разясненията, дадени от вещото лице при разпитата му, като се има предвид, че
ищцата е седяла на задната дясна седалка (както сочи и самата тя при разпита си
на досъдебното производство, видно от представения протокол за разпит на
свидетел от 22.02.2017 г.), а счупването е от лявата страна на таза ѝ,
това счупване може да се получи само от удара на тялото на ищцата в предмети от
вътрешността на автомобила, най-вече в предните седалки. Поради това вещото
лице заключава, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, тъй като в
противен случай тя не би получила счупване на таза, доколкото той би бил
фиксиран за седалката от колана и тя не би достигнала предните седалки с тази
част на тялото си. Освен това в случая няма данни по делото и за силен удар от
дясната страна на автомобила (за което спомената вещото лице по
автотехническата експертиза при разпита си), а дори и да е имало такъв удар,
той не би довел до счупване от лявата страна на таза на ищцата, както разяснява
вещото лице по медицинската експертиза. Така трябва да се приеме, че ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан в нарушение на задължението си да
използва наличния в автомобила колан съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП (наличието
на колан на седалката, на която пътува ищцата, се установява и от
автотехническата експертиза). Това е допринесло за получените от нея
увреждания, тъй като ако беше пътувала с поставен колан, тя не би получила
подобно счупване (би получила други и то по-леки увреждания), както сочи вещото
лице по медицинската експертиза. Поради това следва да се приеме, че с
посоченото си поведение ищцата е допринесла с 30% за получените от нея
увреждания.
Неоснователно е възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за продължителността на страданията си
от получените увреждания, като не е провела своевременно (или изобщо)
балнеолечение и рехабилитация. Както се посочи по-горе, ищцата е провела такова
лечение, което е подходящо според заключението на медицинската експертиза. При
това тя е сторила това почти непосредствено след приключване на
възстановителния период, който при нея е продължил 6 месеца.
По делото е безспорно, което е
видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, че гражданската
отговорност на водача на л.а. „Пежо 307“, причинил процесното ПТП, към момента
на ПТП е застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД. Поради това, като се съобрази
и приетият размер на съпричиняване на вредите от ищцата, предявеният иск за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата 24 500 лв., а предявеният иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се уважи съответно за
сумата от 140 лв., представляваща направените от ищцата разходи за
балнеолечение, и за сумата от 164,87 лв. – пропуснати ползи, представляващи
разликата между нетното трудово възнаграждение на ищцата и полученото от нея
обезщетение за временна неработоспособност за периода 18.12.2016 г. –
15.06.2017 г.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от отбелязания входящ номер върху представената по делото претенция от ищцата
до ответника, ищцата е предявила пред ответника претенцията си във връзка с
процесното събитие на 13.10.2017 г., поради което от този момент
ответникът дължи и лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради което основателна е претенцията на ищцата за заплащане на тази
лихва от 13.10.2017 г. От същия момент следва да се уважи и претенцията на
ищцата за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за имуществени
вреди, тъй като тези вреди са възникнали преди посочената дата – отпускът
поради заболяване на ищцата е прекратен на 15.06.2017 г., а заплатените от нея
разходи за балнеолечение са от м. 08.2017 г.
Неоснователно е възражението на
ответника относно това, че той не е изпаднал в забава за плащане на дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като ищцата не е представила всички поискани
от ответника документи, съответно не е изтекъл предвиденият в закона срок за
произнасяне от страна на застрахователя. На първо място, както се посочи,
застрахователят дължи заплащане на лихва за забава върху сумата на
обезщетението за претърпените от застрахователното събитие вреди, не защото
самият той е в забава, а защото застрахователното обезщетение покрива и дължимите
от застрахования лихви за забава върху дължимото от него обезщетение.
Освен това позоваването на
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 КЗ от страна на ответника не е напълно коректно.
Посочената разпоредба предвижда срок от 6 месеца, в който застрахователят
следва да се произнесе по предявената пред него претенция, в случай че не бъдат
представени всички необходими доказателства, като този срок не се прилага за
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това не означава, че
за тази застраховка не е предвиден срок, в който застрахователят да се
произнесе по претенцията, дори и да не са представени всички документи – този
срок съгласно чл. 108, ал. 3 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ е 3-месечният срок, в
който застрахователят поначало следва да се произнесе по претенция по такава
застраховка. Следователно непредставянето на поискани от застрахователя
документи от страна на увреденото лице не означава, че срокът за произнасяне на
застрахователя по претенцията не тече. По-същественото обаче е, че с изтичане
на съответните срокове за произнасяне на застрахователя съгласно чл. 497,
ал. 1 КЗ застрахователят изпада в забава и дължи законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху дължимото застрахователно обезщетение. Тук обаче става въпрос
за собствена забава за плащане на застрахователя и последиците от нея и именно
поради това размерът на дължимата в този случай лихва за забава няма връзка с
размера на застрахователната сумата, до която е ограничена отговорността на
застрахователя по застрахователния договор – чл. 497, ал. 2 КЗ. Както се
посочи, лихвата за забава, която дължи застрахователят съгласно чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ не е следствие от забава на застрахователя, а е част от
гражданската отговорност на определено лице (в частност по отношение на
забавата му да заплати дължима сума), която отговорност е застрахована при
застрахователя.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски, които съответно на уважената
част от исковете възлизат общо на 300,77 лв. (като е взето предвид и
намаляването на размера на иска за обезщетение за имуществени вреди, което
предполага присъждането на разноски за държавна такса в минимален размер от 50
лв. по този иск). Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата
не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 939,70 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете. На ответника също следва да се
присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на
отхвърлената част от иска за неимуществени вреди, които възлизат общо на 439,27
лв. (искът за имуществени вреди е уважен изцяло след намаляването на размера му
и това е съобразено при разпределянето на отговорността за разноски). Тъй като ищцата
е освободена частично от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда общо сумата 1 280 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (954,62
лв.) и разноски за съдебни експертизи (325,38 лв.), съответно на уважената част
от исковете.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.К.А., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата 24 500 лв. (двадесет
и четири хиляди и петстотин лева) (предявен като частичен иск от общия размер
на претенцията от 150 000 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 18.12.2016 г. на път II-29 (гр. Добрич – гр. Варна),
25+300 км, причинено от водача на л. а. „Пежо 307“ с рег. № ТХ ******, сумата 140 лв. (сто и четиридесет лева) – обезщетение за имуществени вреди,
причинени от същото събитие, представляващи разходи за балнеолечение, както и сумата 164,87 лв. (сто шестдесет и четири лева и 87
ст.) – обезщетение за имуществени вреди, причинени от същото събитие,
представляващи разликата между нетното трудово възнаграждение на К.А. и
полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност за периода
18.12.2016 г. – 15.06.2017 г., заедно със законната лихва върху посочените
суми от 13.10.2017 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 65 000 лв., както и претенцията за
законна лихва върху тази сума за периода 18.12.2016 г. – 12.10.2017 г., иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за балнеолечение до пълния предявен размер от 200 лв., както и претенцията за законна
лихва върху тази сума за периода 12.08.2017 г. – 12.10.2017 г., и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата
между нетното трудово възнаграждение на К.А. и полученото от нея обезщетение за
временна неработоспособност до пълния
предявен размер от 235,53 лв., както
и претенцията за законна лихва върху тази сума за периода 15.06.2017 г. – 12.10.2017 г.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на К.К.А., ЕГН **********, адрес *** сумата 300,77 лв. (триста лева и 77 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на адвокат Н.С. ***, адрес ***, офис 13 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 939,70 лв. (деветстотин
тридесет и девет лева и 70 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.К.А., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
сумата 439,27 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и 27 ст.) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 280 лв. (хиляда
двеста и осемдесет лева) – разноски по делото за държавна такса (954,62 лв.) и
съдебни експертизи (325,38 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: